КАРЛ ЛАГЕРФЕЛД: ОЧИТЕ МОГАТ ДА ПОКАЗВАТ ЕМОЦИИ, КОИТО НЕ ИСКАШ ДРУГИТЕ ДА ВИДЯТ

НАЙ-ГОЛЕМИЯТ МИ СТРАХ Е ЛИПСАТА НА ВРЕМЕ

ДНЕС С IPHONE ВСЕКИ НА УЛИЦАТА И ДОРИ В МАГАЗИНИТЕ МОЖЕ ДА ТЕ СНИМА БЕЗ ДА ТЕ ПИТА

ТРЯБВА ДА ПОЧУВСТВАТЕ САКОТО В МОМЕНТА В КОЙТО ГО СЛОЖИТЕ НА ГЪРБА СИ

Карл Лагерфелд (роден Карл Ото Лагерфелд) е роден на 10 септември 1933 година в Германия. Моден дизайнер, артист и фотограф. Живее в Париж. Бил е главен дизайнер и творчески директор на модна къща Шанел. Има собствена модна къща и притежава и италианската къща – Fendi. Говори немски, френски и английски език. Интервю на Джес Ууд за Аутлук Индия.

Къде сте сега, точно преди началото на интервюто?

На едно от 7-те бюра в дома ми в Париж, гледащ към Сена и Лувъра.

Защо се обличате в черно и бяло?

Той е – и винаги е бил – любимият ми цветови микс. Аз съм черно-бяла личност. Обичам черно-бели филми. Открих едноцветното рисуване още като момче чрез илюстрациите на Обри Биърдсли, и те повлияха вкуса ми завинаги.

Колко бели ризи, черни сака и дънки имате?

Не ги броя. Маниак съм тема ризи. Hilditch & Key в Париж ми правят ризи, откакто бях 16 годишен. Направили са повече от 300 дизайна специално за мен. Черните джинси и черните сака са „основата”, а аз не обичам да нося едни и също дрехи често. Нека кажем, че имам няколко…

Коя е черната дреха, която трябва да притежава всяка жена?

Черно сако.

А бяла?

Бяла риза. Същото важи и за момчетата.

Как изглежда перфектното сако?

Трябва да го почувствате в момента в който го сложите на гърба си.  Прилягането е тайната. Трябва да ви е по мярка. И пропорциите да са правилни. Черното сако трябва да е любов от пръв поглед, от минутата, когато го облечето; ако не е така – не го купувайте!

Ако дрехите правят мъже, правят ли аксесоарите жената? Ако да, кои си заслужават?

Най-важните аксесоари за жените все още са обувките и ръчната чанта. С тях всеки може да е модел.

Без какво не можете през деня?

Зависи от деня. Най-важното нещо е да изглеждате безукорно. Аз обичам саката, и ако имам много работа през деня, ги сменям по два пъти. Никой няма да забележи, че това не е същото сако, но винаги ще ви попитат как може да изглеждате така безупречно, без гънка.

Как минава една ваша типична вечер? Какво пиете, ядете, четете, гледате?

Диетична кола и протеини. Вестници на френски, английски и немски. Никаква телевизия. Гледам котката си и лодките, които минават по Сена.

Навън или вкъщи предпочитате да се храните?

Предпочитам у дома. Готвачът ми е толкова добър, че прави здравословната храна да има вкус на най-рафинирано френско ястие.

Какво слушате?

Ако не е последният албум на Пати Смит, също слушам много и Адел и Florence & the Machine. Особено харесвам арабската музика. Защо ли? Нямам си на идея.

Вие сте почитател на архитектурата. Кои са любимите ви здания?

Няколко са: от древни времена – Пантеонът в Рим; Френският институт в Париж, основан от кардинал Мазарини през 17 век (почти до моята къща е). От 20 век харесвам кулата на Айнщайн в Потсдам от Ерих Менделсон; от 30-те години – вила Малапарте в Капри; а от по-новите сградите на Заха Хадид и Тадао Андо. Двамата са толкова различни като стил, но ми харесва света и на двамата.

Кога си слагате слънчевите очила?

Всъщност, никога не нося слънчеви очила вкъщи. Те са маската ми за пред външния свят. Аз съм малко късоглед, но мога да чета и скицирам и без очила и виждам ясно Лувъра пред себе си. Един път, когато бях много млад, в лицето ми попадна чаша от уиски при инцидент. Тя дори не беше предназначена за мен, но ако бях без очилата си можеше да загубя окото си, така че никога не ходя без запазената си марка – тъмни слънчеви очила. Харесва ми да гледам – не да ме гледат. Очите могат да показват емоции, които не искаш другите да видят, и днес с iPhone всеки на улицата и дори в магазините може да те снима без да те пита.

Колко книги имате?

Никой не знае, защото аз продължавам да ги купувам непрестанно. Не мога да устоя. Искам да видя и да знам колко се може повече. Книгите днес са прекрасни. Грозните книги вече не са необходими след като имаме интернет. Любимите ми са на голям рафт до леглото ми.

Кой е най-големият ви страх?

Липсата на време. Дните са твърде кратки за всички неща, които правя. Когато спя най-малко по 7 часа, никога не ми остават достатъчно на брой часове.

Коментари

comments

Short URL: https://obshtestvo.net/?p=5726

Posted by Общество. Нет on дек. 10 2012. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry