Защита на българската позиция спрямо Република Северна Македония на международна онлайн конференция

На 23 и 24 април 2021 г. се проведе онлайн конференция с основна тема „Перспективите за интеграцията на Западните Балкани в ЕС”. Международната конференция беше организирана от университети от Косово, Северна Македония, Албания, Хърватия, Босна и Херцеговина. Със свои доклади взеха участие над 60 учени и преподаватели от различни европейски страни, САЩ и Австралия. Д-р Антон Панчев, беше един от тримата основни лектори, като изнесе лекция на тема „Предизвикателства пред интеграцията на страните от Балканите в ЕС”.

Основните акценти в продължилата около 30 минути лекция на д-р Панчев:

Опитът на България от членството в Европейския съюз показва, че страните, които членуват в него, защитават своите политически, икономически и други интереси с всички възможни средства. Има многобройни примери за подобно поведение, което е напълно легитимно. Освен това, ЕС е изграден върху няколко основни принципи, които няма как да бъдат нарушавани, особено от страните, кандидатки за членство. Сред тези основни принципи са спазването на договорите, добросъседството, защитата на човешките права, осъждането на тоталитарните режими.

Освен различните критерии, които трябва да бъдат изпълнени от страните, кандидатстващи за членство и по които се преговаря, кандидатите трябва да отговарят и на определени ценности, тъй като те са фундаментът на Съюза. Все още има известно неразбиране сред висшите представители на ЕС, както и от някои страни членки, че изпълнението на формалните критерии за започване на преговори от балканските страни, не е изобщо достатъчно, ако се нарушават ключови принципи на ЕС. Тези принципи най-добре се изразяват чрез оценките на историческото минало на балканските народи и чрез осъждането на шовинизма. През последните два века на Балканите е имало различни националистически проекти, които са довели до ужасни последици – войни, етнически прочиствания, различни форми на геноцид. За да бъдат преодолени тези последствия, между учените и политиците от балканските държави трябва да има искрен диалог, който да се основава на историческите факти и да се осъдят шовинистичните проекти от миналото. За съжаление, се наблюдават обратните тенденции. Продължават да се правят опити старите проекти за доминация да се реализират под нова форма, а насилническите политики да не се осъждат, но напротив – да се оправдават. Пример за подобна политика е отношението на Белград към Косово, като престъпленията на режима на Милошевич продължават да се прикриват от институциите в Сърбия. Друг такъв пример може да бъде намерен в политиката на официално Скопие, което се опитва да изгражда своята държавна идеология чрез отричането на историческата истина, защото именно чрез насилие срещу българите беше създадена македонската нация. България не отрича правото на гражданите в съвременната Република Северна Македония да определят свободно своята идентичност, но не може да приеме това да се извършва в ущърб на историческата истина и на нейните жизнени интереси.

В своя спор с представители на Република Северна Македония България прави две основни неща: първо, защитава своите жизнени интереси, и второ, защитава основополагащите принципи на ЕС.

Интересите на България в Северна Македония са свързани със защитата на хората с българско самосъзнание, чиито права често са нарушавани умишлено от институциите на тази държава. Освен това, България защитава своето, но и световното културно и цивилизационно наследство срещу системните фалшификации, които се извършват срещу българските средновековни и възрожденски паметници. България дава и пример как ще защитава и другите български малцинствени общности зад граница. Освен това, България защитава интересите на всички граждани на Република Северна Македония, защото влизането в ЕС на тази държава без истинско реформиране, само ще засили национализма и потъпкването на правата на гражданите от малцинствените общности.

Същевременно, започването на преговорите от Северна Македония при тези обстоятелства и при тази идеология ще наруши всички основни принципи на ЕС:

Спазването на договорите – на 1 август 2017 г. България и Република Северна Македония подписаха Договора за приятелство. В член 8, т. 2 се казва, че Съвместната комисия на експертите трябва да постигне бързи резултати, основани върху разглеждането на автентични извори. Няма резултати и работата на тази комисия е блокирана от представителите на Скопие.

Антибългарската пропаганда с фалшификации и обиди – двете държави трябва да имат приятелско поведение, но властите в Скопие още от 2018 г. са ангажирали „Института” IFIMES с база в Любляна за антибългарска пропаганда на ниво ЕС. Това е директно нарушаване на член 11, т. 1 от Договора за приятелство, с който се забраняват враждебните действия между тях.

Добросъседството е сред основните условия за членство в ЕС, но тези условия се нарушават непрекъснато от политици, академици и журналисти от Северна Македония, които разпространяват тежки обиди срещу България и българите.

В ЕС се отхвърлят териториалните претенции, но политици и академици от Северна Македония претендират за българската „окупация” на Пиринска Македония и изразяват териториални претенции към България.

Осъждането на престъпленията на тоталитарните режими – през 40-те и 50-те години на миналия век комунистическите власти в България, под югославски и съветски натиск, признаха „македонска общност” в Пиринска Македония и с насилие принудиха българите там да се регистрират като „македонци”. ЕС е осъдил в няколко документа престъпленията на комунизма, докато всяка претенция на Скопие за съществуването на „македонска общност” в България се основава именно върху тези престъпления. Претенциите за уж съществуването и обвиненията, че България уж потъпквала правата на „македонското малцинство”, са директни атаки срещу българската държава и нейната Конституция, т.е. и срещу юридическия ред на една държава член на ЕС.

Осъждането на югославската тоталитарна система – северномакедонската нация и нейните атрибути са изработени от сръбските шовинистични лаборатории, като част от проектите за сръбска доминация на Балканите. Югославия беше тоталитарна държава и разбиването на нейното институционално и идейно наследство – тайните служби, академичните институции, медиите и други, е много важно условие за членството в ЕС. Следователно, властите и обществото в Северна Македония трябва да се откажат от всякаква политика, която произтича от времето на бивша Югославия и да не използват тези проекти при формирането на своята идеология.

Изобщо не е истина, че членството на Република Северна Македония в ЕС би разрешило противоречията между двете държави, защото след членството на тази страна в НАТО, не се случи някаква позитивно развитие в нейната политика спрямо България – напротив, антибългарската пропаганда се увеличи. Ако Северна Македония се присъедини към ЕС с настоящото равнище на фалшификации, тя ще започне една още по-агресивна кампания срещу България, защото македонистката идеология е създадена изцяло върху антибългарска база и в Скопие биха сметнали, че идейна конструкция им носи успехи.

Диспутът с България показва съществените слабости в държавното строителство и в държавната идеология на Северна Македония, което не позволява тази държава в настоящето положение дори да започне преговорите за членство. България, макар че няма големи икономически и военни капацитети, е важна част от външната политика и от тази за сигурност на Европейския съюз и другите държави членове трябва да гарантират стратегическия интерес на България и да не позволяват появяването на разцепления в Съюза в един тревожен период за общоевропейската сигурност, като заедно с това защитят всички основополагащи принципи, върху които е изграден ЕС и да не позволяват тяхното потъпкване заради конюнктурни интереси. 

Общество.нет (цитирането на автора, блога и активните линкове са задължителни)

Последвайте блога за свободни теми Общество Нет във Фейсбук;  Туитър и Телеграм

Коментари

comments

Short URL: https://obshtestvo.net/?p=16892

Posted by Anton Panchev on май 5 2021. Filed under Гледна точка. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry