Кадаре атакува формулата на основаването на албанската нация

Последните дебати относно ролята на религията, Османската империя, Скъндербей и др., ни връщат при формулата на основаването на албанската нация. Когато някой бъде обвинен, че атакува основите на нацията, тогава трябва да знаем, коя е формулата на основаването на албанската нация. Албанската нация се основа от 4 религиозни общности, които политически са много разделени през XIX век (мюсюлмани сунити, бекташии, православни и католици). Тези общности ги обединяват три неща: езикът, кръвта и територията. Процентът на тези общности в цялото население на страната е различен, но формулата на основаването не е пропорционална на големината на общностите, а една благополучна формула, която осигурява националната кохезия.

Албанската нация е мюсюлмано-християнска нация: 50% мюсюлманска, 50% християнска

Албанската нация не става нация на мюсюлманска основа, нито на християнска основа, както стават другите нации на Балканите. Албанската нация се създава като една мюсюлмано-християнска нация. Изразено на езика на бизнеса, албанската нация се създава като една корпорация 50:50 – 50% мюсюлманска и 50% християнска. Или по-точно: 25:25:25:25. Т.е. 25% мюсюлманскосунитска, 25% бекташийска, 25% православна, 25% католическа, независимо, че структурата на населението на съответства на тези пропорции. Тази формула се прилага в структурата на албанската държава през повечето от времето през последния век. Регентството на страната се извършва от 4 лица, като всяка общност има един представител. Последното регентство е от 1943/44 г., като бекташийската общност се представлява от Мехди Фрашъри, мюсюлманската сунитска общност от Фуат Дибра, православната общност от Леф Носи и католическата общност от Патър Антон Харапи. И самият принц Вид, даде на своя син мюсюлманско име (Скендер) на своята дъщеря християнско име (Доника). Царското семейство на Зогу също така е наполовина мюсюлманско и наполовина християнско. С изключение на времето на комунизма, когато атеистите управляваха страната, основните функции на държавата като президент, министър-председател, председател на парламента и др., се разделят между членовете на различните религиозни общности, по периодичен начин по неписани правила, но винаги се прилага.

Примерът на Англия и Малайзия

Формулата 25:25:25:25 не е само що се отнася до политическото представителство, но и до културното. Да вземем англичаните, които са една християнска нация, християнските празници ги обявяват за почивни дни съответно за всички. Докато на другите религиозни празници почиват само тези, които обявяват, че принадлежат към една определена вяра. Например, ако живееш в Лондон и когато работиш, ако се декларираш като християнин, ти ще почиваш само на християнските празници, но ако се обявиш за мюсюлманин, тогава ти задължително ще имаш почивен ден на Коледа и на Великден, но имаш правото да не дойдеш на работа за Байрам и на първия ден на Рамазана. При малайзийците, които са мюсюлманска нация, е обратното. Ако работиш в Куала Лумпур и се обявиш за мюсюлманин, ще почиваш само за Байрама и първия ден на Рамазана, докато ако се декларираш като християнин, ще почиваш задължително за Байрама и първия ден на Рамазана и имаш правото да почиваш и за Коледа и Великден. Албанската нация, която е мюсюлмано-християнска нация, има задължителна почивка и за Байрама, и за Новруз, и за православната и католическата Коледа и Великден. Разликата е ясна: в Англия, мюсюлманите, будистите, хиндуистите, сикхите, таоистите, шинтоистите и др., се ползват с права. Тези права им дават християните, които съставляват нацията в Англия (Обединеното кралство). В Малйазия, християните, будистите, хиндуистите, сикьите, таоистите, шинтоистите и др., се ползват с права, които им дават мюсюлманите, които съставляват нацията в Малайзия. В Албания, мюсюлманите и християните са равни, те са интегрирана нация.

Скъндербей си е направил сюнет

Националните герои са общи, независимо от коя общност идват. Спомням си един случай преди 20 години, когато две професорки в Тиранския университет, едната католичка, а другата православна, се караха помежду си, дали Скъндербей е католик или православен. Договориха се да попитат един колега историк. Знаете ли какъв беше неговият отговор? Каза: аз мога да гарантирам само факта, че Скъндербей си е правил сюнет. Това е причината защо Скъндербей е албанският главен национален герой. Защото всички го смятат за техен. Това е причината защо албанските възрожденци се обвързват с фигурата на Скъндербей.

Албанските възрожденци ги интересува фактът, че някога албанците имали един принц, който е и Георги и Скендер, че имали един стратег и голям храбрец, който е воювал с най-силния в света (султана) и игнорират факта, че неговите войни фактически са войни между албанците християни и албанците мюсюлмани. По времето на Скъндербей, министър-председател на Османската империя е Заганос паша, който е албанец, а военните операции ги ръководи Балабан паша, който също е албанец, с войска съставена също от албанци.
Сърбите се обвързват с фигурата на цар Душан, защото чрез неговия мит желаят разширяването на сръбската държава и, естествено, игнорират факта, че цар Душан ослепява своя баща, за да вземе властта.

Сърбите ги интересува само фактът, че Империята на цар Душан се простира до Солун. По подобен начин действат и българите с фигурата на цар Симеон.
Кой атакува основите на албанската анция?

1. Енверистите!

Основите на албанската нация ги атакува първи Енвер Ходжа, когато се опитва да превърне албанската нация от една мюсюлманско-християнска нация в една атеистична нация. Сега, въпреки че атеизмът не е повече един национален проект, тенденцията, че истинските албанци са само тези, които не ходят в църкви и джамии, е един енверистки остатък. Въпросът дали си с нацията или с религията, означава, че с нацията може да бъдеш само, ако си атеист, също е енверистки остатък. Нацията и религията не се изключват една с друга. Албанската нация не е единствената мултирелигиозна нация в света. Такава е и германската нация, унгарската нация и др.

2. Ислямските екстремисти!

Основите на албанската нация, освен от енверистите, се атакуват и от две други страни. От едната страна са тези, които твърдят, че тъй като 2/3 от албанците принадлежат към ислямската вяра, албанската нация е една мюсюлманска нация и, че другите общности само трябва да се ползват от правата от щедростта на мнозинството. Тази теза е директна атака срещу формулата 50:50 или 25:25:25:25. Те настояват, че паметниците на Майка Тереза могат да се поставят само в църкви и частни пространства, но не и в публични пространства, където не е концентрирано, според тях, католическото малцинство. Публичните пространства трябва да бъдат запазени само за националните фигури, а според тях, албанската нация е една мюсюлманска нация.

3. Християнските екстремисти!

Другата страна я представят тези, които твърдят, че християнството е първата вяра на албанците и се опитват да поставят албанците мюсюлмани в подчинена позиция. Логичното заключение на тази теза е, че имало два вида албанци: истински албанци, които запазили вярата на предците и албанци от втора ръка, лоши албанци, които „не се съпротивляват на турците и променят вярата”. Лозунги на тази теза са и тези, които осмиват мюсюлманите по малко по-скрит начин като например „албанците са европейци, не са азиатци”. Макар че, тук, на пръв поглед, не се вижда нещо дяволско, защото албанците наистина са европейци, се създава непряката алюзия, че тъй като мнозинството от европейските нации са християнски, тогава и албанската нация трябвало да бъде християнска.

Атаката на Кадаре срещу формулата на основаването

Тази теза я излага от известно време и Исмаил Кадаре. Фактът, че той има мюсюлманско име и фамилия и произлиза от едно мюсюлманско население не амнистира изобщо атаката, която Кадаре отправя към основите на албанската нация. Като изследователи ние може да говорим за качествата и слабостите на империите, но не се осмеляваме да изразяваме омраза нито спрямо наследството на Римската империя, нито спрямо наследството на Византийската империя, нито спрямо наследството на Османската империя. Ако обиждаме наследството на Римската империя или на Венеция, ние нараняваме чувствата и вярата на албанските католици и, следователно, това е атака срещу албанската нация. Ако обиждаме наследството на Византийската империя, ние нараняваме чувствата и вярата на православните албанци и, следователно, това е атака срещу албанската нация. Ако обиждаме наследството на Османската империя, ние нараняваме чувствата и вярата на мюсюлманите албанци и, следователно, това е атака срещу албанската нация.

Наследството на Османската империя, така както и това на Римската империя, на Република Венеция и на Византия, е част от албанската национална идентичност

И нещо друго, турското национално движение, с което имаме вражда от 1878 г. до 1912 г. Това движение по това време е най-големият враг на албанското национално движение, както е Ислямска държава днес. Но тази враждебност изчезва в момента, когато Османската империя представя своята позиция пред Великите сили, че се оттегля от Балканите при условието, че те ще формират една албанска държава. Днешна Турция е съюзник в НАТО, също както Албания, и още повече, е най-близкият неин партньор в този съюз, освен САЩ, Великобритания и Германия. Тя е кандидат за членство в ЕС, също както и Албания. Исмаил Кадаре атакува мюсюлманската идентичност на албанската нация, следователно атакува формулата на основаването на албанската нация. Това е опасно за нормалното развитие на нацията, защото, ако още в детството се вкарва чувството на малоценност на 2/3 на албанците, тогава трудно те ще постигнат нещо в живота, нито като личности, нито като общество и нация. Колкото повече Кадаре и неговите поддръжници излагат тази теза, толкова повече бойци на Ислямска държава произвеждат, защото враговете на албанската нация естествено се подпомагат един друг, въпреки че идеологически не си съвпадат или и идеологически са изцяло противоположни. Албанската нация е силна само, ако албанците приемат и уважават религиозната, регионалната и другите идентичности, такива каквито са, без да се опитват да налагат един на друг съответната своя идентичност. Разнообразието е богатство, уеднаквяването е бедност. Да превърнеш албанската нация от една мултирелигиозна нация в една монорелигиозна нация, както предполага Кадаре, е връщане назад. Докато западните нации имат тенденцията да се превръщат от моно в мулти, албанската нация, която е мулти, още от своето основаване, след един век съществуване, според Кадаре, трябвало да се превърне в моно!

Неджмедин Спахиу

10 август 2015

Общество.нет (цитирането на автора, изданието и активните линкове са задължителни)

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.

Коментари

comments

Short URL: https://obshtestvo.net/?p=12022

Posted by Общество. Нет on авг. 10 2015. Filed under Анализ. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry