Башар Асад: Започването на война не те прави велика сила

Ердоган подкрепя Ислямска държава

Сирийският президент Башар ал-Асад в интервю за Форийн афеърс. Разговорът се води от редактора Джонатън Теперман през януари 2015 в Дамаск.

Какъв е най-добрият начин за постигане на споразумение между различните страни в Сирия?
Трябва да е споразумение с бунтовниците, но имате два вида от тях. Сега, мнозинството са от Ал Кайда, което е ИДИЛ и Ал Нусра, и някои сходни фракции, които са по-малки, но също са от Ал Кайда. Това, което е останало и което Обама нарича „умерена опозиция“ не е опозиция; това са бунтовници. Повечето от тях се присъединиха към Ал Кайда, а мнозина от тях наскоро се върнаха обратно в армията.

Откакто Съединените щати започнаха въздушните удари срещу Ислямска държава, Сирия и САЩ станаха странен вид партньори и ефективно си сътрудничат по отношение на борбата. Виждате ли потенциал за задълбочаване на сътрудничеството със Съединените щати?
Да, потенциал определено винаги има, защото ние говорим за или молим за международно сътрудничество срещу тероризма от 30 години. Но този потенциал иска воля. Въпросът, който имаме е, колко воля има САЩ, за да се бори истински с тероризма на място? Засега не виждаме нищо конкретно по отношение на атаките срещу Ислямска държава в северна Сирия. Няма нищо конкретно. Това, което виждаме е просто, нека го кажем, фасадна работа, нищо реално. От началото на тези въздушни удари, Ислямска държава се сдоби с още повече територии в Сирия и Ирак.

Това, което казвате е, че искате по-голям ангажимент от страна на Съединените щати във войната срещу Ислямска държава?
Не става въпрос за по-голяма военна ангажираност, защото не става въпрос само за военен ангажимент; става дума за политика. Става въпрос за това доколко САЩ искат да повлияят на турците. Защото, ако терористите могат да издържат на въздушните удари за толкова време, това означава, че турците продължават да им изпращат въоръжение и пари. Оказаха ли Съединените щати натиск върху Турция да спре да подкрепя Ал Кайда? Не го направиха. Не го правят. Така че не става въпрос само за военни действия. Това е първо. Второ, ако искате да говорим за военен ангажимент, американски официални лица публично признават, че без сухопътни войски, те могат да постигнат нищо съществено. От кои сухопътни сили зависите?

Какво искате от Съединените щати? Повече натиск върху Турция…
Натиск върху Турция, натиск върху Саудитска арабия, натиск върху Катар да спрат да подкрепят бунтовниците. Второ, да направи сътрудничеството със Сирия легално и да започне да иска разрешения от нашето правителство, за да осъществява въздушни удари. Те не го правят, така че това е незаконно.

Какви стъпки сте готови да направите, за да покажете на Вашингтон, че искате да си сътрудничите?
Мисля, че те са тези, които трябва да покажат воля. Ние вече се бием на терен; ние няма нужда да го показваме.

Съединените щати в момента тренират 5000 сирийски бойци, които трябва да се върнат в Сирия през май 2015, за да се бият с Ислямска държава.
Всякакви войски, които не работят в сътрудничество със сирийската армия са незаконно и трябва да бъдат отблъснати. Това е ясно.

Дори, ако това ви вкара в конфликт със Съединените щати?
Без сътрудничество със сирийската армия те са незаконни, те са кукли на конци на друга държава, така че ще се бием с тях, както с всяка друга въоръжена група, която се бие срещу сирийската армия. Но тук изниква друг въпрос за тези войници. Обама каза, че те са фантастични. Как фантазията става реалност?

Все още има някои умерени членове на опозицията. Те са все по-слаби, но си мисля, че американското правителство се опитва много внимателно да се подсигури, че бойците, които тренира не са радикали.
Въпросът е, защо умерената опозиция – ако я наричате опозиция; ние ги наричаме бунтовници – е все по-слаба? Те са слаби заради развитието на сирийската криза. Вкарването на 5000 войници отвън ще накара повечето от тях да дезертират и да се присъединят към Ислямска държава и други групи, което се случи миналата година. Затова казах, че това е илюзия. Не тези 5000 човека са илюзорни, а идеята сама по себе си.

Част от това, което кара Вашингтон да се въздържа от сътрудничество с вас са подозренията за сериозни нарушения на човешките права от страна на вашето правителство?
Забаваното по отношение на тази американска администрация е, че тя е първата в историята, която прави оценките си и взима решения на базата на социалните медии. Ние я наричаме администрация на социалните медии, което не е политика. Нито едно от тези подозрения, за които споменахте не е конкретно; всичките са предположения. Не може да докарате снимки от някъде и да кажете, че това е мъчение. Кой е правил снимките? Кой е той? Никой не знае. Няма проверка за нито едно от тези доказателства, така че това са предположения без доказателства.

Но снимките на Цезар бяха проверени от независими европейски следователи?
Не, не. Те бяха финансирани от Катар, а те казват, че бил анонимен източник. Нищо не е ясно или доказано. Не е ясно кой е на снимките. Те са просто снимки на глава, например, с някакви черепи. Кой казва, че го е направило правителството, а не бунтовниците? Кой казва, че това е сирийска жертва, а не някой друг? Например, фотографиите, които бяха публикувани в началото на кризата бяха от Ирак и Йемен. Второ, Съединените щати в частност и Западът като цяло не са в позиция да говорят за човешки права. Те са отговорни за повечето убийства в региона, особено САЩ след като влязоха в Ирак, а Великобритания след нахлуването в Либия, и ситуацията в Йемен, и това, което се случи в Египет заради подкрепата за Мюсюлманските братя, и тероризма в Тунис. Всички тези проблеми се случиха заради Съединените щати. Те бяха първите, които потъпкаха международното право и резолюциите на Съвета за сигурност, а не ние.

Мислите ли, че в крайна сметка може да победите военно бунтовниците?
Ако нямат външна подкрепа, и ако не се докарват и вербуват, нека го кажем, нови терористи в Сирия, няма да е проблем да ги победим. Дори днес, нямаме военнен проблем. Проблемът са неспиращите доставки, основно от Турция.

Турция изглежда като съседа, който ви създава най-много грижи?
Точно така. Логистично, а финансирането на терористите идва от Саудитска арабия и Катар, но през Турция.

Обвинявате ли лично Ердоган? Това е човек, който преди време имаше доста добри отношения с вас.
Да. Понеже той принадлежи към идеологията на „Мюсюлманското братство“, която е основата на Ал Кайда; това беше първата политическа ислямска организация, която разпространяваше насилствен политически ислям в началото на ХХ век. Той е силно свързан и вярва в тези ценности. Той е много фанатичен и затова все още подкрепя Ислямска държава. Той е лично отговорен за това, което се случва.

Виждате ли някакви потенциални партньори в региона? Например, генерал Сиси в Египет?
Не бих говорил лично за него, но доколкото Египет е египетската армия и правителство се борят със същия вид терористи като тези в Ирак, разбира се, ние смятаме тези страни да подходящи за сътрудничество в борбата срещу един и същи враг.

Ако днес можете да предадете послание на президента Обама, какво би било то?
Аз мисля, че нормалното нещо, което може да се иска от всеки един управляващ по света е да работи в интерес на своя народ. А въпросът, който бих искал да задам на всеки американец е, какво спечелихте от това, че подкрепяхте терористите в нашата страна, в нашия регион? Какво спечелихте като подкрепяхте „Мюсюлманското братство“ преди няколко години в Египет и други страни? Какво печелите като подкрепяте някой като Ердоган? Един от вашите ръководители ме попита преди седем години в Сирия, в края на една среща: „Как мислите, че можем да решим проблема в Афганистан?“. Казах му: „Трябва да може да работите с хора, които не са марионетки, които да ви казва „не“. За Съединените щати, ако само търси марионетки и държави клиенти, не е най-добрият начин да служи на интересите на страната си. Вие сте най-великата сила на света днес; имате много неща, които може да разпространявате по света: знание, иновации, IT. Как може да сте най-добрите в тези области и най-лошите в политическата сфера? Това е противоречие. Това е нещото, което американците трябва да анализират и да си задават въпроси за него. Защо се проваляте във всяка война? Можете да създадете война, да създавате проблеми, но не можете да решите нито един проблем. Двадесет години мирен процес в Палестина и Израел, а вие не можете да направите нищо, независимо от факта, че сте велика сила.

В сирийския контекст, каква би била най-добрата политика?
Тази, която запазва стабилността в Близкия изток. Сирия е сърцето на Близкия изток. Всеки го знае. Ако Близкият изток е болен, целият свят няма да е стабилен. През 1991 година, когато започнахме мирния процес, имахме много надежда. Сега, повече от 20 годни по-късно, нещата не са по-добри, а по-лоши. Така че политиката трябва да бъде към подпомагане на мира в региона, борба с тероризма, подкрепа за секуларизма, да с подкрепя района икономически, да се повишава качеството на обществото и начина му на мислене, както правите в своята страна. Това трябва да е мисията на Съединените щати, а не да започва войни. Започването на война не те прави велика сила.

Общество.нет (цитирането на автора, изданието и активните линкове са задължителни)

12 февруари 2015

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.

Коментари

comments

Short URL: https://obshtestvo.net/?p=11239

Posted by Общество. Нет on фев. 12 2015. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry