ХОРАТА ГОВОРЯТ ЗА БРИКС И КАК ТЕЗИ СТРАНИ СА СЕ СЪБРАЛИ И ЗАПОЧНАЛИ ДА СИ ПАРТНИРАТ, НО ВСЪЩНОСТ ТОВА Е ИЗМИСЛЕНО ОТ НЯКОЙ ОТ ГОЛДМЪН САКС

През изминалата седмица американският президент Барак Обама обяви намерението си да номинира Джим Йонг Ким (президент на Дармут колидж) за поста ръководител на Световната банка, след като досегашния президент Роберт Зелик се пенсионира. Новината идва само 9 месеца след оставката на Доминик Строз-Кан от Международния валутен фонд. Смяната на ръководствата на двете институции надигна вълна от въпроси сред бързоразвиващите се нови икономики и най-вече тези от БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай, Южна Африка), които поискаха промяна на споразуменията от Бретън Ууд с които се създават МВФ и СБ. Според лидерите на БРИКС подобна реформа е наложителна, защото нямат достатъчно представителство в тези две институции и гласът и не се чува достатъчно.  
В интервю за най-големият индийския вестник Калпана Кочар, главен икономист в Световната банка за Югоизточна Азия обяснява как се взимат решенията в тези институции и при какви обстоятелства политиките им може да се променят.

 

Какъв е вашият коментар за плановете за реформи в Световната банка и Международния валутен фонд? Има ли вероятност страна от БРИКС или в частност Индия да вземе някой от топ позициите, които се освободиха?
И двете институции – Банката и Фонда – работят на квотен принцип и квотите се определят, най-общо казано, от размера. Това е размера на икономиката, населението и още две променливи. Не е изненада, въпреки факта, че през последните 2-3 години в Съединените щати има забавен икономически разтеж, че САЩ остават най-голямата държава член. Каквато и промяна на формулата или нови изчисления да се направят,  вземат предвид последните развития, това не променя ситуацията – доминантната позиция на Съединените щати в квотния принцип се запазва.
През годините са изваждани множество аргументи по въпроса за тежестта, която да имат променливите, но мисля, че ясен резултат, независимо как мерите, е че Америка доминира, защото иам по-голяма икономика в сравнение с останалите страни по света. Това е нещо, което не бива да се забравя. Въпросът винаги ще опира до това.
Това, което ще се променя, и вече се промени, е относителното положение на останалите. В частност на тези, които увеличиха размера и важността си според променливите, като например Южна Корея, Китай и в известна степен Бразилия и Русия. Индия не влиза в тези категории. Населението има голям ефект, както и неговият Брутен вътрешен продукт, но промяната, която се случва е все още много малка. Преди всичко, първоначалната квота беше малка, така че дори голямото процентно нарастване в една малко число не прави голямо число. Това не е като тектоничните промени.
Всичко завсиси от изчисленията на квотата. Тя има (казано едно към едно) структура на вота, защото такива са споразуменията с които са създадени институциите. Но това, обаче, не може да се ретранслира (казано едно към едно) спрямо управлението на тези институции – кой ги ръководи, кои са старшите чиновници и така нататък. Ако се обърнете назад към историята ще видите, че традиционно са доминирани от европейци (на ниво президент на Фонда) и от американци (на Банката), но напоследък се правят усилия за разнообразяването на ръководния състав.

За да стане ясно, вие казвате, че структурата на вота е определена едно-към-едно на базата на тези променливи?
Основно се определя от размера на вашата квота. Така че ако Съединените щати има 17 %, тогава гласовете им ще имат 17 % тежест. Това не е като при Обединените нации, където правилото е: „една страна – един глас”.

Какво ще кажете за нивото на икономически разтеж като детерминанта за броя гласове, защото не е ли това мярка за икономическа тежест, особено в пост-кризисната глобална икономика?
Сигурна съм, че има всякакви вариации по темата за тези изчисления и съм сигурна, че нивото на икономически разтеж има значение, но по-важната променлива става приносът, даден за Фонда, като например сега,  в разгара на Европейската криза.

Ако погледнем конкретно към Президентсвото на Банката, в какъв срок мислите ще има нов шеф и как виждате състезанието за този пост? Ще бъде ли нещо каквото видяхме при избора на Кристин Лагард?
Преди всичко това е процес, което е добре. Но това е добър процес. Всички членове се приканват да направят номинации. Мисля, че на нашия сайт ще видите компетенциите, които трябва да имат кандидатите. Компетенциите са ясни и моете мнение е, че хората трябва да номинират кандидати за Изпълнителния борд с идеята, че те ще работят заедно, да ги проверят и тогава да дадат крайните имена, които да се гласуват.
Фактът, че трябва да се гласува всъщност е малко объркан, поради структурата на вотя, която споменах. Примете, че има договорен процес, което не е нещо ново, то той не означава просто автомантичната номинация на някого. Има хора, които се разочароват от него. Те са се надявали, че развиващите се страни ще се обединят и ще номинират някого, за да преборят структурата на гласовете. Но това никога не се е случвало и честно казано, много е трудно за толкова различни развиващи се страни да формират блок и да стоят заедно. Хората говорят за БРИКС и как тези страни са се събрали и започнали да си говорят. Но всъщност това е измислено от някой от Голдмън Сакс. Реалността е, че е много трудно за тези страни да напаснат интересите си в ситуации като тази, ако не са го правели досега.

 

---

ПОСЛЕДНИ ИНТЕРВЮТА:

СЬОНЕР ЧААТАЙ: ТУРЦИЯ ДНЕС Е НЕЗАВИСИМ РЕГИОНАЛЕН И ГЛОБАЛЕН АКТЬОР

ДЖАНЕТ САДИК, КОМИСАР ПО ТРАНСПОРТА НА НЮ ЙОРК: ПЕШЕХОДИЗИРАЙТЕ ГРАДА

ЗБИГНЕВ БЖЕЖИНСКИ: В СВЕТА ВЪРВИ ПРОЦЕС НА ДЕЦЕНТРАЛИЗАЦИЯ

ДАЛАЙ ЛАМА: КОРУПЦИЯТА Е ВИД НАСИЛИЕ

ВАЛЕНТИН СТОЯНОВ: БЪЛГАРИЯ ТРЯБВА ДА ИГРАЕ ПО-АКТИВНА РОЛЯ В МАКЕДОНИЯ И СЪРБИЯ

ФАУДЖА СИНГХ – ДЕСЕТ ВЪПРОСА КЪМ СТОГОДИШНИЯ МАРАТОНЕЦ

ДЖАКИ ГИНГРИЧ – КУШМАН ЗА ПЕТТЕ ПРИНЦИПА НА УСПЕШНИЯ ЖИВОТ

ЛЕХ ВАЛЕНСА: НЯМА ЛИДЕРИ, КОИТО ДА ПОВЕДАТ НАРОДИТЕ СЛЕД СЕБЕ СИ

МАТИАС ХЬОПФНЕР: ВЪТРЕШНИЯТ РЕД И ПРАВОСЪДИЕТО ПРОДЪЛЖАВАТ ДА СА ПРОБЛЕМНИ

Posted by Общество. Нет on мар. 31 2012. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry