Дмитрий Тренин: На Запад има търсене на „малки“ политици, а не толкова на лидери

В Русия на върха сега няма политици, освен президента Путин – останалите са чиновници, изпълнители.

Дмитрий Тренин (р. 11 септември 1955 в Москва) е руски политолог, директор на Карнеги център в Москва. От 1992 година е член на Международния институт за стратегически изследвания в Лондон.

Дмитрий Виталиевич, трябва ли Русия да загуби? Например, всички очакваха усилване на кризата, а рублата взе, че се стабилизира…
Рублата се стабилизира под влияние на конюнктурни фактори, а не заради положителни промени в икономиката, която още е на кръстопът – ще бъде или няма да бъде намерен реалистичен модел на икономическо развитие. Лично аз се надявам, че ще се намери такъв. Не бива да се забравя, че СССР претърпя крах най-вече заради неспособността на икономиката му да удовлетворява потребностите на населението в страната. При днешното противопоставяне със Съединените щати процентите са съпоставими.

А нима днес в Съединените щати няма политиците, които биха мислили в система на многополюсен свят?
Полюсите могат да бъдат само два. В този смисъл терминът „многополярност“ е неточен, но идеята е разбираема. В САЩ доминира идеята за глобалното американско лидерство и това ще продължи още дълго. Наистина, пикът на глобалното могъщество на Съединените щати вече мина – това беше в началото на 2000-те, при превземането на Кабул и Багдат. След това започна плавното спускане. Оттогава отстъпват от предните линии, свалят нивото не само като военно, но и като политическо присъствие – в Афганистан, Ирак и на други места. Те не посмяха да бомбардират Сирия и стояха на втори план в Либия. Белият дом е настроен за компромиси с Иран. Независимо от негативното отношение на САЩ, европейски и азиатски съюзници на Вашингтон се присъединиха към пекинския проект за Азиатска банка за инфраструктурни инвестиции. Става въпрос, разбира се, не за упадък на абсолютната сила на Съединените щати, а за това, че други играчи – не само Китай – постепенно трупат маса и оказват все по-голямо влияние върху световната политика. Погледнете към Близкия изток: във времето на Студената война той беше арена на сблъсък между Съветския съюз и САЩ, после стана бащиния на Вашингтон, а днес е бойно поле между Саудитска арабия и Иран, сунити и шиити.

Не е ли причината за това отстъпление самият Обама, като слаб политик?
Слаб го наричат преди всичко политическите му противници. Очевидно е, че той е антитеза на Буш: онзи „настъпваше“, а този „отстъпва“, подравнява фронта, съсредоточава се върху вътрешните американски проблеми и най-важния външен фактор – Китай. Личността Обама, безусловно, играе роля във всичко това, но до властта го доведе обективната реалност. Той беше избран от мнозинството американци, които искаха по-малко скъпа външна политика.

Демократите сега заложиха на Хилари Клинтън. Не сгрешиха ли? Тя вече веднъж загуби от Обама… Не трябваше ли някой нов? Някой по-млад? Къде са новите Кенеди?
В Обама има млади, амбициозни политици. Обама е сравнително млад. При републиканците в президентската надпевара тъкмо се включи Марко Рубио. А Хилари Клинтън не е за младостта, а за равноправието на половете. Демократите традиционно разширяват хоризонта. Кенеди беше първият католик. Обама – първия чернокож. Очевидно идва времето на жените. Клинтън има огромен опит, и което не е по-малко важно, способна е да събира пари.

На върха на американската политика, всъщност, останаха две семейства – Буш и Клинтън. Не е прекалено тесен този кръг?
Звездите така се подредиха. В Щатите има доста политически династии – и в Сената, и в Конгреса, на местно ниво, и във вашингтонската администрация. Спомнете си семейство Кенеди. Понякога умрелият сенатор се наследява от жена му, назначават я за губернатор на щата, който е представлявал покойния. Идват на власт и децата: имаше сенатор Рон Пол, а сега е Ренд Пол – баща и син. Но въпросът не е за наследниците по права линия, а за това, че децата се подготвят за политическа кариера и минават през изпитания, доказват своята професионална пригодност в най-жестока конкуренция. Не дай си Боже, някой да види в кандидат само мамино синче! Хилари стана сенатор най-вече благодарение на своите качества, а не на връзките на мъжа си.
В Съединените щати избират не династии и дори не партии – слагат картите на личността. Никъде по света избирателите така стриктно не следят кандидатите. Тамошната кампания е с нищо несравним тест за физическа, морална, психологическа издръжливост. Всъщност, въобще не е задължително президентската надпревара да е между Хилари Клинтън и Джеб Буш – нищо не е гарантирано.

Няма ли усещане за кадрови глад – на Запад или в Русия? Едни и същи лица на власт вече десет години…
В Русия на върха сега няма политици, освен президента Путин. Останалите са чиновници, изпълнители. Политически опит и талант има само при Дмитри Рогозин. Политикът е лидер при свободно плаване. Путин е политик. Той направи система под себе си. Разбира се, това изисква съгласието на управляваните, което не може да бъде гарантирани веднъж и завинаги. Видяхме какво се случи с нивата на подкрепа при Горбачов и Елцин.

Политиците намаляват?
Има такова нещо. Чърчил, де Гол и Рузвелт не се виждат. Но, от друга страна, няма и търсене на подобни личности. Нещо повече, западните общества активно се противопоставят на появата на такъв тип лица. Ако днес се появи нов де Гол, ще го обвинят в авторитаризъм. Обясних на един високопоставен републиканец методите на путиновата политика и чух: „Но това е чист Рузвелт!“. Ако се освободите от условностите, то при големите лидери на Запада по време на Втората световна война има повече сходства с Путин, отколкото с Обама, Камерън или Оланд. Работа е, че вече няколко десетилетия политическите методи на Рузвелт не се приемат в Съединените щати и обществото там не поддържа такъв модел лидерство.

Съвременното западно общество не е готово да се подчинява на лидер, въпреки че търсенето на силна личност там съществува. Все по-голяма роля, освен това, придобиват не формалните институции на властта, а вътрешните кръгова за приемане на решения. Например, финансовата криза от 2008-2009 провокира политиката на частните играчи, които действаха в свой интерес без задължителния контрол от страна на държавата. Паралелно с финансовата власт има власт на медийните холдинги, лидерите на общественото мнение, групите със специални интереси и т.н.

Може би на властта в САЩ не й достигат сили? Векове наред тълпата благоговее през силните и харизматични лидери…
Не бива да се забравя, че Рузвел дойде на власт на вълната на кризата и получи мандат за възстановяване на страната. По отношение на вътрешната си политика американците категорично са против волните, още повече силови решения на проблемите. Но очакванията от властта в обществото за различни: по-успялата част от гражданите би искала намаляване на държавните разходи и съответните данъци, друга жадува за увеличение на държавните помощи, но без каквито и да е задължения от своя страна. Най-простият начин за борба с бюджетния дефицит – чрез повишаване на акцизите на бензина – се оказва политическо самоубийство. Коренът на проблема с лидерството на Запада не е в това, че са престанали да се раждат харизматични личности, а в това, че има обществено търсене на „малки“ политици – политици, да кажем така, с „човешки ръст“, не толкова лидери, колкото роби на общественото мнение.

Но така могат да стигнат и до мишките…
Ще поживеем – ще видим (Поживем — увидим). Обществото стремително се променя: вижте каква пропаст отделя де Гол от Оланд! Генералът можеше да извика на килимчето шефовете на френските телевизии и да им каже какво трябва да излъчват и какво не. И тогава това се наричаше демокрация. Сега във Франция бестселър стават интимните писания на половинката на президента.

В какво се състои проблемът?
Във времената на де Гол и Рузвелт обществените елити отчетливо се открояваха на фона на останалата маса и се гордееха с това. Днес елитите се запазиха, но се промени външността и стила на поведение. По-рано имаше велики писатели, художници, композитори работеха за избран кръг просветено общество. Днес великите бяха сменени от успешните – тези, които работят за масовия потребител. Няма значение в литературата, музиката или политиката. До началото на 60-те години политиката в Съединените щати се прави в стаи за пушене, където десетина притежатели на елитни пури обсъждат кой ще бъде кандидат на партията на изборите, а останалите се съгласяват с тяхната присъда. Днес трябва да получите любовта на масите, да се харесате на милиони „лайкващи“. Оттук и стремежът на много политици да са „близо до народа“: елитното образование да не се набива на очи, да бъде „простонароден“ не толкова външно, но все по-често и вътрешно. Този процес продължава да набира скорост.

Интервю на Светлана Сухова (сп. Огоньок)

22 април 2015

Общество.нет (цитирането на автора, изданието и активните линкове са задължителни)
Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.

Коментари

comments

Short URL: https://obshtestvo.net/?p=11507

Posted by Общество. Нет on апр. 22 2015. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry