Дитар Кабаши: Конституция на Турция остава като авторитарен акт на военната хунта

 Ditar KabashiМалцинствата често стават „ябълка на раздора” на Балканите

Дитар Кабаши е роден на 13.03.1990 в Призрен. Завършва начално и средно образование с отличен успех в родния си град. Завършва специалност Право във Юридическия факултет на Прищинския университет „Хасан Прищина” и получава образователната степен бакалавър. В същия факултет получава магистърска степен по Конституционно и административно право. Освен с юридически изследвания, авторът се занимава и с публицистика, представяне на книги и различни културни и социални дейности. Интервю за Общество.нет

Вие сте юрист и автор на изследването „Позицията на държавния глава в процеса на конституционно развитие в Република Турция”. Разкажете ни за съдържанието на книгата.

„Позицията на държавния глава в процеса на конституционно развитие в Република Турция – сравнителни изследвания” е моята магистърска теза в Юридическия факултет на Прищинския университет „Хасан Прищина”, която защитих преди няколко месеца. По препоръка на изпитната комисия реших да я издам като книга. Тъй като работата цели да представи един юридически анализ за един период от близо 90 години, смятах че той би бил една допълнителна и скромна изследователска помощ за студентите, които специално желаят да изучават Конституционно право и История на правото, както и за изследователите, които се занимават с тези области.

Обект на изследване на работата е позицията на държавния глава, който освен ролята в институционалния живот на всяка държава, също така, от юридическа гледна точка, представлява един конституционен орган с различни правомощия.

Доколко е съвместима позицията на Президента в Турция с парламентарната система; колко са реално неговите церемониални компетенции и колко изпълнителните; колко е пространството за вземането на решения според свободното му убеждение; носи ли политическа, наказателна и юридическо-цивилна отговорност; как са уредени неговите конституционно-законови права и задължения във връзка с компетенциите, с които се ползват президентите в други държави, с особено ударение върху Република Косово и Република Албания и др., са сред въпросите, на които се опитваме да дадем отговор в това изследване.

Освен това, Република Турция представлява пример par exellance, за да се разбере пътят на изграждането на нова държава с цел цялостното отчуждаване от нейната предшественичка – Османската империя. В рамките на промените, които се случват във всички области, най-важната за нас като юристи, без съмнение е създаването на една нова законодателна цялост, включително Конституцията, вземане за база на другите източници на правото, формирането на една държава с нова форма и ролята на основните органи на държавата. Без съмнение, ролята на държавния глава е от специален интерес да се анализира и поради факта как е уредено положението в юридически аспект на първия човек на държавата – президента, при един народ, който има пресен спомен за монарха – султана. Освен това, от монарха (императора) ще имаме президента на републиката и тази промяна изобщо не би била лека.

Каква е същността на конституционните промени в Турция?

Още от основаването на Републиката (1923), в Турция са съществували четири конституции (1921, 1924, 1961 и 1982). Тази последната, т.е. от 1982 г., е все още в сила с всички изменения, които са ѝ направени. Съществените изменения се случват през 2010 г., посредством един пакет с конституционни промени, които се представят на одобрение чрез референдум и получават положителния вот на народа. В много измерения те донесоха законодателни новости в духа на демократизирането на страната, например, в областта на правата и свободите на човека се разшириха правата на детето, даде се право да се иска запазване на личните данни, позволи се участието в повече от един синдикат едновременно, призна се правото на колективен договор за публичните служители и администрацията, след това правото да се обръщат към Омбудсмана и др.

Обаче, настоящата Конституция на Република Турция, колкото и да бъде изменяна, за да се приближи със законодателството на Европейския съюз, остава като авторитарен акт на военната хунта, която се наложи на турския народ. Затова, нашето мнение е, че вместо стремежа за „поправяне” на този „юридически мотор”, трябва да се изработи нова конституция, която още повече да има граждански характер, и гражданинът (индивидът), а не институцията да се постави в центъра на държавния организъм. Още повече, и в аспекта на компетенциите и новото устройство на държавните органи, включително тук и президента, трябва да се върви според народните искания и разпореждания. Практиката на избор на държавния глава с преки избори (за първи път през 2014 г.), постави необходимостта от преразглеждане на неговата позиция в конституционен и фактически контекст. Така, не може да има същата степен на отговорност или компетенции един президент, избран в парламента, с един президент, избран от самия народ. Това означава, че Република Турция трябва да инициира неизбежно изработването на една нова конституция, или като по-малка възможност, промяна на Конституцията, за да се преустрои позицията на държавния глава, както легитимен избраник от самите граждани, а не от депутатите в парламента с евентуални пазарлъци зад кулисите. Това го подчертах и в книгата, която издадох.

Има ли нужда от промени Конституцията на Косово?

Всички конституции на страните по света имат нужда от промени, тъй като всичко еволюира, а с това и самото право. Конституцията на Косово е претърпяла няколко изменения от нейното изработване през 2008 г. Естествено, те могат да се извършват отново, в зависимост от нуждите или критериите, които могат да дойдат от Европейския съюз. В аспекта на правата и свободите на човека може да се каже, че Конституцията на Република Косово е приела съвременните концепции, дори признава висша юридическа сила на международните инструменти и документи (член 22). Обаче, що се отнася до въпросите, свързани с устройството на държавните органи, може да се представят случаи, когато ще се изисква формално изменение на Конституцията. Един пример би бил самата роля на президента на републиката, започвайки от начина на неговото избиране.

Президентът на Косово се избира от парламента. Неговият избор от народа би ли имал позитивно влияние върху политическата ситуация в страната?

Вече е общоизвестно, че Косово има не толкова добър опит, даже и неестествен бих казал, относно начина на избор на държавен глава. Аз лично споделям идеята, че президентът трябва да се избира пряко посредством народния вот. В една статия, която публикувах преди няколко месеца, между другото написах: „… не може да представлява единството на народа, нито моята воля, нито един индивид, който се избира посредством партийни пазарлъци. Разбират се двама-трима партийни лидери, решават за президента, и след това той ни бил представлявал целия народ, или? Е, не! Без да излязат кандидатите за президент пред народа в изборна кампания, без да искат гласове, без да вземат пряко доверието на народа, няма обединител. Един президент без политическа сила, т.е. без одобрението на масата, не може да упражнява всички свои дискреционни компетенции. Всяка претенция за обратното е хвърляне на пепел в очите на народа.

И още нещо: обединяващ не означава той да мисли като всеки гражданин на републиката. Той не може да бъде едновременно националист и комунист, и религиозен и атеист, и албанец, и член на някаква друга общност. Но, той трябва да уважава позициите на всеки. Той трябва да подкрепя разнообразието (в духа на Конституцията), но да има и своя идентичност. Още повече, един президент само с церемониални функции, а не и с изпълнителни, няма потенциал да бъде активен. Следователно, да върши работа. Как може да бъде представител на единството на народа един президент, който не може да решава по политически въпроси? Правителството да решава каквото иска, а той да не се намесва ли? Най-малко, при отсъствието на института на взаимната контрасигнатура между правителството и президента, за какъв политически фактор се смята президентът? Няма вероятност да бъде балансьор без да бъде самият той част от една страна на везната”. Продължавам да поддържам тази гледна точка.

В Сърбия се проведоха парламентарни избори. Дали убедителната победа на Вучич може да предизвика промени в политиката на Сърбия спрямо Косово?

Без да искам да поема ролята на оценител на народния вот в Сърбия, фактът, че на изборите спечели убедително партията на Вучич (бивш съратник на Шешел), че отново остава фактор Дачич (като политически наследник на Милошевич), и преди всичко успя да спечели значителни гласове и самият Шешел (като кулминация на абсурда на решението на Съда в Хага), свидетелства че радикалните политики все още са пресни в това пространство. Сега Вучич излиза като силен лидер, но не трябва да се забравя, че доколко е право, толкова е и отговорност, понеже тези двете вървят паралелно. Ние сме свидетели, че Сърбия има потенциал за дестабилизирането на Косово до ден днешен. Една значителна част от северните части на Косово се контролират от Сърбия, Православната църква в Косово гi контролира, основани са паралелни институции в общините със сръбско мнозинство, дори ми се струва, че и сръбските министри в правителството на Косово получават директиви. Според мен, от най-голямо значение е косовските власти да бъдат в състояние да избягват прякото влияние на официален Белград, отколкото кой печели и кой губи там. Преди да критикуваме, да бъдем самокритични.

В Сърбия има много малцинства. Може ли да има раздвижване в техния конституционен статут?

Малцинствата често стават „ябълка на раздора” на Балканите. За да се предотврати едно такова нещо, международната общност поиска от Косово да признае изключително привилегирован статут на малцинствата, особено на сръбското. Нашата Конституция е посветила една цяла глава на правата на малцинствата, която ги нарича общности (Трета глава). Въпреки гаранциите, които се предлагат от т.нар. „позитивна дискриминация” в юридическия ред на страната, сръбското малцинство продължава да не си сътрудничи на нужното ниво с публичните власти на Република Косово. Именно тук стои влиянието на Белград. Но от друга страна, и Сърбия има национални малцинства и изобщо не е реципрочна в гарантирането на техните права, в сравнение с Конституцията на Косово. Известните проблеми с мюсюлманското малцинство в Санджак, с албанците в Долината на Прешево до тези с унгарците във Войводина, са въпроси които политическите лидери там трябва да разрешат според европейските стандарти. Да вземем, ако от албанците се иска данък, но не им се позволява буквар на техния език, там няма справедливост. Доколко ще има воля или натиск Вучич, това ще се види.

Македония е в дълбока политическа криза. Как смятате, ще се успокои ли ситуацията с промяна на Конституцията на страната?

Положението в Македония го виждам като последица, т.е. като резултат с негативен ефект от липсата на готовност на македонската страна да разглежда албанците като фактор и като равнопоставен със славяните етнос, от една страна; и, от друга страна, като слабост на албанските политици да бъдат по-настоятелни в реализирането на техните права. Напомняме, че нито Охридското споразумение (което не е някакво идеално решение, а само да се спре войната), не се приложи в цялост. Според Исак Нютон, действието поражда противодействие. Затова, за да се предотвратят граждански конфликти и сблъсъци, трябва да се преразгледа Конституцията. Но, смятам аз, това изисква един широк политически консенсус и непременно включването на нови политически сили. Със старото мислене не може да има ново решение. Македония трябва да култивира един нов дух на държавата и в управлението, в междуетническите отношения и да преразгледа нейната ориентация на международната арена.

8 май 2016 г.

Общество.нет (цитирането на изданието и активните линкове са задължителни)

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.

Коментари

comments

Short URL: https://obshtestvo.net/?p=13102

Posted by on май 8 2016. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

  AUD =   лв
  CHF =   лв
  EUR =   лв
  GBP =   лв
  RUB =   лв
  USD =   лв

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.