НОРМАЛНО Е В ПРАЙМ ТАЙМА, ДА СЕ ГЛЕДАТ ПРОДУКТИ СЪЗДАДЕНИ ОТ НАЦИОНАЛНИТЕ ТЕЛЕВИЗИИ, КАЗВА ОЩЕ ШЕФЪТ НА СЕМ

Георги Лозанов е роден на 26 април 1958 г. в София. През 1982 г. завършва  СУ "Св. Климент Охридски" специалност "Философия". Работи в списание "Българско фото" – 1983-89 г. Редактор и заместник-главен редактор на вестник "Култура" от 1989 г.  Доцент във Факултета по журналистика и масови комуникации на СУ "Св. Климент Охридски".  Член на Съюза на българските журналисти. Председател на Управителния съвет на Българската медийна коалиция.Председател на Съвета за електронни медии (СЕМ). 

 

Доцент Лозанов, доколко политиците днес излизат от своята роля и стават звезди?
Това е една очертаваща се тенденция, която се дължи на обща криза на идеите, бих казал, в световен мащаб. Ако трябва да говорим общо, след периода на модернизма, след това на постмодернизма, сега няма водеща идея, няма водещ стил на епохата. Заради това, след като ги няма идеите, на преден план излизат неща от рода на това, как  присъстваш  на екрана – понякога чисто телесно, как се държиш, как говориш, в какъв тип комуникация влизаш, дори как се обличаш. При нас се прибавя и още нещо – криза на политическите елити, конкретно. Затова те започват да бягат от принадлежността си към политиката към някаква публична роля. Стремят се, да се покажат повече като частни хора, които се занимават с някаква обществена работа, но фактически искат по-скоро да приличат на своята аудитория, отколкото на същински политици, според образеца, който носят.

До каква степен идеологиите бяха изместени от митологиите в политиката?
Идеологията е ужасно нещо, защото има способност да експанзира. Вие знаете до какви големи бедствия доведоха двете големи идеологии на ХХ век. Така че, има бягство от идеологиите, заради травмите, които те донесоха на човечеството. А то големи възможности няма. Идеологията е свързана с един проект на хора, които мислят бъдещото, а другите започват да го живеят. Но такива проекти вече е много трудно да се лансират. И тогава политиката започва да прилича на масова култура. А масовата култура е митология. Както казваше Пер Море: „Новият Олимп е Холивуд”.

Според вас има ли днес покачване на езика на омразата?
Труден въпрос. Покачването на езика на омразата аз не мога да го меря, то е като на река Дунав работата. Преди „Атака” беше много силен източник на езика на омразата. Сега виждам, че тя се опитва да влезе в овладяна вече политическа реч, в логиката на публичната си реализация. Тя се опитва да се доближи до властта, да се вмести в границите на традиционното политическо говорене, традиционните политически логики. Така че, в тази посока можем да кажем, че го няма атакаджийският дух, който беше в началото. Заедно с това обаче има много език на омразата при персонални сблъсъци. Докато по-рано имаше език на омразата във връзка с определени малцинства, което е много опасно, сега това е овладяно. Разбира се, от време на време има националистични изблици. Но национализмът, това му е лошото, че част  от репертоара му е езикът на омразата. За да можеш да издигнеш националното, така да се каже, непременно трябва да намриш враг, когото да атакуваш и често врагът е фалшив.
В изблиците на национализъм по-скоро има език на персоналната омраза.

Като изблиците между Яне Янев и Волен Сидеров…
Да. Започват да си казват едни неща…, но публичният живот не носи това. В публичния живот има една норма и когато се отклониш от нея и започнеш да говориш по-драстично, политиците си мислят, че правят рейтинг. Точно обратното е, стават смешни. Такива драстични сблъсъци винаги са гротескни.

В обществото, като че има настроение, то се долавя, за засилване ролята на СЕМ за регулиране на съдържанието в медиите. Така ли е?
Така е. Има такова настроение и то дойде предимно от “Big Brother Family”. Непрестанно чувам „ Спрете това предаване!” Смисълът на СЕМ е точно в обратното –  не да спира, да цензурира, а да защитава медиите от цензура. Затова, когато има  проблем, който създава обществено недоволство, обществени съпротиви, се опитваме чрез диалог да сменим тона. А не да санкционираме , като спрем предаването. На всичкото отгоре СЕМ няма това право по закон. А и не би могло да има право, защото това са европейски закони, те са създадени, според тази логика – да се меси в съдържанието няма право никой. Намесата в съдържанието отвън се нарича цензура и тя е описана в закона. Тоест това е свързано и с една дълбока лустрация по времето на прехода у хората, за липса на чувството за справедливост. И накрая те гледат да си го изкарат от това, което е най-видимо и най-външно. И тогава, медиите, отделни формати, се превръщат в генералния виновник. Не че тези формати са кой знае колко стойностни, но върху тях се натрупват и проблеми, които те не носят. Те фактически стават изкупителна жертва. Това е тайният механизъм на жертвоприношението още от древната култура. Когато имаш общи страхове и безпокойство извършваш жертвоприношение, което няма връзка с това , от което се боиш. Но това създава едно успокоение на общността. Ние можем да извършваме такива периодични жертвоприношения, и няма никакво съмнение, че масовото отношение към нас ще се подобри, че ще бъдем обект на масово одобрение. Само че тогава няма да бъдем европейски регулатор.

Какво е вашето мнение за турските сериали, които като че доминират в прайм тайма?
Този въпрос има две страни. Турските сериали наистина имат някакви качества, заради които се гледат. Те са свързани главно с това, че техен предмет е консервативна ценностна система, което отговаря на все още патриархалния, в България, модел на мислене и преживяване. Те много добре кореспондират с това, помагат на хората да се избавят от този създаден малко учебникарско- политически образ на поробителя, като че днешна Турция е онази, предишната. Редом с това в самото им имплантиране в програмите има една непремерена комерсиализация, нормално е в прайм тайма, да се гледат продукти създадени от националните телевизии, от самата медия. Тези сериали трябва да присъстват доста по-периферно в програмите, защото, както е сега, започваш да имаш усещането, че с турски сериали се подменя нещо, което не се е състояло. Така че, зрителите започват да се обръщат към тях като към доверие и те печелят рейтинг. Трябва да се има предвид обаче, че ножицата между рейтинга и доверието често може да се разтвори много, и когато пък прекалено много се разтвори,се срутва и рейтингът. Лично аз винаги гледам с много голям респект, когато в прайм-таймът телевизията е дала място на един филм, като програмен ход. Защото да не забравяме, че сериалът все пак е ниска масова култура. Сериалът не е конкретно постижение. Това е малко, какво да кажа, на-на-на… в програмата.

Гледахте ли „Мисия Лондон”? Какво е мнението ви за този филм?
Това е голям бум. Успели са да направят нещо, което много трудно става за истински образец, за масова култура. И в то в плана на забавлението, вече не на сълзите и сантиментите, а на забавлението. Това е някаква съвременна версия на „Бай Ганьо”. А бай Ганьо е много силно влязъл в колективното българско мислене, той е образец, модел, през който можеш да осмееш себе си по приемлив начин. И филмът свръши тази работа. Той не е много милостив и към самият Запад, към неговите представители. Нашето отношение със Запада са тези фондове, които не можем да усвоим, от които откраднахме, въпреки че бяхме приети в Европейския съюз, точно, за да се случи най-после, да живеем според правилата. Изискваме, чакаше се един такъв филм, за да можем да се надсмеем нас себе си в тези нови контакти със Запада, които не са се променили много от времето на бай Ганьо.

Доколко се приема вашата идея за сливане на Националното радио и Националната телевизия по примера на ББС?
Трудно се приема подобна идея, има дебати. Това е смисълът и аз съм обвиняван, че ще сливам нещо, което не е възможно. Точно обратното. Аз лансирах тази идея, и то доста преди да започнат реално промените в закона. Подготвих нов закон, за който има нагласа от страна на управляващите, за да може да се види какъв е потенциалът в нашата среда, този европейски модел да бъде приет, за да започнем отнякъде реформирането на двете медии и според една доказана практика. Най-голяма е съпротивата у хората, които са вътре в медиите. Особено в радиото. На тях им се струва, че ще бъдат ощетени в полза на телевизията. Аз мисля, че това е модел, който да работи от тук нататък за решаване на ситуационна трудност в телевизията. И тези хора имат и тревогата, може би, с основание, че някои хора ще загубят битовия си комфорт, а може би и работата си. Защото добре е, да се преструктурира тази медия, според съвременните разбирания, но това поставя два въпроса. Социалните, така да се каже, ангажименти на държавата за работещи в телевизията е единият – може да се намерят форми на компенсации.  Но как ще се прояви телевизията, че да бъде най-после истинска обществена медия. Това е вторият по-важен въпрос.

 

ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: ВИСШИЯТ СЪДЕБЕН СЪВЕТ НЕ МОЖЕ ДА
РЕШИ ПРОБЛЕМИТЕ НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ

Posted by Общество. Нет on май 7 2010. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry