Консервативните идеи имат бъдеще на Балканите

Специално интервю за Общество с политолога Алберт Бикай 

Алберт Бикай е албански политолог от Черна гора, историк по образование, преводач и журналист. Завършил е политически науки в университета „Доня Горица” (Черна гора), както и магистратура по Средновековна история в университета в Загреб (Хърватия). Понастоящем е заместник-председател на Европейската консервативна младеж (Conservative Youth of Europe, 2021), член на британския тинк-танк „Orthodox Conservatives”, както и съосновател и главен редактор на списанието „Kallnori” (2017). Неговите анализи се публикуват в списания в Албания, Косово, Черна гора, както и в международни списания като „The European Conservative” (Австрия), „Research Institute for Politics and Government” (Университета „Людовик”, Унгария) и други. Последният му превод на албански е „Нуждата от нациите” от сър Роджър Скрутън.

Уважаеми г-н Бикай, можем да започнем с въпрос за целите на организацията „Европейска консервативна младеж”, където сте сред основателите? 

Имайки предвид днешната ситуация в Европа, особено на Запад и в ЕС, където се увеличава чувствително радикалната идеология от двата политически лагера, аз и моите приятели, Оливер О’Браян и Лео Паркър, сметнахме за необходимо да създадем една младежка мрежа от Европа, които да представят някои от автентичните идеи на „Отците основатели” на Европейския съюз, които, според нашето мнение, са най-добрата алтернатива за нашето общо европейско бъдеще, която, за съжаление, е почти напълно изоставена от политиците. Затова, Европейската консервативна младеж (Conservative Youth of Europe) има за цел разпространяването на ценностите на европейската цивилизация (основани на класическата, юдео-християнската, плуралистичната и хуманистичната традиция), подчертавайки защитата на човешкото достойнство, суверенитета, свободата, благополучието, вярата (на различните традиции), околната среда и особено семейството, като основна институция на обществото. Оценяваме наследената от историята мъдрост (просветените умове) и имаме за цел да запазим институциите и да култивираме ценностите, на които се основава нашата цивилизация. Като млади консерватори вярваме, че можем да вървим напред само с умереност и реформи, не с радикализъм или абстрактно-утопични идеи. Това, защото историята ни учи, че утопичните убеждения, които са обещавали една нова цивилизация, рая на земята, са били тоталитарни и са донесли голяма бедност и страдание на човечеството. Въпреки това, утопичните идеи продължават да са привлекателни за много хора, така че тоталитаризмът остава непрекъсната заплаха. За основни „ментори” смятаме консервативните мислители като Едмънд Бърк, Алексис дьо Токвил, Ръсел Кърк, Филип Блонд и сър Роджър Скрутън.  

Как мислите, може ли да намерят широко пространство консервативните идеи в района на Балканите?

Мисля, че да, тъй като консерватизмът не е идеология, а естествена философия, която има за цел запазването на ценностите и нещата, които обичаме и ценим. Проблемът е, че започвайки от самата дума „консерватор”, има неправилно разбиране, схваща се пейоративно, тъй като тази политическа традиция и философия се познава малко на Балканите (изключвайки Хърватия и Словения); национализмът и социализмът като идеологии остават все още доминиращи идеологически и политически. Естествено, злоупотребите с консерватизма са последица от комунистическата хегемония, която го представя като изостанала, антиинтелектуална и примитивна идея – нещо, което звучи смешно, тъй като става дума за една успешна англосаксонска политическа традиция. Трябва да се подчертае също така, че доскоро имаше видима липса на литературата на консервативните мислители с балканските страни. Обаче, с развитието на технологията, нещата се променят бързо, информациите могат да се намират лесно; оставам оптимист. Познавам известен брой млади интелектуалци с консервативни възгледи на Балканите, които се ангажират в различни сфери, някои дори основаха и организации или клубове за четене, където дискутират различни въпроси от консервативна перспектива.От друга страна, има и западни консервативни организации от типа на тинк-танковете, които действат на Балканите, сътруднически си със студенти, университети, неправителствени организации, както и политически партии. Макар че десноцентристките партии на Балканите не показват все още интерес да прилагат и да подкрепят такива идеи, естествено, като изключим реториката. Но, за да не звуча прекалено песимистичен, трябва да се каже, че и партиите се променят. Бъдещето и промените са в ръцете на младите на Балканите, а в този случай с консервативните младежи и интелектуалци в България.

Политическите процеси в Черна гора са много непознати в България. Може ли да се формира стабилно управление с министър-председател г-н Абазович и кои ще бъдат неговите приоритети?

Черна гора, както знаете, възвърна своята независимост с референдума от 2006 г., където решаваща роля имаха малцинствата и по-специално албанското и босненското. Един значителен брой от населението гласува срещу независимостта и въпреки референдума не изглежда да се е примирило напълно с отделянето от Сърбия – това и определя малко или много политиката на Черна гора. Този факт спомогна за това Демократическата партия на социалистите на г-н Мило Джуканович да стои на власт за почти три десетилетия. Изборите през 2020 г.донесоха промяна на властта и на ситуацията в страната – това и заради реформаторската политика на г-н Абазович. Правителството от 2020 г., така, както и се очакваше, не беше устойчиво заради големите разлики в управляващата коалиция. То отвори пътя към сътрудничество между проевропейските и умерените партии, което доведе до новото споразумение за наскоро сформираното правителство,, като сред тези партии е и СНП (традиционно сърбо-черногорска партия). Вярвам, че това е една позитивна стъпка не само за едно стабилно правителство, но и за бъдещето на страната и развитието на демокрацията. Що се отнася до приоритетите на правителството на министър-председателя Абазович, основното послание остава борбата срещу корупцията, която изглежда се взема на сериозно и, естествено, пътят към членството в ЕС.  

От интерес е Вашият анализ за политическите процеси в Албания, където имаме дълбоко разделение в Демократическата партия, докато властта на Социалистическата партия изглежда непоклатима. Кои са политическите предизвикателства пред Албания и може ли да се избере консенсуален президент? 

Албания се сблъсква с поредна криза на прехода, идването на власт на Социалистическата партия, която е легитимен наследник на Албанската партия на труда, влоши икономическото положение, броят на емигрантите е много висок и напускането на страната запазва високите си темпове. Една голяма част от тях са образовани младежи, а това е притеснителен факт. От друга страна, скандалите на правителството на г-н Рама са много, започвайки от кметове до депутати и министри, които са арестувани за криминални дейности. След това, външната политика, която често е противоречива по отношение на Косово, е отделна тема; близостта на министър-председателя г-н Рама с г-н Вучич се смята от албанците за иронична и абсурдна. Иронична е, тъй като им напомня политиката на бившия диктатор Ходжа и АПТ, която поддържаше топли връзки с Югославия в определени периоди, но не и с албанците от Косово. Но, въпреки всички скандали и провали, фактът че Социалистическата партия успя да спечели изборите за трети път от 2013 г., макар и с нередности, които може да са се случили на изборите, показва че има нещо ненаред с опозицията. Откакто Демократическата партия беше ръководена от г-н Лулзим Баша, тя не успяваше да покаже желаните резултати, нито донесе някакви обновления в партията, дори прогони от структурите известни фигури. Докато фактът, че отказа да поеме отговорност за третата загуба на изборите, възмути демократите, а изключването на историческия лидер г-н Сали Бериша от партията след обявяването му за persona non grata от САЩ, само формализира недоволството. По-голямата част от десния електорат подкрепя категорично г-н Бериша, въпреки обявяването му за persona non grata – което остава дискусионни, след като Държавния департамент на САЩ отказа няколко пъти представянето на доказателства. Това се потвърди от събранията, протестите, националния конгрес (организиран от г-н Бериша), местните избори, както и изборите за председател на Демократическата партия, където победител излезе Сали Бериша, който обеща преосноваването на Демократическата партия, като европейска консервативна партия.  Както и да е, фракцията на г-н Баша, ръководена от г-н Енкелейд Алибеяй, макар че е изгубила подкрепата на електората, се радва на поддръжката на американското посолство, така че остава все още формално активна. Това разделение, ако не се преодолее, е от полза само на Социалистическата партия, която изглежда, че контролира властта в почти всяка възможна област, а с лошото си управление забавя реформите, които би трябвало да се прилагат – особено повишаването на икономическия стандарт, реформата на правосъдието, засилването на борбата с корупцията и с организираната престъпност остават ключови. Колкото и време да е на власт това правителство, трудно ще се постигне. Що се отнася до избора на президент, съмнявам се, че ще се постигне по консенсуален начин, защото освен неразбирателството между Демократическата и Социалистическата партия, съществува и неразбирателството между демократическите депутати, за което споменах. При всички случаи, изборът на консенсуален президент би бил от интерес на страната. 

Едно много голямо предизвикателство за Република Косово са преговорите със Сърбия и особено Асоциацията на сръбските общини (АСО). Могат ли да се очакват бързи резултати от тези преговори с международно посредничество? 

Трудно е да се очаква едно такова споразумение, тъй като формирането на Асоциацията на сръбските общини би накърнило независимостта на Косово. Както казва настоящият министър-председател, г-н Албин Курти, това споразумение би „боснизирало” Косово, би означавало създаването на една втора „Република Сръбска”, която би парализирала, дори би застрашила съществуването на държавата Косово. Албанците в Косово, приемайки пакета на г-н Марти Ахтисаари, направиха достатъчно компромиси, други компромиси, като този, имайки предвид войната, биха били прекалени. Сърбия не само, че все още не се е извинила за военните престъпления, но даже не възнамерява да се откаже от претенциите си за Косово. Това затруднява много преговорите, но също така и сръбската общност в Косово, която е изолирана на север от политиката на Белград. От друга страна, ЕС несправедливо парализира Република Косово, въпреки успешните реформи, неосъществявайки либерализацията на визовия режим – нещо, което затруднява ситуацията. Подкрепата за нея не е достатъчна,липсва волята за направата на конкретни стъпки. Конкретни резултати може да има само, ако в преговорите повлияят от САЩ. 

Сърбия е много активна на Балканите – инициативата „Отворени Балкани”, претенциите към Босна и Херцеговина и Черна гора. Какви са Вашите общи оценки за сръбската политика в района на Балканите?

След разпадането на Югославия, особено след окончателното падане на Милошевич, което създаде в някаква степен впечатлението, че с него приключва и етапът на неговата идеология. Тогавашният министър-председател, Зоран Джинджич, представляваше надежда за промяна, но тя бързо угасна с неговото убийство. Така, политиката на Сърбия спрямо съседите, за съжаление, продължава да остава почти същата, обхваната от опасните националистически трески и илюзии, ръководена от едно правителство, което вместо да осъди нечовешката политика,продължава да почита наследството на Милошевич. Дори президентът, г-н Вучич, както и министърът на отбраната, г-н Александър Вулин, го нарекоха „държавник”. Докато военните престъпления или ги отричат напълно, или ги релативизират – нещо, което е неприемливо за когото и да е било, който има някаква етика. Това се забелязва доста ясно в случая с Косово.

Що се отнася до „Отворените Балкани”, за много наблюдатели не е нищо друго, освен една маска или както често се казва „Троянски кон” на Сърбия, за да постигне своите двойни цели. От една страна, изглежда като една мирна инициатива спрямо съседите, от друга страна, средство за икономическото засилване и увеличаване на дестабилизиращото политическо влияние в Босна (по-точно в структурата на Република Сръбска) и в Черна гора, дори и много повече от това. Високопоставени служители в Сърбия, като министър Вулин, говорят открито за „Сръбския свят” – което в действителност е евфемизъм за „Велика Сърбия” – и оказват политическа, даже и финансова подкрепа, на сръбските националистически политици в Босна (като г-н Додик или г-н Драшкович), но и на тези в Черна гора. Абсурдно е да започваш инициативи за мир и сътрудничество в района и в същото време да поддържаш позициите на Милошевич спрямо съседите. Също така, учудващ е фактът, че правителството на Албания прие да бъде част от този проект, докато Черна гора отказа, тъй като го разглежда като нещо, което е срещу държавните интереси. Този проект може да се интерпретира като един вид натиск спрямо ЕС, но при всички случаи не изглежда умен избор, най-малко що се отнася до Албания. Това е доста „опасна” игра.    

Благодаря Ви много!

Общество.нет (цитирането на автора, блога и активните линкове са задължителни)

Последвайте блога за свободни теми Общество Нет във Фейсбук;  Туитър и Телеграм

Коментари

comments

Short URL: https://obshtestvo.net/?p=16975

Posted by on май 30 2022. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

  AUD =   лв
  CHF =   лв
  EUR =   лв
  GBP =   лв
  RUB =   лв
  USD =   лв

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.