ЕВЕЛИНА ГЕОРГИЕВА: ТРЕВОЖИ МЕ ПРОФАНИЗИРАНЕТО НА ЖУРНАЛИСТИКАТА

Евелина Георгиева е родена във Велико Търново. Завършила е журналистика в първия редовен випуск на Софийския университет. Дълги години е първи зам-главен редактор на в. „Труд”. Зам естник-главен редактор на вестник "Дружба" в Москва. Потърсихме я по повод предстоящия международен ден на журналистиката – 24 май. 

 
От дистанцията на времето какво е журналистиката за теб?
Професия. Какво друго? Една уморителна, изпълнена с напрежение професия. И работа без почивка. Защото вестникът не чака. Тези заклинателни думи, това предупреждение, което стряска като парола, беше нашият неотменен спътник в късните вечери. Но аз я обичах тази професия, тази работа. Мисля, че я обичам и сега, когато не я упражнявам, когато разполагам с всичките си часове за сън, когато няма закъде да бързам. Това е част от живота ми. Навярно по-добрата, защото не мога да я забравя и често се връщам към годините, когато в нейно име късахме от съня си, пътувахме по трудни пътища и търсехме истини, които бранехме, колкото можем.
24 май е ден на журналистиката. Какво ще кажеш за професията днес? Какво се промени? Нещо за свободата на словото?
Промени колкото искаш: частни вестници, изострена конкуренция, по-малко теми табу и пр. Що се отнася до свободата на словото, според мен винаги сме намирали начин да кажем това, което искаме. „А читателят знае за какво се касае”, както Валери Петров пише в своята „Японска история”…
Уви, настъпилите промени не само радват. Нашите вестници и телевизионни програми се пълнят с клишета от всякакъв вид. Като започнем от откровенията на знайни и незнайни борци за демокрация, които ни съобщават какви тежки битки са водили в довчерашните безпросветни времена, и стигнем до разкрепостените маршове на голите Махи, завладели страници и екрани… Впрочем не ти ли е жал за тия хубави момичета, споделящи с милионната аудитория нещата, наричани доскоро интимни? И колко ли усилия са били нужни, за да се „отработят” дадените пози, та наистина да не остане нищо скрито-покрито?
Работила си в Русия. Какви спомени имаш оттам?
Много и най-различни: интересни хора, непознати места, необхватни простори… Но има нещо, което със сигурност няма да забравя. Беше 9 май. Ние група журналисти, се бяхме скупчили пред Болшой театър, където вече се събираха ветераните. Погледа ни привлече мъж на средна възраст, който държеше пред гърдите си надпис „Курска дъга”. Помолихме го да разкаже за тази влязла в историята битка и той започна без голяма охота. „Ние бяхме ученици в последния клас на гимназията, когато ни мобилизираха. Пристигнахме на фронта и скоро се включихме в боя… Всички загинаха. Останах жив само аз. Те загинаха преди да се научат да пушат…” Той се разтресе, сякаш през тялото му премина ток, и от очите му рукнаха сълзи. Опита да се овладее, но не успя. Притичаха другарите му и го отведоха със себе си. Но аз дълго чувах трагичния глас през сълзи: „…преди да се научат да пушат…” На колко ли години ще са били? На 16, на 17…
Как започна да се занимаваш с журналистика? Помниш ли първия си материал и първия си главен редактор?
Аз съм от първия редовен випуск по журналистика. В нашия курс се роди известният вестник „Трън”, гордост на специалността. Първият си материал не помня, ще да е бил някоя невзрачна дописка. Но първият ми главен редактор беше Зелма Караиванова. От нея и от моя милост се състоеше целият творчески екип на вестника. Той се казваше „Ленинец”, беше вестник на строежа на първия металургичен завод в България. Колко бяхме важни – с ватенки, с ботуши и с неизменния фотоапарат. Веднъж се наложи да измъкват шефката с лопати, беше затънала в непроходима кал. Но колко ни беше хубаво и как се смеехме – погледнем се и се заливаме в смях… По цял ден прекарвахме по обектите. Всички ни познаваха, викаха ни по име…
Тъй като в „Труд” работих много години, опознах и доста главни редактори. Всички те бяха професионалисти. Бяха личности. Обичаха вестника. Оценяваха всяка находка, всеки хубав материал. Водеха и своите, и нашите битки. Никога не ни оставиха сами. Поемаха отговорност и рискове, каквито не липсваха. Никой от тях не обичаше да наказва. И ако все пак се наложеше, преживяваха го сякаш те са наказаните.
Преди промените за кои знакови личности си писала?
Какво да ти кажа. Всички личности за мен са знакови. Писала смъм за чудесни работници, за учени, Радко Трифонов и Дарина Герова написаха очерци за „знакови” творци на културата, Георги Мичев пък книги за „знакови” работници…
Днес по-обективна ли е журналистиката? И ако „да” защо?
Сама по себе си журналистиката не може да бъде нито обективна, нито субективна. Обективни и субективни са хората, които я правят. Те могат да манипулират. Да измислят или да премълчават – оттук ще кръцнеш, оттам да снадиш. Нещо като шев и кройка. Не е толкова трудно нали? Но аз мисля, че има сериозни журналисти и те няма да пропилеят дълга си, призванието си…
Комерсиализира ли се журналистиката? Каква е перспективата пред нея?
Мен лично ме тревожи профанизирането на нашата професия. То пълзи навсякъде – като започнем от заглавията… Някога търсехме най-точната и най-красивата дума. Една Слава Трънкова например, лека й пръст, седеше над ръкописа, докато го изпипа така, че да не можеш да го помръднеш. Сега е много по-лесно: малко жаргонец, повечко анатомия. Що се отнася до комерсализацията… Бях много учудена, когато поканих преди време мой колега да напише за едно издание три странички. Човекът прие, но първо ме информира за хонорара, който трябва да получи и каза своята тарифа. Тя беше твърде, твърде висока. Не се споразумяхме – просто не бях свикнала с принципа първо парата, после работата.
Мисля, че журналистиката не е борсова категория. Тя не трябва да се купува и продава. Мисля, че журналистиката е много повече: пример, коректив, надежда. Звучи старомодно? Нека!
 

Последни интервюта:

ДЯНКО МАРКОВ: СРЕДНИЯТ БЪЛГАРИН Е НЕДОСТАТЪЧНО МОРАЛЕН, ИНФОРМИРАН И ДЕЙСТВЕН

ЖОРЖ ГАНЧЕВ: КАДРОВИЯ И ИНТЕЛЕКТУАЛНИЯ ПОТЕНЦИАЛ НА СЕГАШНАТА ПОЛИТИЧЕСКА КЛАСА Е ИЗЧЕРПАН

ГРИГОР ЛИЛОВ: В МОСКВА СЕ КОРЕНИ СИЛАТА НА ДОГАН

БОЖИДАР ДИМИТРОВ: ПРЕХОДЪТ БЕШЕ ЗАДАДЕН ПОГРЕШНО

ПРОФ. МИЛАН МИЛАНОВ: БЪЛГАРИНЪТ ОБИЧА ДА ХОДИ СЛЕД ПОБЕДИТЕЛЯ

КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ: БСП ЩЕ БЪДЕ ФАКТОР В БЪДЕЩОТО ПРАВИТЕЛСТВО

ГРИГОР МАЛЕВ: ПЕТ КУЦИ КОНЯ НЕ ПРАВЯТ ДВЕ НОРМАЛНИ МАГАРЕТА

Коментари

comments

Short URL: https://obshtestvo.net/?p=2254

Posted by on май 15 2009. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

  AUD =   лв
  CHF =   лв
  EUR =   лв
  GBP =   лв
  RUB =   лв
  USD =   лв

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.