БРЕНДЪН СИМС: НЯМА СЪМНЕНИЕ, ЧЕ ДНЕС ИМА ГЕРМАНОФОБИЯ

Брендън Симс е ирландски историк. Професор по История на международните отношения в Кембридж. Защитава докторат на тема Англо-пруските отношения, 1804-1806: Наполеоновата заплаха. Автор на няколко книги. Съпрезидент на Общество Хенри Джаксън, което пропагандира ценностите на либералната демокрация и либералният интервенционализъм. Интервю за сп. Спигел.

Професор Симс, протестиращите в Европа издигат плакати изобразяващи Ангела Меркел с хитлерови мустачки, говорят за Четвърти райх, а омразата е очевидна. Дали това е само абсурден драматизъм или е реакция на нарасналата сила, която е придобила Германия в своя полза?

Безспорно е смешно да сравняваш Меркел с Хитлер. Няма извинение за подобно нещо. Но аз разделям подобно демонстрации от една страна, от напълно резонната тема за Германския въпрос, който е част от Европейския въпрос.

Мислехме, че германският въпрос слезе от политическата сцена след обединението на Източна и Западна Германия.

Ни най-малко. Това, което виждаме днес е възраждане на исторически тревоги.

В статия във британското списание „Ню Стейтсмън“ вие пишете, че германската сила отново броди из Европа. Там също твърдите, че германофобията се надига из континента.

Няма съмнение, че германофобията съществува. Погледнете Гърция, Италия, дори Ирландия, страна, която никога преди не е изразявала враждебност спрямо Германия, но която сега е изпълнена с гняв заради ужасно болезнените съкращения, които трябва да се правят. Разбира се, има и анти-германски сантимент, който може да се проследи до Втората световна война, като например в Гърция.

Идеята, че нова Германия е станала толкова могъща ни се струва малко абсурдна. Просто попитайте американската армия за това, което мисли за германската военна сила, която се демонстрира например в Афганистан.

Германската мощ не се изразява военно. Тя е повече в структурно нарастване на силата, което ясно може да се види на икономическо ниво. Освен това имаме напълно нова политическа ситуация. За първи път в историята Германия е заобиколена единствено от демократични съюзници, страни, с които тя има приятелски отношения. Но това също притъпява немската способност да оценява правилно риска. Германският отказ да се продължи с планираното разширяване на НАТО, да се взема под внимание руската заплаха или да се участва във военната интервенция в Либия – всичко това са симптоми на тази намаляваща способност за преценява на рисковете.

Вие смятате, че военната сила е също толкова важна днес, колкото и по време на Студената война?

Разбира се икономическите инструменти имат предимство в момента. Наскоро ми се случи нещо интересно, докато водех един разговор в Норвегия. Аудиторията беше доста скептична, когато й казах, че Великобритания остава една от 5-те най-могъщи военни страни на света. Аз им казах: „Представете си, че имате проблеми с агресор някъде далеч нагоре, на Север и обаждането във Вашингтон за помощ получава отговора „Не сме заинтересовани, концентрирали сме се върху Пасифика“. Тогава на кого ще се обадите?“. Последва дълга пауза, но отговорът беше еднозначен. Никой не би се обадил в Берлин, а по-скоро в Лондон и Париж.

И заради това, че е военна сила Великобритания е неотделима част от ЕС?

Далеч по-важна от Европейската Великобритания е Британската Европа. Европа има нужда да навакса нещо, което Англия и Шотландия направиха в началото на XVIII век, а 13 американски колонии малко след това: Страните членки трябва да изработят обща конституция за себе си.

Със значителни съкращения

Коментари

comments

Short URL: https://obshtestvo.net/?p=6437

Posted by Общество. Нет on май 9 2013. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry