Антон Крилов: Да пожелаем успех на турците, и най-важното е да помним украинския опит

Газпром може с чиста съвест да спре украинския транзит, предлагайки на европейските страни самостоятелно да вземат газ от хаба на турско-гръцката граница.

«Южен поток» е спрян, кой загуби от това, най-много от всички?

Това, което изглеждаше все още на 1 декември сутринта много съмнително предположение, стана реалност. Русия излиза от проекта «Южен поток». Еврокомисията победи. Само че, кого победи?

«Вместо Украйна ЕС скоро ще има друга транзитна страна, с която ще трябва да се договаря и трябва да се отчита нейните интереси – Турция»

Трябва да отразим загубите за Русия. Такива безусловно има, но навреме да излезеш от провален проект също трябва да го умееш.

На първа място, Газпром загуби известна сума, вложена в проектирането на газопровода по отменения маршрут. Също така напразни се оказаха тържествата и други тържествени мероприятия с българските „партньори“.

Но пари загубиха и другите акционери в проекта – италианската ENI, френската EDF и немската Wintershall AG, а също така и националните компании на всички страни, по които трябваше да мине «Южен поток».

И ако на практика започнеше прокарването на тръбата по морското дъно, а след това България не разреши тя да излезе на брега, загубите щяха да бъдат много по-сериозни.

Второ, за пропуснатите печалби от доставките на непостроения газопровод. Предполагаемият обем на транзит по новия турски маршрут – не е по-малък, затова да се говори даже за предполагаема сума за вероятни загуби не е конструктивно.

Всъщност, с това преките загуби свършват. И да се говори затова, че Газпром безвъзвратно се е лишил от всички 5 млрд. долара, вложени в проекта е откровена лъжа. Ако това бе така –акциите на компанията нямаше да растат още във вторник сутринта (2 декември – б. пр.).

Разглеждайки собствените загуби, да погледнем какво загубиха европейските партньори на Газпром.

България, както отбеляза Путин, се лиши от пари от транзита – това са 400 млн. евро на година. Останалите страни-транзитьори загубиха малко по-малко, но също сериозни суми. Това първо.

България, Сърбия, Унгария, Хърватия, Австрия и другите страни, през които трябваше да мине «Южен поток», останаха заложници на украинската газопреносна система. Това второ.

Всички участници в проекта също загубиха пари, вложени в проектирането на газопровода и в други подготвителни мероприятия – това трето.

И, накрая, вместо Украйна ЕС скоро ще има друга транзитна страна, с която ще трябва да се договаря и чиито интереси ще трябва да отчита в лицето на Турция – това четвърто.

Засега сметката е в полза на Газпром.

Главният победител на теория трябва да се счита Киев, но той реагира също твърде сдържано, и това е обяснимо. Защото по същество нищо не се е изменило.

Засега няма никакви надеждни предпоставки да се смята, че Украйна е станала надежден платежоспособен партньор. По-скоро обратното – ситуацията в страната продължава да се влошава. Сега всички се преструват, че изявленията на депутата от Върховната Рада Дмитрий Ярош за готовността да се взриви газопровода – е била някаква мила детска шега.

В действителност Украйна не може да гарантира равномерност на транзита на газ – всички го разбират. Еврокомисията се бореше за съхраняване на украинския вариант на доставка на газ с една единствена цел – и Русия, и зависещите от това разклонение на газопровода страни, да полагат всички усилия за поддържане на Украйна в работоспособно състояние.

Но след приключването на строителството на мощния газопровод в Турция Газпром ще може с чиста съвест да преустанови украинския транзит, предлагайки на европейските страни самостоятелно да взимат газ от хаба на турско – гръцката граница. Газ доставен до границата на ЕС, а как ще го взема него по натам – проблемът е ваш.

Добивайки се със спирането на «Южен поток», Еврокомисията и на Газпром сериозно не навреди, и на Украйна не помогна, а главноto – даде на южноевропейските страни нов сериозен повод за недоволство от правилата на брюкселското съжителство.

Безусловно печелившата страна по всички параграфи засега се явява Турция, но сега натиска на ЕС и САЩ ще се стовари върху тази страна с нова сила. Да пожелаем на турците успех, и най-важното е да помним украинския опит.

Гальовното теленце, смучещо от две майки, в някакъв момент може да открие, че суче лапата или нещо по-малко калорично. Опити за „майдан“ в Турция вече имаше, и съдейки по всичко сега те ще се усилят.

В действителност настоящето поведение на Европейския съюз много напомня на късната политика на друг Съюз – на Съветските Социалистически Републики. В името на абстрактни «висши цели» и помощ за чуждестранните «съратници от трудовия лагер» се игнорират базови икономически интереси на собствените граждани.

На фона на глобалната икономическа криза милиарди евро се харчат за поддържане на агонизиращата в политически и икономически план Украйна, заявила своята твърда привързаност към европейския път.

Точно така СССР безвъзвратно харчеше огромни пари за азиатски, африкански и южноамерикански страни, които «уверенно встали на путь социалистического развития».

Всички помнят как приключи СССР. Изглежда, че на Европа ще са и необходими по-малко от 70 години.

Назаем от в-к Взгляд http://www.vz.ru/columns/2014/12/2/717969.html

2 декември 2014 г.

Превод от руски: Борислав Ангелов, политолог

Коментари

comments

Short URL: https://obshtestvo.net/?p=10657

Posted by Общество. Нет on дек. 7 2014. Filed under Анализ. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry