Дженур Исени: Албанските депутати ще подкрепят единодушно всички поправки на Конституцията на Република Македония

Дженур Исени е роден на 25 май 1989 г. в Куманово. Завършил е Политология в Юридическия факултет на Университета „Св. Кирил и Методий” в Скопие през 2010 г. През 2012 г. завършва магистратура в същия университет, направление „Международни отношения”. Темата на магистърската му теза е „Дипломатическият протокол в Османската империя”. Автор на много статии и анализи в научни списания и участник в телевизионни дебати и научни конференции в Република Македония и в чужбина.

• Г-н Исени, референдумът не премина с успех заради ниското участие. Албанските избиратели бяха по-активни, но и те не достигнаха очакваното равнище. Защо, според Вас, референдумът нямаше пълен успех?

Исени: Наистина, юридически не успя, защото не достигна нужния праг. Но на 30 септември гласа си дадоха над 600 000 граждани на страната и заръката беше много ясна: Македония – част от НАТО и ЕС. Персонално смятам, че референдумът имаше частичен успех, пълен така и така не можеше да има заради това, че избирателният списък не е прочистен и всеки път ще причинява колебание в общественото мнение. Македонските власти колкото се може по-бързо трябва да работят в този аспект за прочистването на списъците, та след това да не се появяват такъв вид дилеми в общественото мнение.

• Парламентът на Република Македония гласува по принцип изменението на Конституцията, но все още има много работа за вършене. Как смятате, ще приключи ли с успех цялата процедура?

Исени: Първо, искам да поздравя депутатите, които гласуваха за започване на конституционните промени в Македония, фактически те действаха според желанието на референдума от 30 септември. Има и много процедури за реализация, но основното е това. Аз смятам, че поправките за конституционните изменения ще преминат с успех, защото това, което беше най-трудното, се гласува в петък.

• Ще подкрепят ли всички поправки на Конституцията депутатите от албанските партии?

Исени: Абсолютно! Смятам че ще подкрепят единодушно поправките за конституционните промени. В целия този процес албанците се показват много конструктивни, както и по време на кампанията за референдума. Страната, която призоваваше за бойкот по време на референдума, обиждаше албанците на етническа основа, докато албанците проведоха една спокойна кампания с единствената цел запазването на стабилността. Сега, кой обича повече Македония, тези които обиждаха албанците? Или албанците, които през цялото време бяха спокойни и по демократичен начин гласуваха на референдума без да обиждат никого, с цел Македония да се присъедини колкото се може по-бързо към голямото европейско семейство. Следователно, това са безспорните факти и всички декларации на някои публични личности по време на кампанията, които казваха, че не могат да гарантират за албанците, ако референдумът се провали, аз ги смятам за безотговорни декларации от тяхна страна.

• Как смятате, може ли да ги разширят своите конституционни права албанците в Македония по време на тези гласувания?

Исени: Да не си в кожата на албанските политически партии! Бяха се договорили за пълна подкрепа на Договора от Преспа, макар че реално нямаше албански елементи, обаче днес издигат глас за конституционни промени в полза на албанците. Уж! Забравяйки, че изключително само задълженията по договора изменят Конституцията. Изключително само Договора от Преспа! Следователно, тази реторика, която сега се актуализира, би им послужила на парламентарните избори, когато и да са те. Сега тези предложения за поправки в полза на правата на албанците са за изпълване на дискусионните предавания, нищо повече.

• През последните месеци се говори много относно възможността за промяна на границата между Косово и Сърбия. Ще загубят или ще спечелят албанците от евентуалната реализация на тази идея?

Исени: Аз смятам, че това е много опасно и може да застраши стабилността на Балканите. Албанците искат да се обединят, но под чадъра на НАТО и Европейския съюз, без да застрашават територията на нито една държава. Ние имахме войни на Балканите, в които албанците участваха и отново не се промениха териториите.

• Как оценявате политиката на ЕС спрямо страните от Балканите? Кои са най-големите предизвикателства в процеса на европейската интеграция пред страните от региона?

Исени: За Европейския съюз има първостепенно значение, преди страните от региона да се подготвят за присъединяване, да са ги решили всички проблеми между тях посредством окончателни решения. Знае се, че все още съществуват значителни двустранни неразбирателства между страните от региона, които остават за разрешаване. ЕС няма да приеме да внесе тези неразбирателства и нестабилността, която могат да донесат. От първостепенно значение за ЕС се смята „чувствителното засилване на правовата държава”, докато ние знаем, че в някои страни от Балканите това е все още „научна фантазия”, включително тук и Македония. Оценявам, че преговорите относно членството в ЕС ще бъдат по-трудни отколкото преговорите относно спора за името с Гърция. Ние знаем, че последните десет години имаше ясни елементи на заграбване на държавата, включвайки връзките с организираната престъпност и корупцията на всички нива на управление и администрация, както и едно силно смесване между публичните и частните интереси. Затова, тези негативни явления не могат да се премахнат в рамките на една нощ, но трябва да се работи все повече и повече. ЕС желае диалог и само с диалог могат да се разрешат въпросите. Заради това поздравявам министър-председателите Заев и Ципрас, че разчупиха дългогодишния лед.

26.10.2018 г.

Общество.нет (цитирането на автора, изданието и активните линкове са задължителни)

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.

Коментари

comments

Short URL: https://obshtestvo.net/?p=13761

Posted by Общество.нет on окт. 26 2018. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry