Българската позиция спрямо Република Северна Македония и „руското влияние”

Д-р Антон Панчев

Една от най-нелепите опорни точки на македонските политици е, че забавянето на провеждането на първата междуправителствена конференция с ЕС щяло да засили „руското влияние” и да предаде тази страна в ръцете на Русия. Казано с други думи – опитват се да изнудват страните от ЕС, но и САЩ, за да оказват натиск върху България. Разбираемо е, че политиците в Скопие говорят всякакви безсмислици заради своето нежелание да реформират страната си и търсят и „под вола теле”, тъй като нямат аргументи защо тяхната държава трябва да започне преговорите, понеже нарушава човешките права на местните българи и не изпълнява изобщо договора с България. Абсолютно неразбираема е обаче позицията на някои български политици и „експерти”, които говорят за това огромно руско влияние в Република Северна Македония. Ако ги слуша човек, ще реши, че забавянето на първата междуправителствена конференция ще хвърли тази страна в ръцете на Русия, а това ще предизвика изключителен катаклизъм в евроатлантическия блок и ще изправи свободата на прогресивното човечество пред изключителна заплаха. Тази позиция на български „експерти” и дори на някои маргинални политици е лишена от всякаква аналитичност, но разкрива и сериозни проблеми от морален характер.

Първо, добре е да се анализират позициите и възможностите на Русия в икономиката, финансите, медиите, образованието, културата в Република Северна Македония преди да се говори за руско влияние в тази държава;

Второ, след като се направи такъв анализ, ще се разбере, че руското влияние по-скоро е вторично – използва ресурсите на Сърбия;

Трето, Република Сърбия от 8 години преговаря за членство в ЕС. Има ли нужда да коментираме нивото на руското влияние в тази страна? Започването на преговори, а и членството в ЕС, не е гаранция за предпазване от някакво друго влияние;

Четвърто, с тезите за надигащото се „руско влияние”, скопските политици и техните поддръжници в София поставят под доста голямо съмнение дълбочината на евроатлантическите чувства в голяма част от македонското общество;  

Пето, Република Северна Македония е член на НАТО. Странно е как заклети евроатлантици пропускат този факт или пък се съмняват във възможностите на Пакта да защитава страните членки, което си е част от хибридните руски заплахи;

Шесто, услужливо забравят, че албанците са около 30% от общото население на Република Северна Македония, а това е най-проамериканското население в света и техните партии ще блокират всяка инициатива, схващана като антиамериканска;

Седмо, създаването на „македонската нация” с нейните атрибути е съветски геополитически проект. Не може да се отрече, че Руската федерация е последователна в защитата на своите исторически проекти за доминация;

Осмо, каквито и да е било вредно влияние ще бъде елиминирано, ако се изпълнят българските искания към Република Северна Македония – защита на човешките права, обективни оценки за миналото – защото ще се премахнат изкуствено наложените разделители и фактори, които преднамерено създават омраза между двете страни и ще отвори пътя към ЕС;

Девето, всеки несправедлив натиск по този въпрос срещу България ще предизвика възмущението на голяма част от българските граждани и ще доведе до сериозен спад в доверието към ЕС, т.е. ще засили това прословуто чуждо влияние именно в България;

Десето, странно е как българските анализатори (за политиците не се чудя) потъпкват и професионалната си чест, за да разпространяват такива нелепости, вместо да изследват обективно процесите.

Освен тези сериозни аналитични пропуски, които са недопустими за изследователи с претенции да формират общественото мнение по всеки един политически, икономически, военен, здравен и какъв ли не въпрос, в тяхната позиция се забелязват и съществени логически и морални дефицити, ако се сравни с мнението им по други теми:

Твърдят, че са антикомунисти, а защитават проект на Коминтерна;

Непрекъснато изтъкват гибелната роля на Русия в българската история и настояват учебниците да се променят в съответната посока, но в случая със Северна Македония твърдят, че „историята нямала значение и трябвало да гледаме в бъдещето, а не да се занимаваме с въпроси от миналото”;

Борят се с руската дезинформация, но не им правят впечатление бруталните фалшификации на Скопие;

Първи защитници са на човешките права, но направо отричат нарушаването на човешките права на българите в Република Северна Македония;

Представят се за хуманисти, но не обръщат внимание на расистката политика на Северна Македония при изграждането на идентичността;

Искат незабавното премахване на всички съветски паметници в България като символ на тоталитаризма, но не издигат глас срещу унищожаването на българските паметници в Република Северна Македония и тяхното заместване с комунистически и посткомунистически бутафории;

Обвиняват привържениците на „ветото” в проруски настроения, но тяхната медийна дейност се използва от македонистките кръгове и проруските политици в Република Северна Македония за атаки срещу българската позиция;

Настояват за незабавна „депутинизация” в България със законодателни и административни мерки, но реформирането на Северна Македония трябвало да се остави на евентуалната добра воля на македонистите някога в неясното бъдеще.

На какво ли се дължи тази толкова очевидна противоречивост в позициите на подобен тип публични личности?

Общество.нет (цитирането на автора, блога и активните линкове са задължителни)

Последвайте блога за свободни теми Общество Нет във Фейсбук;  Туитър и Телеграм

Коментари

comments

Short URL: https://obshtestvo.net/?p=16979

Posted by on юни 3 2022. Filed under Анализ. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

  AUD =   лв
  CHF =   лв
  EUR =   лв
  GBP =   лв
  RUB =   лв
  USD =   лв

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.