КЕМАЛ КАЛЪЧДАРОГЛУ: ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА НЕ МОЖЕ ДА СЕ ОСНОВАВА НА МЕЧТИ

НИКОЙ НЯМА ДА ВИ ОСТАВИ ЕНЕРГИЙНИТЕ РЕСУРСИ НА БЛИЗКИЯ ИЗТОК

ТУРЦИЯ СЕ ПРЕВЪРНА В СТРАНА, КОЯТО САМА СЕ ПРОСТРЕЛЯ В КРАКА, КАЗВА ОЩЕ ЛИДЕРЪТ НА ТУРСКАТА ОПОЗИЦИЯ

Кемал Калъчдародлу е роден на 17 декември 1948 в Източна Турция. Председател на главната опозиционна партия – Републиканска народна партия. От 2002 е депутат. Алевит.

Какво бихте казали за ситуацията в Сирия?

Сирия не е Ирак. Руското влияние в Сирия не бива да се подценява. Никой не може да направи точен анализ на Сирия, ако пренебрегва Русия, която счита Сирия за своя врата към Средиземно море. Единствената руска военноморска база е там.

Империализмът е безмилостна идеология. Той използва човешките същества според своите стратегически интереси.

Вие яростно критикувата политиката на управляващите в Турция.

Турската външна политика има дълбоки корени и традиции. Турция се отдели от своята традиционна външна политика. Може ли да се изостави тази традиция?  Да, ако една нова външна политика може да направи страната по-активен актьор в нейния регион. Трябва обаче внимателно да се следят регионалните баланси и глобалните развития, докато се развива тази нова политика.

Не  може да изключвате Китай, който възниква като нова сила. Не може да развивате външна политика без да взимате под внимание тези баланси. Ако не го направите – неуспехът е неизбежен.

Мислите ли, че министър-председателят Реджеп Таийп Ердоган обръща внимание на вашия критицизъм?

Той не определя външната политика на страната. Това е проблемът. Ако той беше човекът, който определя турската външна политика, би се вслушал в гласа на опозицията. Докато външната политика на страната се определя от чужди сили и той си мисли, че те ще го подкрепят, премиерът е изправен пред провал във външната политика. Така е, защото той слуша имперските сили, вместо да слуша нас. И затова изпадна в изолация.

Една страна трябва да е наясно кой е начертал днешните граници в Близкия изток, когато развива нова външна политика.

Преначертват ли се границите сега?

Трябва да вземете предвид забележките на западните сили, че границите в Близкия изток ще бъдат преначертани. Никой няма да ви остави енергийните ресурси на Близкия изток. Ако започнете пътуване с подобна мечта, провалът ви е неизбежен.

Най-пресният пример е Либия. Първата страна с която новото либийско правителство подписа договор е Франция. Турция даде 100 милиона долара на либийските бунтовници. Какво спечелихме? Подписахме ли някакво споразумение с тях? Решихме ли проблемите на турския бизнес в Либия? Всичко е ясно. Няма значение дали сме спечелили облаги като Великобритания и Франция – турските строителни компании дори не могат да си върнат бизнеса в Либия.

Не успя ли правителството да предвиди тези развития?

Как биха пропуснали да ги предвидят? Държавата има много ценни бюрократи. Външната политика не може да се формулира по този начин. Чудя се дали външният министър Ахмед Давутоглу знае как се играе шах. Когато играеш шах трябва да предвидиш какъв ще бъде следващият ход на противника.

Трябва да анализирате ситуацията. Вместо да анализираме ситуацията, ние пренебрегнахме волята си  и действахме като че сме се оставили на течението. На 18 юли 2012 господин министър-председателят отиде на държавно посещение в Кремъл по покана на руския президент Владимир Путин и какво се случи? Опитаха се да убедят Путин да си промени мнението за сирийския проблем, но вместо това те си го промениха.

Външната политика не може да се основава на мечти. Може да имаш мечти. Ако споделиш мечтите си със Запада и говориш неща като: „ще възстановим Османската империя”, то тогава те ще запомнят така нарисуваната картина. Тя беше запомнена и залепена като етикет на Турция. И това ще продължи.

Какви са най-големите ви притеснения?

Нека си зададем въпроса: кой има полза от ситуацията? Турция? Сирия? Ирак? Не. Ако ние не сме печеливши, тогава кой? Израел е значителна сила в Близкия изток. Съединените щати са му стратегически партньор. Той се нужда със сила с която да има близко партньорство. Той се опитва да създаде тази сила. Как може във Външно министерство да не виждат това?

Турция в момента не е в прекрасни отношения с Израел. Какво мислите за това?

 Това е напълно погрешно. Трябва да подобрим връзките си с Израел, както беше в миналото. На първо място защо изпратихме флотилията Мави Мармара? Може ли някой от управляващите да даде смислено обяснение? Помощ за Газа? Не, Турския червен полумесец вече е в Газа. Има офис и палатки там. Осигурява помощ!

Всичко това се случи в резултат на турската мечта страната да определя правилата на играта. „Турция ще бъде основният играч в региона”, биха казали те. Сега се превърнахме в страна срещу която са насочени правилата на играта. Горчива хапка. Искаш да хапеш, но накрая ухапват теб. Самолетът ни е паднал. Обявиха, че е бил свален. Обадихме се. Никой не знае как е ударен. Предвид факта, че е в международното въздушно пространство, а САЩ, Русия и Великобритания имат бази в Кипър, те трябва да имат важна информация за случая. Нека тези страни разсекретят информацията. Поискахме правителството да се свърже с тях. Но те не го направиха. Въпросът е: „Защо не го направиха?”.

Обезпокоен ли сте от развитието на кюрдския въпрос в Сирия?

През последните месеци се състоя среща в Северен Ирак. Бяха направения някои важни изявления (за обединение на всички кюрдски фракции). Какви са последните развития в Сирия? Те започнаха да правят това, което бяха обявили. Човек не може да разбере защо нашето външно министерство не успя да осмисли тези инциденти. Турция се превърна в страна, която сама се простреля в крака. На имперските сили  не им пука за Башар Асад или сирийския народ. В главите си имат нова карта на Близкия изток. Те дори вече се публикуват в нашите вестници. Нима не се знае, че Сирия ще бъде разделена на три части?

Информират ли ви за важните неща в държавата?

Бюрократите са длъжни да информират основната опозиционна партия. Това важи за Националната разузнавателна агенция (МИТ), Външно министерство и Генералният щаб. В миналото това се правеше. Но откакто на власт е партията на Справедливостта и развитието този процес беше спрян. Оставете основната опозиционна партия, а дали информират президента? Не мисля, че го правят. Първото изявление, което Абдула Гюл направи след свалянето на нашия самолет показа, че не е информиран за него. Нужна ни е среща на лидерите. Заобиколени сме от кръвопролития. За съжаление, не се правят услилия за организиране на подобна среща.

В. Заман / интервю на Абдула Бозкурт и Али Аслан Килич (Анкара)

Коментари

comments

Short URL: https://obshtestvo.net/?p=5073

Posted by Общество. Нет on юли 31 2012. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry