Д-Р НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ

“Народното представителство живее с досещането, че европейското днес е постмодерна умора, толерантност и сервиране на удоволствия.”

Като психиатър каква диагноза бихте поставил на българската десница в момента?
Откровено казано, не мога да си представя десницата като психиатричен пациент, за да мисля съсредоточено върху нейната диагноза. Хрумва ми да кажа, обаче, че българската десница  е в състояние близко до това, което старите немските автори наричат „самоизпадане”.Става дума за загуба на  идентитет, за меланхолно самоотчуждение.Славната десница на прехода вчера  е  безславна десница на постпрехода днес. Каква бях, каква станах. Десницата прилича на спомен, който коментира себе си по неприличен начин.

Какви по-интересни типажи има в Парламента?
Парламентът е обзет от политическа умора, стилизирана като уравновесена държавническа грижа и даже изискан либерален стил. Народното представителство живее с досещането, че европейското днес е постмодерна умора, толерантност и сервиране на удоволствия.Стилно е да се разхождаш  из кулоарите на парламента „без гняв и пристрастия.”, умиротворен и дружелюбен. Нашият елит е по своему европеизиран и обуржоазен за свое удоволствие. Патетиката на прехода е във всички случаи изчерпана, партийните елити са най-обикновени симуланти на политическа страст, напълно взаимозаменяеми, ако и когато това се наложи. Цонев от ДПС е абсолютна метафора на този тип пластичност. Никой не преживява сериозно идеологическата реч, битката за ценности е куртоазен дълг, данък вяра, плащан на електората, който разбира се не вярва, че вярват.Днес в парламента шетат уравновесени брокери, анонимен депутатски плебс и откровени маргинали. Брокерите лобират, плебсът им държи исо, а маргиналите замерят парламента с частни фантазии или с парчета разядосана истина. Брокерите са заклети реалисти, монетарни люде. В аурата им, както казах се долавя следпреходно благодушие и тънко самомнение на осъществени аривисти. Скъсали са с политическото юношество, знаят тайната на политическия занаят. Имат собственост, личи си, придобита по относително почтени пътища – така им се струва, че е придобита тяхната собственост. Много са приветливи.

В парламента функционира нещо подобно на транспартийна ложа, съставена от посветените, от жреческата каста. Те бдят върху целостта на тройната коалиция, хармонизират интересите и пазят чувствата от фатално нараняване. При конфликт или просто недоразумение ще ги преброите около първия ред, под „високото място” на Пирински. Над всички, разбира се е регентския съвет, коалиционното мешере на  Доган, Станишев и Кобурготски. Управляват фарисеите.

Маргиналите по – правило са обзети от патриотични или леви влечения. Те са актьори на популисткото безсрамие, на формената глупост или на двете заедно. Лявото под формата на Христов и Банкова, например е изключително трудно за понасяне дървоядно упорство, по правило лишено от ум, което в дълбочина обслужва щестлавията на лявата съвест и сиромахомилския нарцисизъм на тесните социалисти. Става дума за стратегия на самолечението. Конкурира ги само Шопов от Атака, който не сантиментализира, но буйства.Той изобразява заканата,”природното бедствие” Атака, реваншистката нужда.Напоследък е утихнал, може би сезонно.

Доколко е илюзорен образа на АТАКА в очите на подкрепящите я?
Атака е проруска, антиатлантическа и антисемитска политическа сила, съставена от „недоучени семинаристи” и влюбени в своя гняв местни маргинали. Маргиналите са разядосана безкачествена маса, жадуваща повод за директно действие.Унижението и гневът са несъзнаваното вдъхновение, енергийният източник на  въпросната мобилизация. Атака е парадокс на комплот и спонтанност, на тукашна реакция и на външна намеса. Руската връзка е извън всякакво съмнение, фрустрацията на маргинализираните също. Атака е евразийски феномен от путиновата лаборатория конструкция. Етатизираното православие е висша ценност, сублимна митологема. Врагът е неразкаян евреин, жидомасонска напаст, монополярен евроатлантически свят. В предел самият Антихрист. Евразийството мисли себе си като есхатологическо явление, като армия на последното сражение. Аналози на Атака са руското черносотничество от началото на миналия век, румънската Желязна гвардия на Кодряну и разбира се евразийството на Александър Дугин. Моделът е руско православие с щурмовашка сила. Битка  на православната хоругва с долара.

Най-отблъскващото във феномена  Атака  е религиозната спекулация, заиграването с великата традиция на православната  вяра. Сливането на православния лик с образа на тази гротеска е скандал, истинско кощунство.
Защо Димитър Абаджиев напусна групата на ДСБ? Какво тръгна да търси той?
Щастие.
Прогнозите Ви за евроизборите
Ще се мъчат да мобилизират вот, защото е важен  за тройната коалиция. Лош резултат за БСП ще означава „не” на коалицията, „за” лява политика. Този вот е важен за Станишев и за БСП. БСП трябва да реализира цял мандат, обобщен като успешен, за да произведе нова управленска митология, различна от наследената .Управленията на Луканов и Виденов са черни магии, функциониращи като предчувствия. Левите се нуждаят  от прецедент на успеха, пореден провал ще затвърди убеждението, че са урочасани да се провалят. Ще излезе, че Тодор Живков е единственият „успешен” министър председател от името на българската левица, проклел всички дръзващи да седнат на неговия стол.

Резултатът на Герб е също интрига, защото не знаем доколко тази партия е способна да превръща социологическата си подкрепа в реален вот и още не знаем дали претенцията на кметската партия да бъде „алтернатива на статуквото” и да догони властта не е само  специфичен блян на развълнуваните домакини.

СДС при Петър Стоянов се проваля драматично, шансът на председателя е евакуация в Брюксел. Лошото е, че това е разгадано, а следователно и мотивът да се гласува за тази евакуация ще бъде силно уязвен от впечатление за частен сценарий на провален лидер и трескава политическа себичност, но най-общо казано залутан експрезидент. С Филип Димитров беше постъпено зле, даже много зле, доколкото позицията му на водещ евродепутатската листа изглеждаше естествена, до неестественото й заемане от същия този председател. Намекът на Димитров, че може да напусне политиката  „в бъдеще”, означава сбогом на Стоянов „сега”, а следователно и сбогом на подкрепата за него „днес” . Не е ясно, кой ще отиде до урната при това положение.

За ДСБ тези избори са също много важни, по съвсем очевидни причини. Партията е решена да мобилизира своите гласоподаватели за една безспорна листа, водена от хора с качества. На това разчитаме.

Прогнозата ми е, че левицата ще преживее електорален спад, който ще постави остро въпроса за идентитета на лявата партия. Левицата, в последна сметка ще заприлича по нещо на десницата. Бъдещето е на популизма и на плутократите.

Каква е житейската Ви равносметка за 61 години? Съжалявате ли за нещо?
Въпросът Ви е много личен и не допуска пряк отговор. Ще кажа само, че моето поколение живя комунизма в българска редакция и прехода към демокрация в тукашен прочит. Това е сложен жребий. Живяхме в условията на  тоталитарен ред, на конституционно закрепена и полицейски обезпечена лъжа. Такава беше поезията на урбанизираните селяни. Комунизмът е лоша религиозност, сакралност без Бог. Българските комунисти приличат на квакери. Силна социална ангажираност, страст към равенство и никакво чувство за Тайна. Дълбоката повреда се нарича религиозно бездарие. Животът в условията на тази монументална грешка на съзнанието, на тази  агресивна народна илюзия, която на всичкото отгоре настояваше да бъде обичана  е страдалчески опит за нормалния човек, независимо от всичко, което би могла да изрече по този повод лявата носталгия. Живяхме излъган и лъжещ живот, доминиран от примитивни лица застинали в гримасата на особена историческа сериозност, глобална параноя и лицемерен сантимент на угриженост за масовото щастие.Такъв беше пейзажа. Няма смисъл да се съжалява – все пак тираниите възпитават изострен  вкус към свободата.

Има ли смисъл от антикомунизъм днес?
Електорално не. Българите решиха въпроса с комунизма, като се отказаха от решение. Тяхното решение е произнесено като двусмислица, като  – „нито да,нито не, все ни е едно какво е, увеличете впрочем пенсиите”. Моралното равнодушие  по темата е феноменално, не на последно място и защото е активно подпомогнато от посткомунистическия елит, съставен основно от колаборационисти, заинтересовани от замитане на следите и тактическо мълчание по въпросите на собствената му отговорност. Този елит е голяма национална беда.
Къде стои ДСБ геополитически?
ДСБ е партия с евроатлантическа ориентация, Атака и част от БСП – с евразийска ориентация.
Какви книги четете? Имате ли любим автор?
Нямам любим автор,защото са много. Напоследък открих  Николас Гомес Давила изумителен колумбийски мислител, католик, фанатичен естет. Ето какво казва „католическият Ницше”:”Всяка цел, различна от Бога, ни опозорява”.

ПОСЛЕДНИТЕ 5:

КРЪСТЬО И ЕЛЕНА ЛАФАЗАНОВИ: ДОКАТО СЕ СМЕЕМ НА ПОЛИТИЦИТЕ, ТЕ НИ РАЗПЛАКВАТ МАЙКАТА

Проф. Огнян Герджиков: В политиката е така, както и в мафията – “нищо лично”

МИНЧО ХРИСТОВ:БЪЛГАРИЯ Е В ТОТАЛНА КРИЗА НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ

ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ: ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ЖИВОТ В БЪЛГАРИЯ

ЙОРДАН БАКАЛОВ:АКО ИМА КОРУПЦИЯ В МВР, ТЯ Е НА ВИСОКИТЕ НИВА

Коментари

comments

Short URL: https://obshtestvo.net/?p=233

Posted by Общество. Нет on апр. 5 2007. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry