ДОСТЕНА ЛАВЕРН: БЪЛГАРИЯ ВСЕ ОЩЕ Е СИВА ГЕОПОЛИТИЧЕСКА ЗОНА, КЪДЕТО ГАЛОПИРАТ ТРОЯНСКИ ЖРЕБЦИ

КАКТО КАЗВА ГРЪЦКИЯТ ПРАВОСЛАВЕН ФИЛОСОФ ХРИСТОС ЯНАРАС НА КРИЗАТА ТРЯБВА ДА СЕ ГЛЕДА КАТО НА ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО, КАТО НА ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ПРОМЯНАДостена Лаверн е родена на 18 декември 1974 г. в  Пловдив. Завършва Националната гимназия за древни езици и култури, а след това и американски колеж „Гладстоун“ в Портланд, САЩ. Магистър по съвременна история от Академията за социални изследвания в Париж. Доктор по политическа антропология. От дълги  години живее в Страсбург. Журналист в списанието за култура на френския всекидневник „Ле Дерниер Нувел д’Алзас“. Президент е на Националния Делфийски комитет във Франция, програмен директор на няколко международни програми и фестивали за литература. Автор на книгата: „Експертите на прехода. Българските think-tanks и глобалните мрежи за влияние“.

Г-жо Лаверн, книгата ви „Експертите на прехода” разбуни духовете, а и, както изглежда, тепърва ще отключва дебат за ролята на неправителствения сектор в България. Може ли първо да определим какво е think –tank?
Става дума за неправителствени изследователски институти, които се занимават с производство на експертни доклади, организиране на политически и икономически лобинг в полза на публични, а също така и частни интереси. Think tanks действат като медиатори между академични, бизнес, медийни и политически елити, но също така и между различни нива на управление и суверенитет. В крайна сметка те допринасят за заличаването на границите между публичните и частните, извъннационалните и националните интереси.
Тази форма на експертиза и лобиране се появява за първи път в САЩ в края на ХIХ век и получава силен тласък на разпространение в света след неоконсервативната революция през осемдесетте. От падането на Берлинската стена насам eкспертния модел на намеса на think tanks в политическите процеси, извън процедурите на представителната демокрация, се явява нещо като износен продукт на САЩ за Европа и света. Как се изграждат мрежите им за влияние? Какво включват?
Мрежите им за влияние се градят най-вече на принципа на финансирането на проекти, но и чрез постепенно създаване на  неформални, и все пак йерахични мрежи на обмен, на инфорационен и властови капитал. Мрежите включват, както споменах вече, експерти, представители на международни и неправителствени организации, бизнес, медии и университети.

Кои са основните, знакови представители на този експертен елит у нас?
Това са институтите, които изследвам в моята книга: Центърът за изследване на демокрацията, Центърът за икономическо развитие, Институтът за пазарна икономика, Институтът за регионални и международни изследвания, Центърът за либерални стратегии и т.н.

Интересно, че повечето знакови имена от тях в изследването ви, а и във все повече разработки, се оказва са потомствено свързани с най-висшите кръгове на тоталитарната комунистическа номенклатура. Как си обяснявате силно демонстрирания антикомунизъм и отричането на миналото именно от тях?
Подкрепянето на идеология с обратен знак не е трудно за този специфичен елит. Въпросът е сложен, за да се отговори в рамките на две изречения.

Защо т.нар. от вас донори предпочитат да работят с точно тези предствители на българското общество?
Поради много причини, но най-вече поради развитите им компетенции в международен план, още преди падането на Стената.

Как се ректрутират хора за участие и работа в изградените мрежи?
Езикови компетенции, гъвкавост и адаптивност, желание за бърза кариера и т.н

Езикът, който тези експерти използват е специфичен, с определени фрази, начин на формулиране на мисли. Например под път и на път подобни герои използват магическата формулировка – добри практики. Вашите разработки какво показват в тази посока?
Езикът на проектите е част от припознаващите белези на средата. Термините, които се използват, като например good governance, пряко влияят на политическите дебати като се инсталират като единствено легитимни и незаменими. Френските изследователи Бурдийо и Вакан нарекоха този език “нова планетарна вулгата”.

Каква роля играят мрежите от неправителствени организации в българския преход?
Роля на специфичен род контрол върху процесите в интелектуален, обществен и политически план.

Как се ситуират те в партийното и институционално политическото пространство? Една от централните фигури в изследването ви стоеше много близо до Желю Желев, после до СДС, после НДСВ, сега е близо до Бойко Борисов…
Почти навсякъде, в зависимост от ситуацията.

В книгата еднозначно определяте дейността на повечето think-thanks като обслужващи американските геополитически интереси в България. Защо?
Защото финансирането определя дейността им.

Много често тези мрежи пропагандират идеите на мултикултурализма, толерантността, правата на различни малцинствени групи (етнически, сексуални, джендър), едва ли не като първостепенен проблем на държавта у нас. Защо именно линията на малцинствените проблеми интересува толкова много чужденстранните донори и те инвестират в нея?
Модите на темите се променят според политическия момент. Темата за малцинствата беше и все още е гореща, а и разгорещявана на Балканите.

Ако някои ни определят като Троянския кон на Русия в ЕС, може ли е да се каже, че в някаква степен сме Троянски кон и на Съединените щати?
Територията на България е все още сива геополитическа зона, където галопират троянски жребци…, зона, която не се ползва от пряката намеса и закрила на ЕС въпреки членството ни, доказателство за това е и трудността ни да се присъединим към Шенгенската зона.

Възможно ли е интересите на САЩ и Европейския съюз в един момент да стигнат до колизия, макар и прикрита?
Те в много случаи вече са конфликтни.

Прогнозата ви за бъдещето на българския неправителствен сектор, а и за българската политика?
Не правя прогнози, оставям това на think tanks. Тая надежда, че младото поколение ще допринесе за това политиката да служи на общите интереси и на ценностите на обществото. Затова обаче е необходимо първо тези интереси и ценностти да се осъзнаят и формулират в контекста на настоящата сложна икономическа и духовна криза. Но както казва гръцкият православен философ Христос Янарас: на кризата трябва да се гледа като на предизвикателство, като на възможност за промяна.

Posted by Общество. Нет on дек. 1 2010. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry