Българската позиция спрямо Република Северна Македония и външният натиск

Д-р Антон Панчев

Любима тема на някои български политици, анализатори и журналисти е, че България, със своята активна позиция за реформирането на Република Северна Македония в процеса на присъединяването към ЕС, била застрашавала европейския път на тази страна, но и на региона! По тази причина върху България се оказвал „справедлив натиск” от институциите на ЕС, от страни членки на ЕС, както и от САЩ, та затова България трябвало да вдигне ветото към Скопие и да се придържала към правия път на евроатлантическите ценности. В тяхната реакция наблюдаваме, за съжаление, типичния комплекс за малоценност от типа „да не се изложим пред чужденците”, както и готовността за пореден път да пожертваме „малката правда” (нашите национални интереси) в името на „голямата правда” (победата на световния комунизъм/евроатлантизъм). Няма да давам морална оценка на тази малка, но гласовита групичка, но е добре да се отбележат поне два големи пропуска в тяхната позиция. Първо, България не просто защитава своите национални интереси, като иска спазването на договорите и на елементарните общочовешки норми и ценности – нормативната защита на правата на българите в Република Северна Македония, правото да се ползват от всички аспекти на тяхната идентичност, да се спре унищожаването на българските артефакти, да се спре с расизма и с говора на омразата, в крайна сметка Република Северна Македония да се реформира напълно и да скъса с тоталитарното си минало – но тя защитава и ценностите на ЕС, заявени повече от ясно в актовете на тази организация (вижте например Копенхагенските критерии за членство). Второ, на Балканите има различни проблеми, които изискват действително сериозен ангажимент от ЕС и НАТО. От тази сложна проблематика е достатъчно да се дадат примери с политиката на две държави. Република Сърбия провежда последователна агресивна политика на Балканите и застрашава регионалната стабилност – Белград заплашва директно териториалната цялост и бъдещето на Босна и Херцеговина като държава (тук Белград се подкрепя открито от Унгария, страна член на ЕС); атакува открито държавността на Черна гора; има териториални претенции, застрашава системно териториалната цялост и суверенитета на Република Косово. Сърбия и Косово преговарят вече 11 години, подписани са редица споразумения, но повечето от тях не се прилагат реално, като няма никакъв напредък по признаването на независимостта на Косово. Така Косово остава далеч не само от членство в ООН, но не може да се присъедини и към организации като Интерпол, ЮНЕСКО и други, което се отразява изключително негативно върху живота на хората в тази страна. Към тези груби действия, които съдържат заплаха за подновяване на ужасяващите етнически конфликти от близкото минало, може да се добави, че Сърбия е врата на Русия към Югоизточна Европа и Белград не се присъединява към санкциите срещу Москва. Също така, не се оказва натиск например върху петте страни членки на ЕС (Испания, Словакия, Румъния, Гърция и Кипър) за това, че не признават независимостта на Република Косово, с което се заплашва не само нейната перспектива за членство в ЕС, но и нейното бъдеще като държава.

Политиката на Република Гърция към Република Албания също показва някои интересни развития, които заслужават внимание като особен пример за междусъседски отношения. В Атина все още не са отменили Закона за войната с Албания, приет през 1941 г.! Обещават да го отменят от 1985 г. насам, но този абсурден закон продължава да присъства в отношенията между двете държави, съюзници в НАТО. Освен това, в Гърция отхвърлят категорично и най-малкия намек, че трябва да обмислят правото на възвръщане от наследниците на чамите (албанска ентографска група в Епир, прогонена от гръцките националисти през 1944 г.) на собствеността, която им е отнета. На 23 май гръцкият външен министър заяви в Тирана, че ако Албания „си измисля несъществуващи въпроси… това ще повлияе върху пътя ѝ в Европа”. Но това не са единствените проблеми между тези две държави. През октомври 2020 г. Албания и Гърция се договориха да разрешат спора си за морската граница в Йонийско море в Международния съд в Хага, но Гърция предприе стъпки, които могат да поставят Албания пред свършен факт, тъй като обяви разширяването на своите териториални води с 12 мили, като за отправна точка взема една скала на север от остров Корфу. Гръцките власти обявиха, че започват проучвания за добив на газ и нефт в шелфа на тази зона, която обаче разсича залива на албанския град Вльора. Между двете страни има и други неразрешени въпроси, свързани с гръцките искания за екстериториалност на гробищата на около 8000 гръцки войници, погребани на албанска територия от времето на войната с Италия (Атина иска специален статут на тези гробища, докато ние не можем да опазим от поругание гробищата на нашите деди на територията на днешната Северна Македония); с правата на гръцкото малцинство, като Гърция иска гарантиране на запазването на неговата численост след преброяването на населението в Албания през есента (тоест Атина иска предварително нагласяване на преброяването в съседната държава, докато ние май признахме мълчаливо преброяването в Северна Македония, въпреки огромните фалшификации); както и премахване без никакви дискусии на текстове в албанските учебници, които засягат гръцки интереси (има гръцко-албанска комисия по този въпрос, но нейната работа е на принципа „гръцките представители нареждат, албанските изпълняват”, като никой не се и сеща за така модерната „мултиперспективност”).    

Каква обаче е реакцията на нашите евроатлантически партньори към подобен тип поведение на Сърбия и Гърция? От време на време на Белград му се размахва пръст, че не трябвало да прави така и да се държи малко по-прилично, докато на Гърция, която издигаше всякакви препятствия пред тогавашната Република Македония за около 25 години и то за някакви несъществени въпроси, никой не ѝ заявява, че не трябва да злоупотребява с положението си на член на ЕС, за да „тормози по-малките държави, които кандидатстват за членство в ЕС”. Могат да се дават много примери и с другите държави от Балканите за това как използват свои преимущества, за да прокарват своята политика и интереси, но важното е най-после да разберем, че имаме пълното право да защитаваме своите интереси, които в случая даже съвпадат (но дори и да не съвпадаха) с евроатлантическите ценности.

Моля, нека всеки сам да се даде отговор на въпроса защо част от нашите партньори оказват натиск върху нас, та нереформираната Северна Македония да започне незабавно преговори за членство в ЕС, макар че отлагането на този процес не носи никакви преки заплахи за бъдещето на тази държава, а не се ангажират с адекватно противодействие на агресивните действия на други държави на Балканите!    

Общество.нет (цитирането на автора, блога и активните линкове са задължителни)

Последвайте блога за свободни теми Общество Нет във Фейсбук;  Туитър и Телеграм

Коментари

comments

Short URL: https://obshtestvo.net/?p=16968

Posted by on май 27 2022. Filed under Гледна точка. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

  AUD =   лв
  CHF =   лв
  EUR =   лв
  GBP =   лв
  RUB =   лв
  USD =   лв

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.