АМЕРИКАНСКИЯТ ПОЛИТОЛОГ ЧАРЛЗ МЪРИ ЗА КЛАСИТЕ, БРАКА И ХРИСТИЯНСТВОТО ДНЕС

Американският политолог Чарлз Мъри е роден на 8 януари 1943 г. в Айова. В момента работи за Американският предприемачески институт (нео-консервативен тинк-танк) базиран във Вашингтон. В интервю за Christian Post по повод на новата му книгата Разпадането: състоянието на бяла Америка 1960-2010 (2012)  Мъри сравнява промените, които се случват с американците от работническата и горната средна класа. Първата нарича Fishtown, а втората Belmont. Той установява нарастване на престъпността и израждане на брачната институция,  религиозността и трудовата етика сред работниците. А за горната средна класа установява нарастнало отчуждение, дистанциране от живота и проблемите на работническата класа. Ето части от интервюто:

Каква беше целта ви, когато стартирахте този проект?

Целта, когато започнах проекта беше да се започне един разговор. Нямах планове за политически решения, но също така си мислех, че за това би било прекалено рано. Смятам, че докато не установим природата на този проблем, въобще няма шанс да намерим някакво смислено политическо решение.

Коя е най-съществената част от вашите изводи?

Първо имаме бяла работническа класа, която е откъсната от някои от централните институции и ценности на американската гражданска култура. И второ, имаме нова висока класа, която е нарастващо изолирана и непознаваща останалата част от Америка.

Изненада ли ви някой от тези резултати?

Не. Причината да започна да пиша книгата беше, че през годините виждах много знаци за случващото се. Така че, просто събрах данните, за да  изясна някои схващания, които вече имах.  Бях изминъл вече дълъг път към изясняване природата нс проблема преди да започна да пиша книгата.

Една от разликите, които устновявате е относно религиозното участие, ниската класа участва по-малко от горната средна класа.

Тук има объркване, което лесно се получава. Има нова висша класа и нова ниска класа и те са в самия връх и на самото дъно, но сравненията за религиозността, които правя, или между брачната институцията и останалото от нея, е между долната (Fishtown) и горната класа (Belmont). Работническата класа е много по-голяма група, отколкото новата долна класа. Същото се отняся и до новата горна. Така че в изследването говорим за тях, за новите класи – Belmont и Fishtown . Това, което ме изненада е, че секуларизацията сред бялата работническа класа върви много по-бързо, отколкото при горната средна класа.

Каква е посоката на това влияние? Дали работническата класа е по-малко религиозна, защото е по-бедна или те са по-бедни, защото са по-малко религиозни?

Първо това не се определя от бедността. Когато говорите за бяла работническа класа вие нямате предвид група, която е преимуществено бедна. Те не са бедни. Така че не мисля, че парите имат нещо общо в който и да е случай. Мисля, че религиозността на американците никога не се е определяла от това колко пари правят.

По скоро смятам, че това е отражение на един вид морална дезорганизация, която протича сред американската работническа класа и пронизва много различни неща. Считам, че подобен вид морална дезорганизация се отразява на много ниските брачни показатели сред работническата класа. Влошената трудова етика сред белите мъже работници води до високо нарастване на нивата на престъпността, които се наблюдават през 60-те, 70-те и 80-те години сред работническата класа. Намаляването на религиозността е част от всичко това. Тя показва вид обща тема.

Казахте „морална дезорганизация”, което означава по-малко различаване между добро и зло?

Да, по-малкото яснота е добре казано. Предлагам ви да отидете при работническата класа преди 50 години и да ги попитате какво мислят, например, за брака. Мисля, че ще откриете ясна позиция, че хората трябва да се женят и че бракът е най-важното нещо за семейството – семейство, което означава баща, майка, които се грижат за децата си и така нататък.

Ако отидете при работническата класа сега и зададете същия въпрос ще получите празен поглед или изказвания като: „Е, знаете, много бракове се разпадат и така или иначе това е просто законова измислица”. Ще срещнете много по-малко разбиране за ролята на брака в общността и вероятно същото важи и за религиозността.

Ако попитате тези, които дори казват, че вярват в Бог „принадлежите ли към някоя църква”, отговарят  „не, не мисля, че е необходимо да ходя н църква, за да бъда религиозен”, което показва вид пренебрежение към ролята на институциите.

Кои са важните политически уроци във вашата книга?

Никои (смее се). Има две неща. Едното, как се стигна дотук? Мисля, че има история, което е убедителна. Мисля, че през 60-те години се случваха много неща в културата, което доведоха до намалява привлекателността на брака, религията и увеличиха привлекателността на престъпността. Но също така има много неща, които направиха управляващите и които направиха така, че е по-лесно да не си женен или е по-лесно да станеш престъпник и да не те хванат или да те накажат. Стана по-лесно да се изолираш от своята общност.

Така че смятам, че имаше политически решения, които бяха грешни и усилиха тенденциите, но това не ни казва непременно какво правим сега. Затова казвам, че за политически решения, в известен смисъл, е твърде рано. Защото, докато  не накарате хората да започнат да говорят, че това което става с работническата класа вещае сериозни проблеми за цялата нация, която продължава да е от самоуправляващите се хора, вие не можете дори да имате ползотворен разговор за някакви политически решения.

За една от предишните ви книги (The Bell Curve (1994) вие бяхте обвинен от някои критици, че изразявате расистки сантименти. Сегашната ви книга има подзаглавие: Състоянието на бяла Америка. Опитвате ли се да дразните критиците си?

(Смее се). Вие сте първият човек, който ме пита такова нещо, но наистина тогава имаше такъв елемент, но това не беше основната причина. А тя е много проста. Говорите за неща като спадане на брачните нива, извънбрачни раждания, неискащи да работят хора, което в съзнанието на хората наистина се бърка с различните проблеми на различните етнически групи.

Така например е добре известно, и то от десетилетия, че нивата на извънбрачни раждания сред черната общност са много, много високи. Тъй че ако бях казъл, че при работническата класа като цяло има повишаване на извънбрачните раждания, вие бихте казали: „Ето, той наистина има превдид черните”. Като ограничавам данните само до белите аз избягвам всичко това. Мога да концентрирам вниманието на читателя.

Не, не говоря за черните, не говоря за латиносите. Това са проблеми сред чисто ванилово белите хора. Трябва да свикнем с факта, че проблемите нарастват много бързо и сега са много сериозни.

ОК, значи бихте казали че групите на не-бялата работническа класа имат проблемите на бялата работническа класа заедно с другите проблеми като расизъм или за новите емигранти  научаването на английски?

Това е последната глава. Взимам перспективите, които съм показал като графики в предишните глави само за белите и разширявам графиките, за да включа цялото население. Гледате двете колони една до друга – цялото население и белите и цифрите в тези колонии са много, много близки. Използвам тази глава, за да кажа: вижте, данните в книгата се отнасят до бяла Америка, но всъщност посланието е за всички в страната.

Вие сте либертарианец. Така че не сте съгласен с християнското дясно по някои въпроси като абортите, еднополовите бракове…

Не мисля, че има либертарианска позиция относно абортите. Може би ако направите проучване сред либертарианците, може би мнозинството ще бъде за свободния избор, но либертариаската позиция е да се защитават правата на индивидите срещу използването на сила и измама. Е, либертарианец, който казва, че животът започва като зачатие трябва да категорично срещу абортите, защото така предпазва живо същество от използването на смъртоносна сила. Така че, няма естествена либертарианска позиция.

Значи книгата ви потвърждава много от това, което отдавна казва християнското дясно, че либералните ценности имат ефект върху общностите на работническата класа?

Точно така. Доказателствата съвпадат с тази позиция. Абсолютно.

Интервю на Нап Назуърд

Коментари

comments

Short URL: https://obshtestvo.net/?p=5280

Posted by Общество. Нет on авг. 24 2012. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry