Договорът за името между Скопие и Атина е в ущърб на София

На 17 юни 2018 г. между Гърция и Македония в гръцкото село Псарадес намиращо се на брега на Преспанското езеро беше подписано споразумението за спора за името между тях. Самият договор е със заглавие „Окончателна спогодба за решаване на различията, описани в резолюции 817 и 845 на Съвета за сигурност на ООН за прекратяване на силата на Временната спогодба от 1995 г. и за установяване на стратегическо партньорство между страните.“ Документът беше подписан от външните министри на Гърция Никос Кодзиас и на Македония Никола Димитров.

Решаването на спора между двете страни не стана без външна намеса. Не бива да се забравя кой е Матю Нимиц, посредникът от името на ООН от края на 1999 г., чийто подпис също е под споразумението. Той е не само юрист и дипломат, свързан с демократите в САЩ. В периода 1994-1995 г. е специален пратеник на американския президент Бил Клинтън по случая с името на Македония. Също така е бил част от екипа на президента Линдън Джонсън (1967-1969 г.), при президента Джими Картър е съветник в Държавния департамент от 1977 до 1980 г., когато част от заниманията му са били Кипърския конфликт и споровете в отношенията между Гърция и Турция, т.нар. Егейски въпрос.  От февруари 1980 г. става помощник държавен секретар по въпросите на сигурността, науката и технологиите, когато под негов контрол попада политиката на Вашингтон в страните от Източното Средиземноморие и Източна Европа.

В началото на 2018 г. именно Матю Нимиц идват петте имена, като предложение за решаване на спора за името: Република Нова Македония; Република Северна Македония, Република Горна Македония; Република Вардарска Македония и Република Македония (Скопие).

Публично оповестената информация от  македонското правителство през втората половина на май месец тази година за постигната договорка за името Република Илинденска Македония беше по-скоро да се тестват нагласите, да се изпусне колкото се може повече напрежението около спора в двете страни, да отвори вратата за сключване на споразумение за името Северна Македония или в краен случай за Горна Македония. Даден беше ясен сигнал, че за Вашингтон е дошло време Скопие да получи покана за членство в НАТО, а започването на преговори за членството в ЕС е по-скоро един допълнителен щрих и нюанс. Не бива да се забравя, че за страните от Източна Европа след 1991 г. европейската интеграция минаваше през задължителна евроатлантическа, тоест първо страната трябва да стане член на НАТО, а след това вече и на ЕС. На пръв поглед целта на САЩ е да не оставят по-свободни територии за действие на Русия, да се обкръжи с натовски или проамерикански настроени страни Сърбия, а в действителност, в перспектива е да се създаде необходимият инструментариум за възпирането на икономическия поход на Китай към Европа през Балканите, най-малко да бъде поставен под контрол и зависимост.

За САЩ договорът за името между Гърция и Македония е само едно средство за постигане на геополитически интереси и няма чак толкова важно значение как ще се казва държавата със столица Скопие, нито пък как ще се определя езикът и нацията там. Ни най-малко от кой е измислен, създаден или пък наложен, щом ще ти вършат работа на теб днес. Подход в политиката следван от векове от Великите сили. Не така обаче седят нещата за България, именно тук е странното одобрението за постигнатото споразумение за името и най-вече за неговото съдържание.

България с лека ръка се съгласи с името, след като в продължение на години различни правителства отстояваха позицията, че името не трябва да отваря възможност за териториални претенции, да не говорим и за повече от това. Новата позиция на България е да приветства споразумението, като  се изискват гаранции от страна на Македония, че няма да има претенции  в процеса на преговори за членство в ЕС.

То претенциите не се ли намират в самия договор между Гърция и Македония?! Записано е ясно, че официалният език е македонският, който е част от южнославянските езици. Говори се за македонски народ със собствена история, култура и наследство. Разликата в използването на термините „Македония“ и „македонски“ се отнася за различен контекст исторически и културен от този на Гърция, а не на България. Именно съдържанието на договора даде основание на Зоран Заев гордо да заяви за признаването на македонския етнически и културен идентитет. Да се уповава пред личности свързани с българската история. Как вече няма да има необходимост да се вадят паспорти от други държави, с което индиректно да намеква за България.

С пасивното си странично наблюдение, на отказ от участие в разговорите между Атина и Скопие, политиците в България абдикираха и оставиха историците сами в  Съвместната комисия на България и Македония. Отказ от защита на национален интерес, който е най-вече ангажимент на политиците, а не на историците. А, както знаем от историята лесно може да се намерят при нужда необходимите историци, било то стипендианти на чуждестранни организации или подхранени с грантове да лансират тези и виждания в публичното пространство на този, на когото трябва да се угоди.

Зад угодническа позиция относно името на Македония на управляващата коалиция между ГЕРБ и Обединени патриоти (НФСБ, АТАКА, ВМРО)  в София стои не толкова намесата на Вашингтон или на Брюксел, а страхът да не изразиш пред тях национално отговорна позиция, за която може да бъдеш порицан, да следваш послушно указанията отвън. Днешната позиция и поведение може да нанесе не само дълготрайни, но и непоправими политически последици за България, както и претенции към нея в бъдеще. Май само в София не видяха, че договорът за името между Гърция и Македония е в неин ущърб. Това е директен удар върху линията за две независими и суверенни държави в лицето на България и Македония с единно културно и духовно пространство. Да продължаваш да търсиш вината в Коминтерна, да виниш днес друг за съществуването на Македония, за да оправдаеш днешната си позиция е признак на безсилие, слабост, че не си взел поука от историята. Няма никакви гаранции, че утре  в името на пълноправното членство на Скопие в ЕС, току виж по същия начин ще преглътнат претенциите на отсрещната страна към българската история, образование, култура, литература, църква.

Допуснатите грешки в миналото в името на интернационализма, днес лека ръка се заменят в името на евроатлантическата и европейска перспектива. Наивно е да смяташ, че в бъдеще нещата зависят от теб, напротив силната страна ще бъде Скопие, като договорът с Атина най-малко и дава това основание. Утре да не бъдат изненадани някои политици в България от поведението на колегите им в Македония, както и от ритуално публично унищожаване на български документи, след като получат гражданите оттатък Деве баир възможност да пътуват свободно в ЕС с техните си документи.

Яница Георгиевска

11 юли 2018 г.

Общество.нет (цитирането на автора, изданието и активните линкове са задължителни)

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.

Коментари

comments

Short URL: https://obshtestvo.net/?p=13731

Posted by Общество.нет on юли 11 2018. Filed under Анализ. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry