Затварянето на Косово с „Отворените Балкани”

Проф. д-р Неджмедин Спахиу

Косово и Албания понякога имат еднакви интереси, често имат различни такива, а понякога противоположни

Неджмедин Спахиу

Сърбия, Албания и Северна Македония се подкрепиха една друга в най-големите си затруднения.

По времето, когато България постави условия на Северна Македония по нейния европейски път, тя се обърна към стария конкурент на България: Сърбия. Албания и Сърбия я подкрепиха в тази ситуация, докато Северна Македония им върна тази услуга превръщайки се в мост между Сърбия и Албания, след като Косово и Черна гора отхвърлиха тази роля.

Албания и Северна Македония намериха Сърбия в нейната най-голяма изолация. Сърбия, заобиколена от всички страни от държави на НАТО и на Европейския съюз и под непрекъснат натиск да признае Косово, показва на Запада, че все още е костелив орех и, че може все още да упражнява ролята на хегемон.

За Албания уреждането на отношенията със Сърбия ще рече един нов пазар от 6-7 потенциални туристи за плажовете на Албания. Сърбия е страна без излаз на море. Сърбите исторически са използвали плажовете на Хърватия и на Черна гора. Още от последната война (1991-1995) сърбите повече не са добре приемани на хърватските плажове. Хърватските плажове са станали място за лятна почивка на 100 милиона немци от Германия, Австрия и Швейцария, за които не само е най-близкият плаж географски, но и хърватския манталитет го смятат за свой. Плажовете на Черна гора са продължение на хърватското крайбрежие във всякакъв смисъл. Те продължават да бъдат място за лятна почивка на гражданите от Сърбия, но все по-малко по няколко причини. Крайбрежната линия на Черна гора е малка. Европейската конкуренция повиши цените прекалено. Политическите търкания Белград – Подгорица имат своя ефект въпреки факта, че черногорците са етнически сърби, но сега са нация с манталитет и култура доста отдалечени от сръбската.

Така за Сърбия най-близкото крайбрежие остава албанското. И най-евтиното същевременно. Фактът, че досега албанското крайбрежие не беше използвано от сръбските туристи, идваше просто заради предразсъдъците. Обикновените сърби не знаеха да правят разлика между албанците в Косово и тези в Албания. Настойчивостта на Еди Рама за „Отворените Балкани” и отказът на Албин Курти относно този проект, спомогна и сърбите с най-малки политически познания да разберат тази разлика. Това нещо инстинктивно го разбра Еди Рама много преди първата среща с Вучич и той продължава да бие този тъпан. Поканата за Горан Брегович в Тирана и сега в Корча беше във функция на следното съобщение към сърбите: Ние сме различни от косоварите. Дори в Тирана и фамилията му пишат и произнасят различно от косоварите: Bregoviç. Даже не ги интересува, че фактически не се казва Bregovič (на албански транскрипцията е Bregoviç), а Bregović (на албански – Bregoviq) (в албанския език се прави разлика между меко и твърдо „ч”, както и в сръбския – б.пр.). Сръбските журналисти се майтапят как Еди Рама още не е научил, че сръбският президент се казва Александар (Alleksandar), а не Александър и, че неговата фамилия е Vučić (правилно на албански – Vuçiq), а не Vučič (на албански – Vuçiç). На Еди Рама не му пука дали му се присмиват сърбите или не. Работата е в парите.  

Да спечелиш един пазар от 6-7 милиона потенциални туристи е важен национален интерес за една страна с два и половина милиона жители, каквато е Албания.

Именно този важен интерес на Албания е в противоречие с националния интерес на Косово в много сфери.

Първо и по-видимо, е, че отиването на голям брой сръбски туристи в Албания повишава конкурентността и следователно увеличава цените на албанските плажове. 99% от косоварите ползват албанските плажове по две основни причини: 1. По-евтини са, и 2. Искат техните пари да остават в Албания, а не в някоя друга държава.

Второ, по-малко видимо, е пазарът в Брюксел около признаването на Косово от Сърбия. Цялата същина на преговорите Прищина – Белград се състои в това каква цена ще плати Косово в размяна на получаването на признаване от Сърбия. Естествено, колкото по-голям е натискът на Запада върху Сърбия, тя ще се принуди да признае Косово на по-ниска цена и обратното. Също така, колкото по-голям е натискът на съседните държави върху Сърбия, за да я принудят да признае Косово, толкова по-ниска ще бъде цената, която ще се задължи да плати Косово. Истината е, че всички съседи на Сърбия, освен Босна и Румъния, са признали Косово и примката около Сърбия беше силна в значителна степен. Но тази примка на съседите на Сърбия срещу самата Сърбия, я разтегна Албания с „Отворените Балкани”.   

Косово е една страна, която няма излаз на море и има само четирима съседи: Черна гора, Албания, Северна Македония и Сърбия. В екстремен хипотетичен случай, в който четиримата негови съседи биха се разбрали да затворят изцяло границите с Косово, като нито един самолет или транспортно средство не ще се позволява да влиза или да излиза от Косово, народът на Косово би умрял от глад, защото даже сол няма откъде да намери. Естествено, „Отворените Балкани” не са цялостна изолация на Косово, но е някаква изолация от трите страни. Черна гора не е в „Отворените Балкани”, но тя има най-големите шансове от всички други в Западните Балкани да стане част от Европейския съюз. По този начин, на Косово се затваря границата до степен, в която ѝ се затваря с другите страни от Европейския съюз.

Беше ли уместна политика това, че лидерите на Косово се противопоставиха на тази инициатива? Или би било уместно Албин Курти да присъства на тези тристранни срещи Вучич – Заев – Рама? Макар че Косово може да не е подготвено за това отваряне, понеже неговият бюджет зависи главно от митниците и още повече – най-големият внос идва от Сърбия, изолацията ще му струва по-скъпо.

Единствената полза, която ще има Косово от тази изолация, ще бъде повишаването на необходимия национализъм, който понастоящем липсва на Косово. Когато косоварите видят сърбофилството на институциите в Албания, това ще им отвори очите на косоварите, както му се отвориха очите на Рамуш Харадинай, когато видя в Берлин, че Еди Рама поддържаше Вучич. Малко преди тази случка цяла Албания се смееше на наивността на Рамуш Харадинай, според когото, ако се обединели Косово и Албания, той щял да освободи доброволно министър-председателския стол за Еди Рама! Това не е само наивност на Рамуш Харадинай, но и на една голяма част от населението на Косово. Трябваше Горан Брегович и много други като него, та косоварите да разберат, че нямат друг път, освен да изградят своето бъдеще в тяхното Косово.

Косоварите няма за какво да се гневят на Албания за сръбската инвазия там. Албания е член на НАТО и нейната държавност вече не се оспорва. Нито един завоевател не може да увреди Албания повече, отколкото го направи Енвер Ходжа. В края на краищата, с какво са по-ужасни четническите песни от песните за Енвер Ходжа, които албанците слушаха 45 години? Когато един косовар чуе някоя песен за Енвер Ходжа и да не ѝ се наслаждава, поне не се наранява от песента, както се нараняват тези, които са страдали в затворите в Спач или Бурел. Следователно, четническите песни може и да не се харесват от публиката в Тирана или Корча, но от тях не се наранява никой в Тирана или Корча. И, докато посредством тези четнически песни се забавляват сръбските туристи, те са добре дошли в Албания.

Кой знае кое е по-голяма ирония – когато косоварят, който е прекарал години в затвора, защото е рисувал град Корча, слуша как в Корча младите албанци се опияняват с четнически песни, или, когато албанецът слуша косоварите, възпяващи Енвер Ходжа,  след като е бил 20 години в затвора в Спач, именно, защото е изразил любов към Косово.

Просто трябва да се приеме фактът, че хората с един език и една кръв (т.е. хора от същия етнос), каквито са албанците в Косово и в Албания, имат различна чувствителност и манталитет. Преди всичко имат различни интереси. Косово и Албания понякога имат еднакви интереси, често различни такива, а понякога противоположни. Това е най-силното свидетелство, че става дума за две нации, вече добре оформени в различията помежду си. Фактът, че една част от албанците в Албания се противопоставят на поканата за Горан Брегович в Корча, не е защото те се нараняват от неговата песен „Калашников”, но те се противопоставят, защото не искат да се нараняват техните братя по език и кръв (косоварите). Ясно, другата част не се притеснява дали се нараняват косоварите или не.

Общество.нет (цитирането на автора, блога и активните линкове са задължителни)

Последвайте блога за свободни теми Общество Нет във Фейсбук;  Туитър и Телеграм

Коментари

comments

Short URL: https://obshtestvo.net/?p=16924

Posted by on авг. 19 2021. Filed under Анализ. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.