Ген. Васил Василев: КАТ се нуждае от нова формула, от нова философия

Липсата на контрол върху дейността на редовите полицаи е основната причина за трагедиите и злоупотребата с огнестрелно оръжие, твърди бившият директор на националната полиция

Генерал Васил Василев е завършил Академията на МВР в София. Специализирал е във Вашингтон, САЩ в школата за висши държавни служители. Генералът започва кариерата си като оперативен работник в РПУ Сливница. От 1992 г. заема поста началник „Полиция” към Окръжно управление на МВР – София. През 1997 г. е назначен за Директор на РДВР- София, а от 5 декември 1998 г. заема поста Директор на Национална служба „Полиция”. Ген. Василев е единственият директор на националната полиция, който най-дълго е заемал този пост – 5 години, от началото на демократичните промени у нас. От 2004 г. е главен експертен съветник към Комисията по вътрешен ред и национална сигурност към Народното събрание. Женен, с единствен син Теодор, който наскоро сключи граждански брак. Кумува столичният кмет генерал Бойко Борисов.

Едно интервю на Калоян Методиев

Изразът “войната по пътищата” е ваш патент. Докъде според Вас ни докараха военните действия?
С всеки изминат ден обстановката по пътищата става все по-тежка. Преди два дни загинаха наведнъж 10 души, а още 42 бяха ранени. Горе-долу се нареждаме на едно призово място по брой на ранените и убитите след войната в Ливан. При положение, че там се стреля с най-модерни оръжия, а тук се избиваме със стари коли и с неопитни шофьори. Това в кръга на шегата, но положението наистина е катастрофално и ако не се вземат адекватни мерки, статистиката на жертвите ще се увеличава и то не в аритметична, а в геометрична прогресия. Всяка година по пътищата загиват толкова хора, колкото живеят в един блок с девет входа, а жителите на един малък град от типа на Годеч са тежко ранени. Можем да си представим колко пари отиват по лекуването и възстановяването на тези хора. Големи са и житейските трагедии и то само защото ние, българите, не може да налучкаме верния път, за да си оправим движението по пътищата.
Как мислите, че трябва да се разреши този проблем?
Едно от условията е да се оправят пътищата, по които се движат автомобилите. Същото важи и за пътната маркировка. Това са много важни неща. След което говорим за обучението на шофьорите. Не може за 20 дни да получиш професия. Общо известно е, че книжки се купуват, дават, тоест – създават се убийци. Има курсове, които създават убийци, а не шофьори. Никаква не е разликата между  един, който те чака с автомат на улицата да стреля по тебе или шофьор, който кара с бясна скорост при това мъртво пиян. Разлика нула. Паркът с колите е застаряващ. Никаква техническа подръжка няма на колите. Ние сме единствената страна, в която се използват гуми втора употреба. Аз исках да забраня продажбата на гуми втора употреба. Защото какъв е спирачният им път? Защо не се правят два пъти в годината прегледи на българските автомобили?
Може би шофьорите също имат нужда от затягане на дисциплината.
 Най-голямата трагедия, с която трябва да се преборим, това е пиянството. Пияните шофьори, които си позволяват да карат коли в такова състояние, трябва да бъдат жестоко наказвани. Ние се намираме в екстремална ситуация. Трябват жестоки глоби и спиране на автомобила за определен срок. Не конфискация. Много хора скочиха срещу предложението ми, че видите ли, искал съм конфискация на имущество. Не искам да конфискуваме нищо. Искам просто колата на този пиандурник да бъде спряна от движение за известно време. Другото нещо е събирането на глобите. Не може да се събират 5-6% глоби. Няма дисциплина, защото всеки мисли, че е ненаказуем.
Пътните полицаи нямат ли също вина за тежкото положение по пътищата?
КАТ трябва да седнат и много бързо да си преустроят работата, а именно за наказателните постановления. До една седмица да можеш да отидеш да си вземеш наказателното постановление и да си платиш глобата. Тогава може да си вземеш талона. В Европа има въведена практика –  не си ли платиш глобата в срок, отиваш в съда и той ти определя друга, доста по-солена глоба. Не платиш ли и нея в срок – идват данъчните и ти взимат телевизора. Българинът много добре започва да разбира, но само, когато е застрашен да му бръкнат в джоба. Друг проблем е огромно увеличени на  автомобилите в България. Пътната мреже обаче нито се подобрява, нито се разширява.
 КАТ ли е слабото звено на полицията?
КАТ се нуждае от реформа. КАТ се нужде от нова философия. КАТ се нуждае от сериозни промени. Какво казвам аз за катаджиите – никога не трябва да говорим, че са нахакани, че са корумпирни. Да, има отделни хора, които хвърлят катран в кацата с мед. Катаджиите са за мен едни достойни хора, защото те са първите, които пристигат на катастрофата и те са хората, които са спасили много човешки животи. Това трябва да им се признае. Катаджиите обаче трябва да престанат с това дебнене из храстите, с което дразнят хората. Пътният полицай трябва да е видим. Той трябва да стои на пътя. Той трябва да контролира движението. Този човек трябва да е разпоредител на пътя. Държавата трябва да се погрижи за него. Не може да е с една униформа да се работи и януари, и август. Сега е 40 градуса на пътя и пътният полицай след първия час вече е демотивиран да работи, защото е вир вода. Държавата трябва да му създаден условия. Не може пътен полицай на магистралата да бъде с кола без климатик. Живеем в 21 век. Хората правят разходки до Космоса, нашите катаджии карат едни стари коли, прашясали. Неговият автомобил трябва да бъде за пример. Да е облечен спретнато и адекватно на климатичните условия. Той представя лицето на България. Чужденците се срещат само с пътни и гранични полицаи, например. 
 

Какво друго трябва да се промени в работата на КАТ?
Трябва да се промени отчетът на работа на КАТ. Сега в момента отчитат работата на пътния полицай по това колко акта е написал и колко хора е наказал. За мене това е преследване. Те си търсят жертви. По-друго ще бъде, когато на катаджиите се разпределят районите и когато му се отчитат колко катастрофи са станали. Ако за годината в неговия район има само едно произшествие, то значи, че той е провел   една сериозна превантивна работа и той е добрият полицай. Искаме да виждаме пътните полицаи в училищата. Децата са много впечатлителни  и на тях в съзнанието им остава много дълго време как полицаят ги е научил да пресичат, например.  Трябва също да подменим бездушието и чиновничеството в организацията на работа на КАТ. Знаете със смяната на номерата колко се дразнеха хората.
 

РДВР – Пазарджик  и оставките там – не са ли закъснели?
Пак казвам – не трябва да наричаме убийството нелепо, умишлено, предумишлено. Трябва да се пазим от такива квалификации, защото обществеността веднага ще се настрои. Единствено и само съдът ще каже какво е това убийство. Връщайки се към РПУ – Пазарджик трябва да кажа, че това са натрупани  условия, които са довели до  точно този инцидент. Нима началникът на районното управление не е знаел, че тия полицаи ходят горе, ядат, пият и гърмят постоянно? Че са си направили на стената на хижата стрелбище и даже са си нарисували мишена? Той не го е знаел това нещо?! Този началник на районно управление и този началник на групата как са допуснали двамата полицаи да отидат някъде да вършат нерегламентирана проверка?! Това е хаос. Те трябва постоянно да са на вниманието на началника, на дежурната част. Това е липса на всякакъв контрол. За мене началниците на районното управление и на групата са виновни.
 

Как трябва да се промени тази ситуация?
Полицаите са оставени без контрол. Навремето, като директор на полицията, аз бях издал заповед: по една събота и неделя в месеца полицаите да се явяват в извънработно време и да тренират практически как да изпълняват служебни задължения. Това включваше разговор с хора, защото те не знаят как се води разговор – говорят на „ти”, особено по места. Второ, как се прави обиск, как се влиза в къща, как се спира автомобил. Защото съм присъствал на случаи, когато автомобилът се спира през нощта  и катаджията казва на шофьора: “Запали фаровете!” и после се навежда да му прочете книжката. А колата работи, той може да го сгази. Всички тези умения трябва да се отработят практически. Полицаите всеки месец трябва да минават на изпит как и къде се борави с оръжие. Стои и въпросът: трябва ли полицаят да носи оръжие? Какво прави полицаят с оръжие на мач, митинг, скандал на улицата. Смятам, че живеем в един доста демократичен век и трябва по-силно да слагаме акцента върху закона. Трябва да започне дебат: нужно ли е оръжие на полицаите? Нужно ли е оръжие на обикновените хора?  Ето затова аз обвинявам нисшия и средния ръководен състав, които не се грижат за подчинените си. Оставките сами по себе си няма да свършат работа. Аз съм минал през тая мелница. Ще дойдат други. Ако не се премахнат условията, причинили тези трагедии – следващия началник ще го изгоним след един месец. От друга страна трябва да се обърне внимание и на висшето ръководство относно контрола на поделенията по места. Разберете –  най-важното е контролът и обучението на полицая. Както и естествената среда, в която да се развива.
 
Какво имате предвид?

Младият полицай в Бавария през първите 5 г. стои в едно т.нар. полицейско обкръжение. Ходят на кино, театър, екскурзия , но винаги с колеги. Тоест той не се отделя от групата. У нас липсва тази грижа. Нашият полицай работи днес и утре, а като не е на работа, никой не знае къде е. Той може да стои в кафенето, но с какъв контингент се среща, какви ангажименти поема – никой не може да каже. А това са много важни неща! И другото основно нещо е кадровият проблем. Подборът на полицаите. Трябва да бъде много прецизен.– 

Вие сте известен с непримиримото си отношение към футболното хулиганство. Какъв е вашият коментар за грозните сцени на последния мач на Левски?
  Да, така е. Аз съм създателят на Закона за футболното хулигнство. Идеята за закона я дадох през април 2002 година. Разработихме я с тогавашния ми заместник Митко Брайков. Той беше член на Европейския съвет по въпросите на футболното хулиганство. Сега България няма такъв представител. Има един чл. 20 от закона, който не се спазва, а именно: правят се компромиси с фен клубовете. Вътре пише, че не трябва да се разрешава вкарването на факли и други такива запалителни материали на стадиона, но на практика става обратното. Споразумяват се уж да е някъкъв „студен огън”, едни такив измишльотини и феновете ги вкарват. Контролът трябва да бъде жесток. Стадионите ни обаче са непригодени. Сега в БФС не могат да се лицензират стадиони. Те са под всякаква критика. Те не са и поляни, защото някои са даже наклонени. Решаването на проблема с футболното хулиганство ще бъде дълго и тежко. Тия момчета както хвърлят бомбите срещу полицаите, утре могат да ги занесат на някое друго място и там да ги хвърлят по хората и къщите им. Те ги правят и ги носят, когато пътуват в тролеи и трамваи, например. Ами ако се взриви една бомба в трамвая? Как ще обясним на света, че това е футболно хулиганство, а не е проява на  тероризъм.
 Каква по-специално трябва да бъде работата на полицията?
Полицията трябва да провежда целенасочена агентурно-оперативна работа в  средите на футболните фенове. Трябва да започне да се прилага стриктно законът, а именно – да не се допускат установени футболни хулигани на стадионите! На изявените футболни хулигани може да им се разлепят снимките пред стадионите. В часа на мача да биват викани в полицията и там да  се разписват. Да бъдат лишавани от възможността да гледат мача. Това е една доста успешна превантивна мярка, която се прилага и досега в Германия, Италия, Испания. Освен това стадионите трябва да бъдат оборудвани с камери. В Испания съм виждал от един център да се наблюдават 10 стадиона.
 

Г-н генерал, ще ви задам един личен въпрос – какво разви у вас, като личност, дългогодишната полицейска работа? Можете ли да познаете например един престъпник от пръв поглед?
Това са митове, че престъпникът може да се познае от пръв поглед. Аз съм виждал хора, които са страшни престъпници, с вид на ядрени физици – възпитани, културни. А всъщност се занимават с крупни измами. По антропологични данни не може да се кажа кой какъв е.  Колко му е голяма главата, колко му е малка – не може да се твърди със сигурност, че това определя поведението на даден индивид. И който твърди, че ги разпознава по външни признаци –  лъже.
 

Полицейсият нюх какво ви казва за президентските избори?
Знаете ли, аз не съм политик и се държа на страна от политиката. Такава ми е работа в Народното събрание, че съм длъжен да работя с всички политически сили – БСП, ДСБ, НДСВ, Атака, ДПС. Всички те са легитимно избрани от българския народ. Колкото до президенските избори – от една страна дясното е силно разпокъсаното и раздирано от вътрешни препирни. От другата страна са левите, които подкрепят сегашния президент Георги Първанов. Той все още не се е кандидатирал. Предполагам, че ще има инициативен комитет, който ще му издигне кандидатурата. Неговата кандидатура е доста силна, защото на този етап няма сериозни опоненти. Не знам какво ще е намерението на бившия ми колега Бойко Борисов. Но ако така върви работа, аз смятам, че президентът Първанов ще си остане за втори мандат.
 

Вие бяхте шеф на полицията по време на две дясно-центристки правителства? Как виждате десницата днес?
Това, че съм бил на високи позиции при тях, с нищо не е наложило да се политизирам. Всеки има свои убеждения. Тези хора от дясното пространство, ако не престанат непрекъснато да търсят нещо дребно в отношенията си, никога няма да направят нещо голямо. Аз така мисля. А голямото е да се сплотят, за да могат да бъдат конкурентноспособни на политическия пазар. Иначе тия дребни ежби ще си продължават. Дребнотемието е един тежък и дълъг процес. Хората  не обичат да виждат това. Те обичат да виждат силни политици, които не ги лъжат и са способни наистина да направят нещо. Личностите, които ръководят дясното пространство, не ги виждам как ще седнат заедно да прегърнат някаква обща идея. Може би политическият елит трябва да претърпи някаква промяна.
 

Бойко Борисов гради партия. Повечето областни координатори и служители в общината са от МВР. Какво мислите за това?
Първо трябва да вземете и да прочетете характеристиката на Бойко Борисов. Това е един невероятно амбициозен човек. Аз съм работил с него и го познавам отдавна. Сдружението, което е направил, защото още не е партия, има доста голяма обществена подкрепа. Аз я свързвам най-вече с неговата личност. Това, че доста хора от МВР са намерили място в ГЕРБ, не е нищо лошо, ако тези хора, когато са били в МВР, са излезли оттам с добро име. Единственото, от което Бойко трябва да опази сдружението е от т.нар. мижитурки. Хора, които искат да се докопат до сдружението, само за да се докопат до власт. Те нищо друго не правят освен да величаят вожда, след което, разбира се, го сриват.
 

По време на НДСВ една гилдия, тази на  юристите, доминираше правителството. Добре ли ще бъде Бойко Борисов да направи правителство от бивши полици?
(смее се)
Както казват – бившият полицай е дялан камък и става навсякъде. Все пак полицаите не са хора, които могат да управляват една икономика, например. Там са нужни хора, които да управляват икономически, социални проблеми. За отделни честни и почтени полицаи, ще се намери място, разбира се. Но правителство, съставено  изключително само от полицаи, ми се струва малко нереално.
 

Вашите политически амбиции?
На този етап не съм се замислял за моето политическо бъдеще. Все пак това са мои лични тайни, които може да се кажат на по-късен етап.

ПОСЛЕДНИТЕ 5:

Велислава Дърева : някои се разплащат с истината, други си плащат за нея 

Николай Колев-Босия: У нас мафията си има държава 

Васил Филипов : Енергийната мафия царува в България 

Иван Костов : Управлява ни коалиция на корумпираните 

Васил Пенев: Възможно е Борисов да оглави ляво-центристко правителство

Коментари

comments

Short URL: https://obshtestvo.net/?p=168

Posted by Общество. Нет on авг. 3 2006. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry