БИВШИ ЧЛЕНОВЕ НА КОМУНИСТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ ДНЕС СА НАЙ-ГОЛЕМИТЕ РАДЕТЕЛИ НА ЛИБЕРАЛНИТЕ ПРИНЦИПИ, КАЗВА ОЩЕ ИСТОРИКА ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ

Димитър Луджев е роден на 27 март 1950 г. в Бургас. Завършва  политикономия – социология във ВИИ "Карл Маркс"  в София. Участник от СДС на Кръглата маса. Вицепремиер от СДС в коалиционното правителство на Димитър Попов.  Отговаря за икономическите реформи и сигурността. Министър на отбраната в кабинета на СДС с министър-председател Филип Димитров. Депутат във ВНС, 36, 38 НС. Професор, доктор. Работи в Института по история на БАН.

 

Днес като гледате отстрани политиката в България, как ви се струва като атмосфера, лидери, морал?
Доста глобален въпрос. Но това, което мога да кажа е, че в хода на сегашната изборна кампания практически завършва, или се задълбочава, един много интересен процес на радикална трансформация, на преустройство на българската политическа система. Всъщност, старите идеологически партии, тип БСП и СДС, си отиват, стесняват се, видоизменят се, напускат полето на идеологията, на програмите и политиките си. Идва нова вълна, която обхваща все по-голяма част от политическото пространство. Тя е от пазарни партии, които продават популизъм във всякакви образи – националистически, либерален, неоконсервативен или като ГЕРБ дясноцентристки. Зад всичко това се крие прост лозунг: „Искаме власт!”, т.е. „Вие си отидете ние ще дойдем”; „Вие сте лоши ние сме добри”. Единствената мотивация за обществена дейност в тези политически формации, а за съжаление и в старите, вече са личните амбиции и мотиви на хората да попаднат във властта и да могат да реализират, както те казват „себе си”, и то главно в парични измерения. Това е една доста своеобразна политическа и морална деградация. Аз лично не виждам никъде в Източна Европа подобно явление.
Колкото до лидерите… ами то каквито са партиите, такива и те. Всъщност, това което е най-съществено за тези партийни образования от популистки тип е, че те са лидерски формации. Така е когато липсва идеология, обществена култура, обществена концепция и морални принципи. В стремеж към властта се появяват атрактивни персони, които излъчват различни послания. Единият със своята мачовщина, с юнашки замах, друг имитира борба с корупцията, от бивш земеделец стана някакъв неоконсерватор, лепнал си етикета. Станишев тръгва да продава сбъднати мечти, или да кажем Иван Костов, който за кой ли път, продава борба с мафията и ченгеджийството, като чели никога не е бил министър-председател и т.н. Всички тези днешни лидери много ми напомнят италиански уличен театър, в който актьорите слагат по една маска и се качват на сцената, после слагат друга маска и отново се качват на същата сцена. Аз съм от хората, които познават персонално състава на българския политически живот и лидерите включително. Познавам биографиите на тези, които имат такива, познавам биографиите и на тези, които нямат обществени биографии.
Другото, което е характерно за новата тенденция в политиката, е възраждането на любимата на българските избиратели идея за новите лица. Едно от новите лица, например, Цветан Цветанов, следвайки своя вожд Бойко Борисов, казва: „Ние няма да допуснем хора, които през последните 18 г. са били в политиката”. Принципът в обществено-политическия живот в цивилизования свят е хората да се интересуват кой какъв е в бизнеса, в обществения живот, от приноса му в общественото дело, какво е направил, какви качества има, какви няма и т.н. У нас се въвежда едно ново нещо – колкото повече си отсъствал от обществения живот, колкото нямаш лична биография, толкова по-добре.
Ако се върнем на имитацията на властовия популизъм, как мога да приема един човек, че е дясноцентрист, говоря за лидера на едно формирование, което вероятно ще управлява утре, чиито генезис е свързан с комунистическата партия, израстнал е и в възпитан в школата в Симеоново, бил в силовите структури, занимавал се с охранителна дейност, която не е особено обществена по своя характер, чиито кумири са Тодор Живков и Симеон Сакскобуготски… И тоя човек има някакво дясноцентристко мислене в морал, чест и иска да е ментор в българския политически живот. Впрочем той не е изключение.
Едно момче, което аз помня от 1990 г.  – Волен Сидеров – днес е заел позата на храбър пазител на националните интереси и дори не се напъва да си припомни, че далеч преди него имаше далеч по-изявени антитурски движения и настроения. Каква политиката е това: „Долу ДПС! Долу циганските барони!”? Ако това е политика, здраве му кажи. Въобще доста тъжна картинка.

От началото на прехода в активната политика останаха Доган, Костов, Кошлуков…  Как ги виждате тогава и как днес?
Всички се променяме. Да, бяхме близки с Ахмед Доган. Всъщност една от основните характеристики на дисидентското движение беше категоричната позиция за защита правата и свободите на турците и сътрудничество с тяхната представителна организация – ДПС. Аз мисля, че той тогава беше друг човек до 2001 – 2002 година. Може би, защото тогава не е бил изкушен от властта. Аз го познавам и от периоди, когато е участвал във властта, и от управлението на СДС, и на Беров. Тогава той не се съблазняваше като повечето негови колеги да употребяват властта за партийна и лична изгода. Ние сме имали разговори с него. Аз го намирам за много способен политик и не съм съгласен с това всички лошотии да се стоварват на неговия гръб. Мисля, че българи, български партии много повече са грабили, крали и повече са виновни за разрухата, отколкото ДПС. Доган създаде една мощна организация, успява да държи ДПС в границите на един цивилизован диалог. Има определени заслуги, но мисля, че пристрастяването му към властта и парите ще зачеркне добрите неща и постиженията, които има.
Емил Кошлуков беше едно симпатично момче в началните години, но после премина през различни метаморфози и не можа да се открои като по-ярък и самобитен политически характер. Иначе умее да се позиционира в политиката и напоследък, понеже е доста пъргав, след като скочи в царския файтон сега успя ловко да прескочи в друг със също такива лъжливи популистки лозунги за промяна. Нещо, което не прави чест на него и на другите хора от „Новото време”. Иначе симпатични момчета… Обаче не можеш да говориш за промяна, когато си в сътрудничество с една доста неясна и съмнителна по своя характер  бизнесполитическа групировка, каквато е ЛИДЕР, зад която стоят интереси на кръгове от БСП, на Русия и т.н.

С Пушкаров и Костов бяхте наречени групата на тримата в правителството на Димитър Попов. Къде се разминаха пътищата ви?
В това правителство бяхме 5 души от СДС. Тази тройка, обаче, остана по-известна. Може би поради факта, че тримата бяхме златния икономически екип през тези години. Аз му бях ръководител още от 1989 година. Работихме съвсем нелошо, свършихме доста работа, която в днешно време е забравена. Самият Костов е забравил за либералните реформи. По принцип оттам започна разминаването ни. Той е човек, който никога не е бил склонен към либералната идея, към повече свобода. Много пъти сме се сблъсквали с неговата склонност към по-централизирана власт, повече държава, повече администрация, към комндни методи на организация. Освен това има някакви проблеми на нравствени принципи, които събират и разделят хората. Иван Костов се оказа много по-сбособен политик от балкански тип. Разминахме се по много неща.
Иван Пушкаров пък стана жертва собствената си привързаност към Костов. А той го предаде. Предаде и двама ни, предаде и целия екип с който работеше. Пушкаров се оттегли твърде рано от политическия живот, но с него не сме се разминавали. Дори вчера бяхме на срещата с Балцерович, с президента Желев, с хората от първата вълна, участниците в правенето на политиката на СДС. Запазили сме си и до днеска своите политически либерални възгледи, които бяха модата на 89-90 година.

Как гледате на конфликта си с Тренчев отпреди 20 години? Той тогава ви обяви за враг номер 1 на „Подкрепа”.
В пърия том на книгата ми „Революцията в България 1989 – 1991” съм показал обективно Константин Тренчев в тогавашната му сила. Там се виждат и причините, които ни вкараха в конфликт. Той беше човек, който предпочиташе да използва силови методи на синдикалната борба с твърде неясна обществена философия. Можете ли да си представите какво е това монархосиндикализъм? Когато го казах на тогавашния президент на Австрия – Браницки през 1991 г, той много се смя и каза: „Е, това вече не бях чувал – синдикален монархизъм”. Тренчев, с неговите характерни мегаломания и стремеж към властта, допринесе  твърде много за разбиването на СДС. Оттам дойде и естествения сблъсък с хора като мен – с по-умерени идеи, демократични, пазарни, либерални. Още през 1991 ние се сблъскахме със синдикалния екстремизъм. Сблъскахме се с Тренчев в опита му да вземе на абордаж СДС. Това беше сблъсък между две крила – умерено-реформисткото и екстремистко-антикомунистическото.

Какво остана недоизказано и неразбрано от българския преход?
Страшно много неща. Аз мисля, че много неща умишлено се преиначиха, прикриха. То е естествено като гледате кои са днешните управляващи. Бивши членове на комунистическата партия днес са най-големите радетели на либералните принципи, на отношенията с НАТО, САЩ и пр. Естествен е стремежът им, а и на свързаните с тях писачи, да прекроят историята. Няма да стане! Мисля, че както е голямо дело революцията и преходът, после е голямо дело да го възстановиш, да го предадеш на поколенията в неговата истинска стойност и да покажеш истинското място на всеки от неговите участници. Има много неща да се кажат и преосмислят.

Какво, според вас, ще се случи след парламентарните избори на 5 юли?
Пазарлък. Големият пазарлък. Това, което казах за отсъствието на идеологии и концепциии, превръща политически процес в България в един пазарлък и при това го улеснява. В името на кокала ще се намерят някакви изгодни решения. Лошото е, че отново хората са много заблудени с тази привидност с която се говори и се създават нови герои. Зад анти-БСП, анти-ДПС се крият много подмолни течения и играчи. Пазарлъкът до голяма степен ще се определя от онези отсъстващи тъмни биографии, за които вече говорихме. Аз съм казал публично, че най-вероятното управление е БСП-ГЕРБ. Доколкото корените им, генезисът е един и същ. А и приятелските кръгове, спонсорите им нали са едни и същи. Борисов говори персонално Станишев и Доган, но той не говори за БСП!

---

Последни интервюта:

ЛЮБОМИР ЛЕВЧЕВ: НЕ ПОСЕЩАВАМ ГРОБИЩЕТО НА ИЛЮЗИИТЕ

ФИЛИП ДИМИТРОВ: ПРОБЛЕМЪТ Е, ЧЕ ТВЪРДЕ МНОГО НЕЩА СЕ ПОВТАРЯТ

ПЕТАР КОЛЕВ: МАКЕДОНСКИЯТ ВЪПРОС ПОПАДНА В РЪЦЕТЕ НА ТЕЗИ, КОИТО ГО СЪЗДАДОХА

КОСТАДИН ЧАКЪРОВ: БЪЛГАРИЯ Е БОЛНИЯТ ЧОВЕК НА ЕВРОПА

НАУМ ШОПОВ: НЕНАВИЖДАМ ФАШИЗМА И КОМУНИЗМА

ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: ВЪРНАХА СЕ ЮПИТАТА И НИ РАЗГОНИХА ФАМИЛИЯТА

ЕВЕЛИНА ГЕОРГИЕВА: ТРЕВОЖИ МЕ ПРОФАНИЗИРАНЕТО НА ЖУРНАЛИСТИКАТА

ДЯНКО МАРКОВ: СРЕДНИЯТ БЪЛГАРИН Е НЕДОСТАТЪЧНО МОРАЛЕН, ИНФОРМИРАН И ДЕЙСТВЕН

Posted by Общество. Нет on юли 2 2009. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry