ЗАЩО БЕЛИТЕ БРИТАНЦИ НАПУСКАТ ЛОНДОН?

Марк Истън (ББС)

Нещо изключително се случи в Лондон през първото десетилетие на новото хилядолетие. Броят на белите британци в столицата намаля с 620 000 – все едно цялото население на Глазгоу да се изнесе.

Резултатът, както се разбра от последното преброяване, е че белите британци днес са малцинство в Лондон и са само 45 % от неговите жители.

Къде са отишли и защо напускат?

Анализирах и картографирах данните от преброяването и се оказва, че това е по-положителна историята, отколкото някои  медийни заглавия биха искали да си мислите.

Движението на белите британци често е представяно като „белият полет“ – местно население притиснато от чуждите емигранти е принудено да напусне своите квартали. Това може да е част от истината, но си мисля, че доказателството е, че причината е и стремежите на работническата класа и икономическият успех.

Никога не е лесно да се проследи вътрешната емиграция. Просто защото населението на едно място пада, а на друго се увеличава не означава, че жителите са преместили между тях. Но има някои доказателство за това къде са преместили белите британци от Лондон между 2001 и 2011 година.

Защо бялото британско население на Лондон е паднало с 620 000, а бялото население във останалата част от Англия и Уелс е нараснало с 220 000 (общото понижение от 400 000 се обяснява с ниската раждаемост и емиграцията).

Картата показва промяната при белите британци в административните центрове в Англия и Уелс между 2001 и 2011.

Драматичната загуба на бели британски жители е оцветена в жълто и оранжево. Извън столицата, доминиращия син цвят показва нарастването на броя на белите британци. А някои места ръстът е чувствителен.

Най-голям ръст бяло население има почти изцяло в Източна Англия. Само средния-Девън намалява.

През първото десетилетие на 21 век, мечтата за бягство в провинцията се превърна в реалност за десетки хиляди градски бели британци. Но дали са напуснали доброволно или са били принудени да си тръгнат?

За да открия, отидох в Баркинг и Дагенхам, лондонски район, който преживя феноменална промяна в културния си облик през последните години. Според статистиката, през 2001 г. повече от 80 % от жителите са бели британци. Според преброяването през 2011 те са малцинство – едва 49 % от хората тук се самоопределят като бели и британци.

Историята на района е историята на бялата работническа класа. През 1920 и 1930-те години, десетки хиляди семейства се местят в големите огромния брой общински  жилища, които са построени тук. 27 000 къщи са представени като домове за герои, често давани на участници в Първата световна война. Друга вълна кореняци лондончани се мести при бомбардировките през Втората световна война. Това е истинско ново начало на много семейства – вътрешни тоалетни, а често и малки градини. Форд отваря своя огромен завод в Дагенхам през 1931 година, като осигурява десетки хиляди работни места и стабилен доход в разгара на дълбоката икономическа криза.

Въпреки че населението на Баркинг и Дагенхам намалява леко през 1960 и 1970-те години, последните години на ХХ век отбелязват неговото нарастване. Много семейства се възползват от правото си да купят общинската си къща за 30 % от пазарната й стойност – най-малко 2/3 от собствеността преминава в частни ръце. Това е едно от малкото места в Лондон, където може да купиш 3 стайна къща под ?100,000. Това е една ценна инвестиция за новото хилядолетие. В неговото начало завода на Форд затваря врати. Много от местните хора започват да се замислят за бъдещето си. За десет години броят на работещите на пълно работно време в района пада с 25 %.  За много бели британци новият век настъпва със загубена работа и малък капитал в недвижимо имущество. Това е знак семействата да се преместят отново, както са направили в миналото.

Поглед към картата на Лондон показва в колко много квартали във външните райони се наблюдава драстично намаляване на бялото британско население.  

В центъра на Лондон някои места губят бялото си британско население, но доста (в синьо) отбелязват ръст. В някои британците намаляват, но все пак имаме увеличение на бялото население. Кенингстън и Челси отбелязват 17 300 по-малко британци, но категорията „други бели“ има ръст от 28 %. Емигрантите тук са богати бели европейци и руснаци.

В Баркинг и Дагенхам е друга история.

Хората, които се заселват в района са предимно черни африканци. Представиха ме на Виктор и Виктория, чиито родители са дошли от Гана през 1950-те години. Той работи в градския транспорт на Лондон, а тя е медицинска сестра. Те са се възползвали от достъпните жилища в напускания от белите жители район.

На централната улица в района срещам редица местни бели, които планират да напуснат квартала. Един пенсионер се надява да се премести в малък град на крайбрежието, където се изнася голяма част от населението. Местен общински съветник ми каза как родителите му са продали всичко и са си купи къща с градина в провинцията. Друга жена ми споделя, че вече си е набелязала вила в друга част на страната. Мнозина бели жители се местят край морето и образуват колонии.

Годините между последните две преброявания показват огромната културна промяна в Лондон, особено в южните му части. Някои бели британци може да са напуснали, защото техните квартали са културно променени, чайните и ресторантите са заменени от дюнери и халал супермаркети за новопристигналите.

Но я има и историята на работническите семейства, които напускат възползвайки се авоарите си, за да притежават малка къща в провинцията или на морския бряг. Това e история за стремеж и успех.

http://www.bbc.co.uk/news/uk-21511904

Общество.нет-  цитирането и активните линкове са задължителни.

Коментари

comments

Short URL: https://obshtestvo.net/?p=8488

Posted by Общество. Нет on ян. 13 2014. Filed under Анализ. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry