Българските политици широко отвориха вратите за засилване на турското влияние в региона

Брюксел не искаше членките на ЕС да купуват газ директно от производителя – Русия, ще го купуват от посредника – Турция. Елементарната логика показва, че когато по веригата има включен посредник, газът става по-скъп.

След общата конференция за медиите Реджеп Ердоган и Владимир Путин европейските медии експлодираха. Тежко е да се избере какво заглавие да се изведе от договореното между турския и руския президенти. Игор Панарин чак написа, че това е историческа дата, защото „Путин изведе Турция от многовековното тайно британско управление“.

След дълго подготвяната двустранна среща има няколко конкретни резултата: първо, търговският обмен между двете страни вече ще се извършва в националните валути; второ, очевидно приближаване по отношение на сирийската криза; и трето, между тях беше подписано стратегическо енергийно споразумение. Последното значи, че от 1 януари 2015, Турция ще купува руски газ на преференциални цени, с 6 % надолу, а от Русия до Турция ще бъде изграден нов газопровод с капаците от 63 млрд. куб. м. годишно. Да напомним, че същият капацитет имаше и проектът „Южен поток“. Следователно вместо „Южен поток“ Русия се подготвя за преориентиране към нов проект.

Кой какво спечели и загуби?

Несъмнено Русия и Турция излизат от ситуацията като победители. Русия и в бъдеще ще продава 63 млрд. к.м. годишно през стратегическите си тръби в Черно море. Вместо през България, Сърбия, Унгария и Австрия, руския газ ще се продава на страните членки на ЕС през Турция, което променя плановете на много страни, но не и на Русия.

Турция дългосрочно решава въпроса за своята енергийна сигурност и няма нужда да влиза в други, неизвестни, скъпи или рискови проекти. Освен това, заради договора за изграждането на огромно подземно хранилище за природен газ на турско-гръцката граница, в близките десетилетия Турция може да стане един от най-важните дистрибутори в Източното Средиземноморие, но преди всичко на Балканите. Така българските политици, които вече години възпрепятстват началото на строителството на „Южен поток“ (защото не можеха да издържат на американския натиск), за да не се допускат засилване на руското политическо влияние в региона, със своите действия широко отвориха вратите за засилване на турското влияние. Какво означава това за геополитическото положение на България и как може да се отрази на политическата система в тази страни, не е необходимо и да се напомня.

Проблемите за Турция от това сближаване с Русия могат да предизвикат големи вътрешни сътресения. Не трябва да има съмнение, че ще бъде организирана нова „истанбулска пролет“. Досега Ердоган успява да издържи на всички удари отвътре. Остава да се види дали ще издържи още един път. Страната е заплашена, но това не е нищо в сравнение с черния облак, който е надвиснал над Европа. ЕС си играе със своята съдба, сляпо следвайки САЩ в украинската криза и си причини огромни щети. За своя сметка тя прави спънки на „Южен поток“, който Путин се опита да спаси като игра на немската карта и въвличайки Австия в цялото начинание. Това, обаче, не доведе до сериозен резултат. Затова той направи маневрата с Турция. И сега, понеже Брюксел не искаше членките на ЕС да купуват газ директно от производителя – Русия, ще го купуват от посредника – Турция. Елементарната логика показва, че когато по веригата има включен посредник, газът става по-скъп.

Освен с ниска цена на газа (и сравнително евтина работна ръка) Турция става значително по-конкурентна на световните пазари от повечето страни членки на ЕС. Трябва да се готвим за времето, когато турските компании ще взимат работата на европейците по целия свят. Понеже ЕС не искаше да позволи прекалено усилване на руското влияние на Балканите, сега ще получи умерено засилване и на руското, и на турското влияние на Балканите. Балканите, които вместо геоикономическа периферия, без стратегически тръбопроводи и стабилно снабдяване с евтини енергоресурси, ще се превърнат в дебелото черво на континенталната икономика. ЕС остави балканците да се раждат и умират в мъки, без никакви перспективи за развитие и възможност за каквото и да е дългосрочно планиране.

Практически, единственото, което ЕС може да започне да прави е да притиска Турция, по същия начин по който го правеше спрямо Русия. Или, още по-лошо, да се включи със САЩ в организацията на „истанбулската пролет“. Разумни гласове от Брюксел, вероятно биха казали, че това би било гасене на пожар с бензин, но кой ще ги слуша. Ако в Брюксел имаше разум, „Южен поток“ отдавна трябваше да се строи и не бихме се докарали до ситуацията, в която  се намираме днес.

Автор: д-р Душан Пророкович (Фонд за стратегическа култура – Белград)

/с незначителни съкращения/

Общество.нет (цитирането и активните линкове са задължителни)

Коментари

comments

Short URL: https://obshtestvo.net/?p=10634

Posted by Общество. Нет on дек. 2 2014. Filed under Анализ. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry