ДЯНКО МАРКОВ: СРЕДНИЯТ БЪЛГАРИН Е НЕДОСТАТЪЧНО МОРАЛЕН, ИНФОРМИРАН И ДЕЙСТВЕН
Дянко Марков е роден на 4 октомври 1922 в град Плевен. Завършва Военното на Негово Величество училище. Произведен е в чин подпоручик на 3 март 1944 година. Участник във войната срещу Германия като летец-бомбардировач от 5-и въздушен полк. Награден с орден за храброст. През 1948 е осъден в процеса за тъй нар. Втори легионерски център, заради членство в Съюза на българските национални легиони. Политически затворник 1948-1952. След затвора е строителен работник, миньор, стругар, оркестрант. След 1989 година се включва в обществения живот. Председател на Български демократичен форум, председател на Съюза на възпитаниците на ВНВУ, ШЗО и РВГ, главен редактор на списание "Един завет" и на вестник "Истина". Депутат от СДС в 37-о и 38-о народно събрание. Има син и дъщеря, двама внуци и внучка.
1. Г-н Марков, каква е вашата оценка за българския преход? Оправдаха ли се надеждите за промяна?
На прехода гледам, като на явление в по-голям мащаб, защото то промени цялата световна история, не само българската. За мен това беше един пазарлък, който се сключи между ръководствата на двете суперсили – полибюро на Съветския съюз и висшата администрация и олигархия на САЩ. Това споразумение, обаче, донесе на света и нещо много положително – преодоляване на развитие, което можеша да доведе до ядрена катастрофа. А че беше пазарлък, беше, защото няма никакви последици, никакви оценки за вина, за извършение недостойни дела. Всъщност той се изрази в рухване на комунистическите режими в системата на Варшавския пакт или както Рейгън я беше нарекъл – „Империята на злото”. С оглед на това винаги съм се отнасял с известна резерва към последиците. Всъщност в какво се изрази за нашата страна този преход? В това, че дотогавашното управление на комунистическата партия, която конституционно се беше поставила над държавата, е отстъпила властта, което е една илюзия. Това се потвърди и в споразумението на суперсилите, че от страните в „Империята на злото” няма да се носи никаква отговорност, косъм няма да падне от която и да е глава, дори ще се съдейства на ръководителите в обстановка на пазарна икономика и демократична форма на власт, да продължат господството си. Това е една от причините промяната да протече по един аморфен и неморален начин.
Българския преход се изрази в първоначалния изблик на триумф. Видя се на 2-3 силни митинга. След това започнаха скандиранията „Долу член 1-ви”. Ако това не станеше всичко бе безмислено. В този момент тогавашния председател Петър Младенов обяви „Танковете да дойдат”… Някои мислеха, че така се решават проблемите, с танкове и със силата на цялата репресивна власт. После започна илюзията на кръглата маса. Това е втората степен на илзюзията на прехода. Кръглата маса се водеше от хора, чийто състав фактически беше определен предварително. Нищо чудно, че тогава всички тези лица, които се явиха на сцената да играят роля, това бяха дисиденти, които не бяха пращани в затворите (изключвам Илия Минев, който беше лежал). Тогава си казах „Какъв е този преход? Това не е антикомунизъм”.
Приемам да кажем за моята съученичка Блага Димитрова, която беше верующа в комунизма, че тя искрено извървя пътя. Познавам я от прогимназиалните години и на периоди сме поддържали приятелски контакти. Никога от нейна страна не е имало измяна на приятелството и мисля, че нещичко съм допринесъл в този неин личен преход от комунизъм към демокрация. Такъв обществен и морален преход, обаче, не изминаха хората, които продължаха да дърпат лостовете на властта.
Когато вече бях народен представител в Комисията по национална сигурност (37 НС Бел.ред) покойният Николай Добрев, който я оглавяваше казваше на Васил Златаров (легионер, затворник, осъждан на смърт) – „Бай Василе, всичко, което става е предвидено, планирано и следва своя ход. Единственото нещо, което не бяхме предвидили, че дори и легионерите ще влязат в Народното събрание”. Така, че още тогава нас ни държаха навън пред вратата.
Кръглата маса реши и въпроса за избора на Държавен глава. Неговата първа работа беше да обяви, че ген. Семерджиев ще е негова зам.предеседал , човекът, който заедно с ген. Серкеджиева унищожиха голяма част от историческата документация за тази епоха. Много е вероятно тези архиви да не са унищожени и да се съхраняват някъде в тайни сейфове, до които хора, като вас, като мен няма да проникнат.
Пожарът на Партийния дом също беше планирана акция с подставени лица. С мой приятел бях там. Гори, а пожарните коли не гасят. Питахме: „Хора, защо не гасите?”. Отговаряха, че маркучите са прерязани, а и „Нямаме заповед”.
2. В края на краищата през този 20 –годишен преход беше ли постигнато замисленото?
Ако въпросът е за пазарлъка, той се постигна. Както са искали господарите на света от едната и от другата страна, точно така е бил осъществен. Социална справедливост в обществото и отстояване честта на нацията – такова нещо вече няма. Няма да чуете за такова нещо от устата на тези, които управляват.
Съветската империя се разпадна и изненадващо беше, че този процес се проведе леко и явно доказваше, че е бил заплануван в детайли. Няма да има ядрена война съвършено е ясно. Сега имаме състояние, ако не „Студена война” между два явно обособени лагера, има едно лабилно равновесие между, това е моя оценка, шестте суперсили на света – САЩ, ЕС, Русия, Китай, световния ислям и световното еврейство.
3. А Индия, не я ли отнасяте към тях?
Индия не. Индия няма да застраши никога света. Защото индуската душевност, не говоря за пакистанската част, е изминала пътя на агресията, войствения път на една цивилизация. Но да продължим със суперсилите. Те разполагат с ядрени средства. Най-главните от тях могат да унищожат живота на планетата. Никой не знае какво ще стане с Китай, с мюсюлманския свят, дали няма да се сдобие вече с достатъчно ресурси и да предизвика една намеса на САЩ в помощ на Израел срещу мюсюлманите, оттам Китай, към която да се присъедини Русия и това да е края на човешкия вид. Ако се изразя метафорично може би това ще бъде програмата на еволюцията на живата природа, за да дойде друго същество, не хомосапиенс, а хомоморалис – същество разумно и морално, не съществно разъмно и човекоядно.
4. Какво е мнението ви за личностите на прехода?
Не бих желал да се свързва името ми с преднамерени атаки. Днес просто няма наложени лица, които да идват на смяна. Не бих давал за лицата от прехода категорични оценки, най-малкото присъди. Не съм убеден християнин, но вярвам във формулата „Не съдете, за да не бъдете съдени”. И все пак ще кажа.
За личността на Желю Желев, без да го познавам, имах представа от преди промяната и тя беше свързана с уважение. Той беше написал няколко неща, но най-нашумяла беше „Фашизмът”. Чрез нея той правеше една атака срещу комунизма. Какво значи да се открива фронт срещу фашизма 50 години след края на Втората световна война. Той бит като доктрина, но е най-добрата система между двете войни, това е мое твърдение, най-добрата от трите регулиращи системи, които дойдоха, като социалистически – болшевизма, националсоциализма и фашизма. Забележете, не друг, а проф. Николай Василев, каза, че за 21 години управление политическите жертви на режима на Мусолини са 19. От тях 7 са от италианската мафия, с която единствен Мусолини успя да се справи. Така че книгата „Фашизмът” е все едно на мъртво куче да теглиш ножа и да се фукаш за това. Не „Фашизмът”, имах предвид книгата му за Левски. Тази книга ми беше направила силно впечатление.
Желю Желев е противник на национализма. Това е сигурно. Той има няколко много сериозно оценки на политическите процеси у нас след промяната, които залужават внимание. Една от тях беше, че за страна, която от комунизъм минава към демокрация , може би е просто наложително да има един преход на силна власт. Може би искаше да каже, авторитарна. Силна власт, която да поеме рискове, рискови решения. Това нещо не се получи в нито една от страните, които излязоха от Варшавския пакт.
Филип Димитров. Ще дам най-напред оценката на Стефан Савов. Бях приятел с него десетилетия преди промените. Разбира се не винаги съм бил съгласен с него. Когато той напусна СДС, отидох при него (по това време „Форумът” беше приет в СДС), попитах го защо го прави този ход три месеца преди изборите. Той каза нещо много странно за мен – „Дянко, аз 3 години търпя тези хора, които управляват СДС, и доколкото те познавам ти няма да ги търпиш и 3 месеца”. Аз мога да се похваля, че 6 години бях там, въпреки че си давах сметка колко неща не са така, както бих желал да бъдат. Тогава го попитах как Филип Димитров стана шеф на СДС след като са недоволни. Стефан Савов каза така: „Ние си съперничехме трима-четрима души за този пост и като най-спокоен човек, образован, достигнахме до съгласие да дадем на този млад човек Филип Димитров възможност да ръководи демократичните сили”. „Какво обаче стане, продължи Стефан Савов, Димитров се оказа човек, който се почувства много добре във властта и се укрепи в нея”.
Каква е моята оценка за Филип Димитров? Според мен той е имал някакъв момчешки комплекс, от детството още – не се е бил с децата, не е ритал топка и пр., но за сметка на това в училище е бил най-добрият ученик, интелектуалец. И това вече му дава едно самочувствие. Филип Димитров, за разлика от други лидери на СДС, е една морална личност. Той е човек, който нищо не изористи от стоенето си във властта. В това съм напълно убеден. Нещо повече той напусна парламента с достойнство.
Веднага ще кажа – за разлика от Иван Костов. Аз вярвах в неговите професионални способности. От друга страна той прояви, без да е имал опит в организационно отношение, една сръчност, но не навсякъде морална, в заличаването на партиите в състава на СДС и оформянето му като единна партия. Е добре, защо той допусна да се разчупи тази общност на няколко къса. Сега се мъчат да се съберат отново, ала счупеното не се лепи. Имам оценка за Иван Костов и за причините за случилото се. Иван Костов има 2 недостатъка, които правят всеки един, даже най-интелигентния човек, най-моралния дори, непригоден за обществена дейност. Той не обича хората – това е първият недостатък. И вторият – всяко противно на неговото мнение, той го смята за вражда срещу себе си. Позволявал съм си, преди още да преценя тази негова човешка слабост, да му отправя критични бележки в някои вълнуващи моменти, какъвто беше утвърждаването в парламента, при наше мнозинство, на Конвенцията за защита на малцинствата. Аз гласувах против, въпреки че становището на нашето мнозинство беше да се гласува за. Възразих тогава, че Франция не беше подписала, Гърция също. Нали президентът беше я подписал, това беше достатъчно. Така или иначе той тогава обяви в парламента, че погребват българския национализъм.
Иван Костов може да бъде министър в което и да е правителство. Служебните му, организационни качества се проявяват дотам, без контакта с хората, без противни мнения. Просто да ръководи един ресор.
Жан Виденов е за мен един искрено вярващ комунист, честен и заради това неговата партия започна да играе нечестна игра. Години наред при гласуване в парламента на резолюция за присъединяване на България към ЕС и НАТО те я отхвърляха. След като години наред отхвъряха, изведнъж се писаха големи европейци. Стойте настрана бе господа! Малко морална чистота. Каква е тази хамелеонщина?
Николай Добрев… у този човек имаше една типично българска искреност. Говореше открито с хората. Помня времето, когато върна мандата. Тогава хората манифестираха с лозунга: „Върни мандата Кольо!”. Когато той върна мандата, аз го поздравих. Уважавам думите му: „Който иска да пролива кръв. Аз имам дете. В името на неговия живот аз съм за връщане на мандата”. В началото Николай Добрев го имаха за ястреб, но той се държеше много коректно, като председател на Комисията по национална сигурност. Аз лично предпочитам да имам работа с хора, като Жан Виденов и Николай Добрев, защото това бяха хора, които не допуснаха да минат в другия лагер, не допуснаха хамелеонщината.
Георги Първанов застана зад тази коалиция, по мнението на мнозина, за да може България да влезе в ЕС. Аз, обаче ще си позволя да кажа, че той наистина има насока за национално помирение. Като историк той е извървял този път. Той акушира на това правителство, но той пропусна, ако наистина беше голям, своя звезден миг – да състави едно правителство на националното единство от всички партии, след това да разпусне парламента и да назначи избори. Да покаже, че българският народ е единен по пътя към Европа. Той не го направи и пропусна тази великолепна възможност, която историята му предостави.
Мисля, че впечатленията ми са точни и отговарят на действителните действия на хората за които стана дума.
5. Вашият съвет към младите?
Чувствам се щастлив, че имам край себе си една малка кохорта от млади хора, които ми вярват и вярват в това, което ги съветвам.
Преди всичко това е съвет към всички, които посегнат и се наемат да водят обществени дела – оценка на миналото. Без нея истинско присъствие в днешния ден е невъзможно. Комунистическата партия няма право да управлява. Тя може да управлява, имат подготвени кадри в най-престижни университети, интелигентни хора. Те могат, но не трябва да управляват. Зад тях стои една епоха, която нито са отрекли, нито са съдействатли са бъде разкрита. Никой не търси отмъщение. Нечовешко е да търсиш отмъщение, наказание от хора, които са вече 90 годишни или ги няма на този свят. Осъжда се извършеното и се разкрива за историята и възпитанието на хората, които идват. Така например Националната в кавички телевизия представя, като гавра и кощунство съдбата и живота на един от най-достойните български мъже – ген. Христо Луков. Да го представи с филма „Черните ангели” в навечерието на годишнината от неговото садистично убийство, пред вратата на дома му и пред дъщеря му.
Хората преследвани по времето на комунизма сега се бедняците. Нямат средства, за да могат да кажат сега истината, докато другите имат тази възможност и продължават да заблуждават хората чрез медиите, които са в ръцете им.
6. Къде виждате приоритетите на България днес?
Първо – обществените дейци да имат готовността за отстояване на националната чест и достойнство. Вторият приоритет е безкористие. Това е основата на човешкия морал, не само за политиката. Преодоляване на алчността. Тя е истински душевен недъг и ако не е възпитано противодействието той е ненаситен. Червеите, обаче накрая ядат по същия начин и милионера и сиромаха. Вуйчо ми казваше – на оня свят с голям багаж не се ходи. България няма нужда от олигарси от милионери. Ако надникне човек в това, което са останките на вили, къщи на богатите българи между двете войни, ще бъде поразен от скромността им – камерни, но носеха възрожденския пулс на съзиданието на страната. А то има и духовна проекция, както и чисто материална. Нека забогатяват хората, обаче, който забогатява да има отношение и към ония, които не забогатяват. Това е призванието на хората и те трябва да го разбират. Общността на нацията е нещо, което е висшата степен на семейството. Единство и грижа едни за други, по-силните да помагат на по-слабите, по-способните на по-изоставащите. Тази нация, която идва от вековете отива към вековете. Защото нацията е творител на културата. Тия господари на света, които си въобразяват, че със заличаването на националната същност на човешките общества ще получат благополучието на цялото човечество, имат илюзия. Защото творчеството е резултат на заложбите на сходната по съдба, език и обичаи ценностна система. Хората на тази база са се обединили в една общност. Способността да сте щастлив, да се радвате е когато давате, не когато получавате. Така през целия си живот ще останете млади.
7. Как мислите, кой ще спечели изборите?
Бойко Борисов. Защото това е средният българин. Средният българин е недостатъчно морален, недостатъчно информиран и недостатъчно действен.
На прехода гледам, като на явление в по-голям мащаб, защото то промени цялата световна история, не само българската. За мен това беше един пазарлък, който се сключи между ръководствата на двете суперсили – полибюро на Съветския съюз и висшата администрация и олигархия на САЩ. Това споразумение, обаче, донесе на света и нещо много положително – преодоляване на развитие, което можеша да доведе до ядрена катастрофа. А че беше пазарлък, беше, защото няма никакви последици, никакви оценки за вина, за извършение недостойни дела. Всъщност той се изрази в рухване на комунистическите режими в системата на Варшавския пакт или както Рейгън я беше нарекъл – „Империята на злото”. С оглед на това винаги съм се отнасял с известна резерва към последиците. Всъщност в какво се изрази за нашата страна този преход? В това, че дотогавашното управление на комунистическата партия, която конституционно се беше поставила над държавата, е отстъпила властта, което е една илюзия. Това се потвърди и в споразумението на суперсилите, че от страните в „Империята на злото” няма да се носи никаква отговорност, косъм няма да падне от която и да е глава, дори ще се съдейства на ръководителите в обстановка на пазарна икономика и демократична форма на власт, да продължат господството си. Това е една от причините промяната да протече по един аморфен и неморален начин.
Българския преход се изрази в първоначалния изблик на триумф. Видя се на 2-3 силни митинга. След това започнаха скандиранията „Долу член 1-ви”. Ако това не станеше всичко бе безмислено. В този момент тогавашния председател Петър Младенов обяви „Танковете да дойдат”… Някои мислеха, че така се решават проблемите, с танкове и със силата на цялата репресивна власт. После започна илюзията на кръглата маса. Това е втората степен на илзюзията на прехода. Кръглата маса се водеше от хора, чийто състав фактически беше определен предварително. Нищо чудно, че тогава всички тези лица, които се явиха на сцената да играят роля, това бяха дисиденти, които не бяха пращани в затворите (изключвам Илия Минев, който беше лежал). Тогава си казах „Какъв е този преход? Това не е антикомунизъм”.
Приемам да кажем за моята съученичка Блага Димитрова, която беше верующа в комунизма, че тя искрено извървя пътя. Познавам я от прогимназиалните години и на периоди сме поддържали приятелски контакти. Никога от нейна страна не е имало измяна на приятелството и мисля, че нещичко съм допринесъл в този неин личен преход от комунизъм към демокрация. Такъв обществен и морален преход, обаче, не изминаха хората, които продължаха да дърпат лостовете на властта.
Когато вече бях народен представител в Комисията по национална сигурност (37 НС Бел.ред) покойният Николай Добрев, който я оглавяваше казваше на Васил Златаров (легионер, затворник, осъждан на смърт) – „Бай Василе, всичко, което става е предвидено, планирано и следва своя ход. Единственото нещо, което не бяхме предвидили, че дори и легионерите ще влязат в Народното събрание”. Така, че още тогава нас ни държаха навън пред вратата.
Кръглата маса реши и въпроса за избора на Държавен глава. Неговата първа работа беше да обяви, че ген. Семерджиев ще е негова зам.предеседал , човекът, който заедно с ген. Серкеджиева унищожиха голяма част от историческата документация за тази епоха. Много е вероятно тези архиви да не са унищожени и да се съхраняват някъде в тайни сейфове, до които хора, като вас, като мен няма да проникнат.
Пожарът на Партийния дом също беше планирана акция с подставени лица. С мой приятел бях там. Гори, а пожарните коли не гасят. Питахме: „Хора, защо не гасите?”. Отговаряха, че маркучите са прерязани, а и „Нямаме заповед”.
2. В края на краищата през този 20 –годишен преход беше ли постигнато замисленото?
Ако въпросът е за пазарлъка, той се постигна. Както са искали господарите на света от едната и от другата страна, точно така е бил осъществен. Социална справедливост в обществото и отстояване честта на нацията – такова нещо вече няма. Няма да чуете за такова нещо от устата на тези, които управляват.
Съветската империя се разпадна и изненадващо беше, че този процес се проведе леко и явно доказваше, че е бил заплануван в детайли. Няма да има ядрена война съвършено е ясно. Сега имаме състояние, ако не „Студена война” между два явно обособени лагера, има едно лабилно равновесие между, това е моя оценка, шестте суперсили на света – САЩ, ЕС, Русия, Китай, световния ислям и световното еврейство.
3. А Индия, не я ли отнасяте към тях?
Индия не. Индия няма да застраши никога света. Защото индуската душевност, не говоря за пакистанската част, е изминала пътя на агресията, войствения път на една цивилизация. Но да продължим със суперсилите. Те разполагат с ядрени средства. Най-главните от тях могат да унищожат живота на планетата. Никой не знае какво ще стане с Китай, с мюсюлманския свят, дали няма да се сдобие вече с достатъчно ресурси и да предизвика една намеса на САЩ в помощ на Израел срещу мюсюлманите, оттам Китай, към която да се присъедини Русия и това да е края на човешкия вид. Ако се изразя метафорично може би това ще бъде програмата на еволюцията на живата природа, за да дойде друго същество, не хомосапиенс, а хомоморалис – същество разумно и морално, не съществно разъмно и човекоядно.
4. Какво е мнението ви за личностите на прехода?
Не бих желал да се свързва името ми с преднамерени атаки. Днес просто няма наложени лица, които да идват на смяна. Не бих давал за лицата от прехода категорични оценки, най-малкото присъди. Не съм убеден християнин, но вярвам във формулата „Не съдете, за да не бъдете съдени”. И все пак ще кажа.
За личността на Желю Желев, без да го познавам, имах представа от преди промяната и тя беше свързана с уважение. Той беше написал няколко неща, но най-нашумяла беше „Фашизмът”. Чрез нея той правеше една атака срещу комунизма. Какво значи да се открива фронт срещу фашизма 50 години след края на Втората световна война. Той бит като доктрина, но е най-добрата система между двете войни, това е мое твърдение, най-добрата от трите регулиращи системи, които дойдоха, като социалистически – болшевизма, националсоциализма и фашизма. Забележете, не друг, а проф. Николай Василев, каза, че за 21 години управление политическите жертви на режима на Мусолини са 19. От тях 7 са от италианската мафия, с която единствен Мусолини успя да се справи. Така че книгата „Фашизмът” е все едно на мъртво куче да теглиш ножа и да се фукаш за това. Не „Фашизмът”, имах предвид книгата му за Левски. Тази книга ми беше направила силно впечатление.
Желю Желев е противник на национализма. Това е сигурно. Той има няколко много сериозно оценки на политическите процеси у нас след промяната, които залужават внимание. Една от тях беше, че за страна, която от комунизъм минава към демокрация , може би е просто наложително да има един преход на силна власт. Може би искаше да каже, авторитарна. Силна власт, която да поеме рискове, рискови решения. Това нещо не се получи в нито една от страните, които излязоха от Варшавския пакт.
Филип Димитров. Ще дам най-напред оценката на Стефан Савов. Бях приятел с него десетилетия преди промените. Разбира се не винаги съм бил съгласен с него. Когато той напусна СДС, отидох при него (по това време „Форумът” беше приет в СДС), попитах го защо го прави този ход три месеца преди изборите. Той каза нещо много странно за мен – „Дянко, аз 3 години търпя тези хора, които управляват СДС, и доколкото те познавам ти няма да ги търпиш и 3 месеца”. Аз мога да се похваля, че 6 години бях там, въпреки че си давах сметка колко неща не са така, както бих желал да бъдат. Тогава го попитах как Филип Димитров стана шеф на СДС след като са недоволни. Стефан Савов каза така: „Ние си съперничехме трима-четрима души за този пост и като най-спокоен човек, образован, достигнахме до съгласие да дадем на този млад човек Филип Димитров възможност да ръководи демократичните сили”. „Какво обаче стане, продължи Стефан Савов, Димитров се оказа човек, който се почувства много добре във властта и се укрепи в нея”.
Каква е моята оценка за Филип Димитров? Според мен той е имал някакъв момчешки комплекс, от детството още – не се е бил с децата, не е ритал топка и пр., но за сметка на това в училище е бил най-добрият ученик, интелектуалец. И това вече му дава едно самочувствие. Филип Димитров, за разлика от други лидери на СДС, е една морална личност. Той е човек, който нищо не изористи от стоенето си във властта. В това съм напълно убеден. Нещо повече той напусна парламента с достойнство.
Веднага ще кажа – за разлика от Иван Костов. Аз вярвах в неговите професионални способности. От друга страна той прояви, без да е имал опит в организационно отношение, една сръчност, но не навсякъде морална, в заличаването на партиите в състава на СДС и оформянето му като единна партия. Е добре, защо той допусна да се разчупи тази общност на няколко къса. Сега се мъчат да се съберат отново, ала счупеното не се лепи. Имам оценка за Иван Костов и за причините за случилото се. Иван Костов има 2 недостатъка, които правят всеки един, даже най-интелигентния човек, най-моралния дори, непригоден за обществена дейност. Той не обича хората – това е първият недостатък. И вторият – всяко противно на неговото мнение, той го смята за вражда срещу себе си. Позволявал съм си, преди още да преценя тази негова човешка слабост, да му отправя критични бележки в някои вълнуващи моменти, какъвто беше утвърждаването в парламента, при наше мнозинство, на Конвенцията за защита на малцинствата. Аз гласувах против, въпреки че становището на нашето мнозинство беше да се гласува за. Възразих тогава, че Франция не беше подписала, Гърция също. Нали президентът беше я подписал, това беше достатъчно. Така или иначе той тогава обяви в парламента, че погребват българския национализъм.
Иван Костов може да бъде министър в което и да е правителство. Служебните му, организационни качества се проявяват дотам, без контакта с хората, без противни мнения. Просто да ръководи един ресор.
Жан Виденов е за мен един искрено вярващ комунист, честен и заради това неговата партия започна да играе нечестна игра. Години наред при гласуване в парламента на резолюция за присъединяване на България към ЕС и НАТО те я отхвърляха. След като години наред отхвъряха, изведнъж се писаха големи европейци. Стойте настрана бе господа! Малко морална чистота. Каква е тази хамелеонщина?
Николай Добрев… у този човек имаше една типично българска искреност. Говореше открито с хората. Помня времето, когато върна мандата. Тогава хората манифестираха с лозунга: „Върни мандата Кольо!”. Когато той върна мандата, аз го поздравих. Уважавам думите му: „Който иска да пролива кръв. Аз имам дете. В името на неговия живот аз съм за връщане на мандата”. В началото Николай Добрев го имаха за ястреб, но той се държеше много коректно, като председател на Комисията по национална сигурност. Аз лично предпочитам да имам работа с хора, като Жан Виденов и Николай Добрев, защото това бяха хора, които не допуснаха да минат в другия лагер, не допуснаха хамелеонщината.
Георги Първанов застана зад тази коалиция, по мнението на мнозина, за да може България да влезе в ЕС. Аз, обаче ще си позволя да кажа, че той наистина има насока за национално помирение. Като историк той е извървял този път. Той акушира на това правителство, но той пропусна, ако наистина беше голям, своя звезден миг – да състави едно правителство на националното единство от всички партии, след това да разпусне парламента и да назначи избори. Да покаже, че българският народ е единен по пътя към Европа. Той не го направи и пропусна тази великолепна възможност, която историята му предостави.
Мисля, че впечатленията ми са точни и отговарят на действителните действия на хората за които стана дума.
5. Вашият съвет към младите?
Чувствам се щастлив, че имам край себе си една малка кохорта от млади хора, които ми вярват и вярват в това, което ги съветвам.
Преди всичко това е съвет към всички, които посегнат и се наемат да водят обществени дела – оценка на миналото. Без нея истинско присъствие в днешния ден е невъзможно. Комунистическата партия няма право да управлява. Тя може да управлява, имат подготвени кадри в най-престижни университети, интелигентни хора. Те могат, но не трябва да управляват. Зад тях стои една епоха, която нито са отрекли, нито са съдействатли са бъде разкрита. Никой не търси отмъщение. Нечовешко е да търсиш отмъщение, наказание от хора, които са вече 90 годишни или ги няма на този свят. Осъжда се извършеното и се разкрива за историята и възпитанието на хората, които идват. Така например Националната в кавички телевизия представя, като гавра и кощунство съдбата и живота на един от най-достойните български мъже – ген. Христо Луков. Да го представи с филма „Черните ангели” в навечерието на годишнината от неговото садистично убийство, пред вратата на дома му и пред дъщеря му.
Хората преследвани по времето на комунизма сега се бедняците. Нямат средства, за да могат да кажат сега истината, докато другите имат тази възможност и продължават да заблуждават хората чрез медиите, които са в ръцете им.
6. Къде виждате приоритетите на България днес?
Първо – обществените дейци да имат готовността за отстояване на националната чест и достойнство. Вторият приоритет е безкористие. Това е основата на човешкия морал, не само за политиката. Преодоляване на алчността. Тя е истински душевен недъг и ако не е възпитано противодействието той е ненаситен. Червеите, обаче накрая ядат по същия начин и милионера и сиромаха. Вуйчо ми казваше – на оня свят с голям багаж не се ходи. България няма нужда от олигарси от милионери. Ако надникне човек в това, което са останките на вили, къщи на богатите българи между двете войни, ще бъде поразен от скромността им – камерни, но носеха възрожденския пулс на съзиданието на страната. А то има и духовна проекция, както и чисто материална. Нека забогатяват хората, обаче, който забогатява да има отношение и към ония, които не забогатяват. Това е призванието на хората и те трябва да го разбират. Общността на нацията е нещо, което е висшата степен на семейството. Единство и грижа едни за други, по-силните да помагат на по-слабите, по-способните на по-изоставащите. Тази нация, която идва от вековете отива към вековете. Защото нацията е творител на културата. Тия господари на света, които си въобразяват, че със заличаването на националната същност на човешките общества ще получат благополучието на цялото човечество, имат илюзия. Защото творчеството е резултат на заложбите на сходната по съдба, език и обичаи ценностна система. Хората на тази база са се обединили в една общност. Способността да сте щастлив, да се радвате е когато давате, не когато получавате. Така през целия си живот ще останете млади.
7. Как мислите, кой ще спечели изборите?
Бойко Борисов. Защото това е средният българин. Средният българин е недостатъчно морален, недостатъчно информиран и недостатъчно действен.
Последни интервюта:
ЖОРЖ ГАНЧЕВ: КАДРОВИЯ И ИНТЕЛЕКТУАЛНИЯ ПОТЕНЦИАЛ НА СЕГАШНАТА ПОЛИТИЧЕСКА КЛАСА Е ИЗЧЕРПАН
ГРИГОР ЛИЛОВ: В МОСКВА СЕ КОРЕНИ СИЛАТА НА ДОГАН
БОЖИДАР ДИМИТРОВ: ПРЕХОДЪТ БЕШЕ ЗАДАДЕН ПОГРЕШНО
ПРОФ. МИЛАН МИЛАНОВ: БЪЛГАРИНЪТ ОБИЧА ДА ХОДИ СЛЕД ПОБЕДИТЕЛЯ
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ: БСП ЩЕ БЪДЕ ФАКТОР В БЪДЕЩОТО ПРАВИТЕЛСТВО
ГРИГОР МАЛЕВ: ПЕТ КУЦИ КОНЯ НЕ ПРАВЯТ ДВЕ НОРМАЛНИ МАГАРЕТА
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ: СЛЕД ИЗБОРИТЕ ОСТАНКИТЕ ОТ ДЯСНОТО ЩЕ СТАНАТ ТЛЕННИ ОСТАНКИ
Коментари
Short URL: https://obshtestvo.net/?p=2243
 in <b>/home/obsht/public_html/wp-content/themes/Advanced-Newspaper1392/single.php</b> on line <b>56</b><br />
https://obshtestvo.net/wp-content/themes/Advanced-Newspaper1392/images/digg.png)
 in <b>/home/obsht/public_html/wp-content/themes/Advanced-Newspaper1392/single.php</b> on line <b>57</b><br />
https://obshtestvo.net/wp-content/themes/Advanced-Newspaper1392/images/delicious.png)
 in <b>/home/obsht/public_html/wp-content/themes/Advanced-Newspaper1392/single.php</b> on line <b>58</b><br />
https://obshtestvo.net/wp-content/themes/Advanced-Newspaper1392/images/facebook.png)
 in <b>/home/obsht/public_html/wp-content/themes/Advanced-Newspaper1392/single.php</b> on line <b>59</b><br />
https://obshtestvo.net/wp-content/themes/Advanced-Newspaper1392/images/googlebookmark.png)
 in <b>/home/obsht/public_html/wp-content/themes/Advanced-Newspaper1392/single.php</b> on line <b>60</b><br />
https://obshtestvo.net/wp-content/themes/Advanced-Newspaper1392/images/sphinn.gif)
 in <b>/home/obsht/public_html/wp-content/themes/Advanced-Newspaper1392/single.php</b> on line <b>61</b><br />
https://obshtestvo.net/wp-content/themes/Advanced-Newspaper1392/images/stumbleupon.png)
 in <b>/home/obsht/public_html/wp-content/themes/Advanced-Newspaper1392/single.php</b> on line <b>62</b><br />
https://obshtestvo.net/wp-content/themes/Advanced-Newspaper1392/images/technorati.png)
Posted by Общество. Нет
on май 10 2009. Filed under Интервю.
You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0.
You can leave a response or trackback to this entry
