Евгений Примаков: Нима не е ясно, че ако не е Башар Асад на власт в Сирия ще дойде Ислямска държава?

Преобладаващата част от руското население поддържа Путин

На 29 октомври Евгений Примаков, оглавяващ последователно Службата за външно разузнаване, Министерството на външните работи и правителството навърши 85 години.

Колко мащабно може да се окаже влиянието на взаимните санкции на глобалната политика и икономика?
Не мога да се съглася с термина „взаимни санкции“. Санкциите на САЩ и техните съюзници против Русия са едно. А ответните мерки, предприети от Русия са съвсем друго. Целта на анти-руските икономически санкции са отслабване на Русия, да ни притиснат в ъгълa, да реализират идеята за цветна революция в нашата страна. Ответните мерки, които като мащаб са несъвместими с анти-руските санкции, основно са насочени към създаване на обстановка, неблагоприятстваща ескалация на санкциите, въвеждани от Запада. Разбира се, при това се дава сигнал на съответните институции, бизнеса, за необходимостта от поддръжка на родния производител, за да се ослаби нашата зависимост от вноса, особено в продоволствената сфера.
Икономическите санкции без съответното решение на Съвета за сигурност на ООН са мярка, която противоречи на глобалните процеси – и икономически, насочени към развитието на взаимодействия в интерес на всички страни, и политически, които решават задачи за създаване на различни системи на противодействие пред реалните заплахи за безопасността на съвременния свят.

Ескалацията на конфликта дискредитира водещите институти на международното икономическо сътрудничество СТО, Световната банка и МВФ? Нуждаят ли се те от трансформация?
Развитието на конфликта, наложен ни от САЩ, пряко противоречи на принципите, които са залегнали в основата на СТО, Световната банка и МФВ, но това не означава, че Русия трябва да напусне тези институции на международно икономическо сътрудничество. Даже в условията на променената ситуация в света Русия не приема курс на самоизолация.

Колко е голям политическия елемент в днешната цена на петрола?
Виждате ли вие рационална основа в конспиративните теории, обясняващи решението на Саудитска арабия да намали цените по договорите? Така например, съглашение със САЩ да се отслаби руската икономика? Или атака срещу шистовите проекти в Америка?
Политическият елемент в понижаването на цената на петрола присъства, но това не ме прави привърженик на различните варианти на конспиративните теории. Основен фактор за понижението на световните цени на нефта е в динамиката на забавяне след кризата в световната икономика.

Има ли вероятност периодът на ниски петролни котировки и скъп долар да продължи няколко години?
Не мисля, че ще стане така. Но това не означава, че ние не трябва да игнорираме тази възможност в решенията за вътрешно-икономическите си задачи.

Ще се съгласите ли, че политиката на натрупване на резерви, провеждана в частност от Алексей Кудрин, в последствие се е оправдала? Време ли е да се харчат средствата от резервите в държавните фондове? Кои сектори смятате, че се нуждаят от приоритетна държавна подкрепа?
Основното вътрешно-икономическо разклонение, пред което ние стояхме в след кризисния период, и стоим все още, е или да се консолидират финансовите ресурси, или да се отдаде всичко за бърз растеж и качествено развитие на БВП. Уточнявам, че това не означава, че следва да се откажем от финансовата консолидация, но най-важното днес е да се подчини паричната политика на икономическия растеж и да се обезпечи технико-технологичното развитие. А в условията на санкции от Запада да се определят критичните точки, по които е необходимо не „просто“ заместване на вноса, а пробив, изключващ догонващо развитие.

Виждате ли вие реална консолидация на обществото и елита в условията на външна заплаха? На последния Валдайски форум се дискутираха тезите: „ Днес има ли го Путин – има я Русия“ и „Народът приема заплахите по адрес на президента като насочени към себе си и цялата страна“. За вас това така ли е?
Който не затваря очите си, той вижда, че преобладаващата част от руското население подържа държавния глава и не приема заплахи по адрес на Путин, курс справедливо оценяван като служещ на интересите на Русия и едновременно не затварящ вратата за сътрудничество с всички страни, включително САЩ и ЕС, за неутрализиране на реалните заплахи и предизвикателствата пред международната общност. Уверен съм, че изказването на Путин на Валдайския форум още повече укрепи неговите позиции в страната и отвъд нейните предели. По отношение на „елита“, то не е ясно кой вие имате предвид. Ако вие разбирате под този термин политическата опозиция из средите на експертите, политолозите и долепилите се до тях непрофесионалисти, то не мисля, че те попадат под това определение.

Възможно ли е да се регулира газовият спор между Русия и Украйна извън политическия контекст, в рамките на търговски преговори?
Не само, че е възможно, но и необходимо. Мисля, че нещата се движат в това направление, ако разбира се, Украйна не начертае нови безкомпромисни условия.

Увеличава ли се в условията на политически противоречия ролята на неформалната дипломация? В частност, смятате ли, че представители на крупния руски бизнес на Русия, САЩ и ЕС могат да ссъдействат за сближаването на политическите позиции на страните – участници в конфронтацията?
В настоящия момент е особено важна неформалната дипломация, в това число на ниво руски, американски и европейски бизнес, заинтересован не от разрушаване, а от изграждането, развитието на икономическото сътрудничество.

Запазва ли Китай статута на основен геополитически съперник на САЩ в условията на охладнелите руско-американски отношения? Или сега това е Русия?
Ако говорим за икономическата сфера, при съществуващата взаимозависимост между САЩ и Китай, едва ли остава настрани конкуренцията между тях, особено в условия, когато китайската икономика излезе на първо място. Същевременно не мисля, че следва да се проектира тази ситуация за влошаване на отношенията на САЩ с Русия, което не означава, че Русия поставя себе си в качеството на основен геополитически съперник на САЩ.

Как виждате бъдещето на АТИС, председателството на която през тази година премина в Китай?
АТИС – това е форум от 21 страни от Тихоокеанския регион, най-големият в света, по отношение на неговата част от световния БВП, световния товарооборот, по темповете на икономическо развитие. В същото време този регион носи сериозни рискове от конфликти, сред които са ядреното въоръжаване на Северна Корея, териториалните претенции между страните, нерешеният проблем с формата на присъединяване на Тайван с китайския материк и т.н. Форумът, предполагащ ежегодни срещи на държавните лидери, влизащи в АТИС, постоянни консултации между тях на министерско ниво е много полезен. Но централната тежест все пак е пренесена не на интеграцията на целия този регион, което по много причини е невъзможно, а на развитие на двустранните и многостранни отношения, носещи несъмнена полза в икономическата и политическата сфера. Едва ли извършващото се на ротационно основа президентство на Китай ще измени тази тенденция.
Колкото до Русия, ние сме заинтересовани от отношенията, особено икономическите с тихоокеанските страни. Това е един от механизмите на ускорено развитие на регионите на нашата страна, граничещи с Тихия океан. Специално внимание към тази част от руската територия е отразено в думите на президента Путин в това, че развитието на Далечния изток и Източен Сибир е основната задача, стояща пред Русия в 21 век.

Реалистичен ли е сценарият за завой на руската икономическа система на Изток? Заплашва ли това решение постепенния отказ от постиндустриалния модел с акцент на суровинните проекти за обезпечаване на растящата икономика на КНР?
Диверсификация на икономическата система на Русия, за която твърде важно става източното направление, съвсем не означава, че ние сме готови да намалим своите отношения с европейските и другите държави. Не виждам в това и перспектива на отказ от постиндустриалния модел. Ограничените оценки за научно-техническите страни и развитието на сферата на услугите останаха в миналото. Световната практика показва, че страните встъпили в постиндустриалния сват не престават да бъдат нито суровино-добиващи, нито промишлени. Противопоставянето на постиндустриалния модел и индустриалния е неуместно. За Русия един от централните проблеми днес се явява съединяването на реиндустриализацията с модернизацията.

Украинската криза отвлече вниманието от сирийския конфликт, но бойните действия продължават. Споделяте ли оптимизма за перспективите за поддържане на власт на режима на Башар Асад?
Главната опасност за всички е активизацията на, изглежда най-радикалната в днешните условия, терористична организация „Ислямска държава“. Предпоставка за нейните успехи, несъмненно бе безразборната американската подкрепа както на Ислямската държава, така и на опозицията на режима на Башар Асад. Тази късогледа политика вече доведе до плачевни резултати. Бъдещето ще покаже дали ще се съхрани американския курс за сваляне на съществуващия режим в Сирия. Конструктивната политика на Асад се прояви и при въпроса за унищожаването на химическите оръжия. Нима не е ясно, че ако не е Башар Асад на власт в Сирия ще дойде Ислямска държава?

Как оценявате позицията на Русия в Либия? Смятате ли вие, че дистанцирането от събитията през 2010-2011 г. беше стратегическа грешка?
Ние никога не сме се дистанцирали от събитията в Либия, провеждайки линия на ненамеса във вътрешните работи на тази страна. Друга работа е, че нас фактически ни измамиха американските „партньори“, уговаряйки ни да не наложим вето на резолюцията на СС на ООН за затварянето на либийското въздушно пространство, заради заплахата от бомбардировки на либийската авиация над мирните жители. Скоро се изясни истинската причина за позицията на САЩ и техните европейски съюзници в НАТО. Това беше използвано, за да се бомбардира режима на Муамар Кадафи. До какво доведе това е видно с невъоръжено око: Либия е потопена в хаос, нейната територия е разкъсана на части. Добре е, че ние не дадохме да ни измамят и втори път и налагахме вето на всички резолюции на Съвета за сигурност, които се внасяха с цел сваляне на конституционния режим в Сирия.

Интервю на Игор Тросников, Петр Канаев
(ТАСС, Москва)

Превод от руски: Борислав Ангелов

Коментари

comments

Short URL: https://obshtestvo.net/?p=10418

Posted by Общество. Нет on ное. 4 2014. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry