ХОРАТА С РОБСКА ПСИХИКА, КОИТО ОБИЧАТ НА МАСАТА ДА ИМАТ ВСИЧКО И ЗА НИЩО ДА НЕ ОТГОВАРЯТ, НО И ДА ИМАТ ДОБЪР ГОСПОДАР. ТЕЗИ ХОРА НЕ МОГАТ ДА ВИРЕЯТ В ЕДНА ДЕМОКРАТИЧНА СВОБОДНА СРЕДА, КЪДЕТО ОТ ТЯХ НЕЩО ДА ЗАВИСИ И НАЙ-ВЕЧЕ СОБСТВЕНОТО ИМ БИТИЕ. ТЕ ИСКАТ ДЪРЖАВАТА ДА СЕ ГРИЖИ ЗА ТЯХ И ЗАТОВА ДО ДЕН ДНЕШЕН ТЪРСЯТ СПАСИТЕЛЯТ

Доц. Веселин Тепавичаров е роден на  5 декември 1957 г. в гр. Етрополе. Завършил е Историческия факултет на Софийския университет. Доктор по история с тема "Социалната политика на правителството на Александър Цанков /1923-1925 г./" В момента е преподавател по етнология. Автор на книата: „Потестарната култура в родово-племенните общества”. 

 

 

Господин Тепевичаров, според Вас,  кога започна преходът у нас?  На 10 ноември или по-късно –  през 1997 г.?
Според мен преходът започна с идването на власт на  Михаил Горбачов и с икономическия крах на социализма. Още през 80-те години се забелязва кризата на социалистическата система. Разбира се, аз поне не съм вярвал, че тя може да си отиде от само себе си. Разговаряли сме с колеги и си мислехме, че ако тя си отиде, това ще стане по начина, по който си отиде нацизмът. За щастие война нямаше и слава Богу, че съветското ръководство, и по-специално Горбачов, възприеха един разумен вариант като разпуснаха нещо, което трябваше да си отиде. Това беше дворец построен с кибритени клечки, който рухна много бързо. Друг е въпросът, че огромната маса от хора в България и постсъветското пространство, с изключение на страните от Централна Европа, където историческата традиция е друга, и където имаше антисъветски и антикомунистически настроения през цялото време на т.нар. социализъм, тази политическа система беше дълбоко вкоренена в съзнанието и мисленето им, за нещастие бих казал.
Но… да се върнем на въпроса кога започва преходът? Казахме вече към средата на 80-те години, когато става ясно, че за тази социалистическа система няма никакво бъдеще. Аз много добре си спомням един разговор с кореспондента на в.”Правда” в София – Павел Жмирньов, който гостува в нашия факултет. Той каза тогава, че не можеш да бъдеш военен гигант и икономическо джудже. И това може би обяснява много неща.
Според мен преходът у нас започна точно по средата на 80-те години, когато започна и подготовката на политическия елит за него. Няма да забравя как през 1987 г. в Студентския град, където аз живеех, бяха сложили един впечатляващ надпис “Свободна ли е “Екогласност”, след като нейният рупор е радио Свободна Европа?”
Аз съм историк, добре познавах системата на социализма и се учудих, че официалните власти слагат подобен плакат. След като минаха години стана ясно, че това е била подготовката за прехода – създаването на профсъюзи, създаване на политически сдружения /неформални сдружения, както ги наричаха/, които трябваше да поемат ролята на опозиция при свалянето на Тодор Живков. Това за мен беше нагласена работа.

Искате да кажете режисирана работа?
Да. Тъй като начело на сдруженията бяха агенти на Държавна сигурност. Ние тогава не знаехме това нещо, но с течение на времето излезе наяве каква е ролята, и на Петко Симеонов, и на Констатин Тренчев, и на Александър Каракачанов и т.н. Така че това беше режисирано, това беше една подготовка за създаване на герои-антикомунисти, а всъщност подготвени за ролята опозоционери. Същото стана и с Ахмед Доган.

Кой беше режисьорът на прехода?
Поименно не бихме могли да кажем кои са режисьорите, но несъмнено един Андрей Луканов имаше важна роля в този  преход. Но той поне имаше, така да се каже, смелостта да се появи в светлината на прожекторите. Знаехме го, той беше публична личност. Но имаше и други, според мен, това са хора около Тодор Живков – след 1989 г. те се оттеглиха встрани и  дирижираха прехода зад кулисите. Един от тях несъмнено е Спас Русев – един човек, който никога не се е появявал публично, но има твърде голяма роля в създаването на неформалните сдружения и дори на самото СДС. Голяма е неговата роля и за идването на царя.

Объркан ли беше моделът на българския преход?
Не, моделът не е сбъркан. Той така е замислен от комунистическата върхушка. Вижте, за много хора той е грешен, защото ние очаквахме да се случат други неща. Трябва да се има пред вид нещо, което е много важно – преходът започна без Нюрнбергски процес, на който да се осъди явлението комунизъм. Преходът беше договарян между елита на социализма и западната система. Той беше договорен и те бяха оставени да правят каквото намерят за добре. И пак да кажа – по историческа традиция у нас именно комунистическият елит замисли прехода така, че да е изгоден за него. Да се създаде една бутафорна демокрация – имам пред вид създаването чрез системата на Държавна сигурност, на бившия комсомолски, партиен и стопански апарат на Партията, създаването и насищането на общественото пространство с политически, профсъюзни и икономически субекти, които обаче да бъдат под техен контрол, и да изпълняват определени роли.

Как стана така, че четири години след 1997 г. Симеон и Първанов пометоха управлението на ОДС?
Тук трябва да кажа няколко думи за самия Симеон. През 90-те години много хора от синьото пространство смятаха, че той ще е голямата надежда на демократична България. Но нещата въобще не са стояли така. Сега излязоха много сведения за неговото битие. Наистина, в първите години на неговото изгнание българските и съветските тайни служби са следели много внимателно неговото поведение. Имало е разработка и за неговата сестра под псевдонима Змията. Самият псевдоним говори, че от службите са се опасявали от тях. В битието на бившия цар има такъв момент и то от 1956 г., когато навършва 18 години. Той създава тогава една широка коалиция от антикомунистически задгранични партии и на рождения му ден се излиза с една декларация от създадения Комитет за възстановяване на Търновската конституция. Това е отразено в един вестник, който е в Народната библиотека. Това е вестникът на гочевистите, на Демократическия форум, позициониран в Ню Йорк. Създава се наистина един широк спектър от партии с изключение на БЗНС на бащата на Анастасия Мозер и Българския демократически форум /бившите легионери/.
Само седмица след като излиза Декларацията,  Държавният департамент на Щатите излиза с контра декларация, като казва, че монархията е остаряла форма на управление и, че победителите във Втората световна война никога не могат да позволят съюзници на Хитлер отново да вземат властта. С подобни декларации в рамките на две седмици излизат правителствата  в Бон, Англия и Франция. И тогава, наистина става ясно, че Симеон не може да мисли за връщане в България, което пък, от друга страна го превръща в удобна фигура за комунистическите тайни служби. В един вестник “Изгрев”/той не излиза редовно/, на Българската радикална партия, която е в Лондон, от 1961 г., има статия, в която се казва, че след провала на Декларацията,  след охлаждането царските амбиции на Симеон II, домът му много често, и то със съгласието на режима на Франко, е бил посещаван от българските и съветските тайни служби. И аз мисля, че още тогава Симеон е бил ангажиран. Вече не е тайна, че Атанас Тилев /агент Румянцев, както е известно/  е имал много голямо влияние в семейството на Симеон. Те са били приятели и ми се струва, че той е имал голяма роля в ангажирането на царя за каузата на българската посткомунистическа клика. Така че него го докараха тогава, когато България наистина тръгна. Защото каквото и да говорят, правителството на Костов разчисти Авгиевите обори и  проправи пътеката към ЕС и НАТО. И, ако не бяха докарали Симеон, Костов щеше да спечели и следващите избори. Но за огромното мнозинство от хора с антикомунистически възгледи, Симеон беше синоним на антикомунизма и на едно монархическо минало. Защото те го свързваха най-вече с неговия баща, който наистина е бил един умен управник.
Колкото до ролята на Първанов в помитането на СДС, ОДС – той е само една пионка. Тук става въпрос за тези задкулисни аранжори на прехода. Но пак казвам: Спас Русев беше в основата на създаването на царското движение. И поради тази причина повечето антикомунисти съзряха в царя истинската демокрация, прозападната ориентация. Не може да виним хората за това, че направиха грешен избор. Сега много от тях се разочароваха от НДСВ и разбраха, че Симеон е загубена кауза за България. Между другото и самите комунисти не го обичат, защото те имат навика да употребяват. Използваха неговото лице, а той си свърши неговата работа. Сега няма да се изненадам, ако му вземат имотите, които му обещаха.

Каква е връзката между Бойко Борисов и прехода?
Има връзка, разбира се, това е част от общия замисъл. Бойко Борисов е възпитаник на МВР. Той често обича да споменава дядо си по майчина линия, който е застрелян наистина от народния съд, но нищо не споменава за своя баща, който е полковник от МВР. Той е представител на тази група, на тези, които аранжираха прехода и създаването на ГЕРБ трябваше да замести онова, което се наричаше СДС. Впрочем и СДС беше създаден да манипулира хората с антикомунистически възгледи. И, разбира се, Иван Костов беше този, който постепенно от СДС създаде онази партия, която е нужна на хората с антикомунистическа и демократична ориентация. Точно поради това  след 2001 г. посткомунистическата олигархия направи всичко възможно да унищожи СДС и да го замести с този сурогат, който се нарича ГЕРБ.

Вие сте историк. Има ли днес своеобразна реабилитация на режима на Тодор Живков? Реабилитиран ли е самият Живков след две десетилетия?
Има реабилитация, разбира се, как да няма. Сред по-възрастното поколение и сред хората от по-малките градчета, сред по-необразованите се създава една митология за Тодор Живков, че това е  човекът, който е бил за народа и е бил от народа. Понеже медиите се държат от такива хора, всички те са подвластни на комунистическата олигархия и много добре насаждат този култ към миналото, и  по-специално към Живков.

Култ или сантимент?
Сега Живков се превръща в мит. Навремето, знае се, всички го псуваха. Дори на един митинг в Правец, пък и навсякъде на митингите на БСП след 1989 г., образът на Живков се развяваше като някакво страшилище, той беше обвиняван за главния виновник на кризата, но с течение на времето, споменът за онова, както казват, сигурно време, отново оживява. У хората с робска психика, които обичат на масата да имат всичко и за нищо да не отговарят, но и да имат добър господар. Тези хора не могат да виреят в една демократична свободна среда, където от тях нещо да зависи и най-вече собственото им битие. Те искат държавата да се грижи за тях и затова до ден днешен търсят спасителят. Ето вече и Бойко Борисов, както и царя преди това, не е спасител. Не е, защото миналото не може да се върне. Затова се създават такива кухи очаквания,  но за обикновения човек, който не си задава толкова много въпроси и не може да чете политиката. И сега виждаме, че Борисов не върши кой знае какви неща, но медиите услужливо го пробутват като народния човек, човека от народа. А и той не веднъж е казвал, че се е учил от Тодор Живков, нали му беше бодигард? Борисов се опитва да му подражава – хем да бъде твърда ръка, хем да бъде човек, който се грижи за народа. Иначе… ами той е собственикът на “Ипон”, мутренска фирма, която охранява “Лукойл” / руска фирма, както е известно /

Ще се включи ли в политическата карта АБВ?
Не, не може да се включи, колкото и медиите услужливо да пробутват този проект на президента. Аз мисля, че той няма от къде да вземе електорат – би могъл само от БСП, и то от периферията на БСП. Както и Симеон взе от периферията на БСП навремето. Или това да са хората, които да познаят  в Първанов социалния човек.
Аз мисля, че този проект ще се провали. Такова е усещането ми. Вече лека полека възрастното поколение си отива. Второ, толкова пъти се провали идеята за спасителя, човека с твърда ръка. А и младото поколение няма такова мислене, стои по-далече от политиката, но не вярва в спасителя. То мисли за себе си и вярва в себе си.

Според Вас каква политическа година се очертава?
Не виждам да се случат през тази 2011 г.някакви големи политически вълнения. Вече стана ясно, че Борисов винаги ще разчита на подкрепата на атакистите, тъй като те са от едно и също котило. Често обичам да казвам на моите студенти, че политическият живот в България е нещо като тези митологични змейове от руската митология, където един змей е с десет, дванадесет или петнадесет глави, но сърцето е едно. Така че, като махнем двете партии от Синята коалиция, на всички останали политически субекти  от българското политическо поле различни са само главите. Дори БСП и ГЕРБ са част от този змей, “Атака” – също.
Аз мисля, че това правителство ще си изкара мандата, но няма да се учудя, ако ГЕРБ на следващите парламентарни избори не вземе толкова много гласове и направи една коалиция с БСП, както стана коалиция НДСВ – БСП. Що се отнася до президентските избори, там ще има повече вълнения.

Posted by Общество. Нет on ян. 4 2011. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry