Евтим Костадинов е роден на 11 ноември 1959 година в Добрич. През 1988 г. се дипломира във ВСШ на МВР (ВИПОНД) – гр. София, специалност  “Охрана на обществения ред и безопасност на движението”. Има завършено и висше юридическо образование във ВСУ “Черноризец Храбър” гр. Варна. От 1980 г. работи в МВР Добрич, а от 1995 до 1997 е директор на РДВР в родния си град. Депутат в 40-то Народно събрание. Председател на на комисиятя за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия по известна като Комисия по досиетата.

 

Г-н Костадинов, оглавяваната от вас Комисия по досиетата тези дни обяви списък с проверените служители на ДАНС с трите им имена, дата и място на раждане, както и длъжността, която заемат днес. В случая от секретност не остава и помен. Дали този списък няма да бъде използван от престъпни групи, чужди разузнавания и т.н.?
Всичко това е регламентирано в закона и е наше задължение. Този въпрос отдавна е дискутиран и не виждам да е уместно отново да го повдигаме. В закона ясно и категорично е казано и всички служители, които подлежат на задължителна проверка, са изброени. Този закон, който беше приет в края на 2006 година и по който работи Комисията беше актуализиран с приемането впоследствие на Закона за ДАНС. Така че всичко е в неговите рамки и надявам се законотворците в онзи момент да са преценили това. Тук не се търси начинът, по който се мисли в тази посока – дали ще има някакви съответни последствия. Освен това законът също е дал възможност на съответното ръководство, на основание чл. 32 и параграф 12, да направи необходимите преценки и да отправи предложение към настоящата комисия за прилагането на тези текстове от закона в усмотрение за ценността на тези служители и тяхната защита. Към настоящия момент такива предложения от служба ДАНС  не са отправяни и Комисията си е свършила точно работата.

А как мислите, дали една Франция, Германия, Великобритания, САЩ, Русия и т.н. биха постъпили така?
Вие измествате темата на Закона. Нея не може да я сравнявате с Франция, Германия и т.н. В тези страни съществуват служби, които са работили за устоите на държавата, а тук става въпрос за служители, които са работили в една система – Държавна сигурност, която е действала при съвсем друга Конституция. В момента се търси този паралел. Именно тук всъщност обществото иска да подчертае, че никой не отменя правото на дадена личност да се променя, да се усъвършенства или пък да прилага тези нови текстове от Конституцията или пък да работи по тях. Тук ние искаме да знаем конкретно кой е работил за бившите служби на ДС и каква всъщност е приемствеността към настоящите.

 

Сред „осветените” в последния списък служители на ДАНС едно име прави впечатление с възрастовите си параметри – Сергей Христов Иванов, роден през юли 1969 г. е вербуван  като агент през юни 1986 година, когато е на 16 години и би трябвало е да ученик в 9 клас.  Това грешка ли е или на практика е имало случаи да се вербуват и непълнолетни?
Отговорът на този въпрос е ясен. Сама може да прецените как е действала Държавна сигурност в онези години. Именно и това искаме да покажем – че тя не е прощавала дори на непълнолетните.

Може ли да коментирате коя възраст е била най-подходяща за вербуване, въобще имало ли е някакви възрастови ограничения, някакви критерии?
Тази тема – за възрастта много пъти е дискутирана, тя отшумя като актуалност. Но… ще бъда коректен към вашия въпрос. Нямало е възрастови граници. Имало е изисквания в зависимост от преценката на съответния оперативен работник. Той е имал правото, по един или друг начин, да привлича агенти, сътрудници или доверени лица на службата, когато е смятал за необходимо и е търсил съответното лице за съответната среда. Това е дадена оперативна възможност на оперативния работник.

Всъщност няма правила коя възраст е най-подходяща. Така ли?
Няма такова разграничение. Преди всичко се е търсила възможност за проникване, за придобиване на информация в средата, която е била предмет на интерес.

За политици, дипломати, чиновници основно моралните причини за разкриването са по-обясними, но за служителите в сигурността, които и днес работят в сектора, осветяването им все пак не е ли притеснително?
Законотворецът е предоставил на Комисията по досиетата задължителната проверка на публичните личности. Обществото или по-голяма част от него желае да знае кои са тези публични личности, лицата заемащи публични длъжности, сътрудничили на ДС. Аз не виждам нищо нередно и нищо срамно. Щом си получавал заплата от данъците на обществото, да се знае, че тези пенсии, тези заплати, които си получавал са всъщност от данъците събрани от този народ. Дори към онзи момент те са били привилегировани – били са с най-високата категория на труд. И по този начин са излезли в пенсия. Всички други категории в системата на МВР – противопожарна служба, милиция и т.н. бяха в друга, по-ниска категория на труд. Не виждам нещо срамно или обидно да посочиш някого, че е работил в ДС. Не мога да приема защо се гледа по този начин, след като в настоящия момент в България никой не е предвидил лустрационни текстове, за да се чувстват засегнати, че са работили за ДС. Ако някой от тях сметне, че това не е правилно и не е морално, то те имат своите ходове, да ги предприемат и да се  защитят.

Какво предстои на Комисията като данни, които да се изнесат?
Комисията продължава работата си по текста от Закона. Към края на годината предстои отварянето и разкриването на документите на служителите от Външно министерство, тоест дипломатическите мисии извън страната. Това е съгласно чл.3, ал.1, т. 23. Считаме, че по този начин към края на годината ще изпълним своите задължения по това, което е заявено пред Народното събрание.
Продължаваме работата и по международната дейност, по изследването и публикуването на документи от бившата ДС.

 

Posted by Общество. Нет on дек. 4 2010. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry