Как жителите на Бесарабия емигрират в Бразилия през 20-те години на 20 в.

През 20-те години на 20 век повече от 10 000 бесарабски българи, гагаузи, украинци, руснаци, евреи и немци се преселват в Бразилия и Аржентина. Преселниците са били от почти всички бесарабски села. Агитирани са били със съблазнителни предложения и разкази, че там  „хлябът расте направо по дърветата“. Това е бил поредният етап на заселване в южната страна и привличане от местните власти на преселници от Европа. Западните държави, обаче, не са приели предложението, и бразилците са отправили своя интерес към Румъния, която разрешава кампанията да обхваща само националните малцинства. Условието за получаване на виза е било заминаването на цели семейства. За да отговарят максимално на изискванията, много семейства с едно или две деца вземали със себе си и деца на роднини.

За преселването на бесарабите през 20-те години на миналия век разказва журналистката Татяна Соловьова.

Преди Великден, на вселенската родителска събота, моята баба, родом от малкото украинско село Мусайту (сега в Тараклийския район), се отправя в най-близкия град Болград. Автобуси не са вървели, и тя се придвижва с коли или пеша. Баба е отишла да поръча в църквата заупокойно молитва за роднините, заминали много години назад в Бразилия и починали в чужбина.

В Молдова едва ли не във всяко село живеят потомци на тези, чийто роднини някога са заминали да живеят на американския континент. Сега за емиграцията ние знаем не от слухове. Репбуликата след разпада на СССР и за годините на независимост е напусната от около един милион души. И изходът продължава …

Емиграцията, както и да се готвиш към нея, винаги е огромен стрес. Едно е днес да се отиде в чужбина, когато за страната на пребиваване благодарение на интернет може да се научи всичко, даже и времето в деня на пристигане. И съвсем друга история е миграцията почти 100 години назад на селяни, не владеещи чужд език, без да имат големи финансови средства.

Опияняващият аромат на надеждата

Бразилското кафе през 19 век завладява Европа и Америка. Страната-производител заради високото търсене се превръща в крупен доставчик на кофеинови зърна в света. Но след отмяната на робството на кофеиновите плантации не е имало кой да работи. Правителството на Бразилия решава да привлече работна сила от бедните страни в Европа. „Кафе бароните“, богатите собственици на плантации, създават  фонд, който изплащал разходите по транспортирането на мигрантите.

През 1925г. Румъния подписа тригодишно споразумение за преселване на бесарабите в неусвоените земи на Бразилия и Аржентина. Правото се разпространявало на първо място за  представителите на националните малцинства: българи, гагаузи, украинци, руснаци, евреи, немци. Повечето от тях не са говорили румънски език и без особено уважение са се отнасяли към новия ред на румънската администрация. Аграрната реформа от 1918 – 1924 г. довежда до възраждане на помешчическите земевладелци и рязко обедняване на селяните.  А след сушата и слабата реколта през 1923 г. над всяко второ семейство, особено в безводния Буджак, надвисва заплаха от глад. Цели села от селяни се устремяват за по-добра участ в неизвестната страна.

Пътят към рая

В пристанищата на Хамбург, Амстердам и Триест са ги чакали специални параходи. Морското пътешествие от Европа към бреговете на Южна Америка е продължавала около месец. Макар преселниците по пътя да са били хранени доста добре, не всички са издържали суровото изпитание …

Бразилия не се оказва рай. Град Сао Пауло, където докарвали новопристигналите, не е могъл да се справи с лавината евтина работна сила от цяла Европа. Селяните от Бесарабия, не знаейки нито дума на португалски, са отправяни били на най-тежките работи: на далечните кафеени и памукови плантации, сечене на гори, във въглищни мини, на манганови рудници.  

„Всеки историк, който се захваща с тази тема, се сблъсква с недостатъчна информация. Документите за тази страница от историята на региона се намират в Националния архив на Румъния и в Музея на имиграцията в Бразилия. Без възпоминание на преселниците и техните потомци за адаптацията в чужбина картината също остава непълна“.

По следите на преселниците

Завеждащият отдела по история и етнография на Научно-изследователския център „М. В. Маруневич“ в Гагаузия, кандидатът на историческите науки Степан Булгар посвещава на масовата миграция на бесарабските гагаузи през 20-те години на миналия век не една статия в научни издания.

– Всеки историк, който се захваща с тази тема, се сблъсква с недостатъчна информация, – казва ученият. – Документите за тази страница на историята на региона се намират в Националния архив на Румъния и Музеят на имиграцията в Бразилия.Без спомени на преселниците и техните потомци за адаптацията в чужбина картината също остава непълна.

Заради това преди 10 години Степан Булгар заедно със земляци-учени, предприемачи от Белорусия, извършва пътуване зад океана. Среща се с внуците и правнуците на преселниците – членовете на Асоциацията на бесарабските българи и гагаузи в Бразилия. От събраните видеоматериали историкът е монтирал документалния филм „Дългия път към гагаузите в Бразилия“, който видяха жителите на Гагаузия.

От студентските години се интересува за перипетиите на бесарабските българи в Бразилия и председателя на научното общество на българистите, докторът на историческите науки Николай Червенков. През 2015 г. той написа предговора към третата книга на потомъка на бесарабските преселници Жорж Косиков „Имиграция в Бразилия. Бесарабските българи и гагаузи“. Тя беше издадена в Бразилия и веднага преведена в България. Презентация на сборника е направена и в кишиневската библиотека «Христо Ботев». Всички тези събития по някакъв  начин  са послужили като тласък за пътуването на Николай Червенков в Бразилия. Бележките от пътуването си българистът е публикувал в много издания…  

Сто години… изследвания

 Изясни се, че бразилските историци, потомци на преселниците, работят в същото направление. Колко само струва тритомния труд на офицера от запаса на държавната военна полиция, съдия в оставка Жорж Косиков.

Журналистът от вестника Gazeta Regional de Lucélia, историк и писател Маркос Антонио Вазняк също така е увлечен в търсенето. Той пише историята на колонията Балиса, основана от имигрантите от Бесарабия. Едни от пионерите в разчистването на гората в колонията са били и предците на журналиста. Георги и Анна Вазняк са пристигнали от селото Каракуй (сега Хънчещки район) заедно с четири деца: Димитър, Тимофей, Паладия, Елена. На мястото на Балиса след това израства град Луселия, където сега живее Маркос. – Бесарабите трудно са свиквали към климата к климата и към тропическите гори: страдали са от тропическите болести – малария, каучукова язва, която се е предавала след ухапване от  москит, – написа журналистът.– Не са могли да ядът местните продукти.Даже пшеницата, купена на пазара, не е имала вкуса на европейската. Но всичко това се е смятало за дреболияв сравнение с това, че бесарабите,макар да са работили като проклети, никой не е разпределял земя, както са обещавали румънските имиграционни агентства. Разочарованието, носталгията са разкъсвали сърцето. Алкохолизмът е регистриран в почти във всеки дом…

Маркос Вазняк съобщи, че си кореспондира с колеги от Молдова, България и Украйна. Той е наясно с разследвания на интересуващи се от неговата тема.  През 2020 г. журналистът се кани да отиде в родината на своите предци заедно с група бразилски историци. Ако така се случи, то едва ли не след столетие ще се затвори последната страница в бразилско-бесарабската история – историята на нашите земляци,  обикновени хора с безкрайно смирение и невероятно трудолюбие, които дават своя принос в развитието на южноамериканската страна, станали им роден дом.

ПО ТЕМАТА

            Разделени по континенти

Дмитрий Генов към Бразилия има особено отношение.  Екзотичната страна много години назад е изменила съдбите на неговата баба Аксиния и неговият баща Петър.

През 1926 г. от Чадър Лунга за Бразилию заминават петимата братя Генови: четири момчета ергени, а най-големият е женен. След година в Сао Пауло на Константин и Аксиния Генови се ражда първа рожба,  която наричат Петър. Когато детето укрепна, мъжът е решил, че Аксиния трябва да отиде в родината, да продаде къщата на родителите, земята и със свекъра да се върне в Бразилия. Може само да се гадае, с каква трудност младата жена с дете на гърдите си се прибрала вкъщи. Докато се е занимавала с продажбата на имущество, миграцията от Бесарабия за Бразилия приключва. Младото семейство завинаги се е разделило.

Когато синът навършва  десет години, Аксиния се омъжва, взима фамилията на мъжа си и си сменя името. А Петя от детството си се страхувал, че някой ще узнае за неговия баща.

През 70-те години на 20 век от Сао Пауло идват две племенници на Константин. Разказали са, че чичо им има голяма ферма, живее сам и мечтае да види сина си. Бразилките са мислили да останат в Чадър Лунга,даже са се устроили на работа в шивашка фабрика.Но, изглежда, между мечтите и реалността се оказва, че има голяма разлика. След два месеца момичетата потеглили за Сао Пауло. Но Петър Генов от Казаклия не пътува. Работи като отчетник, бригадир, работник  в чим в полевъдна бригада. Един път е получил от Бразилия документ за наследство и… веднага е написал отказ.  написал отказ.  

КОМЕНТАР

Без бели петна

Николае Енчу, доктор на историческите науки, заместник-директор на Института по история: Аз много години се занимавам с история между войните на Бесарабия.  Особено мен ме интересуват демографските процеси. Миграцията на бесарабите съм я изучавала от ъгъла на своите сфери на интереси.  На мои статии в интернет за  отпътуването на жители на нашия край за Бразилия са откликвали историци от тази страна, потомци на нашите земляци. Изясни се, че колегите са събрали много документи за миграцията на бесарабите и се занимават с тази тема фундаментално. Появи се идеята чрез молдовско-бразилските връзки на изследователите да се напише пълната история на бесарабската емиграция през 20-те години на 20 век. Още повече, че дълбоко комплексно изследване на тази тема никой в Молдова още не е правил.

Автор: Татяна Соловьова

Превод от руски език: Борислав Ангелов

фото: tatyanasolov

© aif.md

Назаем: Аргументы и Факты в Молдове
и Locals.md

Коментари

comments

Short URL: https://obshtestvo.net/?p=16192