Бруно Тертре : “Тази пандемия е перфектният стрес-тест на съвременното световно общество”

Едно интервю на Марк Алговер

« Тази пандемия е перфектнит стрес-тест за съвременното световно общество – и, заради своя брутален и масивен характер, истинска стратегическа изненада – такава, каквато беше и падането на Берлинската стена или финансовата криза през 2008ма година. »- Бруно Терте, френски политолог, специалист по международни отношения

Le Temps : Защо залагате на това, че популизмът ще намалее към края на тази епидемия?

Бруно Тертре : Моята хипотеза касае единствено това, което бихме могли да наречен “популизъм на управлението”. Напълно наясно съм, че по повод моментната криза има още по-обострено недоверие от една част на популацията, насочено именно към елитите. Виждаме го например с противоречията що се отнася до лечението с хлорокин. Така че не казвам, че тази криза ще премахне изцяло популизма. Хипотезата ми е по-скоро следната : след като излезем от кризата, ще разберем, че именно със силите на традиционните методи на управление, подпомогнати от общността на учените и технологиите, сме успели да се справим по възможно най-добрия начин. Оттам смятам, че “популизмът на управлението” би могъл да стане по-малко атрактивен.

– Значи “недоверието” на популисти на власт, като Доналд Тръмп или Жаир Болсанаро, ще започне да бъде лоша услуга, в дългосрочен план ?

– Всички експерти и учени в момента са не само страшно необходими, но и печелят все по-голяма публичност. Всеки един от нас стига до заключението, че имаме нужда от лекари и учени, защото не съществува никаква друга алтернатива. Днес анти-ваксъри и защитници на хомеопатията са много по-малко чуваеми, отколкото преди шест месеца, което може само да ни радва.

– Ако “популизмът на управлението” би отстъпил назад, Вие за сметка на това разчитате на завръщането на суверенизма. Как точно би се случило това ?

– Първо, с волята на множество държави да разполагат с капацитет на продукция и достатъчни, стратегически количества на набор от продукти и материали, жизненоважни за управлението на санитарни кризи. Освен това, ако напрежението с Китай се втвърди, ще станем свидетели на разграничаване на китайската и западните икономики. Мултилатерализмът не е мъртъв и дори и големите институции да пострадат от тази криза, няма да е така със самото съдействие между отделните държави. Впрочем, граничното управление също ще еволюира. Още в началото чухме възгласи за затварянето на границите в Европа, така както имаше и решения, които скъсаха със свободата на движение, която познаваме в Шенгенското пространство. Ще видим препотвърждаване на тенденция, която вече познаваме : нуждата от контрол на границите, която аз различавам от самото им затваряне. Една добре контролирана граница не е задължително затворена, така както и затворената такава не винаги представлява добър контрол.

– И все пак, Вие не се отказвате от идеята за интернационално сътрудничество.

– Така е, а и правя разлика между две неща : интернационално ниво и супранационално. Не смятам, че тази криза ще засили позициите на интернационални институции като ООН. Световната здравна организация, силно зависима от големи държави като Китай, всъщност не доказа феноменален капацитет за своевременна борба с кризата. Вместо това обаче, интернационалното сътрудничество се случва напълно естествено в научните среди. То вече съществува в интра-европейски план. И констатирам, че в ЕС и Г20 са подети инициативи, целящи координиране на усилията.

– Вие твърдите, че никоя световна сила няма да излезе победител от тази криза. Китай, благодарение на пропагандата си, би ли могла да извлече някаква полза ?

– Единствен начин да излезе с победа от ситуацията, е да бъде първата, която предостави или лечение, или ваксина. Извън тази хипотеза, закъсненията на Китай в разпространението на информация, прикриването на такава, лъжливите дипломатически кампании, а да не говорим и за проблемите, свързани с качеството на доставени в чужбина санитарни материали, няма да й позволят да се представи като модел и особено привлекателна световна сила.

– Какъв тип държава, централизирана или федерална, е най-доброто за справяне с тази пандемия ? Щатите и Германия са федерални държави, но към момента имат силно контрастни резултати.

– Към днешна дата е трудно да се каже, но е възможно и нито един модел да не е добър. Централизираните модели на управление имат, на теория, предимството да бъдат по-реактивни. От своя страна пък децентрализираните модели позволяват на съставните си единици да поемат нещата в свои ръце, когато централната власт е незадоволителна, така както бяхме свидетели, че стана в САЩ.

12 април 2020 г.

Превод от френски език със съкращения: Мария Божидарова Петрова

Назаем от Le Temps

Общество.нет (цитирането на автора, блога и активните линкове са задължителни)

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.

Последвайте блога за свободни теми Общество Нет във Фейсбук;  Туитър и Телеграм

Коментари

comments

Short URL: https://obshtestvo.net/?p=16693

Posted by Общество.нет on май 2 2020. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry