Г-це Пиптова, как така станахте кандидат за общински съветник в София?
Повече от десет години се занимавам с региона на Югоизточна Европа, в частност с България. Когато получих покана да участвам в местните избори 2011 г. в София, видях възможността за още опознаване на държавата и града, който повече от една година е и моя град. Не на последно място, предишните ми опити от предизборни кампании в Словакия и Чехия ми дават солидна база за сравняване между централно и югоизточноевропейска „битка” за доверие на гласподавателя. Кандидатурата ми е активна гражданска позиция на която вкъщи винаги са ме учили. Позиция на млад човек, който не само недоволства и критикува, а се опитва да намери решение за проблема. Поканата за участие в местните  избори от страна на ОНБ не беше единствената. Същото предложение получих и от други политически партии като ГЕРБ и СДС. ОНБ избрах нарочно и съзнателно, предвид факта, че в една малка партия решенията се взимат с участието на всички членове, а не само на най-високо ниво. Ценностите на ОНБ също така доближават до тези, в които съм възпитавана.

Как гледате на София, като я сравнявате например с родната ви Братислава?
София е два пъти по-голям град от столицата на Словакия. Това може да се тълкува като два пъти повече възможности за създаване на приятни условия за живот. Центърът на Братислава е сравнително по-малък, но и там е налице трафик и задръствания от коли и други превозни средства. Въпреки това Братислава изцяло ограничи достъп на коли в централната част на града и със зони само за пешеходци и колелета. София има много паркове, зеленина и интересни туристически обекти, които ги грози шум и мръсотия от пренатоварения трафик минаващ през сърцето на града.

От предварителния разговор разбрахме че всеки ден ходите на работа с колело. Какво трябва да се промени в София в тази връзка?
Витоша, паркове, зеленина… София има всички предпоставки да стане по-чиста и по-зелена. Но засега липсва най-важното – волята на всеки един от нас това да се случи. За целта е нужен личен пример, а от страна на институции – един вид мотивация. А защо не тя да се съчетае с ефективно използване на столичния бюджет, събиран от нас – жителите на София?
Моите предложения в тази връзка са съвсем конкретни.  Да се насърчава използването на градския транспорт, като средство за бързо и приятно придвижване. Това предполага подобряване на условията за пътуване, а именно чист интериор, без присъствие на неизрядни пътници, които не си плащат, или развалят приятното пътуване с миризливия си и неподържан външен вид.  Трябва да има по-високи глоби за неизрядните пътници, които да се прилагат ефективно! С такова увеличаване на бюджета на градски транспорт може да се по-подобрява качеството на превозните средства, да се преосмислят маршрутите въз основа на нуждите на определени квартали и определена част на деня. Защото София не е само там където има метро.
Смятам, че трябва да се ограничи достъпът за коли до някои части на центъра на града. От отпушените улици, част да се използва за пешеходци, а другата част за колоездачи. С построяване на нови места за паркиране в центъра на града, както и увеличаване на пътища в самия град, води до усещане, че има място за още коли, които рано или късно ще се появят. И се получава един омагьосан кръг с краткосрочен положителен ефект.
Задължително е поставянето на повече стойки за колелета до метростанции, паркове и площади, където се събират хора, както и в училищата, за да се насърчава популяризира здравословния начин на живот..

Доколко екологията и останалият транспорт са приоритет за вас като кандидат за общински съветник?
Предвид призивите на Световната здравна организация да се предотврати засилването и разширяването на глобални епидемии като затлъстяване, диабет, алергии, репродуктивни проблеми и др., смятам, че е в интерес на всеки един от нас е съзнателно да иска да подобри качеството на мястото, където живее и работи. Особено ако се отнася до София, с типичните за една столица фактори като стрес, замърсен въздух, прахоляк, шум и много напрежение, които допълнително натоварват организма ни. Отстраняване на тези фактори, както и изграждане на по-здравословна среда и чрез по-близък контакт с природата би трябвало да е приоритет не само на една партия, а лично на всеки един човек.

Програмните точки на партията застъпват и проблема с циганските гета…

ОНБ застъпва теза за равенство сред гражданите, без да се прави сегрегация  по расов, етнически, религиозен или друг признак. Нарушителите на законите, валидни за всички хора в България трябва да са наказани за неспазването на реда. Ако обаче нарушаването продължава и неприспособимостта на определена група пречи на спокойно живеене на останалите граждани, тогава трябва да се действа с други хуманни инструменти. Не можем да се съгласим с депортиране на неприспособимите от едно на друго място, както бяхме свидетели във връзка с ромите във Франция, което така или иначе никак не решава проблема. Предпазване от натрупан боклук, мръсотия и произтичащи от тях зарази и болести може временно да се осъществява посредством изграждане на стена около жителите, които, от една страна, не желаят да напуснат тези места, но същевременно нежелаят да спазват законите и реда и да не пречат на хората от околните области със смрад, мръсотия, болести и зарази.
Политически коректната реторика на повечето от партиите досега не е довела до нищо. Няма решен нито един проблем. И защо? Не е заради институциите. Те би трябвало да играят роля на инструмент за осъществяване на промяна. Но ако самите граждани нямат интерес от тази промяна, тя не може да настъпи… А самите граждани не се интересуват! Това е кардиналния проблем и причина за нерешените проблеми. Ако се надяваме, че някой друг ще започне, тогава ще умрем в очакване. Ако ромската общност няма желание да живее цивилизовано, институции нямат възможност да го наложат и да има положителни резултати.
В Словакия и в Чехия бяха издигнати стени около ромските гета, които години наред са отказвали да променят начина си на живот, създаващ проблеми и неудобства на съседите им. В програмата ни за София, подобна стена трябва да бъде издигната около ромското гето в кварта Факултето.

Идеята ви за справяне с проблема бездомни кучета предизвика недоволство сред защитници им, но и срещна одобрение сред жертвите и сред много млади семейства. Защо е важен този въпрос?
Ще ви дам пример с родния ми град – Братислава. Като малка не си спомням да ме е бил страх от бездомни кучета. При нас трябва да гледаш от кофа за боклук да не изкочи някоя бездомна котка. Уличните кучета са прибирани в специални приюти, където се грижат за тях, ваксинират ги и ги възпитават, но те не се и връщат обратно на улицата. Вместо това се насърчава обществото да си осинови куче от приюта, а не да си купи ново от магазина. Когато знаеш чрез какво е преминало животното, отношението ти към него става много по-отговорно.
Тази мярка прилагана в София, за връщане на улица на вече приютените кучета, ме изненада страшно много. Така парите от общинския бюджет отиват буквално в джобовете на ветеринарните клиники, които не спират отново и отново да ваксинират нахапаните кучета. А тези върнати на улицата животни отново биват заразени с други болести, отново се събират с други кучета. И по подобие на човешкия свят, групата те прави по-силен и по-нахален, така и при кучетата, които стават агресивни. За справянето с всички тези проблеми може да ни подкрепите като на 23 октомври гласувате в София с бюлетина номер 30. 

 

Posted by Общество. Нет on окт. 2 2011. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry