МОЕТО ПОКОЛЕНИЕ, 58-60 ГОДИШНИТЕ, ЩЕ БЪДЕМ ПЪРВАТА ГЕНЕРАЦИЯ БАБИ И ДЯДОВЦИ ПО ДЖИНСИ. А СИ СПОМНЯМ, СНИМАЛ СЪМ В СТРАНДЖА, ВЪЗРАСТНИТЕ ХОРА ОЩЕ ХОДЕХА С НОСИИ, КАЗВА ИМЕНИТИЯТ НИ ФОТОГРАФ

Иво Хаджимишев е роден на 12 септември 1950 г. в София. През 1975 г. завършва Колеж по изкуствата “Bournemouth and Pool College of Arts”, Великобритания, специалност фотография. В периода 1975-1989 г. е фоторедактор на сп. “Отечество”. През 1990-94 г. сътрудник на Associated Press.  1995-99 г. съосновател на сп. “Сега” – “билд редактор”. От 1999 до 2003 г. е фоторедактор на сп. “Жената днес” и сп. “Наш дом”. От 1996 г.е Съучредител на Българско Фотографско Сдружение (БФС), а 2000 г. е негов председател.От 2003 г. Завеждащ отдел “Артистична фотография” в Национална художествена галерия. Пожизнен почетен член на Кралската Фотографска Асоциация, Великобритания. Автор е на над 20 самостоятелни колекции от фотографии и фотоесета.

 

Г-н Хаджимишев, като журналист, художник-фотограф, вие сте запечатал чрез фотообектива процесите на 20 годишния преход, а и преди него. Какво и как се промени у българина?
Днес, преди всичко, говорим за едно цяло ново поколение. Фактически вече се срещам с хора, които през 1990 г. са били  много малки или много млади и дори не си спомнят тогавашните събития. Това поколение расте необременено от нещата, с които ние сме се съобразявали волю или неволю. Казвам го това, без да ме разбирате погрешно, че се оплаквам от времето преди промяната. Тя не настъпи отведнъж, тя у нас още не се е реализирала изцяло, за добро или за лошо. Но просто хората са вече различни. Тези, които бяха и видях в първите редици на митингите в началото и които бяха емблематични за онова време вече почти ги няма. Или не искат да си спомнят, че са били употребени.
Сега продължавам да казвам, че един малък народ като нашия, който има толкова добри черти, качества, никак не искам да го виждам разделен. Може би страдам от тежка форма на идеализъм.

Не може да очакваш промени без известна доза идеализъм, нали?
Да, но при всяка такава драстична промяна има хора, които плащат цената й. Така е било и през 1944 г., 1948 г. и 1950 година. Много хора са пострадали повече, отколкото е трябвало. Ето, например у нас колко хора са осъдени от Народния съд и колко са осъдени на Нюрнбергския процес.
Но… да се върнем на младото поколение. От една страна се радвам, че идват млади хора, които не са обременени с памет. От друга, си казвам, че е много опасно да се живее без памет.

Стана ли българинът, за тези 20 години, по толерантен?
Аз не съм човекът, който може да направи оценка на българина като цяло. Мога да говоря за хората около мен, средата в която се движа.  Радостен съм да кажа, че напоследък, след тези 20 години, най-сетне, понеже много приятелства бяха буквално скъсани, тази рана започна да заздравява. Слава Богу! Така виждам нещата – хората се налудуваха, изпитаха, всеки в различна степен, своето разочарование. Все пак много е хубаво интелигентните хора отново да бъдат заедно.

Какво може да ги мотивира днес?
По принцип не си даваме сметка, че живеем в една много хубава, красива страна, че градовете ни, в по-голяма си част, са прекрасни. И понеже всеки се е вторачил с нелекото си ежедневие, не забелязваме често хубавите неща, които ни заобикалят.
Ще ви дам един пример. Нашите медии обляха с помия Ирина Бокова, която се пребори за един световен пост в тази уважавана организация – ЮНЕСКО. Не напомня ли това на онзи виц, в който се казва, че на българския казан в ада няма дяволи, защото ние сами се дърпаме един друг вътре.

Политиците обичат ли да са във фокуса на обектива?
Вероятно, да.  За тях това е много необходимо. Защото трябва да присъстват в медиите. Ето, това е една от промените – някои успешни политици, много успешно работят с медиите. Имаме и примери как медиите създадоха някои от тях.

По случай 50 години БНТ от телевизията връщат лентата назад в годините, забелязва се отчетлива разлика в главните герои в сравнение с днес. Изчезна ли от полезрението обикновения човек?
За голямо съжалението това е така. Не случайно, една от темите, която разработвах с моите колеги от Българската фотографска асоциация, е тази. Направихме проект, който се наричаше „Сляпото петно”. Такова има, когато в огледалата за странично гледане на колите, не виждаш колата, която е непосредствено до теб, не виждат най-близкото до теб. И аз направих цял цикъл фотографии за позабравената работническа класа. За тези хора политиците се сещат само, когато трябва да се гласува.
Сега вече самите издания станаха билбордове за реклама. Е, едно време понякога се минаваше границата и на моменти освен снимки на комбайнери, жетварки нямаше друго. Но сега пък отидохме в другата крайност. Много малко място има изобщо за социалната тема. Пак казвам – извън изборните кампании.

Това свързано ли е със съвременните журналисти?
Има цяла генерация млади журналисти и фотожурналисти, които работят само в кулоарите на Народното събрание и в този вид журналистика, а не познават много добре страната си. Не пътуват достатъчно и хабер си нямат от реалните проблеми на хората. А и много малко медии се решават да поставят тези въпроси. Свидетели сме на това как флиртуват със силните на деня.
Ние влизаме с старите схеми, в западните схеми. От първа страница тръгват с крими новини и т.н. Това продава вестниците. Много от медиите просто бяха принудени да слязат на нивото на потребителя, но не на интелигентния потребител. И стана така, че вместо те да възпитават, напипват ниските страсти, низкия вкус и гледат до го удовлетворят, за да се продават. Не се възползвахме по правилен начин от т.нар. свобода на печата.

Ако направим сравнение между лицата във вашето полезрение преди промените и сега, каква е новата визия?
Сега хората, особено младите, са много по-елегантни, по-съвременни. Няма я драстичната разлика между начина на обличане между Западна и Източна Европа. Българите са хубави хора и е много приятно да виждаш, че не са изолирани, не живеят във вакуум.
В кръга на шегата, моето поколение 58-60 годишните ще бъдем първата генерация баби и дядовци по джинси. А си спомням, снимал съм в Странджа, възрастните хора още ходеха с носии. Говоря за 1969 – 1970 година. В тези прекрасни села, доста изолирани по онова време, съм снимал мъже с потури, пояси и калпаци. Спомням си уникалните фотографии на Мартин Кьонинг, човека, който записа гласа на Валя Балканска за Космоса, през 60-те години. Хората са облечени така с носии, красиви и интересни. Но това вече е безвъзвратно минало.
Духовният елит на България е в едно доста незавидно материално положение, което се отразява и върху неговото излъчване, нещата, които го занимават.
Имаме гланциран слой от новозабогатели хора, какъвто има навсякъде по света. Аз се правя, че не ги виждам. Обаче те определят, някак си, много от нещата, пълнят страниците на вестниците и списанията с новини, те са обект на подражание.
Имаме, слава Богу, една интелигенция, хора, които правят сериозните неща – документално кино, опитват се да създават нова литература.
Сега, когато имаме първа генерация много богати за нашите разбирания хора, някои успяват добре да понесат това, други се плъзгат по външните неща. Малцина успяват да осмислят успеха си и да влагат в бъдещето. А то е важно!
Неотдавна правих фотографии на едно семейство, което е заможно по нашите стандарти. Мъжът и жената работят много, имат две деца, едното от които учи в чужбина. Той е малък, още не е в гимназиален клас и е в един от прословутите Швейцарски пансиони. Та бях на среща с това семейство в „Радисън”, където посетителите са с дебелите синджири, с дебелите портфейли. Изведнъж, в тази опушена среда, влезе едно момче с колежанска униформа, много скромно, с чанта – синът им. По погледа му личеше, че не знае къде е попаднал. Той имаше друга стойка, имаше друга осанка. Това момче беше за мен от бъдещето на България, каквото аз искам да си представя.

---

ПОСЛЕДНИ ИНТЕРВЮТА:

ВАСИЛИЙ ВОЛГА, ЛИДЕР НА ЛЕВИТЕ СИЛИ В УКРАЙНА: БЪЛГАРСКИЯТ БИЗНЕС Е ЖЕЛАН В УКРАЙНА

ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: ЯДРЕНАТА БЕЛЕНЕ Е ЕДИН ПОДВИЖЕН ПЯСЪК, В КОЙТО ПОТЪНАХА МИЛИАРДИ

ПЕТКО СИМЕОНОВ: ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО Е ПОДМЕНЕНО СЪС СЛУГИНАЖ

АНЯ ПАВЛОВА: ВНУШЕНИЕТО ЗА ВСЕМОГЪЩЕСТВО Е ПЪТЯТ КЪМ ИНФАНТИЛИЗАЦИЯ НА ОБЩЕСТВОТО

ПРОФ. АНГЕЛ ТОДОРОВ: РАЗРУШАВАМЕ МОРАЛНИТЕ УСТОИ НА ОБЩЕСТВОТО СИ И ТОВА Е НАЙ-СТРАШНОТО

ЮРИЙ АСЛАНОВ: ПРЕЗИДЕНТЪТ НЕ БИВА ДА БЪДЕ ПОДЦЕНЯВАН ДОРИ КОГАТО САМО ГОВОРИ

ПЕТКО БОЧАРОВ: БЪЛГАРСКИЯТ ПРОСТАК Е ПО-ОСОБЕНО И СПЕЦИАЛНО ЯВЛЕНИЕ

ДУШАНА ЗДРАВКОВА: ВАЖНОТО Е ДА НЯМА СТРАХ

ДИМИТЪР ПОПОВ: НЕ СМЕ ДОЗРЕЛИ ЗА ПРЕЗИДЕНТСКА РЕПУБЛИКА

Posted by Общество. Нет on окт. 13 2009. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry