Горещият май на Македония

Интензитетът на политическо напражение и противопоставяне в Македония никога не е стихвал, минавал е през различни горещи фази. Безспорно е, че политичическото противопоставяне между ВМРО-ДПМНЕ и СДСМ не от вчера и днес, но в момента то стигна ситуация, където диалогът е труден даже и при международно посредничество. Взаимното обвинение е изведено на преден план, политическото и партийно оцеляване е водещо.

След проведените предсрочни избори през пролетта на 2014 г. опозицията отказа да влезе в парламента, а ВМРО-ДПМНЕ и ДСИ (албанския Демократичен съюз за интеграция) продължиха съвместното си коалиционно управление. Впрочем, самото непризнаване на резултатите, ако СДСМ не е първа политическа сила, бе на дневен ред още в деня на насрочването на предсрочните избори, както и бойкота на парламента. Обмисляше се вариант за празните места в събранието да се проведе допълнителен избор. Управляващите забравиха тази идея, но и не предприеха адекватни на ситуацията действия, за да върнат опозицията в парламента. На 31 януари 2015 г. режимът на Груевски на практика “ пренави пружината“ с акция„Пуч“, която бе обявена като предотвратен опит за преврат с активното участие на лидера на СДСМ Зоран Заев.

Целта на преврата е била Груевски да приеме исканията за създаване на преходно или службено правителство, а след това и провеждане на предсрочни избори за нов парламент, за да не бъдат извадени на бял свят компромати срещу правителството. В опита за насилствената смяна на властта бе замесена и чуждестранна разузнавателна служба, както и шпионаж в полза на чужда държава. На пръв поглед това напомня за разкритията за преврат в Турция на Ердоган, които се използват за укрепване на властта, сплашване и ограничаване до минимум на дейността на опозицията. Само че мащабът и размерът, както и потенциалът е различен между Ердоган и Груевски, без да говорим за самите държави. Груевски тръгна на варианта: или всичко – или нищо.

Заев видя в самата акция опит да се предотвратят разкритията за управлението на Груевски и още в първите дни на февруари постави началото на кампанията „Истината за Македония“ (Вистината за Македонија). Кампанията си постави за цел да разкрие мащаба от над 20 000 подслушвани в Македония журналисти, политици, бизнесмени и дипломати. Поставено бе началото на т.нар. 33 бомби целящи да дадат гласност за начина на управление и корупцията в страната; как се провежда цялостната кадрова политика, включително и в съдебната система; роднинските и приятелски обвързаности във властта; подчиняването на медиите; проектът Скопие 2014. Критиката, която днес търпи консервативната партия ВМРО-ДПМНЕ в лицето на нейния председател Никола Груевски за международна изолация, потъпкване на свободата на словото, политическите и икономически обвързаности, корупцията, не са нещо ново в Македония. В същите грехове са обвинявани и настоящата опозиция, споровете в случая може да бъдат по-скоро за големината на техните размери. Това, което през 2011 г.  бе представяно като съвсем законно и юридически обосновано срещу Любе Бошковски и закриването на телевизията А1, заради фалит на собственика й, днес е представяно като пример за политическа разправа, унищожаване на бизнес и липса на свобода на медиите. Нещата в един миг се обръщат на 180 градуса, както биха казали някои –  може и да е диктатор, но е наш и докато ни върши работа няма да го закачаме. А при смяната му се застава на страната на протестиращите с довода, че се подкрепят ценности, а не личности.

През последните месеци, на практика, Македония се намираше в паралелни реалности. СДСМ обявяваше една по една бомбите, записите от подслушванията, които както бе обявено от тях идват от самите служби. Те провеждаха пресконференции и протестни акции. От друга страна ВМРО-ДПМНЕ се готвеше за своя най-висш форум. Никола Груевски обикаляше страната и в препълнени зали обявяваше успехите на правителството, инвестициите и разкритията на нови работни места или тяхното престоящо разкритие. На 3 май в Куманово Груевски бе преизбран за лидер на ВМРО-ДПМНЕ, като за него гласуваха 528 от 529 делегати на конгреса. Опитите на ЕС да намерят изход от държавната криза в която изпадна Македония претърпяха неуспех. Проправителствените медии започнаха да лансират тезата, че СДСМ, заедно със соросоидите, иска да свали законото правителство, да доведе страната до дестабилизация. Медиите, които не подкрепят правителството бяха обвинявани, че се финансират от Сорос. Когато говорим за медии в Македония трябва да имаме предвид, че има такива, които подкрепят управляващата ВМРО-ДПМНЕ и  други поддържащи основната опозиционна СДСМ. В албанския блок картината е идентична. Сравнително малък е броят на медиите които се стремят към обективност и необвързаност, доколкото може да я има в силно противопоставена среда. На сцената се появи и Амстердамската тройка, която у нас, според медийното и отразяване, се представя като едва ли не основната опозиционна сила срещу Груевски, а на практика това е СДСМ. В Амстердамската тройка влизат Никола Димитров, бивш македонски посланик в САЩ и Холандия, Владимир Лазаревик, бивш зам.министър на здравеопазването, и бившият зам.министър на земеделието Перо Димшонски. Всички те са свързани с първите години от управлението на Груевски. Към тях се присъедини и проф. Йове Кекеновски, който бе един от вътрешнопартийните противници на Груевски преди да бъде изключен от партията. Тази тройка може да бъде разглеждана като опит да бъде оказан натиск вътре в самата ВМРО-ДПМНЕ, както и да се отнеме инициативата на СДСМ под формата на граждански проект. Проект, който има подкрепата на Запада.

В края на април в Македония е очевидно, че месец май се очертава не само като напрегнат, но и горещ. Очакванията са с намеренията на СДСМ за готвене на големи протести, които започват да бъдат представяни като майдан. Предполагаемото начало е 9 май, но в Кавадарци на 30 април Заев обяви датата 17 май за най-големият протест в историята на Македония. Очакванията бяха за дълга и продължителна борба с режима на Груевски. Амстердамската тройка определи датата 7 май, когато ще представят официално създаването на гаржданското сдружение „Има бъдеще“ (Има иднина). Кулминацията се очакваше да стане след 33-тата бомба (остъпките за името на Македония). Но както често се случва в историята не всичко може да бъде напълно режисирано. На 5 май след обявената бомба № 29, за убийството на Мартин Нешковски през юни 2011 година, се стигна до протест пред сградата на правителството в Скопие на около 2 000 души, предимно симпатизанти на СДСМ и леви организации, включително и неговото семейството. Разпръскването на протеста и политическата ситуация в страната доведе до нова ситуация в страната. СДСМ бе поставена в ситуация да продължи протестите всеки ден до 17 май и ако може да разшири техния обхват. Лявото движение „Солидарност“ излезе с призив за протест всяка вечер в 18 ч., а от Хелзинския комитет излязоха с инструкция с какво да се ходи на протестите, за да бъдат смятани за мирни и без насилие, т.е. да не бъдат определени като антисистемни, хулигански и така да се получи международна подкрепа. Тук е моментът да напомним, че след убийството на Мартин Нешковски през 2011 г. имаше обявени протести срещу полицейската бурталност в Македония лозунгът и символът оттогава послужи като водещ за активизиране на протестите. След нощта на 5 май сблъсъци с полицията се избягваха. Опитът да бъдат присъединени към тези протести и протестиращите ученици не сполучи. В медийната среда разделението също се задълбочи. На свой проправителствените медии се оплакаха за насилствени действия срещу тях от страна на протестиращите, дори направиха протест пред СДСМ и бойкот на тяхна пресконференция.

Престрелката в Куманово от 9 май, където след сблъсъците между полицията и въоръжена албанска група, която не подкрепя Охридското споразумение от 2001 г., доведога до убийството на 22 души, от тях 8 полицаи. В страната си спомниха събитията от преди 14 години и ОНА (Освободителната народна армия – Ослободителна народна армиjа), известна и като македонската УЧК. В ситуация на силно политическо разделение сред партиите в македонския блок се направи опит да бъде активизиран албанският блок. Някак си лековато звучат опитите да се омаловажи този случай и да се представи като изолиран инцидент, че в Македония цари мирно етническо съжителство, каквото няма никъде в региона. Липсата на реакция от страна на ЕС и САЩ относно ултимативното говорене от страна на Албания и на Косово за обединение на албанците не води до намаляване на рисковоте от напрежение в региона, а напротив поощрява някои среди. Събитията от 9 май доведоха до оставката на вътрешния министър, на транспортния и на директора на Управлението за сигурност и разузнаване. Протестите може и да намаляха своята численост, както и тяхното разпространение в страната, но не и готовността за мащабен протест на 17 май, към който започнаха да се присъединяват останали до този момент в страни партии и организации. Организираните от управляващите в 23 града митинги в подкрепа на действията на полицията не са нищо повече от репетиция за техния мащабен митинг на 18 май. Консервативното управление на Груевски бе поставено под още по-голям натиск и изолация, ролята на неговият коалиционен партньор се увеличава, а не намалява.

Дълго време отношението към случващото се в Македония се определяше в зависимост от принадлежността на ВМРО-ДПМНЕ към Европейската народна партия и на СДСМ към Партията на европейските социалисти. От 2006 г насам Груевски успя да превърне ВМРО-ДПМНЕ в една изборна машина за победи, която печелеше парламентарни, президентски и местни избори. Неговото остраняване от власт минава не само през неговата оставка и отказ да оглави едно преходно правителство, но и от неговото политическо унищожение и делегитимиране за да може да бъде победен на избори. Докато сблъсъкът е между ВМРО-ДПМНЕ и СДСМ или между концепцията на „античните македонци“ и тази на „южните славяни – сърби“ на всеки е ясно, че излизането на албанците от правителството означава оставка на правителството, но това не може да стане без яснота какво правителство ще има утре и дали следващите избори ще бъдат признати от участниците в него за легитимни. Защото едни избори при правителство в оставка начело с Груевски ще въведат страната в още по-голяма безизходица. Албанските политици в Македония умело използват Охридското споразумение, чиито гаранти за САЩ и ЕС за своите цели и дали вече концепцията им не е променена – те не искат част от Македония, а цялата стъпка по стъпка.

Събитията, които днес се случват в Македония са далеч преди появата на Турски поток (Турски тек). За някои те датират още след Охрид 2001 г., а за други от преди това. Руската позиция днес се определя от нейното отношение към насилственото сваляне на управления чрез преврат или Майдан. Македония изключително рядко присъства в руската външна политика и когато изрази позиция лесно се превръща в новина. Акцентът и обаче е по-скоро за етническо напрежение и намеквайки по този начин за подкрепата, която имат и чувстват, че имат албанците от страна на САЩ в целия регион, за ролята на Косово в международната престъпност и подозренията за връзки на нейни жители с Ислямска държава.

Развръзката или сделката в Македония предстои. Засилващият се албански фактор ще е водещ, а ключовата намеса ще бъде от страна на САЩ, които имат много по-голямо влияние в страната, отколкото ЕС. Въпросът е дали Македония ще престане да се държи като Бивша югославска република, или ще започне най-накрая да се държи като Република Македония? От отговора на този реторичен въпрос зависи и бъдещето на страната и на целия балкански регион.

Автори: Борислав Ангелов и Яница Георгиевска

17 май 2015

Коментари

comments

Short URL: https://obshtestvo.net/?p=11653

Posted by Общество. Нет on май 17 2015. Filed under Анализ. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry