АНТОАНЕТА ХРИСТОВА: БОЙКО БОРИСОВ Е В ОБРАЗА НА ХАЙДУТИН, СПАСЯВАЩ СЕЛОТО

НАЙ-РАЗПРОСТРАНЕНО ЗАБОЛЯВАНЕ НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ЛИДЕРИ У НАС Е УБЕЖДЕНИЕТО, ЧЕ СА СЕ РОДИЛИ НАУЧЕНИ ДА ПРАКТИКУВАТ ПОЛИТИЧЕСКАТА ПРОФЕСИЯ
 

Антоанета Христова е завършила психология в СУ “Климент Охридски” и докторантура в Института по психология към БАН. Специализирала е клиенто-центрирана психотерапия към Института за личностно-центриран подход и Центъра за междукултурна комуникация (Логано, Швейцария), както и политическа психология (Маршан център, САЩ).
Старши научен сътрудник
е в Института по психология към БАН и преподава политическа психология.
Консултира политическо говорене. Има издадени две книги
(“Психологичните типове по Юнг и стреса” и “Политическото говорене –
психологични  механизми”), както и поредица от научни и популярни
статии.


Какво е най-разпространеното заболяване сред политическите партии у нас днес?
Политическите партии съществуват чрез политическото си лидерство. А най-разпространено заболяване на политическите лидери у нас е убеждението, че са се родили научени да практикуват политическата професия. Тя като всяка професия изисква талант, знание и много работа. Първата и третата компонента се срещат по-често, но знанието е в очевиден дефицит. Особено що се отнася до психологичното знание, което е в основата на политиката, поради естеството й – насочена е към хората. Отсъства компетентност относно основни правила на комуникацията, значението на сигналите в думите и делата, относно правилата за разрешаване на конфликти и т.н, а това са проблемни сфери, които изискват експертиза. Впечатлението ми е, че няма питания, а следователно и не намират кой да им отговори, или за всичко питат не този който трябва, т.е. няма знание. Защото знанието съдържа информация за това кой може да държи ключа за разрешаването на проблема. Веднага следва логичният въпрос: Какво обяснява големите политически лидери и събития, които са се случвали в миналото? Тогава не е имало психолози, а още по-малко политически психолози? Отговорът е, че ако тогава политиката е била повече гражданско движение и харизмата е била достатъчна, то сега политиката и науките, занимаващи се с нея са достигнали до ниво, което я е професионализирало. В света на конкуренцията без необходимите експерти и познание е трудно да се постигне конкурентност.


Десницата –  до къде ще продължи всичко там?

Големият проблем на десните партии не е просто запазване на присъствието им в политическото пространство. Отново основен техен проблем е комуникацията с потенциалните им избиратели и привърженици. Всичко останало е функция от това. Десният избирател страда първо – от разочарование след “големите надежди”  и второ – от липсата на видима перспектива за връщане във властта. Политиканстването или политика за самата политика е като че ли отминал етап от поведението и мисленето на българина. Все повече заработват стари стереотипи, свързани с търсенето на пътища и средства за справяне с реалността, което не включва губене на време по на пръв поглед умозрителни и предварително загубени каузи. Прагматичността взема връх  над ценностното говорене за ляво и дясно, комунизъм и антикомунизъм, което поставя сериозни въпроси пред политиката на представените в парламента основни десни партии  – ДСБ и СДС. Убедителното съчетаване на ценностно говорене, типично за “жълтите плочки” (ДСБ) и прагматичното търсене на по-бърз път към властта (СДС) е трудна задача, за което се иска професионално изработване на послания и политическо поведение. Задачата обаче не би била неразрешима ако и десните лидери не страдаха от описаното в по-горния отговор заболяване. Изграждането на система за изработване на политики и послания, както и предаването им чрез политическите говорители, което не се свежда просто до буквосъчетанието PR,  е начина за разрешаване на проблема. Това не би изглеждало нереалистично ако се забелязваха сигнали за осъзнаване на подобна потребност.  

           

Центърът –  остана ли нещо от него?

Центърът е естественият стремеж на всяка система към балансираност. Юнг в края на живота си формулира идеята за “космическата” личност, която може да възприема света, да разрешава проблемите си, да общува, да мисли и да изразява емоциите си в съответствие с изискванията на конкретната ситуация и човека в нея, т.е.целта на развитието е в усвояването на цялата палитра от възможни поведения. Идеята е твърде идеална за да бъде реална, но тя показва естествения стремеж към център, към баланс. Но, за да се постигне, е необходимо предварително ясно осъзнаване на особеностите, т.е. на крайностите ни в предпочитанията, за да ги контролираме и за да правим осъзнат избор. Пренесен този пример от психологията в политиката показва, че центърът  може да се реализира само, ако открояващо сме преминали през дясното и лявото, само когато и двете са били достатъчно добре развити като предпочитания и политическа традиция. Това не е случаят у нас. Дисбалансираността на политическия спектър – традиционна левица и относително нова, без традиции десница, не предполага реално съществуващ здрав център. Винаги, до достигате на традиционно силно ляво и дясно, центъра вероятно ще се разпада и ще се привлича от двата полюса в политиката. Процесът ще продължи до момента, до който левите ще почнат да търсят решенията на десните без обаче да се наричат “център” и обратно, и това няма да звучи неприлично.


Левицата и двойствеността, в която продължава да съществува БСП?

Увлечена от желанието си да изглежда по европейски, БСП започна да излъчва предимно десни послания. С това тя като че ли загърби традиционно мислещите социалисти и комунисти. Това обаче е само повърхностен извод. Отговорът се крие в очертаните две крила (дясно и ляво) в БСП, във формирането на “нов” политически субект, чиято задача е да говори именно на “твърдата” част от левите избиратели. Изводът, който се налага, че БСП не е двойствена. Тя е многопланова и доста гъвкава по отношение на политическото си говорене. Съществува обаче сериозен проблем в изработването на имидж на тази партия. И той се крие в липсата на усещане за мяра при подкрепата на своите или атаката срещу “врага”. Преекспонирането на подкрепи, там където това не е нужно (гражданските и професионални комитети зад Първанов) или впрягането на цялата държавна машина (институции и медии) срещу опонентите (кампанията срещу Костов) са неумение да контролираш механизмите на властта под влияние на прекомерно силно желание за власт или неовладяна емоция, което означава отново отсъствие на достатъчен професионализъм при изработването на поведенческа и имидж мейкърска стратегия.


Как възприемате Бойко Борисов и какво е бъдещето на ГЕРБ?

Бойко Борисов успява да съчетае две в едно, т.е. два образа, които са еднакво харесвани от българина (с уговорката, че не могат да се правят крайни обобщения). Първият образ е този на бореца, срещу когото са се изправили всички партии и институции, а вторият образ е на човек, който говори с езика на средно статистическия българин, който политиканства на чаша ракия, в съчетание даже с неизпълнените му обещания, защото те са част от представата за нас самите. Борисов е един от нас, и малко по-добър без да ни дразни, защото има бабаитско присъствие, а е и “готин”.  ГЕРБ е добро хрумване. Използвайки негативизма към всичко политическо, формацията ГЕРБ съчетава три важни за успех в дадения момент елемента – антиидеологична – програжданска; антиполитическо говорене – личностно (споделящо) говорене; и събиране на лидери от местната власт, т.е. хора, които се свързват със справяне с конкретните проблеми по места, а не с недолюбваната псевдонационална политика. Борисов и ГЕРБ имат интерес от овладяване на слабото за сега дясно, защото там има празно пространство и защото естествения процес на развитие изисква оформянето на силен, традиционен, десен избирател. 


На базата на какво успя той да стане кмет на София например?

На базата на образа на хайдутина, който е слязъл от планината, за да спаси селото от душманите. Това мобилизира негласуващия и разочарован избирател в София.


Кандидатите за президент като публични образи ще се сблъскат съвсем скоро. Как виждате този сблъсък?

Рано е да се прави прогноза преди всички кандидати и формациите, които застават зад тях да се появят на политическата сцена. Интригата се крие в случващото се в десницата и начина, по който там тече процеса за нейното утвърждаване. След изясняване на десните кандидатури може да се говори за сблъсъка по време на предизборната кампания.


Издигането на кандидатурите в последния момент как рефлектира върху нагласите на избирателите, кампанията и самите резултати?

Подобен подход създава усещане за хитрина, прилагане на тактика, за липса на всепризнат, подходящ авторитет. Всичко това, от своя страна демотивира избирателя, защото се вписва в образа му за лошите политики и политици в България и подкрепя пасивността в поведението му.


Кои са хората които гласуват на изборите и кои не го правят?

Гласуващите на всички избори са “твърдите” привърженици на състезаващите се партии и хора, които имат нагласа за активност по отношение на обществени и политически събития. Последната се възпитава, но е и част от характеристиките на личността. Има хора, които са активни по природа и бързо формират позиция, независимо от достатъчността на информацията. Такива хора правят своя избор по време на кампанията и пускат гласа си в полза или против кандидат или партия. Хората, които не гласуват са тези, които се чувстват силно разочаровани или “минати” от промените у нас и тези, които са пасивни по природа или тези, които не възприемат гражданската активност и политическа позиция като значима и ценна за живота си и този на близките си.    


Какви книги четете? Имате ли любим автор?

Притеснително е да си призная, но в последно време чета предимно специализирана литература. Последната книга, която прочетох е на Микула “Justice and social interaction”. Свързана е с проблем, с който се занимавам в последно време, а именно представата за справедливост и социална справедливост в България. Дай боже да имам време и за други четения.
 
 

ПОСЛЕДНИТЕ 5:
ИВО АТАНАСОВ, ДЕПУТАТ ОТ БСП: ВЪЗМУЩАВА МЕ ПОВЕДЕНИЕТО “МУТРА КЪМ МУТРЕСА” В ЧАСТ ОТ БСП 
 
ГРИГОРИЙ КЛИМОВ: УСПЕХЪТ Е УПОРИТА РАБОТА, ДОБРО ОБРАЗОВАНИЕ И ДОБРО СЕМЕЙСТВО 
 
Яне Янев : Станишев представлява, Сакскобурготски дирижира, а Доган консумира? 
 
Ген. Васил Василев: КАТ се нуждае от нова формула, от нова философия 
 
Велислава Дърева : някои се разплащат с истината, други си плащат за нея
 

Коментари

comments

Short URL: https://obshtestvo.net/?p=176

Posted by on авг. 31 2006. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

  AUD =   лв
  CHF =   лв
  EUR =   лв
  GBP =   лв
  RUB =   лв
  USD =   лв

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.