За бъдещето на ЕС, отношенията с Русия, обединението на Германия и срещите с Тодор Живков
Изключително любопитна среща проведе проф. д-р Хорст Телчик със студенти и преподаватели в Благоевград. Проф. Телчик е в България по покана на немското посолство в София и изнесе публична лекция в Югозападния университет. Той сподели мисли за своята работа, за срещите си със световни лидери от богатия си на събития и важни постове живот. Телчий е дългогодишен съветник и началник на щаба на канцлерството по времето на Хелмут Кол.
Сред имената в листа с личните му срещи попадат Мао Дзедун, Тодор Живков, Чаушеску, Тито, Горбачов, Шеварнадзе, Бил Клинтън, Франсоа Митеран, Путин, Кофи Анан, Кисинджър, Доналд Ръмсфелд, Робърт Гейтс, Ердоган и редица други имена от световната политика.
Проф. Телчик е роден през 1940 година. Започва политическата си кариера през 1970 г. като ръководител на групата за Международна политика и вътрешно-германски отношения в Генералния щаб на Християндемократическия съюз (CDU) в Бон. През 1974 е на посещение в България, където има среща с Тодор Живков. След 1983 е заместник-ръководител на Федералното канцлерство и съветник по политическите въпроси на федералния канцлер Хелмут Кол. Немският канцлер го изпраща в София за нова среща с Живков. „Живков винаги искаше пари“, спомня си Телчик. „Ще дадем пари, но срещу реформи!“, казва той на българския ръководител. „Живков имаше нужда от кредит, защото се оплака, че икономиката не върви. Ние казахме, че ще дадем пари, но само срещу реформи. Той просто искаше парите, а не искаше да прави реформи. България и Германия имаха близки връзки през 80-те години. Тогава Живков ми каза: Винаги сме имали двама съюзници – Германия и Русия. Колкото пъти сме се сближавали с Германия сме ставали по-малки, не можем да позволим да се свиваме повече“.
Телчик е емисар на Кол за преговори с комунистическите, а след тях и с първите демократични правителства в Източна Европа. След една от срещите с унгарците Бон им отпуска кредит в размер на 1 милиард германски марки. Живков разбира за кредита и настоява за същото. Професорът изрази възхищението си от унгарците. „Унгарските комунисти отидоха на избори, въпреки че знаеха, че ще ги загубят. Никъде другаде не го направиха“.
Среща с Горбачов
„През лятото на 1989 година Горбачов за пръв път дойде в Бон. По програма остана няколко дни и имаше посещения в Дюселдорф, Мюнхен. Показахме му автомобилните заводи и той остана много впечатлен, изумен от организацията и чистотата – човек може да се храни от пода във фабриката. Не беше виждал подобно нещо“.
„Горбачов нямаше стратегия. Знаеше, че нещата трябва да се променя, но не знаеше как и накъде. Но все пак той започна промените“.
Обединението на Германия
По това време започват вълненията и масовите бягства от ГДР към ФРГ. Само лица над 65 годишна възраст от ГДР имат право на изходни визи, за да видят свои роднини в Западна Германия. Западняците водят преговори за снижаване на възрастта.
В канцлерството Телчик ръководи екип от 25 човека, с които координират процеса на обединение на Германия. През 1989-1990 групата работи 7 дни седмично, всеки ден по 18 часа. Никой не усеща умора – „бяхме въодушевени, превъзбудени“.
Присъствал е на почти всички частни срещи между Митеран и Кол, които са доста интензивни в този период.
Ситуацията е много напрегната. Съветския съюз има 370 000 армия в ГДР и заедно с източногерманските войски може лесно да затвори границата. Това би довело до гражданска война. За щастие Горбачов се оказва диалогичен. Войските се изтеглят, а Федералната република изплаща 3 млрд. марки за строеж на жилища на връщащите се в СССР войници.
„Живеем в мултиполярен, а не биполярен свят. Нито една страна в Европа – България, Гърция, Германия, Франция… не може сама да е полюс . Никой от нас няма потенциала на Китай, САЩ, Русия… Само заедно може да сме полюс“.
Отношенията с Русия
Според проф. Телчик въпросът е как ще работим с Русия в бъдеще. В Европа няма сигурност без Русия и срещу Русия. Интересът е сближаване между Русия и ЕС, толкова колкото е възможно.
„През 2001 година Путин държа в Бундестага една важна реч (вижте текста на руски тук). Тогава той каза, че Русия е приятел на Европа. Аз вярвам, че е така.
Основният проблем на Русия е, че мислят, че са заобиколени от врагове. Мисля, че Русия преувеличава въпросите на сигурността. Липса им реализъм.
Заради демографските си показатели те губят 400 000 човека на година. Ако това се запази до 50 години Русия ще е мюсюлманска страна заради Кавказ.
Основните проблеми за сигурността на Русия идват от Изток – границите с Китай, Афганистан. Никой в Западна Европа няма да тръгне да нахлува в Русия. НАТО е партньор – има редица споразумения за партньорство.
Клинтън предложи Русия да влезе в НАТО. Той изпрати специално писмо до руския президент. Елцин му отговори: Твърде е рано за нас. Това ми го каза лично Клинтън
Путин ми каза по време на наша среща, че председателят на Европейската комисия Романо Проди му предложил свободна зона за търговия от Лисабон до Владивосток.
Не трябва да се страхуваме от Русия. Тя е слаба и не може да води война. Трябва ни смелост и въображение, за да работим с тях. Нямаме алтернатива, освен да работим колкото се може по-близко с тях. Санкциите няма да помогнат.
На срещата на 35 световни лидери в Париж през ноември 1990 година беше приет Charter for new Europe. Смятам, че този документ е валиден и днес.“
След канцлерството:
Проф. Телчик заема управляващи постове в BMW Group (включително шеф за Източна Европа и Азия). Дългогодишен председател на фондация „Bertelsmann“ . Две години е начело на Boeing Germany. От 1999 г. до 2008 г. е председател на Мюнхенската конференция по сигурността, а от 2002 г. и преподавател в Техническия университет в Мюнхен. Носител е на Големия кръст за заслуги на Федерална република Германия и на множество международни отличия. Член на германския съвет за външна политика. Оглавява комисията Германия-Индия.
27 ноември 2014
Коментари
Short URL: https://obshtestvo.net/?p=10574