Дарко Танаскович: Турция вече не е послушен член на НАТО

Проф. д-р Дарко Танаскович е водещ ислямолог и ориенталист, бивш сръбски посланик в Анкара, Баку и Ватикана. Интервю за в. Дневник (Нови сад)

Може ли Турция да води самостоятелна политика, въпреки НАТО и западните съюзници, от Сирия и Украйна до Газа, където Ердоган чак обвини Израел за „варварщина по-лоша от Хитлер“? Какви могат да са последствията от такова определение?
Това е ключовият въпрос. Наскоро в Белград, Джордж Фридман , добре информиран за намеренията и целите на американската администрация, направи прогноза, че в условията на „втора Студена война“ Америка ще има нужда от обновен и борбен НАТО, с Полша, Румъния и Турция като най-важни страни на първата фронтова линия спрямо Изтока.

От изброените три държави, най-проблематична може да бъде Турция, която поставя своите разностранни и широки интереси на специфични геополитически, геоикономически и, нещо, което никак не бива да се пренебрегва, геокултурни основи („географска и историческа дълбочина“, които, според Ахмед Давутоглу, заедно правят стратегическата дълбочина). Тя вече трудно може да се впише в ролята на послушен член на НАТО.

След „призренския гаф“, Ердоган отново се прояви, най-напред като обиди австрийците, а после хвърли твърдението, че „който пипне Босна ще има против себе си 100 млн. турци“, покрай военните кораби, които изпрати на босненския бряг. Дали става въпрос за синдрома „езикът изпреварва мисълта“ или все пак е нещо много сериозно?
Вече съм споменал несъмнената предизборна функционалност на Ердоган. Той отлично познава своето избирателно тяло. Покрай този фактор, който влияе върху усилването на реториката на премиера, не бива трябва да се пропускат и личните характерови особености и скандалджийския темперамент на един достатъчни суетен човек. Колкото повече нарастваше политическата му сила, толкова по-често си позволяваше, най-меко казано, нетактични изяви. А когато в Турция имаше протести и отпор на административния и съдебен апарат, както и секуларния интелектуален елит, неговата авторитарна, а както изглежда и корумпирана власт, започна да показва видими признаци на нервност. Все пак, не е най-важно какво и как казва Ердоган, а дали привидно или наистина, нагласено и недипломатично, го мисли. А няма ни най-малка причина да се съмняваме в това.

Може ли в този контекст да се говори за завръщане на „експанзионистичната политика“ на Турция?
Неоосманистката политика видимо присъства във влиянието на Турция в териториите на „географската и историческа дълбочина“ на Османската империя, която като „стратегическа дълбочина“ външния министър Давутоглу постави в основата на турската външна и цялостна политика.

Коментари

comments

Short URL: https://obshtestvo.net/?p=10064

Posted by Общество. Нет on авг. 1 2014. Filed under Анализ. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry