ТОДОР ЖИВКОВ Е ТИТАН В СРАВНЕНИЕ С ДНЕШНИТЕ ЛИЛИПУТИ. КАК ЩЕ СРАВНЯВАШ ТОДОР ЖИВКОВ С ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ?

ДНЕС КАТО ГЛЕДАМ ТАЗИ РАЗЮЗДАНОСТ, ЗАПОЧВАМ ДА МЕЧТАЯ ДОРИ ЗА ОРГАНИЗАЦИЯ КАТО „БРАННИК”, КАЗВА ОЩЕ ПРОФ. ВЪЛКАНОВ

Проф. Велко Вълканов е роден на 16 ноември 1927 г. в Елхово. Завършва право в СУ  "Св. Климент Охридски". Доктор на юридическите науки на Лайпцигския университет, Германия. Адвокат. Безпартиен. Депутат (1990 – 1997). Независим кандидат за президент, подкрепен от БСП през януари 1992  г. Почетен председател на Българския антифашистки съюз.

Проф. Вълканов, вие сте известен като изключително честен човек, няколко пъти сте бил депутат, активен общественик, кандидат-президент, а в същото време винаги сте бил безпартиен. Не е ли малко необичайно това?
Никога не съм бил член на каквато и да е партия. В ранната си младост членувах в Земеделския младежки съюз (ЗМС), но никога в БЗНС. Когато бях в Германия имах идея да стана член на БКП, но така и не я осъществих. След завръщането ми в България не се реших да кандидатствам, т.к. хората, от които зависеше приемът, кой знае защо, не гледаха добре на мен. Като студент, под предлог, че не съм плащал много месеци членски внос бях изключен от СНМ, което ми навлече много неприятности по-късно. Близо три години и половина бях черната овца на курса в Юридическия факултет. Днес трудно бихте могли да си представите какво означаваше тогава, през 1949 г. да не сте член на единствената младежка политическа организация. Означаваше материални и преди всичко морално-политически ограничения.
И така не направих повече никакви опити да стана член на партията, но и не изпитвах потребност.
След 10-ти ноември, когато станаха промените и всички се възторгваха от синята идея и дори членове на БКП късаха червените си книжки, вашият ориентир остава лявото. Защо не ви привлече новото?
Не може да се каже, че не съм бил привлечен от идеите за промяна. Нещо повече – оказах се в центъра на най-важните политически събития. От една страна, по решение на секретариата на БКП, беше учреден Комитетът по правата на човека, на който станах член, а от друга дисидентските групи ме привлякоха за консултант. В комитета бях аз, Телалов, Ефрем Карамфилов, пловдивският митрополит, снахата на Иван Пръмов – Меглена Кунева, сега е еврокомисар, и в същото време съветвах групата на Чавдар Кюранов, хората на Петър Берон, самия Желю Желев.
На 10 ноември ликувахме. От Москва се обадиха да напиша статия за предстоящия процес срещу Тодор Живков. За съжаление, обаче, още на първия месец усетих накъде отиват нещата. Първото прозрение дойде от едно изявление на Светка Даскалова във в. „Земеделско знаме”, че те не са за социализъм. Спомням си – още веднага сърцето започна да бие тревога. И при една среща със Стефан Продев, който беше поканен на разговор в СДС, ги предупредих: „Стефане, това не са наши хора. Не с тях!”
Скоро крайно десните в СДС ме възневидяха. Те не можеха да приемат моята независимост, която отстоявам и до днес.

Вие май участвахте в Кръглата маса?
Да. Тя беше изключителен успех за десните. Те изведнъж придобиха легитимност, превърнаха се в партньор на БКП. Беше време на формиране на партиите и аз взех думата и развих принципите на пропорционалната избирателна система. В онзи момент, според мен, тя можеше да съдейства в по-голяма степен за политическото структуриране на обществото.
В същото време вършех много работа в Комитета за правата на човека. За Ахмед Доган колко пъти съм тичал! Таня Желязкова, жената с която имат син, колко пъти е искала съдействие да го освободят от затвора. С Доган бяхме в добри отношения, но на президентските избори той не ме подкрепи и 400 хил. гласа отидоха за Желю Желев.
Бяхте кандидат за президент…
Бях независим кандидат-президент в двойка с Румен Воденичаров като кандидат-вицепрезидент. Бяхме подкрепени от партията. На заседание на Политбюро, там беше и Александър Лилов, обявиха това решение.
Предизборната борба беше изключително трудна. Имахме срещу себе си в лицето на СДС неподбиращ средставата си противник. Желев победи с по-малко от 300 хил. гласа. За нас с Румен гласуваха 2 443 434 избиратели, а за двойката Желю Желев – Блага Димитрова – 2 738 420. Те спечелиха с подкрепата на мюсюлманите.
Сега работите с партията на българските комунисти?
С тях работя, те са най-симпатични. Там няма председател, секретари представляват партията – Минчо Минчев, Васил Коларов, внукът на Васил Коларов.
Вие бяхте на погребението на Слободан Милошевич. Като какъв?
Месец след арестуването му имаше голяма среща на Европейския форум за мир. В бюрото на Форума имаше представители от различни страни и аз предложих да учредим Комитет в защита на Милошевич. Немските другари се сепнаха, но руснаците, украинците, белорусите ме подкрепиха. С руския професор Кузнецов написахме картък текст, преведохме го на немски и след официалното заседание на форума аз прочетох декларацията-обръщение, която всички подписаха. Бях избран за председател на новоучредения комитет. От България декларацията подписаха  д-р Мими Виткова и Захари Захариев.
На процеса не бяхме допуснати, но аз два пъти посетих Милошевич в затвора, два пъти и той се свърза оттам по телефона с мен, тук в София. Беше много трогателно.
С Мими Виткова бяхме и  на погребението на Милошевич в родния му град – Пожаревац. Там произнесох прощално слово.
Вие сте единствения, който си е позволявал да критикува откровено Жан Виденов и да го съветва в същото време…
Той се оказа човек, способен да понася и най-сурова критика, стига да е уверен, че тя е добронамерена. Изразявал съм недоволство от някои хора в правителството му, критикувал съм заради неоправдано слабата ефективност в борбата срещу престъпността и т.н.
Жан Виденов показа качества на лидер, излъчваше политическа и нравствена чистота. Основната му грешка беше, че се отдалечи от всички стари кадри в партията.
Какво мислите за младото поколение?
Деца, момичета, момчета – изпусната работа. Преди 9.IX.1944 съм бил 16-17 годишен – в училищата беше строго, имаше дисциплина, ред, номера. Днес като гледам тази разюзданост, започвам да мечтая дори за организация, като „Бранник”. Трябва да има някаква организация да ги вкара в пътя, както се казва, да възпитава.
Вие със сигурност знаете кой беше Вълко Червенков. А знаете ли къде неговите внуци? В Америка, разбира се. Работят, укрепват американската икономика. На всички наши другари, сегашните, които са на власт, децата им са в чужбина. На всичките. Още навремето ги пращаха в американски колежи. Надяваха се като се върнат да помогнат. Върнаха се юпитата и ни разгониха фамилията. В държавата се наложи античовешки модел. Всичко сега се свежда до пари, всичко се продава. И младите започват да се приспособяват в тази парична джунгла, за да оцелеят. Може би едно трето поколение след нас ще израстне и ще разбере, че това не може да продължава повече.
Днес младежта ни е изоставена, възпитаване от телевизията, тя морално се разлага.
Споменахте телевизията, как приехте намерението на Нова телевизия да възпитава, да приучва към благотворителност с шоуто Биг брадър?
Чудя се защо пуснаха внука на Тодор Живков, да се завре буквално в подобна мръсотия. Не зная колко пари е получил, за да влезе там, но на никаква цена Иван Славков и Жени Живкова не трябваше да позволяват това.
Оценката ви за прехода?
Какъв преход? Това е една гнусна трансформация. Вижте, ще го кажа с 2 думи – преди нашата система имаше лошо, в някои случаи много по-лошо, но имаше и добро. В тая обстановка сега, в тая система няма нищо добро. Дори и свободата на словото не е добра. Това е свобода, която не познава никакви граници. Как така ще бъде свобода за моя сметка, за сметка на цялото общество. Сега можеш да си приказваш колкото си щеш и каквото си щеш, но никой не ти обръща внимание. Щом не посягаш на парите му, просто те отминава. Целият въпрос е да не посягаш на парите му. Вземеш ли ги, тогава става лошо.
Досега няма убит нито един политик. Изключвам Андрей Луканов, защото той беше убит заради пари. Не зная доколко е вярно, но това са приказките, че той е раздавал пари. И верояно е поискал тези пари да се върнат. Мисля, че той ги е раздавал на доверени хора, за да се съхранят за партията, но не се е получило така. И какво? Срещу сериозна сума долари – няма човек, няма проблем. Та, нито един политик няма убит заради това, че е политик. Колкото е по-голям интересът, толкова е по-нисък прагът на морала.
Като говорим за морал не мога да не спомена  и царя, който дойде с лозунга – „Морал във всичко”. Дойде въпреки писмото, което му изпратихме преди това да не се връща. Заведохме впоследствие, заедно с Петър Тенев и Стефан Гайтанджиев искова молба срещу него, но съдът не я допусна. Стойността на иска беше за 1 лев, а мотивите следните: „След като Царят и сестра му  искат активите на своето семейство, то ще трябва да понесат и натрупаните за 60 години от Фердинанд и Борис III пасиви, които са многократно повече.
Това е преход в който няма никаква нравственост, вече няма нищо свято.
Как виждате резултата от изборите?
Бойко Борисов в никой случай не може да вземе мнозинство. Изключено е. Да вземе най-много 85-90 места в парламента. БСП ще вземе 70-80 места. При това положение трудно ще се състави правителство. И не е изключено да се отиде към служебно такова и след това – нови избори.
Колкото до европейските избори, по мое мнение, нямат особена стойност, защото нашите депутатите нищо не решават там. Ако има някакви личности в листите, добре могат и да бъдат чути… , но кои са личности?
И тримата последни външни министри са кандидати. Ивайло Калфин например?
Помня го, като депутат в Народното събрание. С абсолютно безучастно отношение. И безлично. И понеже е човек на Георги Първанов стана външен министър. И като си помисля какви личности имаше тази партия! Като започнете от Димитър Благоев, Георги Кирков, Васил Коларов, Георги Димитров, Вълко Червенков, ако щете и Тодор Живков. Че Тодор Живков е титан в сравнение с днешните лилипути. Как ще сравняваш Тодор Живков с Георги Първанов?
Ще продължите ли да се занимавате с политика?
Да, работя за партията на българските комунисти. Това е бившата БКП „Георги Димитров”. Формираме предизборна коалиция партията на българските комунисти, Отечествената партия и Новата левица, която се отцепи от БСП. Аз ще бъда водач на листа. В политическия живот съм, защото смятам, че не може да се стои безучастно.
Не е невъзможно да прескочим 4% бариера. Всичко зависи от това, колко хора ще гласуват. При 4 млн. гласоподаватели, 4% са 160 хил души, цифрата е достижима.

---

Posted by Общество. Нет on май 20 2009. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry