ДЕЙВИД СТОУКС: Минаха два трудни периода за България, ЕС ще е голям прогрес

МЛАДИТЕ В БЪЛГАРИЯ ТРЯБВА ДА СА КОНКУРЕНТИ НА ВРЪСТНИЦИТЕ СИ ОТ СТРАНИТЕ ЧЛЕНКИ
Дейвид Стоукс е роден на 8 юли 1941 година в Бирмингам, Англия. Там той завършва и средното си образование. След това заминава да следва в Единбург, Шотландия. Учи “Лингвистика” и “Английска филология”.

По-късно придобива квалификация за учител в Макерере, Уганда. 30 години работи като представител на Британския съвет в различни държави сред които Турция, Бразилия, Испания и Чили, както и България, където го изпращат още през 1990 година. Владее говоримо няколко чужди езика – суахили, луганда, турски, португалски, испански и български.
В момента Дейвид Стоукс е пенсионер. Президент е на мъжкия Лайънс клуб в Русе. От пет години той живее в крайдунавския град заедно със съпругата си, която е българка.
 

Едно интервю на Мария Иванова 

Господин Стоукс, как виждате България сега и каква беше тя през 1990-а година, когато дойдохте за пръв път?
Очевидно има голяма разлика. От 90-а година си спомням времето на Луканов, оставките. Бяха много трудни години за българите, началото на прехода между старата и новата система. Помня още, че най-тежко беше за пенсионерите. Ситуацията беше уникална, лесно беше да се дават съвети, но не всичко отвън беше полезно и приложимо тук. Имаше много консултанти от западните страни и накрая хората бяха имунизирани срещу тях, защото не всичко на теория можеше да стане на практика в България. Имаше и хора, които искаха да захвърлят всичко – отричаха всяка една система включително образованието. За този случай в Англия имаме една поговорка „Не хвърляй бебето с водата от коритцето”…  Имаше един период, когато беше трудно да се преоценят нещата в обществото, какво да падне и кое да се адаптира към новата ситуация. Не беше ясно. От 90-а до 97-а година финансовата ситуация беше тежка, имаше спад надолу – хиперинфлация. Икономиката беше зле. Като наблюдател за мен това беше първият най-труден период. След 1997-а година се въведоха различни мерки, за да спре тази тенденция на срив, надолу, макар че те не бяха толкова популярни. Първото нещо беше валутният борд, защото един от големите проблеми беше стабилизирането на лева, а ако няма стабилна икономика, няма стабилна политика. България започна плавно да изплува нагоре. За много хора тук обаче пътят нагоре се чувства много бавно. Всички хора критикуват, но наистина ако погледнем реално вече този втори период от близо 10 години в историята на една страна не е много време. Ако от 1 януари 2007-а година България стане член на ЕС това ще е голям прогрес.
 

Какво ще кажете за младите хора, за тяхното бъдеще?
Разбирам напълно младите – те искат да работят, да печелят, да живеят нормално, но много от тях не могат да намерят препитание тук и отиват в други страни. Множеството не искат да живеят завинаги там, в сърцето България им е много скъпа, липсва им. Хубаво е да учат, да трупат опит там и когато се върнат да го използват. Не е добре хората да са ограничени. Затова смятам, че няма нищо лошо в това младите българи да отиват в чужбина, това не е уникално за България. При много други нации вече се е случвало. Например в Испания преди 30-40 години много хора отидоха да работят в Англия и други страни. А сега ситуацията е абсолютно различна, икономиката им е стабилна, има работа, има дори чужденци, които намират работа там. Това е нормален процес, когато има фундаментални промени в една страна. А промените никога не са лесни за хората. За пенсионерите тук също е много трудно, особено ако нямат подкрепа от семейството, затова много от тях разчитат на близките си, които са в чужбина и ги подпомагат финансово. Младите обаче трябва да гледат в бъдещето. Ако те искат да имат добра работа, трябва да гледат като конкуренти на всички от Европейския съюз, образованието е много важна база за това. Аз съм оптимист за България.
 

Какво ни очаква от 1 януари 2007-ма?
След членството в Европейския съюз ще има още промени, но не толкова тежки за всички. Ще е много трудно за малките фирми, които не отговарят на изискванията, но въпросът е колко гъвкав можеш да бъдеш, можеш ли да се адаптираш бързо. Ще има много възможности пред българите, те трябва да се движат по гребена на вълната.
Аз живея в Русе сега и знам, че без границата с Румъния ще се разширят връзките ни, защото Букурещ е много по-близо от София. Досега има над 600 български фирми, регистрирани за сътрудничество в румънската столица. Туризмът също ще се развива. За един уикенд едно семейство спокойно може да отиде до граничния град или по навътре в страната. Мисля, че ще бъде разумно дори в ресторантите в Русе например да се въведе меню на румънски език, в туристическите агенции също трябва да има информация на румънски. Ще посоча като пример един град в Северна Англия – Шефилд. Той беше известен със замърсения си въздух, беше ужасно, индустриален град. Но направиха една атракция – Музей за стоманени изделия и развиват уикенд туризъм. Нашата задача е по-лесна от тази на Шефилд, в България има какво да се види, няма сега да го измисляме. 
 

Вие и вашата съпруга, която е българка сте избрали да живеете тук в България, а не в Англия. Защо?
Нашата база е Русе. Имаме избор – може да живеем и в Англия. Но аз вече съм пенсионер, ако трябваше да работя щяхме да печелим повече пари в Англия /смее се/. Знаете, че има много британски пенсионери, които си купуват къщи тук. В България е фантастично, природата е много хубава. Имаме къща и в Еленския балкан – чист въздух, красота, спокойствие… А в Англия има много хора, няма достатъчно пространство, въпреки че не е добре да го казвам, защото съм англичанин. Друга причина е, че там всичко е много организирано и заради това е малко скучно. Аз работих толкова години извън Англия, обичам я, но може би се чувствам малко по-свободен в България.
 

Какви хора са българите?
Мили, сърдечни, топли. Българското семейство е много по-задружно. В Англия може да живееш цял живот на една улица и да не се познаваш със съседите си. Ако човек има приятели там, те са много добри, но това приятелство се гради дълги години. Разбирам българските емигранти, които живеят там, много по-лесно е да контактуваш със сънародници, защото англичаните по-трудно ще ги допуснат до себе си, по-трудно се печели доверието.
 

Има ли гражданско общество в България?
Различните неправителствени организации се опитват да помогнат. Преди 15-16 години ги нямаше. Днес има много организации, които работят за обществото като цяло. Журналистите също правят доста в тази посока, те повдигат нивото на самосъзнанието на народа в различни сфери. Според мен хората трябва да дават повече от себе си и по-малко да вземат.
 
Работили сте в много страни през годините и говорите доста езици. Кой Ви беше най-труден? 
Българският може би ми беше най-сложен, защото някои от другите езици си приличат – например испански и португалски. Турският също не ми беше лесен. Но ситуацията там беше съвсем друга, бях в английска среда. Съвсем друго беше в България, тук ми беше нужен езикът – като директор на Британския съвет трябваше да работя с министерствата, по проекти и беше по-трудно. Сега чета книги на български език дори.
 

Какви книги предпочитате, имате ли любим автор?
Чета наистина различни неща. Харесвам биографиите написани от Рой Дженкинс – бивш председател на Европейската комисия. Биографията на Чърчил беше нещо невероятно, много интересна. За по-леко четиво ползвам Дан Браун, един много съвременен автор. Труден ми е само, когато го чета на български /смее се/. Имам много стари книги, от времето, когато бях тийнейджър – литература свързана с морето, защото от малък много обичам водата. Може би един ден и самият аз ще напиша книга, но е много трудоемко и трябва желязна воля за това.


ПОСЛЕДНИТЕ 5:

Бойко Борисов е в образа на хайдутин, спасяващ селото 

ИВО АТАНАСОВ, ДЕПУТАТ ОТ БСП: ВЪЗМУЩАВА МЕ ПОВЕДЕНИЕТО “МУТРА КЪМ МУТРЕСА” В ЧАСТ ОТ БСП 

ГРИГОРИЙ КЛИМОВ: УСПЕХЪТ Е УПОРИТА РАБОТА, ДОБРО ОБРАЗОВАНИЕ И ДОБРО СЕМЕЙСТВО 

Яне Янев : Станишев представлява, Сакскобурготски дирижира, а Доган консумира? 

Ген. Васил Василев: КАТ се нуждае от нова формула, от нова философия  

Коментари

comments

Short URL: https://obshtestvo.net/?p=178

Posted by on сеп. 7 2006. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

  AUD =   лв
  CHF =   лв
  EUR =   лв
  GBP =   лв
  RUB =   лв
  USD =   лв

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.