Иван Петров: Времето на яснота за европейското бъдеще отмина

Ivan Petrov vatreРазговор на Христина Христова с Иван Петров за Мемория.бг

Иван Петров  е завършил „Социология“ в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Специализирал е Приложна психология в Медицински университет – Пловдив. Работи като анализатор в медиите и в сферата на науката. Изследва през призмата на социологията и социалната философия въпросите на глобализацията, националната държава, сигурността, социалната психология, културата и социалното прогнозиране.

Разговорът ни с Иван не успя да остане в начертаната линия, а се разклони в сложните взаимодействия и пластове на нашата реалност.

– Защо всички казионни и национални медии отразиха толкова едностранчиво вота във Великобритания за излизане от ЕС? Наблюдава се една повсеместна паника – по БНТ няколко дни тече усилено внушаване, че англичаните вече съжалявали и всъщност не знаели какво представлява ЕС, а чак след вота започнали да търсят в Гугъл и да се информират. Външният министър и Президентът (и всички медии) повтарят едни и същи думи, като водещата е „популизъм“ или както каза Плевнелиев – „популисти, които се разхождат из улиците на Европа“. Ако официалните медии по традиция са функция на властта, то от какво се страхува властта в България?

– Хората на най-високи властови позиции в държавата направиха силно негативни коментари. Докато министър-председателят Бойко Борисов беше сравнително умерен и употреби един път израза „лош ден“ в деня след референдума, то президентът Росен Плевнелиев в типичния за него стил без мярка използва същия израз четири пъти в рамките на едно и също изречение. Външният министър Даниел Митов заяви, че „Представителната демокрация е за това да бъдат вземани компетентни решения по въпроси, за които голяма част от публиката не може да получи достатъчно информация и да оцени правилно“. От неговите думи следва, че пряката демокрация води до некомпетентни решения. Евродепутатът Николай Бареков каза, че подобно фундаментално политическо решение е от компетенцията само на политическия елит. Бившият правосъден министър Христо Иванов пък заяви, че „референдумите по наистина основоположни въпроси са кретения“. Остава усещането, че тези хора, макар и в различна степен, възприемат себе си като част от някаква едва ли не богоизбрана, особено компетентна политическа класа, която може да поучава българските и европейски граждани, които пък от своя страна не могат да мислят правилно и адекватно.

А всъщност хората, които реагираха по горния начин, са малко на брой и не са преобладаващата част от българското общество, но пък за сметка на това те заемат ключови позиции в политическата, медийната и въобще в обществената среда. Те не представляват мислите на мнозинството българи.

Голяма част от управляващите у нас (като тук включвам не само политическата, но и медийната и другите власти) реагират бързо и много активно, за да направят всичко, което могат, с цел да се предотвратят резки промени в общественото мнение. Може би се опасяват, че такива промени биха могли да разклатят властта на висшестоящите над тях европейски и надевропейски политически и икономически кръгове, както и да лишат самите тях от власт. Възможно е да има и страхове за риск от търсенето на някакъв вид отговорност за делата им при рязка обществена промяна. Образно казано, тези, които управляват българския кораб в рамките на „флотилията на ЕС“, се страхуват от всичко, което може да отслаби сегашната им политическа и икономическа „шапка“ в чужбина и да увеличи риска от възникване на „бунт на българския кораб“. 

59988

Бурната негативна реакция в България на по-голямата част от така наречения български политически, медиен и обществен елит и показната демонстрация на вярност към европейския бюрократичен политически елит и към глобалните сили над него, рязко контрастира на поведението на управляващите в другите източноевропейски страни.

Една от причините за това  поведение може да търсим в трагичните страници от българската история. За да си отговорим на въпроса защо управниците ни показват такова старание и почти пълно раболепие да крепят все още несъстоялата се Европейска държава, трябва да отчитаме, че в много голяма част от нашата история е проведена голяма негативна селекция, при която са избивани хората, които проявяват непокорство и независимост и не се е поощрявало друго, освен вярно васално и раболепно поведение. Имаме период на дълго византийско владичество, робско положение на България в продължение на 500 години спрямо Османската (ислямска) империя и деспотична начална фаза от комунистическото управление у нас. Може би това обяснява и защо само управляващите в България, от целия бивш комунистически блок, на форум на ЦК на БКП през 1963 г. официално решават страната ни да стане 16-та република на СССР, което присъединяване не се случва най-вече поради нежеланието на съветското ръководство, а не поради противодействие на някакви национални сили в нашето управление.

Втората причина може би се корени в семейната история на повечето от  българските управници. Голяма част от тях са родово свързани с втория ешелон на червената номенклатура, която заемаше високоплатени престижни длъжности и се ползваше с привилегии по време на комунистическото управление, като спазваше простия принцип да слуша безропотно по-силните у нас и в чужбина по вертикалата на комунистическата йерархия и да притиска и командва по-слабите. Никой не избира семейството си, но ако даден човек е политик и общественик, трябва да се старае да не се влияе много и негативно по тази линия. За съжаление, на мнозинството от нашите управляващи това не им се отдава. Навремето бяха изработени трайни рефлекси на поведение у хората, които тогава бяха на властови позиции.

Българските управници преди 1989 година бяха най-послушни по отношение на Съветския съюз и громяха в зародиш всяка възможна опозиция. Сега те и техните деца са на високи ръководни позиции в повечето от българските партии, медии, щедро финансираните от чужбина неправителствени организации и в някои научни общности. В голямата си част те проявяват неспособност да се отърсят от тоталитарния рефлекс на поведение, като демонстрират най-голямо послушание по отношение на Европейския съюз и на факторите над него, и громят всяка възможна опозиция, макар и в по-мека форма от начина, по който това ставаше преди 1989 година. Сега, ако си на различно мнение, не рискуваш толкова да те пратят в затвора, но рискуваш да живееш по-труден живот.

Въобще цялата тази кампания по заклеймяване на несъгласните с концепциите за изграждане на въображаемия нов световен ред, част от който е усилието и за изграждане на европейска свръхдържава, приличат много на кампаниите за заклеймяване на „враговете“ преди 10 ноември 1989 година.  Много от хората,  които по времето на зрелия социализъм (след фазата на интернационализма той се бе обърнал отново към националната идея), се изявяваха като националисти, комунисти, русофили, антинатовци, американофоби, западнофоби и критикуващи Западна Европа, днес всячески се стараят да „изперат“ биографията си, изявявайки се като глобалисти, интернационалисти, либерални фундаменталисти, антикомунисти, русофоби, атлантици и заклети привърженици на идеята за новия силен ЕС. Сменя се идеологията, но начинът на поведение е много подобен. Не се знае обаче, дали ако настъпи някаква нова рязка промяна на положението, те не биха претърпели поредна внезапна идеологическа метаморфоза, подобно на насекомо, което по време на своя живот минава през няколко трансформации – яйце, ларва, какавида и имаго…

Трябва да се обърне внимание и на това, че държавните медии не осигуриха обективно отразяване на Брекзит. Голяма част от българските граждани са възмутени от поведението на тези медии, които  се издържат с парите на данъкоплатците. Държавната телевизия ползва над 73 милиона лева, а държавното радио над 46 милиона финансиране от бюджета.  С основание се надигат гласове, че те би следвало обективно да информират обществото, а не да дават предимство на едностранчиви позиции.

– Много странна изглежда отстрани реакцията на ЕС и на неговия елит. Това нетърпение Великобритания да напусне час по-скоро наистина се набива на очи. При положение, че чисто процедурно и според законодателството на страната, решението трябва да се вземе официално от парламента. А сега Юнкер и компания поставят едва ли не ултиматум на Камерън веднага да внесе искането за напускане. Да, но той не може да го направи, преди да бъде решено в парламента. Защо бързат толкова много?

– Хората на ключови позиции в ЕС усещат, че ситуацията може да излезе от контрол. Едно протакане на неяснотата около евентуалното напускане на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия може да дестабилизира еврото като валута, да доведе до отлив на капитали от Европа, да предизвика нови бързи коалиции на големи сили извън Европейския съюз, да предизвика „домино ефект“, при който и други държави да проведат референдуми за напускане. Може да се увеличи рискът в Европейския съюз да дойдат на власт сили, които не одобряват сегашния вариант на съюза, да се отслаби позицията на ЕС на международната арена и най-вече да се случат събития, които никой не би могъл да предвиди и които няма как да бъдат предварително моделирани.

epa05164129 The British flag is raised in front of the European Commission headquarters ahead of the visit of British Prime Minister David Cameron to the European Commission, in Brussels, Belgium, 16 February 2016. Cameron will be in Brussels for meetings with European Parliament leaders and European Commission President Jean-Claude Juncker. EPA/OLIVIER HOSLET

С две думи, стратегията е да се пристъпи към бърза операция по разделяне. Може да направим една медицинска аналогия: управниците на ЕС предлагат бързо „отрязване на болния от скептицизъм британски крайник“, за да не рискуват здравето и живота на пациента Европейски съюз. Може би за пръв път виждаме как тези хора, които заемат висши длъжности в структурите на ЕС, проявяват някакви видими човешки чувства. Досега те се държаха подобно на роботи, без да показват емоции. Но при изявлението през последните дни на Мартин Шулц и Жан-Клод Юнкер, на лицата им бяха изписани силни емоции, като Юнкер дори демонстративно се опита да провокира представителите на британските евроскептици около Найджъл Фараж да напуснат заседанието на Европарламента.

Очертава се линията за назидателни мерки спрямо Обединеното кралство, както в сферата на търговското договаряне, така и в косвена подкрепа на сили, които да оказват вътрешен натиск за евентуално отделяне на Шотландия и Северна Ирландия. Идеята е, чрез такива назидателни акции спрямо Великобритания, да се предизвика колебание у избирателите и политиците в други европейски страни, които са скептични по отношение на ЕС в сегашния му вариант. Вероятно Шулц и Юнкер, които настояват за бързо напускане на Кралството след референдума, смятат, че ако то претърпи големи финансови и дори териториални загуби, никой друг не би посмял нито да напуска, нито да оспорва властта на управляващия елит в ЕС. Възможно е обаче САЩ, които  са близък стратегически партньор на Великобритания, да окажат натиск над евролидерите, за да охладят наказателните им страсти, особено по отношение на териториалната цялост на Обединеното кралство.

– Ясно е, че ходът „Брекзит“ не е просто и само вот на народа, а стратегически обмислен ход на елита във Великобритания и дори на Короната. Кое е това, което не виждаме на пръв поглед?

– Вeликобритания винаги е имала своите опасения от това ЕС да не се превърне в място, от което няма излизане. Чл. 50 от Лисабонския договор за излизането на страна членка е писан специално за нея, според Жискар д’Естен.

Мълчанието на кралицата по въпроса за Брекзит, липсата на организирани течове на информация в британските медии за мнението на Короната, съчетано със слухове, че кралският двор е подкрепил излизането, говорят, че е по-вероятно това да е тяхната линия към сегашния момент.

Организирането на референдума с водещ въпрос „ЗА излизане“ от ЕС, а не „ЗА оставане“ в ЕС, както и популяризирането му като BREXIT (съкратено от напускане на Британия, а не оставане на Британия) също е косвен показател, че влиятелни кръгове на Острова са съдействали за победата на „ДА“ вота и той не е изненада за тях. И това не са хора като Найджъл Фарадж и Борис Джонсън, които открито агитираха.

2016-07-01_010622

Великобритания, за разлика от Германия, е победител във Втората световна война. Да не забравяме, че в Западна Германия е имало голяма британска окупационна зона. Много е трудно за част от британските управляващи кръгове да приемат да са „трета цигулка“ след Германия и Франция. Досегашният модел на функциониране на ЕС, при който германският канцлер Ангела Меркел демонстрираше лидерско поведение, френският президент Франсоа Оланд й пригласяше, а за взимането на важни решения мнението на британския министър-председател Дейвид Камерън не беше толкова важно, не устройваше тези кръгове.

В политическите, финансовите и изобщо във властовите кръгове, не всичко е само финансово-счетоводни сметки. Психологическите и историческите измерения също имат голямо значение. Много трудно би било за тези хора да приемат ролята да са част от кралство, което окончателно губи своя суверенитет и се превръща просто в причудлива треторазрядна територия, претопена в бъдеща европейска държава. Перспективата бившата могъща империя да стане територия с елементи на музей на миналото не е особено привлекателна за тях. За разлика от континентална Европа, тук наследствената аристокрация е фактор, който е все още влиятелен, колкото и да е с намалени, формално властови функции.

Освен това британските служби за сигурност Ми6 и Ми5 също трудно биха били готови на този етап да се претопят в някаква обща европейска служба за сигурност. Не трябва да забравяме, че и преди референдума Великобритания отстояваше по-голяма независимост спрямо ЕС, като найсъщественото е, че не пожела да се откаже от националната си валута и не прие еврото.

В политически план Обединеното кралство поддържа много близки отношения  със суперсилата САЩ, която е и бивша британска колония. Тези взаимоотношения са на почти равноправни начала, като Кралството, меко казано, не изпитва нужда те да минават  през посредничеството на брюкселската бюрокрация или още повече на Германия, която изглежда много по-зависимата от САЩ.

RTX2B6WB-1024x704

Британия има най-силната европейска армия и е едната от двете европейски ядрени сила. Испанският външен министър Хосе Мануел Гарсия-Маргайо часове след референдума заяви претенциите на страната си спрямо британската територия Гибралтар. Също часове след неговото изказване британска атомна подводница с ядрени ракети Круз пристигна на гибралтарското пристанище. Макар да се твърди, че посещението на плавателния съд е планирано много преди това, точното съвпадение едва ли е случайно. Изобщо, поне на този етап изглежда, че опитите за спонтанно или координирано разкъсване на териториалното тяло на „стария британски лъв“ не биха се увенчали лесно с успех.

Трябва обаче и да се отчита спецификата на властта в съвременния етап на развитие на обществото изобщо и в Обединеното кралство в частност, защото анализите, при които разглеждаме само националните държави и техните ръководства като субекти на взимане на решенията, водят до грешни изводи. Не трябва да се забравя Черната сряда от 16 септември 1992 година, когато Джордж Сорос, взаимодействащ с едни от най-влиятелните световни банково-финансови кръгове, разтресе централната банка на Англия и срина Британския паунд. За тази операция той, според сведения на финансисти, е ползвал огромни финансови ресурси в размер на милиарди от някои от могъщите наднационални световни банкови фамилии.  В същото време тези фамилии са съдружници и финансират голяма част от  британския бизнес елит, някои техни членове имат аристократични титли, предоставени от Короната, притежават имения, компании и медии на Острова, също така господстват в Лондонското сити, което пък е нещо като държава в държавата.

Нито английският кралски двор, нито някаква местна политическа и икономическа група имат абсолютен контрол над случващото се в Кралството. Нещо повече със сигурност процесите в Обединеното кралство са резултат от много сложно взаимно преплитане, а понякога и противоречиви интереси и сблъсъци на различни глобални финансови лобита, неафиширани общества, чужди държавни и финансови интереси, специални служби, религиозни организации, както и на различни местни групи от обществото.

ay116239450scotland-soccer

Към това се добавят разликите между поколенията и различният манталитет на коренното население и бурно заселващите се и заселвани след Втората световна война мигранти от бившите британски колонии, а и не само от тях. Лондон, както и много други английски градове, загуби традиционния си облик. Най-често срещаното име на новородено стана Мохамед, за кмет беше избран мюсюлманин с пакистански произход и през годините се оформиха гета с първо, второ, трето и четвърто поколение мигранти, които в голям процент показват слаба или несъществена културна интеграция в традиционното английско общество. Някои от тези квартали са с много високи нива на престъпност, а има и такива, в които на практика господства мюсюлманското традиционно право – Шериат. Неслучайно Лондон е градът с най-масовото и гъсто видеозаснемане в света. Има буквално милиони камери с цел превенция и контрол на престъпността. Бомбените атентати от 2005 година с 52 убити и 700 ранени още не са забравени от обществото. Освен това в страната има огромни многомилиардни инвестиции от Саудитска Арабия, както и мюсюлмански банки. Да отворим една скоба – има данни, че в мигрантските квартали масово преобладават гласувалите против напускането на ЕС, но големите медии не афишират това.

Като цяло ефектите на спонтанната и подпомогната от определени среди глобализация на Великобритания дойдоха в повече на голяма част от обществото. Самозабравянето на управляващите ЕС и опасността от още поголямо трансформиране до степен на неузнаваемост на британското общество при риск от неговото засмукване в огромна бъдеща съюзна европейска държава, беше това, което мобилизира консервативните кръгове, търсещи някаква защита на националния суверенитет. Засега те доминират. Обаче поради вътрешната нееднородност и противоречивост на съвременното общество, особено британското, е много трудно да се прогнозира категорично дали сегашният превес на силите, наклонили везните на референдума в полза на напускане на ЕС, ще се запази. Не трябва да изключваме като фактор, който затруднява прогнозите за изхода от драмата, и интересите на борсовите спекуланти, които не само реализират огромни печалби, когато са предсказали неочаквани обществени обрати, но и често активно съдействат да се случат неща, които противоречат на масовите очаквания.

Въпреки цялата сложност на ситуацията, засега изглежда повероятно линията за излизане на Великобритания от ЕС да издържи на силите и факторите, които оказват натиск в противоположната посока. Да се надяваме, че след евентуалната раздяла ЕС и Великобритания ще имат добри взаимоотношения.

1403857754922_wps_7_L_R_Britain_s_Prime_Minis

Има и една версия, която се прокрадва – че Европа се готви за плацдарм за война с Русия и Кралството се дистанцира, мислейки няколко хода напред. Какво мислиш за това?

Тази версия изглежда малко вероятна,  макар да не е съвсем изключена.

Теоретично обаче е възможно службите за сигурност на Великобритания и част от управляващия политически елит там да имат някакви прогнози и за подобни рискови сценарии на развитие и това също да е сред причините за негласна подкрепа на Брекзит, но едва ли е основната.

Безспорен факт е, че един от основните идеологически, политически и стратегически конфликти на съвремието е, най-общо казано, между Запада и Русия.

Ако съдим по доста неориентираното поведение на повечето от най-овластените европейски политици, като Ангела Меркел и Жан Клод Юнкер например, и да има подобен сценарий за военен сблъсък, те едва ли са наясно с него.

Ако си зададем въпроса дали наистина определени кръгове биха имали полза от война, трябва да си отговорим, че щом в цялата човешка история са се намирали подстрекатели за войни, няма гаранция, че няма да се намерят и сега. Още повече, жестоката историческа поука е, че понякога подстрекателите са влиятелни и богати, не рискуват лично живота си на бойното поле, ролята им остава до голяма степен скрита, а накрая след всички страдания и жертви на военните конфликти, те често натрупват повече богатство и получават по-голяма власт. Има дори теоретични модели, според които съществуват цели кръгове на своеобразна световна олигархия, които  периодично се „хранят“ от войните, за да затягат все повече контрола върху обществата.

Но историческият процес е много по-сложен. Той се движи не само от явни и по-неявни елити, а и от масовите процеси и настроенията на народите. Не трябва да забравяме и ролята на събитията, които определяме като случайни. Понякога военните конфликти  възникват и без да са съзнателно провокирани след поредица от малки събития, непланирани от управляващите. А когато има натрупан оръжеен потенциал и голямо напрежение в отношенията, малките случки могат да отключат големи и дори катастрофални последствия.

За това, колко динамично се променят нещата в съвременния свят и колко бързо могат да се променят взаимоотношенията, е показателно сближаването между Турция и Русия през 2014 година, конфронтацията на ръба на война през 2016 по повод сваления руски самолет и възникващото сега ново размразяване на отношенията след извинението на Ердоган за смъртта на руския пилот.

Това, което трябва да отчитаме от наша гледна точка е, че ако се развие най-мрачният сценарий и възникне конфликт между ЕС и Русия, България е твърде близо до руската граница и няма гаранция, че противоракетният щит би спрял изстреляни руски ракети срещу базите на САЩ у нас и срещу инфраструктурните ни обекти.

Лично аз се надявам  подобен вариант за развитие на бъдещето да се окаже мрачно  опасение и да настъпи ново разведряване на отношенията между Запада и Изтока, което би било най-добре за всички ни.

– Около ЕС се натрупаха много разочарования. Какво е бъдещето на ЕС – европейска държава, съюз на националните държави или разпад?

– През 90-те години на 20-ти век членството в Европейската общност изглеждаше най-добрата перспектива за всяка европейска страна. Националните държави в рамките на общността бяха запазили в достатъчна степен културната си идентичност, националния си суверенитет и не на последно място – националните си икономики. В това време за страна като България нямаше алтернативна цивилизационна перспектива. У нас върлуваха силови групировки, голяма част от които свързани с някои хора от бившия режим на управление. В Русия вилнееше криминална разпасаност и бедност, а в Китай работниците бяха експлоатирани до краен предел за мизерно заплащане. Социализъм бе останал само в бедната Северна Корея. САЩ изглеждаха като привлекателен обществен модел за подражание.

Но на Запад постепенно на мястото на политици със солидно поведение като Франсоа Митеран и Хелмут Кол, започнаха да се появяват по-безлични политически фигури. За разлика от първата война срещу Ирак в началото на 90-те години, която изглеждаше справедлива (макар после да се оказа, че не е точно така), по-късно войната в Косово хвърли сянка на съмнение относно двойни морални стандарти. Все още обаче ореолът на Общия европейски дом привличаше силно хората.

Още в тези времена започна постепенната икономическа ерозия на европейските икономики, поради износа на капитали и производства в Китай и другите страни от Далечния изток. Прилагането на доктрината, която можем да наречем либерален икономически фундаментализъм, постепенно донасяше своите негативи. Започна да запада европейската киноидустрия, все по-малко се чуваше гласът на европейските интелектуалци. До нас достигаха оплакванията на гърците от драстичното обедняване при прехода от драхма към евро, но все още не знаехме каква тенденция се задава. Втората война в Ирак от 2003 г., подкрепена от водещи европейски политици, изглеждаше много по-съмнителна от морална гледна точка. Постепенно дори християндемократическите партии в Европа загубиха връзка с традиционните християнски ценности.

Световната финансова криза от 2007-2008 година породи финансова рецесия, след която европейската икономика не се възстанови напълно. Още преди влизането на Договора от Лисабон в сила през 2009 година ЕС беше загубил от своя привлекателен  блясък. Остави неприятно впечатление това, че ирландците, след като на референдум гласуваха негативно за договора, бяха елегантно притиснати да гласуват втори път от управляващите, за да може всичко да върви по план.  Редови европейци се оплакваха в частни разговори, че живеят по- зле, отколкото преди членството на страните им в  ЕС.

През 2011 година европейските политици участваха и подкрепиха войната в Либия, която доведе до катастрофални последствия и за либийците, и за самата Европа. Същото се получи и с войната в Сирия. Цялата Арабска пролет прерасна в ислямистки революции, които зададоха предпоставките за последвалите вълни на преселение в Европа. През 2014 г. европейските политици се намесиха крайно непохватно в конфликта в Украйна, не успяха да предотвратят гражданската война и човешките жертви и започна конфронтацията със санкции с Русия.

Кризата с вълните нелегални мигранти разклати допълнително авторитета на ЕС. Европейските политици не апелираха и не действаха за спиране на ислямския тероризъм по места, не организираха икономическа подкрепа в държавите на емиграциятане апелираха към САЩ да приемат част от мигрантите, не осъществиха надеждна охрана на границите и не защитиха сигурността на самите европейски граждани. Опитите за налагане на квоти за заселване с мигранти във всички страни от ЕС и за задължително събиране на финансови вноски за издръжката им допълнително засилиха напрежението. Изявлението на Ангела Меркел „ще се справим“ послужи като покана към желаещите да се преселят от целия свят. Появиха се публикации, че никой не може да провери идентичността на пристигащите и това дали сред тях няма престъпници и терористи, тъй като повечето идват без лични документи, а някои от тях и от страни без списъци на населението.  Към Европа освен страдащи хора се запътиха и престъпници, включително сомалийски пирати. За някои от тях според определени сведения е привлекателно това, че в ЕС при наказание за престъпление  извършителите не рискуват да получат изтезания или смъртно наказание, каквито има в страните им на произход, а условията в повечето европейски затвори са по-добри от хотелите по родните им места.

2016-07-01_020200

Разломът между Западноевропейските страни и Вишеградската четворка се разгърна едновременно със скандала около непрозрачната процедура по преговорите за сключване на договора за Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ) между САЩ и ЕС, при които изтече информация, че се предвижда частни корпорации да съдят държави и да се приемат чужди на Европа стандарти в сферата на храните и по-специално ГМО.

Така бавно и постепенно все повече хора чувстваха, че нещо в начина на функциониране на ЕС не им харесва. В съюза започна да се усеща дефицит на демокрация и елементи на невидима диктатура, действаща чрез политическа коректност. Много хора започнаха да се чувстват двойно дискриминирани – сякаш са безгласни букви и хора втора ръка спрямо евро-управниците, както и социално и икономически дискриминирани спрямо големите маси новодошли мигранти, които, без ясна перспектива за времево ограничение, в голямата си част заживяха на обществена издръжка с парите на данъкоплатците. С налагането „отгоре“ на внушения и послания за посоката на развитие на европейския човек и общество (дори на конкурсите Евровизия, когато мнозина се усъмниха, че има политическо повлияване на резултата, както за избора на Кончита Вурст, така и на Джамала през 2016 година), част от гражданите започнаха да усещат, че се озовават в нещо като нов Съветски европейски съюз. Управляващите в ЕС все повече говорят поучително за европейски ценности, за които никога народите не са били питани дали смятат за ценности. Големите изборни резултати в Австрия и Франция на партии, скептични по отношение на този формат на ЕС, са показателни за кризата, която го обхваща.

zx620y348_2664821

ЕС има и своите постижения, като липсата на този етап на войни на негова територия, частичното овладяване на икономическата криза, относително цивилизования тон и културни взаимоотношения, силните научни центрове и развойна дейност. Много българи се ползват от лесното безвизово придвижване в рамките на съюза и работят в него. На фона на голямата безработица и ниското заплащане у нас това е един съществен доход за голям процент от българските граждани. Доход, който те често споделят със семействата си у нас. От финансова гледна точка парите, които даваме като вноски всяка година, не се различават съществено от сумата, която получаваме.

Но при всички случаи политическото бъдеще на ЕС е проблематично.

Очертават се няколко по-вероятни сценария:

1.Забавяне на евроинтеграционните процеси и постепенното отнемане на националния суверенитет. „Отхлабването на примката“ на ЕС би могло да успокои недоволните и да укрепи съюза. Този вариант в краткосрочен план изглежда най-вероятен.

2. Германия и Франция с подкрепата на САЩ и част от световния банков елит тръгват към ускорено изграждане на европейска държава. Този сценарий на този етап изглежда малко вероятен, понеже би се поел голям риск за възход на евроскептичните партии и напускане на съюза от определени държави.

3. Радикално преформулиране на ЕС, поради изборни победи на евроскептиците в дадени страни, което да доведе до изграждането на съюз на суверенните държави, без огромната управленска бюрократична шапка и без Европейски парламент. Този вариант засега би бил затруднен поради силното противодействие, което може да срещне от лобитата на заинтересованите от ЕС в сегашния му или по-централизиран вид.

4. Разпадане на ЕС на няколко организации, една от които е с ядро от натовски западноевропейски държави, преминаващо към по-силна интеграция, а другата е с ядро от някои или всички държави от Вишеградската четворка – Унгария, Чехия, Словакия и Полша, като може да се включат и други, които също остават членове на НАТО. Може да се образува и трети блок от европейски държави, които не е изключено при даден развой на събитията да обявят военен неутралитет и да напуснат НАТО. Този вариант сега изглежда малко вероятен, но не се знае какви изненади носи бъдещето. Не на последно място скандинавските държави биха могли също да се отделят, след което да се обединят в отделен блок. Kато цяло може да се каже, че сценарият за разпадане на ЕС на отделни организации засега изглежда малко вероятен, но не е невъзможен.

Необходимо е нашето общество да бъде подготвено за всички подобни варианти на развитие на ситуацията. Времето на безвъпросната яснота за европейското бъдеще отмина. Ще се наложи да можем бързо да провеждаме вътрешен национален дебат, щом се очертае някаква тенденция. А това значи да сме готови да изслушаме различните мнения и да стигнем до приета от мнозинството позиция за това какво трябва да бъде нашето място с оглед на българските интереси.

Интервюто е публикувано на 1 юли 2016 година в memoria.bg

Заглавието е на Общество.нет

Общество.нет (цитирането на автора, изданието и активните линкове са задължителни)

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.

Коментари

comments

Short URL: https://obshtestvo.net/?p=13193

Posted by on юли 19 2016. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

  AUD =   лв
  CHF =   лв
  EUR =   лв
  GBP =   лв
  RUB =   лв
  USD =   лв

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.