ЗА БОБА КАТО АЮРВЕДА И „КОГАТО ЯМ СЪМ ГЛУХ И НЯМ”

В жарките предизборни и след изборни дни, в поредния пик на поредния скандал в обществото ни русенското сдружение „Хармония” покани на гости д- р Мона Кошик, чаровна индийка културолог, писател, преводач.  Темата беше „Аюрведа” и, честно казано очаквах лекция по диетология. Не стана така. Много ме трогна факта, че Мона донесе плодове да почерпи, по парченце за всички.  Разбира се напътствия по правилно хранене имаше, но бяха поднесени с източна изтънченост, анонсите бяха елегантно подправени с примери, и слушателите, повечето насядали в поза лотос с финес бяха насочвани към основното в аюрведа- връзката с традициите в храненето и в живота. Например : в българското традиционно хранене бобът се подправя с джоджен и това е така и защото е вкусно и защото е полезно и е добре да правим така, защото традицията ни дава сила, убедена е Мона, която казва, че „ споделя българския живот от 80-те години”  . Идва тук с баща си професор д-р Рам Кришна Кошик,/ това е правилното изписване, въпреки че миналия век са го преименували на Каушик/ поканен за преподавател в СУ „Климент Охридски „ от Людмила Живкова, професор по английски език и санскритолог., той е и първият преводач на Бхавагад Гита” на български. Искам да подчертая, че основните трудове по аюрведа до ден днешен не са праведени на български език. Аюрведа, или Науката за живот е на 7000 години и включва лечителна система , която чрез начина на живот, в това число и храненето да подготви тялото за самовъзстаноняване. Самият живот е знание, а знанието е живот , това не е книга, която да прочетеш и да смяташ, че си си оправил живота, обяснява Мона. Стомахът е ключът към здравето, убедени са индийците и за тях храненето е вид медитация . Затова Мона казва „ когато ям трябва да съм глух и ням”. По- възрастните си спомняме, че това беше правило при  хранене в детските градини- ето аюрведа и връщане към традициите.

 Да си открадне 5 минути покой след ядене

За да си осигурим спокойствие на ума и духа е добре да си даваме почивка,  при тези думи на лекторката доста физиономии се изкривиха иронично. Но Мона уточнява: Нима не можете 5 минути след ядене да останете в покой, мислено да благодарите за хрната, да вдишате дълбоко. Е, това можем, ироничните физиономии се усмихнаха. Малко по-трудно ще се справим с друго важно нещо за стомаха си- час и половина след вечеря да се движим, в стаята или в парка без значение, но с ведри мисли.Че трябва да ядем сезонни плодове и зеленчуци, зелени билки и подправки, се оказа че го знаем. Важно е да не забравяме да дъвчем повечко, а не на две на три да пращаме храната към „ ключа на живота”.  При готвенето също е добре да се върнем към традицията- добре е да готвим в глинени тави, тенджери и гювечета. Хем не са скъпи, хем носят енергията на майсторите, които са ги правили. Интересното е, че по време на ядене не е добре да пием, веднага след ядене също, дори и вода, трябва да мине час, че и час и половина. Можем обаче след хапване да пием айрян и то веднага. Но до 17 часа. Вечер е добре след храна да пием прясно мляко, по индийски можем да го подправим с куркума. Мона не одобрява алкохола, но „ разрешава”  вино, защото е част от традицията ни.

Вода в паничка и чай 5К

Водата – за нея знаем, да е много, но да я пием на малки глътки, да не е студена, разбира се не и газирана. Новото , което научих е да пием от чаши със заоблени дъна, може и панички, в краен случай става и да си представяме, че такава ни е чашата, защото мисълта също е форма. Заобленото дъно променя към по- добро качеството, смятат индийците. Тук се учудих и сметнах, че това е индийско вярване, но Мона напомни, че по нашите стари селски и манастирски чешми, вързаният на синджир съд е също заоблен- паничка или някъде дълбока лъжица. Ето ти българска аюрведа. Давам 100 процентова индийска рецепта за чай- аюрведа, полезен е за всички, дори и за тези с болежки. Той се нарича 5К, включва кардамон, карамфил, кимион, кориандър, канела.

В 500 гр.  вода запарваме за 7-8 мин.  По 1 кафяна лъжица кориандър и кимион, 3-4 бройки кардамон, 3-4- пъпчици карамфил, няколко парченца канела / не на прах!/ Пием след като изстине. Може с малко мед, не захар, индийците много уважават меда от дребни пчели. Какви са сега нашите пчели, с чиито проблеми се занимава и ЕС не знам. Единствената забележка, която Мона направи за българите е, че не дишат , разбирай не дишат дълбоко.

С дълбоко вдишване за български работи

Поех дълбоко въздух и я поканих на интервю (виж рубриката Интервю). Чаят към него беше от домакините от „Хармония”, по аюрведическа рецепта, но нали са си българи не казаха рецептата.

Не казах досега, че Мона излъчва много финес и елегантност, която идва отвътре , а не само от лимоненожълтото сари , а и усмивката й една такава-отвътре.

Автор: Валентина Николаева

Коментари

comments

Short URL: https://obshtestvo.net/?p=6464

Posted by Общество. Нет on май 16 2013. Filed under За тялото. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry