ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПРОБЛЕМИ МОГАТ ДА ПОЧАКАТ, ДОКАТО ЕКОЛОГИЧНИТЕ ОСТАВАТ ЗАВИНАГИ.

ПО СВЕТА ИМА ОГРОМНА ПРОПАСТ МЕЖДУ БЕДНИ И БОГАТИ, КАКТО И ПРЕНАСЕЛВАНЕ.

 

СТОМАХЪТ НИ СЕ НУЖДАЕ ОТ ЖИТО, А НЕ ОТ ОЩЕ ФАБРИКИ И МАШИНИ, КАЗВА ДУХОВНИЯТ ЛИДЕР НА БУДИЗМА

Далай Лама (14-то превъплъщение на Авалоктесвара) е духовен водат на тибетските будисти. Роден е на 6 юли 1935 година в Тибет. През 1959 година след антикитайските бунтове с помоща на ЦРУ успява да избяга в Индия, където оттогава живее в изгнание. Той е движеща сила и символ на тибетското движение.

 

 

Основната отличителна черта на миналата година бяха демонстрациите и протестите. Ще достигнат ли те скоро и до Китай?

Свободата на словото, свободата на религията и върховенството на закона са много желани. В Китай се чуват все повече гласове в тази посока. Срещнах се с редица китайци, дори от вътрешността, които изразиха подобни нагласи. Но е трудно да се каже дали протестното движение скоро ще се разпростре до Китай. Китайският премиер Уен Жибао дори заяви, че Китай се нуждае от западен тип демокрация, но от това не последва нищо. Срещнах един човек, който ми каза, че ако тази идея на китайския министър-председател е грешна, той заслужава наказание. Но ако виждането му е правилно, то тогава е правилно да се въведе.

Преди време коментирахте каква ролят играят политическите личности в Китай, които са по-влиятелни от институциите. Как виждате задаващите се промени в китайското Политбюро, които биха засегнали бъдещето на Тибет?
Индивидуалностите създават разлики, но диктатурата, за разлика от Бурма и Пакистан, е институционализирана в Китай. Личността може да променя, но системата ще си остане същата, освен ако следващият лидер не е много силен подобно на Дън Сяопин.

Мислите ли, че Индия прави достатъчно, за да помага на тибетското движение?
Индийското правителство дава максимума в сферите в които може да помогне.  Образование, настаняване… за всичко това им дължим благодарност. Но има сфери в които то е ограничено. Разбираме, че управляващите трябва да се съобразяват и с други фактори.

Страхувате ли се, че помоща от Индия ще намалее след като вашето превъплъщение напусне земята и присъствието  на „Ганди-Неру” духа в Индия продължи да намалява?
Отношението между Индия и Тибет не крепи на мен. Ние сме свързани от хиляди години, не икономически, но културно и духовно. Културно и духовно ние сме ученици на Индия.

Вие и Анна Хазари* се възхищавате на методите на Махатма Ганди. Отразява ли кампания на Анна тези методи?
Да, аз съм много впечатлен от тях, особено от подкрепата, която получава от народа. Някои хора са резервирани към методите му, но целта (да се премахме корупцията) е необходима и важна. Много пъти съм казвал, че най-голямата демокрация с върховенство на закона  е създала мирна и стабилна нация за разлика от своите съседи. Но по подобие на много други части на света, заразата на корупцията е сериозна. Кампанията на Анна Хазари е подходящ метод да се напомни на хората за корупцията и нейното самодоволство. Тя също е съвет към политиците и част от пробуждането им.

Как влияе рушветчийството на Индия?
В началото на годината бяха в Бомбай и Раджастан. Студентите ми казаха, че оцеляването в невъзможно без корупция. Аз бях шокиран. Индия е много здрава нация и трябва да обръща повече внимание на елиминирането на проблема. В края на краищата Индия стъпва по пътя на ахимса (ненасилието), което все още е част от съвременния свят. Корупцията е вид насилие, докато истината, честността и прозрачността са форми на ненасилие. В крайна сметка корупцията е скрита. Това показва, че е грешна, че е насилническа. Индия е религиозна страна и това означава, че има само два избора: или се почиташ Бог, приемаш Бог и се молиш на Бог и не си корумпиран или не те е грижа за Бог и боготвориш парите.

Как тибетците от следващите две поколения, чиито баби и дядовци може дори да не виждали Тибет, ще продължат да носят заряда на Тибетското движение?
Досега, движението беше много силно и добро. Бъдещето зависи от образованието и съзнанието на тибетската култура и Будизма. Има надежда. Интересът към тибетската култура и будизма нараства на много места, като например Европа и дори Китай. Учените проявяват интерес към будистката философия и етика, а това се отразява на по-младите поколения. Днес тибетската младеж е по-одухотворена, отколкото тази на нейната възраст през 60-те и 70-те години.

Преди казахте, че въпроси като климатичните промени са по-важни от автономията на Тибет. Не подрива ли това и енергията на движението?
Не, не! Имах предвид тибетската екология. Политически, когато достигнем до някакво разбирателство и китайските лидери станат по-зрели, нашите проблеми лесно ще бъдат разрешени. Но екологичните поражения вече са там – от мините, язовирите и други подобни неща. Политките не могат да променят екологичните щети, които вече са нанесени. Следователно, политическите проблеми могат да почакат, докато екологичните остават завинаги.

Как ваше Светейшество се справя с чувството на безсилие, което трябва да изпитва относно ситуацията на тези, които са в Тибет?
Ние сме последователи на индийската традиция. В повечето ситуации Ганди се усмихваше. Много пъти е трябвало да крещи, но най-често е оставал спокоен. Това не означава, че не е имало проблем. Той е гледал на проблема с вярата, че ако има решение на проблема, усилието за разрешаването му трябва да бъде направено. Ако не може да бъде решен, тогава е възможно да е бъде осуетен. Аз вярвам в същото.   
Ако в Тибет започне въстание, ще се чувстувате ли добре ако сте го насърчили? Никога, както беше през 1986 и 1987. Сега, ако нещата излязат от контрол и има насилие, единствената ми възможност ще бъде да се оттегля от поста си.

Ако въстанието е без насилие, а китайците го потушават с оръжие, бихте ли се чувствали добре да го насърчавате?
Това е много трудно. Гледам на себе си като на говорител, а не като на лидер. От март (2011) предадох политическата власт на нов тибетски министър-председател. Следователно, това няма да е моя отговорност. Решението да се подкрепи въстание е на началника, а началник е тибетският народ.

Кризата на западния капитализъм не е ли реабилитация за по-простия начин на живот?
Като цяло, чувствам, че не е само заради кризата. По света има огромна пропаст между бедни и богати, както и пренаселване. Тази година, 7 милиардни жител се появи на планетата, следващата ще са 8 милиарда и после 9. Ресурсите не достигат. В крайна сметка стомахът ни се нуждае от жито, а не от още фабрики и машини. Наскоро, близо до Делхи, видях полета, които се унищожават, за да се правят фабрики. Китай също има този проблем.
Съединените щати и останалите трябва много сериозно да помислят върху начина си на живот и изхранването. Не можем да позволим пропастта да се разраства, трябва да я намалим, особено за тези на дъното. Но най-важното, относно сврънаселеността, е че не може всички да водим американски начин на живот.

Мислите ли, че икономическата криза на Запад ще изложи на риск тибетското движение, защото дава преимущество на отношенията с Китай?
Разбира се, че Западът смята за важни добрите си отношения с Китай, които следователно могат да ни причинят неудобства. Но в края на краищата свободният свят е много съпричастен с нас. Западът винаги поставя въпроса за Тибет на китайците. Много китайци днес започват наистина да вярват в демокрацията, откритостта и прозрачността.  Те също много ни подкрепят. Ще промени ли това веднага отвътре самите китайци? Не. А в дългосрочен план? Да.

Как се издържате на вашата възраст при този натоварен начин на живот?
Осем до девет часа сън. Лягам си в 6.30-7 часа вечерта и ставам всеки ден в 3.30 часа сутринта.

–––––––––
*Анна Хазари е индийските социален водач, който оглави движението срещу корупция през 2011 година. Последовател на Махатма Ганди той е за протести без насилие. Гладната му стачка доведе до национално надигане.

Posted by Общество. Нет on фев. 5 2012. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry