ФРАНКЛИН Д. РУЗВЕЛТ ПОСТИГА ГОЛЕМИТЕ СИ УСПЕХИ НЕ СЪС СТАБИЛНОСТТА И СПОСОБНОСТТА НА КРАЙНИЦИТЕ СИ, КАЗВА ОЩЕ ДОЦ. ПЕНЕВ

Васил Пенев е роден на 3 май 1959 г. в София. Завършва философия и френска филология в СУ ”Св. Климент Охридски”. Специализира “Политически науки” в Германия и Франция. Доцент по политология и преподавател в Софийския университет. Кавалер на френския академичен орден “Palmes Academiques”.

 

 

Г-н Пенев, как оценявата началото на кандидат предзидентската кампания?
Първото ми впечатление е, че начина, по който започва, е изключително неудачен – със закъснeние на представянето на кандидатите. Има 5 месеца преди изборите и нямаме яснота за нито една двойка кандидати.

Е, вече се обявиха някои…
Да, но не са ми известни като двойки. Има значение какво представлява двойката кандидати. Преди години, според някои, двойката Иван Маразов и Ирина Бокова би имала повече шансове ако Бокова водеше, а той беше кандидат за вицепрезидент. Известна е и друга закономерност – при двойка, когато кандидатът за вицепрезидент е по-млад, двойката няма шанс да спечели.
Това, което истински ме притеснява е отказът на българската политическа класа да възприеме западноеверопейските и северноамерикански предизборни модели. Дори в днешна Русия  кандидатите са добре познати една година по-рано. Има предвидимост, която е основна характеристика на демократичния живот. Президентските избори в САЩ са през ноември 2012, но Обама вече започна своята кампания. Той категорично отговаря на нападките на републиканците и печели свои точки, както днес, когато беше обявена смъртта на Осама бин Ладен в Пакистан. Митът създаден по време на президента Джордж Буш-младши започна да се демитологизира, да се руши. Това вече се свързва с името на Обама.

Нека се върнем в Европа…
През последната две седмици всички основни играчи на политическата сцена във Франция, не само публично обявиха своите кандидати, но и техните програми и намерения. Единственото изключние, засега, прави социалистическата партия. Макар и за общественото мнение да е ясно, че кандидат на левицата най-вероятно ще е  Доминик Строс Кан. Споменаваме това, защото изборите там ще са след 1 година.
Раздвижване на политическия живот има и в Германия, където състоянието на християндемократите не обещава големи победи за тях.

Искате да кажете, че у нас кандидатурите са закъснели?
Да. Вижте, учебникарско правило е, че публичната физионимия на един човек може да се изгради за не по-малко от 6-8 месеца. А тук вадят като фокусници зайчета от цилиндрите си и на всичкото отгоре се гордеят с това. Много ми е любопитно дали зайчето може да изпълнява ролята на президент. (смее се)

Да, но Първанов отиде на изборите през 2001 г. буквално в последния момент…
Съгласен съм, но образът му е публичен от края на 1994, а реално управлява най-голямата партия от декември 1996. Той не е излизал извън фокуса на обществото внимание години по-рано.  От двамата кандидати на българската десница днес единия е добре познат в тесни академични среди, а за другия почти никой не помни, че е бил министър и главен секретар на администрацията на президента Петър Стоянов. Независимо от тяхните лични способности, те трябва да бъдат представени пред избирателите. Изборите са мажоритарни, при тях качествата на кандидата, съобразени с прерогативите, трябва да са в центъра на предизборната борба.

Защо у нас се получава така?
Има две основни причини. Първата е острото състезание, противоборство между отделни хора, клики, групи вътре в политическите партии и коалиции. Втората е един атавистичен страх от компромати за всеки един от кандидатите. Моят отговор е: който го е страх от мечки да не ходи в гората.

А как оценявате качеството на дебата, макар и начален?
Това  ме провокира в най-голяма степен. Чухме обвинения като свързани с пиене на кафе и ядене на кайсии. Пускат се дебати за пола на кандидатите. Стига се до арогантни реплики, като че бъдещият кандидат на съперника буквално ще бъде „размазан”. И то от доскорешен съюзник.
Нивото е сведено до коментари за физическите характеристики и повседневни нрави на кандидатите. Франклин Д. Рузвелт е един от най-дълго стоелите на поста в САЩ, който печели кампанията, когато вече е инвалидизиран, но остава в историята със своя Нов курс, който стабилизира икономиката и вади Америка от кризата, а после е големият победител във Втората световна война и ликвидирането на нацизма. Той постига това не със стабилността и способността на крайниците си.

За качеството на кампнията може да говорим и съдейки по факта, че в медиите се появяват информации за всякакви логични и нелогични бъдещи коалиции. Не изпъкват елементи от политическата доктрина, а индивидуална неприязън между един или друг политик. Подобни реплики безусловно принизяват качеството на стартиращата кампания. Не е необходимо да бъде представян само имиджът на един или друг кандидат, а неговите качества. Рамката на дебата е ясно очертана в конституцията на страната. Очевидно този образ не може да се изгражда извън основните прерогативи на президентската институция – външна политика, проблемите на отбраната, висшите ешалони на службите за сигурност, съдебната система и разбира се проблемите на българското гражданство. Надявам се в следващите месеци дебатите между кандидатите да бъдат проведени по същество, защото това е обидно за избирателния корпус и после пак ще се вайкаме, че нямаме стабилна партийна система.

Posted by Общество. Нет on май 2 2011. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry