ЖАН-КЛОД ЮНКЕР: НИЕ В ЕВРОПА ИЛИ ЩЕ ПОБЕДИМ ЗАЕДНО ИЛИ ЗАЕДНО ЩЕ СЕ ПРОВАЛИМ

ДО РЕШЕНИЯ В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ МОЖЕ ДА СЕ СТИГНЕ САМО АКО ФРАНЦИЯ И ГЕРМАНИЯ СА СЪГЛАСНИ

 АЗ СЪМ В ТОЗИ БИЗНЕС ОТ 30 ГОДИНИ, НО НЕ МОГА ДА СИ СПОМНЯ ДРУГ СЛУЧАЙ, КОГАТО ЕВРОПА ДА Е БИЛА СПОСОБНА ДА ВЗЕМЕ ТАКИВА БЪРЗИ РЕШЕНИЯ, КАКВИТО ВЗЕ В ПОСЛЕДНИТЕ ТРИ ГОДИНИ

Жан-Клод Юнкер е роден на 9 декември 1954 г. в Люксембург. Завършва право в Страсбург. Министър-председател на Люксембург от 1995 година насам. В момента е най-дълго заемащият подобен пост в целия Европейски съюз. От 2005 е избран за президент на Еврогрупата. Ключова фигура в конструкцията на Европейския съюз.

Господин министър-председател, има ли различни версии за срещите на високо ниво на Европейския съюз?

Какво имате предвид?

Имаме предвид последната среща в Брюксел за която някои казват, че германският канцлер Ангела Меркел е направила значителни отстъпки пред южните страни, докато други твърдят, че изобщо не са правени отстъпки. Кой е прав?

На тази среща постигнахме добри резултати, за които работихме заедно и за които всички заедно сме отговорни. Не съм забелязал канцлерката тихо да е дала благословията си за всичко, което й се предложи. Цялостните интерпретации на немската преса от срещата бяха абсолютно погрешни. Госпожа Меркел не се провали, а вместо това постигна успех в сътрудничество с останалите.

Безспорен факт е, че Испания получи повече време за своята програма за икономии. Нещо повече, канцлерката се съгласи да отхлаби изискванията за европейските банки и правителства при получването  на пари  Европейския спасителен фонд в бъдеще. Тя беше критикувана за това преди срещата.

Смятам, че е лоша идея да се сравняват резултатите от евро срещите с по-ранни изявления. Факт е, че успяхме да изработим инструменти, за да спасим по-ефективно еврото. Факт, също така е, че няма значително намаляване на условията за отпускане на помощ на страните в криза. Това беше особено важно за германците, и в този смисъл Меркел надделя.

Странно е, че италианският премиер Марио Монти се държа като победител след срещата и се похвали, че инспекторите от Тройката (Международния валутен фонд, Европейската комисия и Европейската централна банка) никога няма да бъдат забелязани с неговата страна.

Използването на срещите на ЕС, за да се очертват политически победи или загуби е обезпокоителен навик. Важно е да се разбере, че ние в Европа или ще победим заедно или заедно ще се провалим. Всеки, който присъства на срещите прие, че Италия, на първо място, няма да се нужда от спасителните фондове. Ако това се случи, противно на очакванията, Италия ще трябва да приеме установяването на Европейските мониторингови процедури.

Отделно от германо-италианските разногласия, срещата не доведе от голям отзвук на финансовите пазари. След кратък момент на оптимизъм, лихвените проценти за италианските и испански облигации се върнаха на кризисните си нива. Защо Европа не може да излезе от този порочен кръг?

Аз не бих има толкова доверие на краткосрочните оценки на финансовите пазари. Най-важният резултат от срещата беше, че европейските политици за пръв път успяха да постигнат съгласие за дългосрочната структура на еврозоната: общ банков надзор и увеличено сътрудничество във фискалната и бюджетна политика. Уверен съм, че тази реализация на плана рано или късно ще възстанови контрола над пазарите.

След две и половина години на анти-кризисни политики, виждаме нещата по различен начин. Броят на страните с проблеми нараства, спасителните фондове стават все по-големи, а политиците не са единни. Сериозно ли наричате това прогрес?

Абсолютно. За разлика от изкривения портрет, който нарисувахте, европейските политици всъщност доказаха, че са способни да предприемат действия и да вземат решения по време на криза, в степен, която не съм очаквал. Аз съм в този бизнес от 30 години, но не мога да си спомня друг случай, когато Европа да е била способна да вземе такива бързи решения, каквито взе в последните три години.  Искате ли пример?

Да, моля.

Европа предостави голяма помощ и програми за реформи за Гърция, Ирландия и Португалия. Установихме напълно нови основи за сътрудничество във фискалната, дълговата и бюджетна политика. В процес сме на развитие на устойчиви решения за испанския банков проблем.

Вие избелвате ситуацията. В южните страни, населението се бунтува срещу мерките за икономии. А в страните кредиторки, като Германия, хората не искат да поемат тежестта на допълнителни рискове от няколкостотин милиарда евро. Нямате ли усещането, че се изкачихме на края на пилона?

Аз съм постоянен читател на Шпигел…

… радваме се да го чуем…

… и, като такъв, не пропуснах да забележа, че поставихте некролог на еврото на корицата си още преди една година. Затова искам да обърна въпроса и да ви попитам: Нямате ли впечатлението, че Шпигел понякога прави прекалено прибързани заключения що се отнадя до еврото?

Предупредихме, че еврото може да пропадне, ако политиците най-накрая не напрвят нещо за него.

Както виждате, еврото все още съществува. Така че не сме направили нещо грешно. Разбира се, забелязвам, че хората задават резонни въпроси. Затова е още по-важно да им обясняваме своите действия.

Германският президент Йоахим Гаук каза в тази връзка, че вижда някои слабости, особено що се отнася до канцлера Меркел. Споделята ли това мнение?

Няма начин да ме въвлечете в диалога между немските институции. Истината е, че всички европейски политици трябва да са по-ефективни в това да обясняват на хората какво се прави. Ако еврозоната се сгромоляса, очакваните загуби биха били повече от тежестите, които многократно споменахте. Няма съмнение, че трябва да направим всичко по силите, за да спасим единната валута.

Това не е въпрос само на пари. Германският Конституционен федерален съд засега дали спасителните фондове не застрашават демокрацията, защото те чувствително намаляват сферата на националната политика. Оправдани ли са подобни притеснения?

Разбира се, че са оправдани. Но този въпрос не се появи просто в Германия. Конституционният въпрос се повдигна и в други европейски страни. В Естония, върховният съд разгледа и после подкрепи спасителния фонд. Точно затова не мисля, че съдиите в Карлсруе ще го спрат.

Но със сигурност ще се забави, защото съдът ще гледа казуса до есента. Ще създаде ли това проблеми?

Със сигурност не ни помага. Но кой съм аз, за да критикувам съдиите от  Германския конституционен съд? Те са господарите на процеса и мисля, че са наясно с нашите притеснения за времето.

Германия не е единственото място, където хората са недоволни от изхода на срещата. В Португалия и Ирландия, например, мнозина се чудят защо те трябва стриктно да се придържат към изискванията, докато по-снизходителни условия бяха наложени сега на Испания и Италия. Разбирате ли го?

Точно затова в изявлението от срещата имаше изречение, че страните в една ситуация трябва да бъдат третирани еднакво. Отдавам голямо значение на този принцип.

Гърция също моли за отсрочка,за въвеждане на планираните реформи. Имате ли желание за преговори?

Тройката ще приеме доклада си за Гърция през септември и тогава ще направим изявление по случая.

Но заключенията в доклада са предвидими. Гърция пропада и е далеч от целите на  заплануваните реформи. Ако помогнете с пари на правителството в Атина, няма да може да избегнете даването на  допълнителна помощ. Няма ли да е по-добре да се изтегли страната от Еврозоната сега, поне временно?

Факт е, че гръцкото правителство не приложи програмата, както се съгласи. Това има общо с изборите и спирането на приватизационната програма. Ясно е, че ако дадем още време на Гърция да постигне договорените цели ще тряба да им отпуснем още пари. Това води до два въпроса. Първият, готови ли са европейците да плащат допълнителни разходи? Вторият, дали Международният валутен фонд ще остане в играта? Преди да се изяснят тези въпроси не мога да отговоря на въпроса ви.

Вашият собствен финансов министър Люк Фриден, заяви, че трябва да мислим за „географското устройство ” на еврото.

Трябва да попитате него. Има предложение да се раздели валутния съюз на северно и южно евро. Има и идея да се установи вътрешен паричен съюз в средата на Европа. Не одобрявам тези дебати. Вместо това, трябва да насочим усилията си за допълване на валутния съюз с политически.

Вие и президентите на ключовите институции на ЕС направихте съотвените предложения на срещата. Да обобщим: важните правомощия във финансовата политика могат да се прехвърлят към Европа, а дълговите осигурители като еврооблигациите ще бъдат прието в замяна. Доволен ли сте от реакцията на европейските лидери на вашите идеи?

Постигна се значително съгласие относно нашите предложения за създаване на Европейски банков съюз. Но някои от другите предложения бяха по-противоречиви.

Може да го повторите! Германия, Финландия и Холандия са плътно срещу споделянето на дълга, докато Франция и други са настръхнали срещу трансфера на суверенитет на европейско ниво.

Двете неща са неразривно свързани. Не може да имате еврооблигации без по-голямо съединяване между политиките на националните бюджети.

Канцлерката каза, че докато е жива няма да има еврооблигации. Вие сте на абсолютно същата възраст като Меркел. Бихте ли се подписали под подбно твърдение?

Бъдещето ще покаже кой е бил прав. Сигурен съм, че в дългосрочна перспектива, паричния съюз включва обща дългова политика при стриктни, взаимни споразумения. В този смисъл, представихме нашите идеи на срещата.

Вие предложихте правителствата да могат да вземат нови заеми в определени граници, и всичко отвъд тях трябва да се одобрява на европейско ниво. Въпросът си стои, как възнамерявате, по демократичен начин, да узаконите това преотсъпване за вземане на решенията на Брюксел?

Това е реален проблем. Трябва да преначертаем парламентарните структури на паричния съюз. Трябва да се повери на Европейския парламент част от бюджетния контрол. В момента, обаче, не виждам воля за подобно нещо в мнозинството от столиците. Затова националните парламенти трябва да бъдат въвлечени по-дълбоко в изпълнението на тази задача. Така по-лесно ще се обясни на гражданите как директно избраните техни представители решават какво да се случва с парите от данъците им.

Какво може да се направи, за да се чува повече гласа на хората в Брюксел?

Аз съм за създаването на пост Европейски президент в края на този процес, президент, който да е директно избран от всички европейски граждани. Като предварителна стъпка институциите на президента на Европейския съвет и президента на Европейската комисия могат да се слеят. Лисабонският договор не го регулира, така че това може да е предшественика на европейския президент.

Трябва ли да има и европейски финансов министър?

Има логика. Има възможности и в рамките на съществуващите европейски договори. Постът на Европейски комисар по икономическата и парична политика може да се съчетае с институцията на председател на Еврогрупата. Тази позиция ще е голямо предизвикателство за всеки, който я приеме. От една страна, той трябва да прави предложения. От друга трябва да договаря компромиси с неговите европейски еквиваленти.

Според плановете на Меркел и Оланд, германският финансов министър Волфганг Шойбле би могъл да оглави Еврогрупата от 2013 след края на вашия мандат, а по-къно да бъде сменен от своя френски колега Пиер Московичи. Как ви се струва идеята?

Не зная какво точно са договаряли Меркел и Оланд. До решения в Европа може да се стигне само ако Франция и Германия са съгласни. Но също така е истина, че ако тръгнеш на своя глава няма да станеш особено популярен в останалите страни членки. За да стане ясно: по мое мнение, Шойбле отговаря на всички изисквания, за да застане начело на Еврогрупата.

Интервю за сп. Шпигел с журналистите Михаел Сауга и Кристоф Шаулт.

Коментари

comments

Short URL: https://obshtestvo.net/?p=4928

Posted by Общество. Нет on юли 17 2012. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry