Интервю със Стефан Данаилов : Хората чакат пролетта на дясното пространство да дойде
Кметът на Трявна Стефан Данаилов:
Ако продължаваме да бъдем инертни, да не ни интересува нищо, да казваме всички са маскари по стар български обичай, значи 100 години нищо няма да се промени.
Инж. Стефан Блажев Данаилов е роден на 5 февруари 1962 година в град Плачковци. Завършил е минно геоложкия институт в София. Работил е като главен инженер и управител на мина „Лев” – село Кръстец. От 1999 година е кмет на община Трявна. Женен е, с един син.
Със Стефан Данаилов разговаря Мария Иванова
– Господин Данаилов, Трявна е един от малките градове в България, който доста се разви през последните години. Кажете какви са възможностите и приоритетите на града в момента.
– Един от основните приоритети на общината е развитието на туризма. Основание за това ни дава културно-историческото наследство на града. Трявна е дала своето име на цяла школа по иконопис и дърворезба. Имаме много добре украсени църкви с икони, иконостаси и т.н. и това определено е интересно и за българите, и за чужденците. Освен това климатът е много подходящ за лекуване на белодробни заболявания. Тук е санаториумът, който е проектиран още по времето на Царица Йоана и в момента е детска болница за лечение на такива заболявания.
В малките селца, които са много живописни и са наблизо до Трявна се строят вили, купуват се имоти и цените значително се увеличиха. Друг приоритет, който се развива по естествен начин бих казал, това е преработката на дървото във вид на мебели, произведения на изкуството и т.н. Това е един от големите скрити резерви на града и разбира се, аз се надявам да запазим младите хора по този начин, защото без тях, без тяхното оставане тук, бъдещето е просто немислимо.
– Да имат и те перспектива за работа… Вие сами ли се справяте? Виждам, че през последните няколко години Трявна е израснал като град. Който е идвал преди 5 години и сега, може да забележи, че има промяна в цялостната визия на града. С какво Ви помага държавата? Как се оправя една такава малка община сама, имайки предвид, че вече втори мандат сте кмет от 1999 г.?
–През последните две-три години Националното сдружение на общините и министъра на финансиите постигнаха едни споразумения, в които бяха ясно разделени общинските и държавните отговорности. Това го казвам със задоволство, защото знаете, че всеки един кмет, всяка една община, иска децентрализация по отношение на финанси и издръжка. В Трявна имахме общинска собственост, която не работеше, но имахме такава. Започнахме да я приватизираме по една много проста формула – явен търг с явно наддаване, което изкара на светло хората, които имат реални интереси към града. На мястото на тази общинска собственост се изградиха хотели, ресторанти, магазини, които промениха облика на града, създадоха перспектива, работни места, увеличи се събирането на данъци, а туристическият поток увеличи потреблението..
– Но все пак сигурно има нещо, което би трябвало да се промени откъм връзка община – държава и обратно и да бъде “изчистено”?
– Нищо не е изчистено.
– Вие можете да кажете, защото толкова години вече работите и наблюдавате от близо…
– Това е един процес, който аз се надявам да стане. Истинската децентрализация я виждам в един такъв аспект: когато всичко, което се случва на територията на една община зависи от общинския съвет. Според мен държавата трябва тотално да излезе от общините. Да си запази инфраструктурни проекти от национално значение, собственост на резервати и нещо друго, което касае цялата нация и всичко друго трябва да бъде дадено за стопанисване от общинските съвети. Нашата община има безкрайно много държавна собственост, която по незнайни начини се стопанисва. Аз ще ви дам един пример – ние направихме едно искане до Началника на Регионално управление на горите – Велико Търново, да заменим гори, които са във високата част на планината с гори от държавния фонд, които са в непосредствена граница с регулацията на общината. Като смятахме, че няма нищо по-логично ние да стопанисваме горите, които създават облика на града, включително със залесяване на нови видове на мястото на изсечените, с тяхното поддържане и да предадем нашите гори, които са в по-високата част на планината за стопанисване от държавните лесничейства. Отговорът беше, че те са готови да направят замяна на два-три общински имота с техен, но за сметка на това искат общински гори, които, забележете!, са в регулация. Ето това е цялото нахалство на държавата от държавните чиновници на територията на общината. Те са безконтролни и се шири масово корупцията в техните среди. Изживяват се като местни феодали и за тях кметът е една излишна фигура, която само нарушава комфорта.
– Вие сигурно по няколко пъти в седмицата ходите до София да чукате по министерските врати?…
– Абсолютно! Това са нещата, които дразнят цялата общественост. Хората мислят, че много неща зависят от нас. А това на практика не е така.
– Правите и невъзможното точно заради това, защото държавата има големи функции и ви диша във врата, така да се каже…
– Аз ще дам пример за така наречените общински поземлени комисии, които от години съществуват, които обръщат земи и гори, едва ли някой знае, има страхотни проблеми, страхотни грешки. Например 90% от върнатите земи не са върнати по планове до пътя, до реката. Няма сервитутни граници. Има неправилно върнати гори. Например, цели рибарници са изоставени тук, на които земята им е върната или пък сгради против закона. Това са неща, които крещят. И ако има държава ще ги чуят и няма да ги допуснат. Та тези комисии, които имат в името си общинска поземлена комисия, по никакъв начин не са общински. Те не се ръководят от общината, те не правят общинска политика. Правят някаква, незнаем каква. Видно е от състоянието на държавата, от мръсотията която блика отвсякъде, че ние сме една абсолютно централизирана държава, в която няма отговорност на никой пред никой. Това е.
– Стигнахме до тук, че няма как да не скочим в голямата политика. Вие бяхте избран за кмет от СДС нали?
– Първият мандат да.
– А вторият вече като независим?
– Да. От една местна коалиция, която се казва “Коалиция за Трявна”.
– Но сте били подкрепени, отново от десните партии или не?
– Не. Не бях подкрепен. Моята история е малко по-различна. 2-3 дни преди изборите или поне дотогава бях кандидат, отново на СДС, но по вътрешни причини, които не искам да коментирам, трябваше да се оттегля. Разбира се, не по мое желание. И реших, че съм направил достатъчно услисия, през предния мандат, за да участвам отново в кампанията и благодаря на хората на Трявна, че ме подкрепиха.
– Е, щом са ви избрали отново, не е толкова важно откъде се кандидатирате, явно вършите работа. Да оставим миналото и да се върнем в настоящето. Не може да не коментирате политическата обстановка в страната. Най-вече дясното пространство, т.к. вие сте дясно мислещ човек?
– Дясното пространство….. (въздиша)… какво да коментирам. Мисля, че ще дойде време, което хората очакват, да настъпи пролетта на дясното пространство, но не да видят старото дърво с нови листа. Искат да видят, че расте нещо ново в тая нива.
– Ами те хората го искат, ама появява ли се? Виждаме много и фракции и нови партии, които се зараждат в момента? Смятате ли, че те са бъдещето на дясното или трябва нещо съвсем ново?
– Политиката е изключително тежка и отговорна работа. Тя води до изчерпването на хората много бързо. Аз усещам и по себе си. Всеки ден върху човек има белези от изстрели, от укори. Част от политиците вдясно са вече по 15-16 години. В световната практика, ако се огледаме, много рядко хора оцеляват толкова. У нас искат всички да оцелеят. Несъмнено това не може да се случи. Една голяма част от тях просто трябва да намерят сили в себе си и да кажат – време е да дам път на младите. С нови идеи, с ново виждане за развитието на държавата. Сега по чисти икономически или старчески егоизми може би няма да го направят, но ако мислят за идеите си, за държавата трябва да намерят начин да го сторят.
– Мислите ли, че има такива млади и подготвени хора в България и къде трябва да ги търсят те. Защото на този етап, явно не са завзели дясното пространство такива хора.
– Вижте какво, животът е неизчерпаем в своите възможности. В живота е като във футбола, винаги старите муцуни може да бъдат сменени с нови. Един успешен мач и само за един ден се става звезда. Така е и в политиката. Човек трябва да има възможност, за да стане, да покаже какво може и да бъде обявен за переспективен или да отпадне.
– Да де, ама ги няма мениджерите, за да стане трансфера…
– (Смее се) Няма ги мениджерите, защото още един път казвам – България е невероятно силна централизирана система и ненапразно ако се огледаме за 17 години, нито едно правителство не я децентрализира, а напротив като че ли централизацията ставаше все по-смазваща и все по-голяма. В момента виждате, че областни и зам. областни управители – по 4 по 5 във области, заместник министри по 6, по 7. Това означава, че държавата може да се възпроизвежда, колкото си иска, а същевременно кметските наместници в една малка община Трявна са на половин бройка, защото ние имаме бройка спусната от центъра, която ни казва толкова може – 48 бройки и половина за Трявна. Това е разликата. Тоест трябва да има контрол на централната власт и това да става чрез народните избранници, когато те са мажоритарно избрани и зависят пряко от избирателите. Мисля, че така нещата ще се променят.
– Значи трябва да започнат да си вършат работата?
– Не. Те няма да започнат да си вършат работата, трябва да се смени системата. Значи навлизаме в Параграф 22 ( смее се)
– По какъв начин трябва да се смени системата?
– По начина на общественото недоволство. Ако ние продължаваме да бъдем инертни, да не ни интересува нищо, да казваме всички са маскари постоянно по стар български обичай, значи 100 години нищо няма да се промени. Това ще си кара така…
– Да се събуди гражданско съзнание?
– Да кажат не искаме тая система. Децентрализацията на България, промяната на избирателната система. Това е една огромна ниша, която може да бъде заета от такива млади политически лидери, които да доведат нещата до.. но, тук отварям една скоба, дълбоко да вярват в тези неща, да устоят после на изкушението и да го направят, защото трябва да лишат сами себе си от властта, която в един момент ще получат.
– Тъй като говорихме за футбол и се сетих да ви питам, все пак е актуално, такива ли са според вас и Йордан Лечков и Бойко Борисов. Говори се в последно време, че ще правят партия.
– Несъмнено и двамата са изключително популярни личности. Това е факт, който никой не може да оспори. И след като са станали кметове и на столицата и на един все пак голям български град значи имат възможности и други. Централната власт и местната власт са много различни. Те дават различни възможности и аз затова казвам, ако човек се стреми към централната власт, знаейки, че тя дава дава много възможности и само заради това всичко е безмислено. Обречено още в самото начало. Но ако отиваш там, за да променяш системата, за да видиш реални неща, които после да се случат, мисля, че такива хора трябват.
– Трябва ли да си минал през местната власт, за да продъжиш към централната?
– Абсолютно задължително. За да опознаеш проблемите. Да опознаеш болката, защото в България има много болка. На жълтите павета няма как да я разбереш. Там всички управляват много добре.
– Колко кметове станаха и народни представители…
– Обаче, ако ви прави впечатление те не ги пускат на ръководни длъжности. Колко кмета има министри.
– От толкова много работа и политика и хора… остава ли ви време за четене? Какви книги четете?
Не съм от хората, които четат специализирани книги, но определено чета или препрочитам книги, които са ми харесали. Сега четох една книга, която много ми хареса – “Сблъсъкът на цивилизациите” на Самуел Хънтингтън. Доста отдавна излезе, но аз я прочетох наскоро. Впечатли ме по простата причина, че много от нещата, които са казани, като че ли ние ги усещаме, но не се замисляме за тях. Глобалните проблеми… И така.
Със Стефан Данаилов разговаря Мария Иванова
– Господин Данаилов, Трявна е един от малките градове в България, който доста се разви през последните години. Кажете какви са възможностите и приоритетите на града в момента.
– Един от основните приоритети на общината е развитието на туризма. Основание за това ни дава културно-историческото наследство на града. Трявна е дала своето име на цяла школа по иконопис и дърворезба. Имаме много добре украсени църкви с икони, иконостаси и т.н. и това определено е интересно и за българите, и за чужденците. Освен това климатът е много подходящ за лекуване на белодробни заболявания. Тук е санаториумът, който е проектиран още по времето на Царица Йоана и в момента е детска болница за лечение на такива заболявания.
В малките селца, които са много живописни и са наблизо до Трявна се строят вили, купуват се имоти и цените значително се увеличиха. Друг приоритет, който се развива по естествен начин бих казал, това е преработката на дървото във вид на мебели, произведения на изкуството и т.н. Това е един от големите скрити резерви на града и разбира се, аз се надявам да запазим младите хора по този начин, защото без тях, без тяхното оставане тук, бъдещето е просто немислимо.
– Да имат и те перспектива за работа… Вие сами ли се справяте? Виждам, че през последните няколко години Трявна е израснал като град. Който е идвал преди 5 години и сега, може да забележи, че има промяна в цялостната визия на града. С какво Ви помага държавата? Как се оправя една такава малка община сама, имайки предвид, че вече втори мандат сте кмет от 1999 г.?
–През последните две-три години Националното сдружение на общините и министъра на финансиите постигнаха едни споразумения, в които бяха ясно разделени общинските и държавните отговорности. Това го казвам със задоволство, защото знаете, че всеки един кмет, всяка една община, иска децентрализация по отношение на финанси и издръжка. В Трявна имахме общинска собственост, която не работеше, но имахме такава. Започнахме да я приватизираме по една много проста формула – явен търг с явно наддаване, което изкара на светло хората, които имат реални интереси към града. На мястото на тази общинска собственост се изградиха хотели, ресторанти, магазини, които промениха облика на града, създадоха перспектива, работни места, увеличи се събирането на данъци, а туристическият поток увеличи потреблението..
– Но все пак сигурно има нещо, което би трябвало да се промени откъм връзка община – държава и обратно и да бъде “изчистено”?
– Нищо не е изчистено.
– Вие можете да кажете, защото толкова години вече работите и наблюдавате от близо…
– Това е един процес, който аз се надявам да стане. Истинската децентрализация я виждам в един такъв аспект: когато всичко, което се случва на територията на една община зависи от общинския съвет. Според мен държавата трябва тотално да излезе от общините. Да си запази инфраструктурни проекти от национално значение, собственост на резервати и нещо друго, което касае цялата нация и всичко друго трябва да бъде дадено за стопанисване от общинските съвети. Нашата община има безкрайно много държавна собственост, която по незнайни начини се стопанисва. Аз ще ви дам един пример – ние направихме едно искане до Началника на Регионално управление на горите – Велико Търново, да заменим гори, които са във високата част на планината с гори от държавния фонд, които са в непосредствена граница с регулацията на общината. Като смятахме, че няма нищо по-логично ние да стопанисваме горите, които създават облика на града, включително със залесяване на нови видове на мястото на изсечените, с тяхното поддържане и да предадем нашите гори, които са в по-високата част на планината за стопанисване от държавните лесничейства. Отговорът беше, че те са готови да направят замяна на два-три общински имота с техен, но за сметка на това искат общински гори, които, забележете!, са в регулация. Ето това е цялото нахалство на държавата от държавните чиновници на територията на общината. Те са безконтролни и се шири масово корупцията в техните среди. Изживяват се като местни феодали и за тях кметът е една излишна фигура, която само нарушава комфорта.
– Вие сигурно по няколко пъти в седмицата ходите до София да чукате по министерските врати?…
– Абсолютно! Това са нещата, които дразнят цялата общественост. Хората мислят, че много неща зависят от нас. А това на практика не е така.
– Правите и невъзможното точно заради това, защото държавата има големи функции и ви диша във врата, така да се каже…
– Аз ще дам пример за така наречените общински поземлени комисии, които от години съществуват, които обръщат земи и гори, едва ли някой знае, има страхотни проблеми, страхотни грешки. Например 90% от върнатите земи не са върнати по планове до пътя, до реката. Няма сервитутни граници. Има неправилно върнати гори. Например, цели рибарници са изоставени тук, на които земята им е върната или пък сгради против закона. Това са неща, които крещят. И ако има държава ще ги чуят и няма да ги допуснат. Та тези комисии, които имат в името си общинска поземлена комисия, по никакъв начин не са общински. Те не се ръководят от общината, те не правят общинска политика. Правят някаква, незнаем каква. Видно е от състоянието на държавата, от мръсотията която блика отвсякъде, че ние сме една абсолютно централизирана държава, в която няма отговорност на никой пред никой. Това е.
– Стигнахме до тук, че няма как да не скочим в голямата политика. Вие бяхте избран за кмет от СДС нали?
– Първият мандат да.
– А вторият вече като независим?
– Да. От една местна коалиция, която се казва “Коалиция за Трявна”.
– Но сте били подкрепени, отново от десните партии или не?
– Не. Не бях подкрепен. Моята история е малко по-различна. 2-3 дни преди изборите или поне дотогава бях кандидат, отново на СДС, но по вътрешни причини, които не искам да коментирам, трябваше да се оттегля. Разбира се, не по мое желание. И реших, че съм направил достатъчно услисия, през предния мандат, за да участвам отново в кампанията и благодаря на хората на Трявна, че ме подкрепиха.
– Е, щом са ви избрали отново, не е толкова важно откъде се кандидатирате, явно вършите работа. Да оставим миналото и да се върнем в настоящето. Не може да не коментирате политическата обстановка в страната. Най-вече дясното пространство, т.к. вие сте дясно мислещ човек?
– Дясното пространство….. (въздиша)… какво да коментирам. Мисля, че ще дойде време, което хората очакват, да настъпи пролетта на дясното пространство, но не да видят старото дърво с нови листа. Искат да видят, че расте нещо ново в тая нива.
– Ами те хората го искат, ама появява ли се? Виждаме много и фракции и нови партии, които се зараждат в момента? Смятате ли, че те са бъдещето на дясното или трябва нещо съвсем ново?
– Политиката е изключително тежка и отговорна работа. Тя води до изчерпването на хората много бързо. Аз усещам и по себе си. Всеки ден върху човек има белези от изстрели, от укори. Част от политиците вдясно са вече по 15-16 години. В световната практика, ако се огледаме, много рядко хора оцеляват толкова. У нас искат всички да оцелеят. Несъмнено това не може да се случи. Една голяма част от тях просто трябва да намерят сили в себе си и да кажат – време е да дам път на младите. С нови идеи, с ново виждане за развитието на държавата. Сега по чисти икономически или старчески егоизми може би няма да го направят, но ако мислят за идеите си, за държавата трябва да намерят начин да го сторят.
– Мислите ли, че има такива млади и подготвени хора в България и къде трябва да ги търсят те. Защото на този етап, явно не са завзели дясното пространство такива хора.
– Вижте какво, животът е неизчерпаем в своите възможности. В живота е като във футбола, винаги старите муцуни може да бъдат сменени с нови. Един успешен мач и само за един ден се става звезда. Така е и в политиката. Човек трябва да има възможност, за да стане, да покаже какво може и да бъде обявен за переспективен или да отпадне.
– Да де, ама ги няма мениджерите, за да стане трансфера…
– (Смее се) Няма ги мениджерите, защото още един път казвам – България е невероятно силна централизирана система и ненапразно ако се огледаме за 17 години, нито едно правителство не я децентрализира, а напротив като че ли централизацията ставаше все по-смазваща и все по-голяма. В момента виждате, че областни и зам. областни управители – по 4 по 5 във области, заместник министри по 6, по 7. Това означава, че държавата може да се възпроизвежда, колкото си иска, а същевременно кметските наместници в една малка община Трявна са на половин бройка, защото ние имаме бройка спусната от центъра, която ни казва толкова може – 48 бройки и половина за Трявна. Това е разликата. Тоест трябва да има контрол на централната власт и това да става чрез народните избранници, когато те са мажоритарно избрани и зависят пряко от избирателите. Мисля, че така нещата ще се променят.
– Значи трябва да започнат да си вършат работата?
– Не. Те няма да започнат да си вършат работата, трябва да се смени системата. Значи навлизаме в Параграф 22 ( смее се)
– По какъв начин трябва да се смени системата?
– По начина на общественото недоволство. Ако ние продължаваме да бъдем инертни, да не ни интересува нищо, да казваме всички са маскари постоянно по стар български обичай, значи 100 години нищо няма да се промени. Това ще си кара така…
– Да се събуди гражданско съзнание?
– Да кажат не искаме тая система. Децентрализацията на България, промяната на избирателната система. Това е една огромна ниша, която може да бъде заета от такива млади политически лидери, които да доведат нещата до.. но, тук отварям една скоба, дълбоко да вярват в тези неща, да устоят после на изкушението и да го направят, защото трябва да лишат сами себе си от властта, която в един момент ще получат.
– Тъй като говорихме за футбол и се сетих да ви питам, все пак е актуално, такива ли са според вас и Йордан Лечков и Бойко Борисов. Говори се в последно време, че ще правят партия.
– Несъмнено и двамата са изключително популярни личности. Това е факт, който никой не може да оспори. И след като са станали кметове и на столицата и на един все пак голям български град значи имат възможности и други. Централната власт и местната власт са много различни. Те дават различни възможности и аз затова казвам, ако човек се стреми към централната власт, знаейки, че тя дава дава много възможности и само заради това всичко е безмислено. Обречено още в самото начало. Но ако отиваш там, за да променяш системата, за да видиш реални неща, които после да се случат, мисля, че такива хора трябват.
– Трябва ли да си минал през местната власт, за да продъжиш към централната?
– Абсолютно задължително. За да опознаеш проблемите. Да опознаеш болката, защото в България има много болка. На жълтите павета няма как да я разбереш. Там всички управляват много добре.
– Колко кметове станаха и народни представители…
– Обаче, ако ви прави впечатление те не ги пускат на ръководни длъжности. Колко кмета има министри.
– От толкова много работа и политика и хора… остава ли ви време за четене? Какви книги четете?
Не съм от хората, които четат специализирани книги, но определено чета или препрочитам книги, които са ми харесали. Сега четох една книга, която много ми хареса – “Сблъсъкът на цивилизациите” на Самуел Хънтингтън. Доста отдавна излезе, но аз я прочетох наскоро. Впечатли ме по простата причина, че много от нещата, които са казани, като че ли ние ги усещаме, но не се замисляме за тях. Глобалните проблеми… И така.
ПОСЛЕДНИТЕ 5:
ПРОФ. ГЕОРГИ МАРКОВ: НУЖЕН НИ Е УМЕН НАЦИОНАЛИЗЪМ
ОГНЯН МИНЧЕВ: ЧЛЕНСТВОТО НИ В ЕС ВЕЧЕ НЕ ЗАВИСИ ОТ НАС
ТАНЯ БУРУДЖИЕВА: ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ Е КОНТИНГЕНТ НА ПЪРВАНОВ, А НЕ НА СТАНИШЕВ
ХАРАЛАН АЛЕКСАНДРОВ: РИСКУВАМЕ ДА СЕ ПРЕВЪРНЕМ В ГЕТОТО НА ЕВРОПА
МИЛЕН ЦВЕТКОВ: БИХ СЕ ЗАХВАНАЛ С ПОЛИТИКА
Коментари
Short URL: https://obshtestvo.net/?p=125
 in <b>/home/obsht/public_html/wp-content/themes/Advanced-Newspaper1392/single.php</b> on line <b>56</b><br />
https://obshtestvo.net/wp-content/themes/Advanced-Newspaper1392/images/digg.png)
 in <b>/home/obsht/public_html/wp-content/themes/Advanced-Newspaper1392/single.php</b> on line <b>57</b><br />
https://obshtestvo.net/wp-content/themes/Advanced-Newspaper1392/images/delicious.png)
 in <b>/home/obsht/public_html/wp-content/themes/Advanced-Newspaper1392/single.php</b> on line <b>58</b><br />
https://obshtestvo.net/wp-content/themes/Advanced-Newspaper1392/images/facebook.png)
 in <b>/home/obsht/public_html/wp-content/themes/Advanced-Newspaper1392/single.php</b> on line <b>59</b><br />
https://obshtestvo.net/wp-content/themes/Advanced-Newspaper1392/images/googlebookmark.png)
 in <b>/home/obsht/public_html/wp-content/themes/Advanced-Newspaper1392/single.php</b> on line <b>60</b><br />
https://obshtestvo.net/wp-content/themes/Advanced-Newspaper1392/images/sphinn.gif)
 in <b>/home/obsht/public_html/wp-content/themes/Advanced-Newspaper1392/single.php</b> on line <b>61</b><br />
https://obshtestvo.net/wp-content/themes/Advanced-Newspaper1392/images/stumbleupon.png)
 in <b>/home/obsht/public_html/wp-content/themes/Advanced-Newspaper1392/single.php</b> on line <b>62</b><br />
https://obshtestvo.net/wp-content/themes/Advanced-Newspaper1392/images/technorati.png)
Posted by Общество. Нет
on мар. 2 2006. Filed under Интервю.
You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0.
You can leave a response or trackback to this entry
