В Ню Йорк бе представена новата книга на Збигнев Бжежински „Стратегическо виждане: Америка и кризата на глобалната сила” («Strategic Vision: America and the Crisis of Global Power»). Бившият съветник на президента на САЩ по национална сигурност на Картър разказва в нея за това, кое го тревожи в съвременния свят. Господин Бжежински се съгласи да отговори на няколко въпроса на „Комсомолская правда”.

 

В книгата си вие създавате апокалиптична картина на новият свят, в който САЩ са в икономически упадък, умножен от политическа безпомощност и стратегическа изолация, а през това време Китай извършва исторически  пробив.
Наистина, ако Америка продължава да се спуска по наклонената плоскост във вътрешната политика и ще провежда недалновидна външна политика, то еднозначно ще се случи нейния залез. Но накрая сред победителите няма да бъде и Китай. Хаосът ще победи. От моя гледна точка, в близките 20 години на световната сцена не може да се появи свръхдържава, сравнима с Америка от последните години. Защото в светът върви процесът на децентрализация. Силата, властта, влиянието неизбежно се измества от Запад на Изток. Трябва да се постигне разумен компромис. Ако на нас не ни се удаде да го достигнем, ни очаква световен хаос, от който е недалеч и краят на човешката цивилизация.

Защо САЩ толкова стремително губят привлекателност в света? Може би е свързано с това, че Америка взе ролята на „световен полицай”?
Не може да се каже, че  Америка съвсем не е популярна в света. Но със съжаление трябва да отбележа, че за последните 20 години ние загубихме уникалния кредит, който историята ни предостави в резултат на разпадането на Съветския съюз. А почти всички политолози в началото на 90-те години на ХХ век в един глас твърдяха, че започва безусловно доминиране на САЩ в света. У нас бе възможността да започнем да преправяме света, а резултатът е, че ситуация е много по неспокойна и  сложна, отколкото бе преди това.

Къде е причината?
 Първо, необходимо е да се вземе под внимание феноменът на глобалното политическо пробуждане. Никога преди в историята на човечеството народите не са изразявали толкова открито своето политическо самосъзнание и политическите си стремежи. Това направи светът трудно управляем. Второ, престана да съществува феноменът на доминиране на Запада. Нали всичко започна в Средновековието с подема на Испания като световна империя, която бе заменена от Франция, тя бе последвана от Великобритания, и най-накрая, на авансцената се появихме ние, американците. Но за последните две десетилетия се случиха събития, достойни за съжаление. Преди всичко, Америка пренебрегна своето вътрешнодържавно развитие. Ние допуснахме ситуация, при която в нашето общество се увеличи социалното неравенство. Ако през 1990 г. работната заплата на директорите на предприятия 70 пъти е превишавала заплатата на средния американец, то сега тази разлика е нараснала до 325 пъти. По този начин се справедливостта в обществото оказа пренебрегната – фундаменталната основа за стабилна държава.
Развихме такава финансова система, при която огромни транзакции се осъществяват по целия свят, практически безконтролно, водещи до чудовищни спекулации и прекомерното обогатяване на малцина.
Позволихме да вехтее нашата инфраструктура: транспорт, връзки, образование, здравеопазване, на практика като не инвестираме в нея.
Водим войни, не като ги заплащаме от своя бюджет, а като вземаме безкрайни заеми, което ни превръща в несъстоятелен длъжник.
Вътрешните трудности си взаимодействат с проблемите на външната политика. За последните две десетилетия загубихме разумното чувство на мярка и скромност. Нашият предишен президент (Буш-младши. – И.С.) се опитваше да се оправдава с фразата, че „Бог е избрал Америка да бъде лидер на целия свят!”  При това, следва да се отбележи, свят, който е станал много по-сложен от предишния…

Чувала съм от ваши сънародници мнението, че днес понятието „американска мечта” се е превърнало в празни приказки.
Знаете ли, че Америка винаги е била страната на възможностите, и всяко едно поколение е живяло с мисълта, че материално то ще живее по-добре, отколкото техните бащи. Но съвсем неотдавна този процес спря. Днес, например, средният европеец има шанса по-бързо да преуспее в живота и кариерата, отколкото американеца.

Много от бившите съветски републики охотно приемат системата на средното и висше образование на САЩ: въвежда се платено обучение, съкращават се задължителни за изучаване предмети,  появи се единен държавен изпит за влизане в университет…
Вие засегнахте болната за Америка тема. Мен много ме обезпокоява проблема с  образованието в нашата страна. Да, ние сме демокрация, опитваща се да  оцелее в сложен свят, осъществявайки разумна външна политика. Но това е възможно при условие, че народът, населяващ нашата страна е също така разумен и здравомислещ. Иначе ние ще бъдем в състояние да не осъществяваме стоящите пред нас задачи. Принуден съм да призная, че американския народ е крайно невеж. Той  няма абсолютно никаква представа за външния свят. В нашите държавни училища няма  такъв предмет, като  световна история. Ние учим децата на много патриотична американска история. А в действителност тя е украсена „коледна“ история, далеч от сложните и противоречиви реалности от миналото. Да вземем, например, взаимоотношенията с коренното население на Америка – индианците. Колкото и да е обидно, но трябва да се признае, че първите етнически чистки в „името на Закона“ са проведени на американска земя! Хиляди индианци са били прогонени от земята им при президента Джаксън… Вземете географията. Ние нея преподаваме! Например 52 % от настоящите абитуриенти на американските колежи не могат да покажат на картата, къде се намира Ню Йорк. 70% от постъпващите във висшите учебни заведения в периода 2003-2010 г. не можеха да намерят Ирак – страната, с която ние воювахме!  Като например на бъдещите студенти им предложиха да идентифицират някаква голяма площ, боядисана на картата със син цвят. Така, 30% от тях не успяха да определят, че това е Тихият океан… Вие се усмихвате. Но това съвсем не е смешно. От тук е невероятно лековатот отношение на мнозинството американци към въпросите на външната политика. Да и как тази международна проблематика се поднася в публичните дискусии? Нерядко крайно облекчително, изключително в черно бели тонове, при това преобладава демагогията…

Вашата оценка за движението „Окупирай Уолстрийт“?
Изпитвам смесени чувства по повод на „окупаторите“. На емоционално равнище им симпатизирам. Съгласен съм тези, които смятат, че тяхното движение обективно е причинено от поляризацията на политическите и социални идеи в съвременното общество, от сблъсъка на интересите на различните групи. Възможно е това да е отличителен сигнал, който трябва да чуят власт имащите… Но въпросът: за какво излагат на риск здравето си, нощувайки през студеното време на годината в палатки? И след това, действията им могат да прераснат в неуправляем социален конфликт. Това, което се случи през август миналата година в Лондон, масовите безредици, погромите, мародерствата, довели до смъртта на хора, показва безотговорност и неконтролируема жестокост, в която могат да се изродят мирните протести. И все пак мисля, че американската демокрация е длъжна да намери в себе си сили да не предприема репресивни мерки против участниците в това движение.

През 2007 г. подкрепихте номинацията на Барак Обама за президентския пост. Казват, че вие сте негласният съветник по въпросите на външната политика.
Не, това не е така. Аз имам възможността от време на време да му казвам моите възгледи по този или онзи проблем. Но, знаете ли, че ако това не става от ден на ден,  регулярно, в спорове с противници, стремящи се също да влияят на президента, вие не напълно контролирате ситуацията. Но Обама е умен човек, и прекрасно разбира, кое какво е.

Каква е според вас, вероятността Америка в близко време да започне война против Иран?
Иран  е сериозен проблем     за решаването на който е нужен мъдър подход. Просто да се намесиш във войната е неразумно. Особено след придобития от нас десетилетен опит на военни действия в Афганистан. Лесно е да се започне война, но не е лесно да се приключи. Още повече, че последствията от такава война е трудно да се предвидят. Днешните войни струват скъпо на Америка. Ние успяхме да удържим победа над нацистка Германия и милитаристична Япония за четири години, заедно със Съветския съюз, разбира се… Настоящата война с талибаните продължава десет години, и  наистина трябва да се каже, че краят й не се вижда. А колко години  трябваха, за да се изчисти Ирак! Обаче там и сега още не е спокойно.

Как оценявате ситуацията около ядрената програма на Техеран?
Ситуацията е напълно преодолима, и безусловно, поддава се на сдържане. В продължаване на 40 години, в годините на „Студената война”    , провеждахме политика на ядрено сдържане със Съветския съюз. Сдържахме и Китай от приемането на „последния аргумент“ в спора. Не бих искал да навлизам в подробности, но на мен през тези години ми бе възложено задължението за координация на отговора на президента на САЩ в случай на използване на ядрено оръжие срещу нас.  Веднъж ме събуди моят помощник с чин генерал, който ми доложи, че е започнала ядрена атака. Признавам си, аз отначало не можех да дойда на себе си и да се съсредоточа. Знаех, че моето семейство, намиращо се във Вашингтон ще бъде мъртво след 20 минути. И всички мои мисли бяха направени на осъзнаване на този факт. А след това настъпи странното чувство на тишината: това е краят, краят за всички. И там, където ние се отправяме, ще се отправи и той, нашият противник… За щастие, това бе лъжлива тревога…
Днес, Америка може да сдържа ядрените амбиции на Иран със заплахата, че незабавно ще последва парализиращ отговор. Уверен съм, че ако ние вземем публични ангажименти, подобни на тези, които сме приели за защита на нашите съюзници от НАТО в Европа, то каквато и да е заплаха от страна на Иран в случая на  притежаване на ядрено оръжие и неговото последващо приемане по отношение на близкоизточните страни – Израел или арабските държави, ще се разглежда от Съединените щати като атака над самия САЩ. При това трябва да се има предвид, че потенциалното притежаване на ядрено оръжие е убедително причина, защо Америка следва да бъде много предпазлива и благоразумна, преди да започне нова война в този регион. В такива войни не може да има победител. И не бива да има илюзии в това отношение.

Вие сте американски политолог, специализирал в продължение на шест десетилетия върху Русия. Как виждате нейното настояще и бъдеще?
Не се съмнявам, че Русия бавно се придвижва в посоката към демокрация. Трябва да се отбележи, че започна формирането у вас на така нареченото гражданско общество. Опозиция, имаща понятие за конституционни норми, причислява себе си към интернационалната, в действителност, средната класа, която е достатъчно финансово независима, за да пътува в чужбина и да получава там образование. Той чувства своята близост с европейската култура и вижда себе си част от Запада. Задачата на Америка е да му помогне в това. Натрапва се паралел с Украйна. Нали там се случват сходни процеси. Ще бъде правилно, ако Украйна като независима движейки се на Запад и в същото време остава близка с Русия, не се превърне в неин антагонист, а напротив, повлече я след себе си. Ако Америка бъде достатъчно мъдра в своите действия, то в следващите 20-30 години светът ще види поразителни промени в тази част на земното кълбо, сравними с 90-те години на миналото столетие, когато съвсем внезапно, по Коледа, рухна Съветският съюз…

Збигнев Бжежински – американски политолог, социолог и държавен деятел от полски произход. Роден е на 28 март 1928 г. във Варшава в дворянско семейство (по други данни, в семейство на полски дипломати в консулството в Харков, СССР). През 50-те години на ХХ век става гражданин на САЩ, където пари академична кариера, като специализира по съветология. През 60-те години на миналия век е съветник при президента Кенеди и Джонсън, като заема е твърда линия по отношение към Съветския съюз, един от идеолозите на „Студената война” . В периода 1977 – 1981 г. е съветник по националната сигурност в администрацията на президента Джими Картър. Активен привърженик на секретната програма на ЦРУ по въвличането на СССР в скъпоструващи и по възможност отклоняващ военен конфликт. След началото на Афганистанската война пише: „Сега ние имаме шанс да дадем на Съветския съюз своята Виетнамска война”. В периода на президентството на Клинтън Бжежински е автор на концепцията на разширяването на НАТО на Изток. Понастоящем е консултант на Центъра за стратегически и международни изследвания и професор по американска външна политика в Института за авангардни международни изследвания Пол Ниц при Университета Джон Хопкинс във Вашингтон, член на правозащитната организация „Freedom House”, съпредседател на Американския комитет за мир в Чечения.

Превод от руски език – Борислав Ангелов, политолог
Интервюто е публикуванов в електронното издание на „Комсомолская правда”,

05.02.2012 г. – www.kp.ru

 

---

ПОСЛЕДНИ ИНТЕРВЮТА:

ДАЛАЙ ЛАМА: КОРУПЦИЯТА Е ВИД НАСИЛИЕ

ВАЛЕНТИН СТОЯНОВ: БЪЛГАРИЯ ТРЯБВА ДА ИГРАЕ ПО-АКТИВНА РОЛЯ В МАКЕДОНИЯ И СЪРБИЯ

ФАУДЖА СИНГХ – ДЕСЕТ ВЪПРОСА КЪМ СТОГОДИШНИЯ МАРАТОНЕЦ

ДЖАКИ ГИНГРИЧ – КУШМАН ЗА ПЕТТЕ ПРИНЦИПА НА УСПЕШНИЯ ЖИВОТ

ЛЕХ ВАЛЕНСА: НЯМА ЛИДЕРИ, КОИТО ДА ПОВЕДАТ НАРОДИТЕ СЛЕД СЕБЕ СИ

МАТИАС ХЬОПФНЕР: ВЪТРЕШНИЯТ РЕД И ПРАВОСЪДИЕТО ПРОДЪЛЖАВАТ ДА СА ПРОБЛЕМНИ

ЙОРДАН ВАСИЛЕВ: ДНЕШНА ЕВРОПА СТОИ НА КОБИЛИЦАТА НА ВРЕМЕТО

Posted by Общество. Нет on фев. 8 2012. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry