Какво се случи на 7 юни в Турция?

Izbori TurciaПредизборната кампания в Турция не беше стандартната такава, изборите не бяха просто за пренареждане на политическото представителството в Меджилиса. Вотът се оформи като „за” и „против” промяната на Конституцията и даването на повече власт на президента. Тоест бяха сформирани две ядра: първото – „за” промяната – AKP (Партия на справедливостта и развитието) и второто – „против” – всички останали партии (водещите такива, имащи шанс да спечелят нужното 10% доверие). С това може да се обоснове и загубата на мнозинство в Меджилиса на партията на Ердоган. Основните въпроси преди 7-ми юни бяха: Ще събере ли нужното доверие AKP, за да осъществи промяната на политическия система? и – Прокюрдската партия HDP (Народнодемократична партия, лява) с лидер и Селяхаттин Демирташ и Фиген Йюксекда ще успее ли да премине нужният праг на доверие за политическо представителство (10% )?

Турция от 13 години е управлявана от абсолютното мнозинство на AKP. За първи път водещата партия в югоизточната на съседка не притежава това мнозинство. Ако HDP не бе успяла да премине прага, то тогава подреждането би било много по-различно – AKP би имала нужното доверие за постигане на своите цели. Но какво накара гласоподавателите извън твърдото избирателно ядро (плаващите избиратели) да предпочетат другите партии и най-интересното е – защо HDP?

Партията на Ердоган печели 41% и 258 депутата. Не стигат „само” 17 депутата за сформиране на еднопартийно правителство. Крайната цел на Ердоган беше обаче 330 депутата от 550-те, за да може да направи нова Конституция (с цел промяна на политическата система) и да я предложи на референдум.

За първи път прокюрдска политическа формация се бори за политическо представителство. Досега кюрдските народни представители бяха избирани чрез индивидуални кандидатури, които след това се обединяваха в Меджилиса. На президентските избори Демирташ събра висок процент (9,76 % – 4 милиона гласа), но недостатъчен за участие в политическата власт. Но този резултат показа, че е възможно прескачането на избирателната бариера, която в Турция определят като „несправедлива”. На сегашните парламентарни избори HDP успя да увеличи своите гласове с малко над 2 милиона – т.е. 50%, с резултат от 13%. От къде идват тези два милиона гласа? Най-вече от гласове на кюрдите, които преди това гласуваха за AKP. През последния парламентарен мандат (2011-2015 г.), Ердоган се опитваше (успешно до някаква степен) да потуши етническото напрежение между турци и кюрди. Бяха направени различни отстъпки спрямо кюрдите – да говорят свободно на кюрдски, да изучават своя език (засега само в частните). PKK (Работническата партия на Кюрдистан), която е известна със своята терористична дейност бе прекратила действията си, след дългогодишна борба с турската армия. Всички обещания на Ердоган за повече права на кюрдите се оказаха илюзорни, когато войските на Ислямска държава стигнаха до град Кобане, точно на границата между Турция и Сирия. Тогава границата бе затворена – кюрдите нямаха възможност да търсят защита на турска територия, както и турските кюрди не можеха да помогнат на своите роднини от другата страна на границата. След време стана ясно, че турската държава подпомага Ислямска държава материално. Тези действия „обърнаха” гласуващите за AKP кюрди, които дадоха доверието си на HDP. Недоволните млади хора от рестриктивната политика на Ердоган също промениха своя вот към други партии. Основна част от гласоподавателите на HDP – жените. Партията, която най-открито се бори за правата на жените, е HDP. Така може да се обоснове електоралния скок на прокюрдската партия.

Останалите две партии, влизащи в Меджилиса, са CHP (Народнорепубликанската партия) и MHP (Партия на националистическото действие). MHP, с лидер Девлет Бахчели, бележи ръст с 3 % и 20 депутатски места. Сега MHP печели 16,3% и 80 кандидатски места. Огромната бежанска вълна заляла Турция създаде необходимите условия за повишаване електоралната подкрепа на националистическата партия. Те се обявяват за незабавно екстрадиране на бежанците, които в Турция са над 2 милиона. CHP (най-силната опозиционна партия), с лидер Кемал Кълъчдароглу (народнорепубликанска партия в Турция, кемалистка) от своя страна печели 25% и 132 депутатски места като бележи спад от 1%.

Какви са основните акценти от изборите? Внушителна избирателна активност от 84%, над 95% представителност на гласовете на избирателите – губят се само 5%. Друг интересен факт увеличаването на невалидните бюлетини с 30% от последните парламентарни избори – около 1 300 000. Избрани са 97 жени – 18% от целия състав на Меджилиса (550 депутата). В него влизат и 4-ма християни, 2-ма йезиди (кюрдско говорещо малцинство) – от HDP и един циганин – от CHP. Левицата, в лицето на CHP и HDP, бележи рекордно доверие от 37% – най-високото постижение от съществуването на турския парламентаризъм.

Демокрацията победи на тези избори. Планът на Ердоган за превръщане на Турция в президентска република с негова лична водеща роля претърпя пълен крах. Никоя друга партия не го подкрепя, така че каквато и политическа конфигурация да упражни политическата власт в бъдеще, тази негова идея отпада.

Цялата предизборна кампания на MHP бе анти-AKP. Основаваше се на компромати – помнете корупцията, социалното неравенство, безработицата по време на управлението на AKP. На президентските избори миналата година MHP и CHP бяха с обща кандидатура, което означава, че могат да направят евентуална коалиция. Но коалиция между тези две партии няма да бъде достатъчна – ще имат 212 депутата, далеч от 276 – те нужни за съставяне на правителство.

Девлет Бахчели, късно вечерта след изборите, по време на пресконференцията каза следното: „Коалицията трябва да бъде хармонична. AKP се ангажира с разрешаване на кюрдския проблем в Турция, както и HDP. Тези две партии трябва да сформират коалиция. Втората възможност е AKP-CHP-HDP. Нашата партия е готова да бъде основна опозиция, ако такава коалиция бъде сформирана.

По време на традиционната реч на AKP „на балкона” в Анкара (но този път изнесена не от Ердоган, а от Давутоглу) изборите бяха определени като спечелени. „Изборите показаха, че гръбнакът на Турция е AKP. AKP е единствената партия, която е във всеки регион, всяка провинция и обхваща всеки човек” въпреки 9% спад от парламентарните избори през 2011 г. „ Никой не трябва да се съмнява, AKP ще направи всичко необходимо, за да запази постигнатата стабилност през последните 12-13 години.

Кемал Кълъчдароглу – лидерът на CHP възкликна: “Демокрацията победи, Турция спечели!” „Ние сложихме край на репресивният период чрез демократични методи”.

Селяхаттин Демирташ, в своето първо изявление след изборите заяви: „От този момент, дебатът за диктаторството в Турция приключи. Турция се върна от ръба на скалата“. Съобщи, че въпреки всички пречки, създадени от AKP, е постигната изключителна победа (полиция на всеки техен митинг, репресии срещу политическата им агитация). „Всички хора, които са „за“ свободи, всички потиснати, всички работници, всички жени и всички малцинства спечелиха заедно“. По време на даването на своя глас в избирателната секция, Демирташ каза следното: „Каквито и да са резултатите от изборите, никой не трябва да губи надежда. С тези избори искаме да подготвим основата за изработване на нова Конституция, чрез която никой няма да се чувства подтиснат.“ От сега нататък HDP е партията на Турция, а Турция е HDP”. По време на предизборната си кампания Демирташ постоянно повтаряше едно обещание – няма да правим коалиция с AKP. Това негово обещание бе потвърдено непосредствено след изборите.

Какво може да се случи всъщност? Ердоган, в качеството си на президент, ще даде мандат за съставяне на правителство на първата политическа сила – AKP, за да състави правителство. След като даде мандата, започват да тече 45 дневният период, в който трябва да се състави правителство. Ако в рамките на периода това не стане, Турция върви към предсрочни парламентарни избори. Най-вероятният кандидат за коалиция, оглавявана от AKP е MHP, т.е. коалиция с националистите (въпреки техните изявления непосредствено след изборите тези дни те смекчиха тази позиция). Ако това се случи, такъв избор за кюрдите би значел нови потиснически мерки спрямо тях. Все пак за MHP кюрдският проблем не съществува! Въпреки своето политическо представителство, кюрдите най-вероятно биха започнали наново борбата за по-голяма свобода с нова интензивност. Коалиция между AKP и CHP трудно постижима поради огромните идеологически различия между двете водещи партии в югоизточната ни съседка, но е възможна при необходимите двустранни компромиси. Демирташ излезе с изявление, че неговата партия би подкрепила правителство на двете водещи партии, но само ако споделят общи ценности с HDP. Коалиция между AKP и HDP също не е осъществима на този етап. Съществува вариант, изключващ AKP от управлението – коалиция между другите три партии, но огромните различния между MHP и HDP във връзка с кюрдския проблем правят подобна конфигурация неосъществима. Третият вариант представляват предсрочните парламентарни избори.

Ердоган съобщи, че ще даде мандата на Давутоглу след избора на говорител на парламента. Най-важната му функция е създаването на разследващи комисии по съмнения за корупция на министри. С този си ход, Ердоган, се стреми да избегне ненужното напрежение, съпътстващо избора на говорителя на парламента. Това означава, че AKP прави и ще направи всичко възможно за формиране на коалиционно правителство. Бизнес-организациите в Турция също желаят съставянето на коалиция, с цел избягване на политическата криза, която ще доведе със себе си и икономическа такава.

С тези избори в Турция се сложи своеобразен край на неоосманизма, или поне началото на неговото преобразуване. Външната и вътрешната политика в страната няма да бъдат същите. След 13 години Турция поема към нова посока, може би тя ще бъде тясно сътрудничество с Европа – предстои да наблюдаваме.
Автор: Иво Иванов (политолог)

23 юни 2015

Общество.нет (цитирането на автора, изданието и активните линкове са задължителни)

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.

Коментари

comments

Short URL: https://obshtestvo.net/?p=11778

Posted by on юни 24 2015. Filed under Анализ. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

  AUD =   лв
  CHF =   лв
  EUR =   лв
  GBP =   лв
  RUB =   лв
  USD =   лв

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.