БАСУДЕБ АЧАРИЯ: ГЕННО МОДИФИЦИРАНИТЕ ХРАНИ НЕ СА ПАНАЦЕЯ ЗА ХРАНИТЕЛНАТА СИГУРНОСТ

ПРОУЧВАНИЯ  УСТАНОВИХА НЕОБЯСНИМИ ПРОМЕНИ В ОРГАНИТЕ И ТЪКАНИТЕ НА ХРАНЕНИ С ГМО ПАМУКОВИ СЕМЕНА АГНЕТА, КАЗВА ОЩЕ ШЕФЪТ НА ЗЕМЕДЕЛСКАТА КОМИСИЯ НА ИНДИЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

 В Индия се води ожесточен дебат за и против генно модифицираните храни. Първата храна, която е предложена за култивация са сините домати (патладжаните). Сериозни протести съпровождат процеса. Басудеб Ачария е председател на парламентарната комисия по земеделие. В интервю за в. Хинду разказва за случващото се и за последния си доклад: „Отглеждане на генно модифицирани храни – перспективи и последици”.

Индийското правителство настоява, че генно модифицираните култури са жизнено важни за хранителната сигурност на нарастващото население на страната. Вие как мислите?

Генно модифицираните храни не са панацея. Имаме 2200 вида патладжани. Ако позволим да се произвеждат генно модифицирани патладжани, всички наши разновидности ще бъдат заразени и ще изчезнат, както се случи при памука. Когато с членовете на комисията посетихме Яватмал във Видарбха (град в Централна Индия) попитахме фермерите защо отглеждат само ГМО памук при положение, че разходите са много високи, а печалбите много малки. Те ни отговориха, че нямат друга възможности, защото вече няма заместащи семена.

Първоначално пакет от 450 гр. на Монстанто с ГМО семена за памук струваше 1700 рупии (около 25 евро). После, след като правителство на щата Андра Прадеш отнесе въпроса до съда, цената падна на 750 рупи (11 евро) за пакет, но процентно 250 рупии (около 4 евро) на пакет отиват за Монсанто, които са разработили семената. Миналата година един пакет се продаваше за между 1200 и 2000 рупии (17 и 30 евро), заради монопола на тази частна компания за семена. Беше създаден изкуствен недостиг и цените рязко се повишиха. Същото ще стане и с генно модифицираните патладжани ако им се позволи.

Ако нашата цел е хранителна сигурност, тогава защо избираме технологии, които нямат нищо общо с хранителната сигурност? Единственият мотив зад всичко това е печалбата за компаниите за семена.

Какви са основните препоръки на вашата комисия?

Ние обявихме, че правителството не трябва да позволява теренни опити с ГМО култури, докато няма силна, преработена, мултидисциплинарна регулаторна система на място. Проучихмте регулаторните системи в различни страни и установихме, че тази в Норвегия е най-добрата.

Препоръчахме цялостно проучване при разрешението дадено за бизнес с ГМО патладжани още от самото начало, докато мораториумът беше наложен през 2010. Също така трябва да се вземат под внимание докладите и оценки на независими учени относно патладжаните, независими от  Комисията за одобрение на генното инженерство (КОГИ), която дава одобрение на базата на собствените си оценки, за да няма конфликт на интереси.

Експертите препоръчаха преоценка на всички изследвания относно ГМО семената на памука в светлината на проучвания, които установиха необясними промени в органите и тъканите на хранени с ГМО памукови семена агнета.

Трябва да има задължително етикетиране на продуктите от ГМО култури, да се спре с безконтролния внос на ГМО продукти и да се насърчава органичното земеделие, за което засега няма подкрепа от правителството.

Беше потърсено и обяснение от Отдела за потребителски въпроси, защо не е направено проучване за милионите тонове масло от извличано от ГМО памучни семена, които попаднаха в хранителната верига.

Кои са най-големите ви притеснения?

ГМО технологията не може да бъде монопол на една компания, какъвто е случаят с памука. Обещаните печалби от неговото отглеждане не идват, защото се появяват нови вредители. Фермерите трябва да използват повече пестициди и химически торове, в резултат на което нарастват вложените пари за разходи и намаляват печабите, което води земеделците до задлъжнялост и самоубийства.

Не ви ли притеснява, че ГМО храните могат да се вкарват в страната без проверка? Само ако износителят или вносителят напише декларация властите ще знаят, че ГМО продуктите влизат в страната.

Това е слабост на закона. Има само една хранителна лаборатория в Калкута, която не е и добре оборудвана. Правителството трябва да приема законодателни мерки, за да защитни правата на потребителите. Днес потребителите нямат права и средстава да разбират кои вносни храни съдържат ГМО. Трябва задължително да се тестват и да се етикетират всички ГМО храни влизащи в страната.

Сега, когато докладът излезе, какво очаквате да направи правителството?

Мораториумът върху ГМО патладжаните трябва да продължи. Всички теренни опити с ГМО трябва да се прекратят. Те трябва да се правят само в определени лаборатории. Трябва да се избегне конфликта на интереси, като производството на биотехнологии и регулацията им да не са под една шапка. Не може да сравнявате Съединените щати и Индия – 80-82% от фермерите са малки и маргинални.

Защо тогава правителството разрешава това?

Заради натиска от Съединените щати. От 1991 правителството води нео-либерална икономическа политика – всички са свързани. Вие може да видите разликите между земеделските кризи преди и след 1991 година. Самоубийствата на фермери започнаха от 1996-97. Преди това имаше само изолирани случаи. Точно както е сега – има натиск от САЩ върху Индия да позволи 51 % преди чуждестранни инвестиции при веригите за търговия на дребно, така че Уолмарт да може да влезе на индийския пазар.

Според някои вашите препоръки ще спрат разтежа в земеделския сектор.

Не съм съгласен. През 1950-51 година произвеждахме 52 милиона тона, а днес произвеждаме 257 милиона без да използваме ГМО технология. Ако имаме нарастване в пъти  защо ни е ГМО технологията? От страни износител днес ние внасяме, макар че е факт, че големи части от населението са недохранени, докато хамбарите са пълни. Не сме срещу новите технологии в земеделието, но те трябва да са в интерес на фермерите без да нарушават интересите на потребителите. А сега всичко клони към индустрията без съпътстващите гарантиращи регулации за здравето и мониториг на цените, монополите, независимостта на семената и биоразнообразието.

Как постигнахте единодушие на 31 члена в комисията от различни партии и идеологии по такъв чувствителен въпрос?

Искахме да направим обективен доклад. Поканихме тези, които са за ГМО културите, включително Монсанто и тези, които са срещу. Посетихме 5 индийски щати. Прегледахме 18 хиляди документа, 1000 меморандума и поканихме 56 свидетеля. Членове на комисията се срещнаха със сто вдовици на фермери и чуха за тежкото положение на милиони фермери в различните щати. Аргументите на тези, които са срещу ГМО бяха по-силни. Затова цялата комисия гласува единодушно. Нямаше нито една поправка или несъгласие.

Интервю на Гарги Парсай

Коментари

comments

Short URL: https://obshtestvo.net/?p=5254

Posted by Общество. Нет on авг. 21 2012. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry