Г-н Лозев, как минава един обикновен ден в Легиона?
 В легиона е трудно да се говори за обикновенни дни. Единственото нещо, което съпровожда постоянно решените да пробват своя шанс, в това сурово общество, още след постъпването им в приемния пункт, е желязната дисциплина, диктувана от техните командири и само истинското желание да служиш в редиците на Чуждестранния легион ти дава сили да се справяш с всички тези “обикновенни дни“, които описвам в книгата си “АЗ, ЛЕГИОНЕРЪТ. Френският чуждестранен легион – легенда и реалност”.
Все пак можем да обобщим тези “обикновенни дни“ в три групи – дните в базата, дните по време на обучение и дните по време на мисия. В базата всичко започва с изрядно почистване, следва доста продължителен крос между 8 и 10 км, и продължаваме с даване на наряди и дежурства в зависимост от нуждите на поделението. По време на учение и маневри, силите на легионерите са изцеждани почти до смърт в дълги походи из пресечени местности или в центрове за обучение на командоси, докато при реални мисии силите на войниците се пазят за истинската битка и всички са в бойна готовност.

Битува мнението, че Легионът е убежище за бягащи от закона, а те често не са добре образованите. Вие имате солидно, дори бих казал елитно образование. Как повлия то на живота ви в Легиона?
По въпроса за бягащите от закона, те, разбира се, все още съществуват, но това няма нищо общо с образованието. Имаше хора, които бяха преследвани по политически причини, както и дребни джебчии. Други се криеха от данъчните служби, а трети от жените си, които ги търсеха с разни трудни дела за развод или за поделяне на имущества. Все пак трябва да отбележа, че за тези, които са търсени от Интерпол, няма място в легиона.
По въпроса за моето образование и как то повлия по време на службата ми в легиона ще ви потвърдя, че ми бе от голяма полза. Най-вече френския език, който научих във Френската гимназия в София, ми помогна много в самото начало на службата, когато повечето кандидати едвам разбираха заповедите и биваха строго наказвани. След две години в бойна рота, досието ми бе прегледано и ме препоръчаха за специализация и към края на службата си работех в административен отдел.
Не бях единствения с висше образование в легиона. Имаше и други легионери с доста солидно образование. Като пример ще дам нашия фелдшер в бойната група – д-р Пешков, който освен, че бе лекар бе и доктор на науките, но икономическата криза, в Украйна през онези години, го бе накарала да потърси нов живот на Запад. Той изпращаше почти всичката си заплата на семейството си в Киев.

В легиона има войници от цял свят. От кои народи имате добри впечатления и от кои не дотам?
Вярно е, че се събирахме от време на време по националности, но е трудно да характеризирам дадена националност само на базата на моя личен опит. Аз имах много приятели руснаци, те наистина са родени да бъдат войници и печелеха уважението на всички, но именно един руснак ефрейтор ме издъни и ме наказаха заради него. В началото на службата си имах приятел американец, който за учудване на всички ни говореше перфектен френски и имаше също доста добро образование. Спречквал съм се с румънци дори стигнахме до бой, но пък по време на първоначалното си обучение служех с един  румънец, с който се разбирахме доста добре. Ние българите в легиона бяхме малко и се подкрепяхме помежду си. 
След първоначалната селекция в легиона вече не се делим на нации, дори устава го забранява, той гласи че всеки легионер е твой брат по оръжие, независимо от цвета на кожата или религията, която изповядва. След като бъдем разпределени и потеглим към своя полк, наше семейство е единствено бойната рота и там миналото и произходът ни нямат никакво значение.

С кои ние българите сме най-близки, като манталитет, напасване, добро взаимодействие?
Като цяло ние българите се сработваме със славянските народи – сърби, руснаци, поляци, чехи.

Какво разбрахте за България и българите от разстояние? Казват, че само така човек може да прецени нещо правилно – като се отдели от него.
Ние сме народ с много интересна история и сме си извоювали нашето място в Европа като свободна нация. Трябва да се гордеем с това и да не забравяме нашата уникалнот и идентичност. Другите народи ни познават с нашето кисело мляко, с гласа на Валя Балканска, който представя цивилизацията на нашата планета в космоса, с проявите ни в спорта, като пример ще ви кажа, че дори в Габон и Чад бяха чували за Христо Стоичков. Винаги бях горд от това че съм българин.
 Има много народи в Европа, като баските, корсиканците, каталунците, които не са успели да извоюват свободата си и днес все още тези райони страдат от терористични организации, скрити зад политически партии. Проблеми в политиката има навсякъде. Не съществуват страни, където всичко да е идеално и перфектно. Разбира се има големи разлики между различните народи, поради различното битие и култури, но всички имаме една цел, да се борим за по-добър живот. Някои страни са по-напред в материално отношение, а други в духовно.

Какво е за вас Франция и французите след опита ви в Чуждестранния легион?

Имперското се усещаше много сред висшите офицери на Легиона, по-голямата част от които са французи. Чуждестранния легион е създаден от краля Луи Филип и има древни традиции останали от монархията и спазвани и до днес. Понякога се чувствах част от императорската войска на Наполеон, но това е просто илюзия. Четох много за историята на Легиона, която е тясно свързана с колониалната политика на Франция и само така разбрах как той се е оформил и оцелял през толкова бурни моменти и две световни войни. Легионът бе мое семейство и моя родина през последните години на миналото хилядолетие.
Днес имам доста приятели и познати французи, както легионери така и цивилни. Те са хора с доста добро възпитание и с едно типично френско лицемерие, в смисъл винаги учтиви и любезни пред теб, без значение какво наистина мислят.
Франция, като държавата, в която е създаден Чуждестранният легион, бе за мен нещо като втора родина, но аз никога не забравих откъде съм тръгнал и с легионерската си заплата успях да помогна на моите близки в България по време на икономическата криза през 1997-а година.

Кои са били най-неприятните места в климатично отношение на които сте бил?
Определено Чад и по специално базата в Абеше. Това бе наистина пустош и единственото разнообразие бяха пясъчните урагани. Но пък оттам са ми и най-интересните спомени.

Сега живеете в Никарагуа. Латинска Америка е много далечно и малко познато място за нас българите. С какво може да ни е интересна?
Никарагуа е уникална държава. Като започнем от това, че улиците нямат имена и всичко е остано по някаква индианска традиция с далечни обеснения. Например обеснението за даден адрес е: от Градската болница, три преки на юг и две надолу, жълтата къща.
Тук има невероятна природа, реки, езера и вулкани. Както и уникална фауна – папагали, игуани, броненосци, изчезващи видове костенурки. Всъщност, като се замисля бих могъл да напиша и няколко книги за Никарагуа 

И накрая искам да ви задам един  по-личен въпрос. Как децата променят един мъж?
Децата са причината да спра в Никарагуа. Аз съм рокер по душа, моят живот е пътят и моя девиз е: “Човек е човек, когато е на път“. Пътешествията с мотор, за предпочитане Харли Дейвидсън, са голяма част от моя живот, но по стечение на обстоятелствата едно от големите ми приключения се оказа създаването на семейство и то не къде да е, а именно в Никарагуа. Почувствах една огромна отговорност, която ме спря и ме накара да се отбия от волното си препускане с мотора. Разбира се, не ме промени изцяло, но ме накара да погледна на живота от друг ъгъл. Децата са най-хубавото нещо, което имаме и не бива да забравяме, че растат много бързо и утре вече няма да са деца, така че днес е моментът да бъдем с тях.

Георги Лозев днес (на мотора си в Никарагуа)

ХИМНА НА ЛЕГИОНЕРИТЕ

Сбогом Стара Европа,
да те вземат дяволите!
Сбогом моя стара родино,
за изгравящото слънце на Алжир.
Сбогом спомени, нашият живот е към своя край.
Имаме нужда от слънце и от пространство,
за да бъдат позлатени нашите армадури.
Ние, прокълнатите от цялата земя,
ние, ранените от всички войни,
ние не можем да забравим
едно нещастие, един срам, една жена, която обожавахме.
Ние, в чиито вени тече гореща кръв,
с мрачни мисли и мъка на сърце,
за да получаваме и даваме удари, сменяме името си
и без страх потегляме към Легиона.
Привет приятели,
нека се признаем за рицари.
Ние с раница на гръб и оръжие в ръка,
ще извървим един и същи път.
За нас е пустинята,
както морето за моряка.
Имаме нужда от слънце и пространство,
за да бъдат позлатени нашите армадури.

 

---

ПОСЛЕДНИ ИНТЕРВЮТА:

ИВО ХАДЖИМИШЕВ: ДНЕС ИМА МНОГО МАЛКО МЯСТО ЗА СОЦИАЛНАТА ТЕМА

ВАСИЛИЙ ВОЛГА, ЛИДЕР НА ЛЕВИТЕ СИЛИ В УКРАЙНА: БЪЛГАРСКИЯТ БИЗНЕС Е ЖЕЛАН В УКРАЙНА

ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: ЯДРЕНАТА БЕЛЕНЕ Е ЕДИН ПОДВИЖЕН ПЯСЪК, В КОЙТО ПОТЪНАХА МИЛИАРДИ

ПЕТКО СИМЕОНОВ: ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО Е ПОДМЕНЕНО СЪС СЛУГИНАЖ

АНЯ ПАВЛОВА: ВНУШЕНИЕТО ЗА ВСЕМОГЪЩЕСТВО Е ПЪТЯТ КЪМ ИНФАНТИЛИЗАЦИЯ НА ОБЩЕСТВОТО

ПРОФ. АНГЕЛ ТОДОРОВ: РАЗРУШАВАМЕ МОРАЛНИТЕ УСТОИ НА ОБЩЕСТВОТО СИ И ТОВА Е НАЙ-СТРАШНОТО

ЮРИЙ АСЛАНОВ: ПРЕЗИДЕНТЪТ НЕ БИВА ДА БЪДЕ ПОДЦЕНЯВАН ДОРИ КОГАТО САМО ГОВОРИ

ПЕТКО БОЧАРОВ: БЪЛГАРСКИЯТ ПРОСТАК Е ПО-ОСОБЕНО И СПЕЦИАЛНО ЯВЛЕНИЕ

ДУШАНА ЗДРАВКОВА: ВАЖНОТО Е ДА НЯМА СТРАХ

Posted by Общество. Нет on окт. 20 2009. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry