Аскар Акаев: Трябва да се готвим и да вземаме превантивни мерки срещу ислямистите

Аскар Акев е роден през 1944 в Киргизия. Първи президент на страната след обявяването на независимостта през 1991 година. Остава начело на държавата до 2005 година, когато е свален след масови протести от т.нар. „Революция на лалетата“ и бяга в Москва, където живее и до днес.

Как оценявате резултатите от срещата на върха на Г20 и БРИКС?
Мисля, че Русия заема най-достойното място между големите „двадесет“. Тя се явява една от лидерите на БРИКС, които играят важна роля във формирането на стратегии и политики в рамките на Г20. Защото Г20, както навремето каза един екс-президент на Франция, е предшественик на днешното световно правителство. От една страна това е Г7 начело със САЩ. От друга страна е авангардът на развиващите се страни – групата на БРИКС. Балансът на силите непрекъснато се променя за сметка на страните от БРИКС. които ще бъдат лидера в бъдеще. Аз съм убеден, че страните от БРИКС ще променят глобализацията, новият световен ред в полза на по-справедлив и съзидателен свят. Има временни трудности.

Аз следя с възхищение с какво достойнство в този труден момент се държи президента на Русия Владимир Путин. Не му беше леко. Като бивш политически лидер зная колко е трудно при такава атмосфера, а Западът може да прави това. Аз считам, че той достойно излезе от тази ситуация. Той не напусна срещата, а твърдо изложи своята позиция. Това е достойно за лидер на велика страна. Ако не беше отишъл на срещата, това можеше да се оцени като поражение.

Резултатът от срещата на „големите двадесет“ за Русия е изцяло положителен. Лидерите на БРИКС единодушно поддържат руската позиция. Поради това, аз считам, че никаква изолация няма. Не трябва да се счита отношението на Г7 и западните лидери като изолация. Считам, че ще дойде времето когато Г7 ще се окаже в такава ситуация -тогава ще видим как ще се представят.

Как ще оцените нивото на опасност от терористичната групировка „Ислямска държава“ за постсъветското пространство?
Опасност има и тя е реална. В родният ми Казахстан го изпитахме в края на 1990 година. В края на 90-те години на ХХ век имаше инвазия на хиляди бандитски формирования на радикалния ислям, целящи организиране на централно-азиатски халифат. Тези сили никъде не са изчезнали. Напротив, тях ги подготвят, има ги в Афганистан, в базите в Пакистан. Такива сили има и сега. Те нямат ярки лидери, но могат да се появят.
Виждаме, че това екстремистко, радикално движение се премества от Северна Африка към Близкия изток и ще се движи към страните от Централна Азия. Така че такава опасност има и не трябва да се омаловажава. Ние трябва да се готвим и да вземаме превантивни мерки срещу тях.

Интервю за „Вестник Кавказ“

Коментари

comments

Short URL: https://obshtestvo.net/?p=10548

Posted by Общество. Нет on ное. 24 2014. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry